Биология - Липиди, Витамини и други малки органични молекули PDF

Биологично значение имат няколко групи малки органични молекули: липиди, витамини, монозахариди и олигозахариди, аминокиселини, нуклеотиди. Лunugu Групата на липидите е твърде разнообразна от химична гледна точка - тук се включват органични съединения с различни функционални групи, поради което е...

Биологично значение имат няколко групи малки органични молекули: липиди, витамини, монозахариди и олигозахариди, аминокиселини, нуклеотиди. Лunugu Групата на липидите е твърде разнообразна от химична гледна точка - тук се включват органични съединения с различни функционални групи, поради което е трудно групата да бъде дефинирана по този критерий*. Общ признак, който ги обединява в една група, е, че всички липиди са неразтворими (почти или напълно) выв вода. Разварят се в органични разтворители. Условно липидите се разделят на 3 групи - прости липиди, сложни липиди и липоиди. Триглицериди (мазнини). Мазнините са неполярни, изцяло хидрофобни съединения, поради което не се разварят във вода. В животинските организми мазнините се натрупват в голямо количество в мастната тъкан под формата на мастна капка, която запълва почти целия вътрешен обем на клетката - цитоплазмата и ядрото са разположени периферно. Големи количества мастна тъкан има под кожата, коремната област и в млечните жлези на бозайниците. При наднормена маса в тази ткан се натрупват килограми мазнини, енергията от които би била достатъчна за обезпечаване на жизнените функции на организма в продълже-, ние на няколко месеца. За сравнение гликогень, който сьщо има резервна функция, осигурява енергия за не повече от 24 часа. Голямата енергийна мощност на мазнините се обяснява с факта, че те се натрупват в големи количества, и то на практика в „чист" вид, т. е. не са хидратирани. За единица маса в тях е „скрита" два пьти повече енергия, отколкото в гликогена ( g мазнина при окисляване освобождава 38,9 kJ енергия) ** Един от продуктите при окислението на мазнините е водата. Тази метаболитна вода е много важна за животни, обитаващи пустинни области. Резервната мазнина е не само източник на енергия, но и на така необходимата за живота им вода. В растенията мазнините се натрупват главно в семената, плодовете и пластидите. Висшите мастни киселини (ВМК) са основни органични съединения, които съдържат голям брой Въглеродни атоми (над 15), сворзани В неразло-нена верига. Те са компонент наситени и ненаситени (сьдоржат двойна Врьзка). ДВойна-та врьзка предизвиква „чупка" В линейната структура на мастната киселина. Трите течни мазнини са съставени предимно от ненаситени, а в твордите мазнини (масло, животинска мас) преобладават наситени мастни киселини.  Восьци Восъците са сложни естери на висши мастни киселини с висши алкохоли. Кожните жлези на грьбначните животни секретират и восъци, които изпълняват защитна функция, омекотяват кожата и я предпазват от водата. С восьчни секрети са покрити перата на водоплаващите птици, в резултат на което те не се мокрят от водата. Листата на много растения също са покрити със защитен восъчен слой***. Восьци натрупват и планктонните организми. За морските организми, хранещи се с планктон (китове, различни риби и др.), восъците са и основен източник на липиди. Фосфолипиди Тази група обединява липидите, съдържащи фосфатен оста- тьк. Те се отличават от мазнините по това, че молекулата им сьдьржа силно полярна част. Фосфолипидите са структурни компоненти на биологичните мембрани Фосфолипидите са главните компоненти на мембраните в клетката Структура Молекулата на фосфолипидите е амфипатична - има хидрофилна и хидрофона част. Вов фосфолипидите две от хидроксилните групи на глицерола са свързани с Висши мастни киселини, а mpemama ОН-група е сворзана с фосфорна киселина (фосфат). Фосфатьт от своя страна се сворзва с азотсьдоржащо полярно съединение. Сфинголипиди Молекулата на сфинголипидите съдържа сфингозин (амино- алкохол) или негови производни и остатък от една мастна киселина. Като цяло молекулата е амфипатична - има полярна глава и две неполярни опашки 4 Сфинголипидите участват в структурата на клетъчната мембрана при еукариотните организми, където изпълняват разнообразни функции. Стероидите изпълняват важни биологични функции. Много хор-мони са от групата на стероидите: половите хормони (естроген, про-гестерон, тестостерон), хормоните на надбъбречната жлеза (кор- тикостероиди) и др. От всички стероиди в най-голямо количество в организма на човека е холестерольт. Той се образува в черния дроб. Холестеролът е важен компонент на клетъчните мембрани. По-голямото му количество в клетъчните мембрани на еукариотните клетки предотвратява слепването и кристализацията на хидрофобните опашки на фосфолипидите при ниски температури и спомага за запазването на „течностния" строеж на мембраните. Жлъчните киселини, които влизат в състава на жлъчния сок, също са стероиди. Солите на тези киселини подпомагат емулгирането на мазнините, което улеснява действието на липазата върху тях. Каротиноиди Каротиноидите са цветни съединения (каротени и ксанто-фили). Каротин е най-важният представител на групата природни червено-оранжеви багрила, които се образуват в растения-та, в микроорганизмите и в някои животни. Витамини Особено интересна от биологична гледна точка група малки органични молекули са витамините. Независимо от малките концентрации, в които присъстват в клетките, те имат особено важно значение за клетьчния метаболизым - играят роля на катализатори в различните био-химични преврыщания. Въпреки своето наименование (от гр. витамин - необходим за живота амин) витамините имат разнообразни функционални групи и принадлежат към различни химични съединения. Полският биохимик Казимир Функ први е получил в чист вид вещество, което предпазва от развитието на болестта бери-бери. Тъй като веществото имало свойства на амин, той го нарекьл витамин.