Статут на история на педагогиката и българското образование PDF

Статут на история на педагогиката и българското образование. Предмет и задачи на история на педагогиката История на педагогиката се занимава с развитието на теорията и практиката на възпитанието, обучението и образованието от най-древни времена до днес. Нейните основни функ...

Статут на история на педагогиката и българското образование. Предмет и задачи на история на педагогиката История на педагогиката се занимава с развитието на теорията и практиката на възпитанието, обучението и образованието от най-древни времена до днес. Нейните основни функции са: 1. Проучване и оценяване на педагогическите факти от миналото; 2. Разкриване и анализиране на генезиса и развитието на възпитанието, обучението и образованието; 3. Обясняване и сравняване на педагогическите теории и идеи в процеса на тяхното възникване, развитие, усъвършенстване и прилагане. История на педагогиката не само реставрира и представя педагогическите факти. Тя търси историческите доказалите са вътрешни закономерности и зависимости на отделните педагогически явления и обекти, доказване на приемствеността в педагогическите теории и спомага за модернизирането на педагогическия процес и образователното дело. Обект е възпитанието като сложна социална система. Предмет на изследване са възпитателните традиции на хората през вековете и изучаването на педагогическите теории. История на педагогиката е част от цялостната история на културата и от общата история на науките. Задачи: 1. Да се издирват и проучват всички факти и явления от сферата на възпитанието и образованието, като се подредят в система и се потърсят проявените тенденции и закономерности. 2. Да се установи влиянието на историческия опит и на педагогическите теории върху опита и педагогическите идеи на съвременността. Така се осъществява приемственост, като трябва да се избягват механичните повторения и аналогии и внушения, но трябва да се разбере, че всяка идея в съвременността има свои исторически предпоставки и обусловеност в предишни идеи. История на педагогиката спомага те да бъдат разкрити и по-сигурно свързани с новите идеи. 3. Да се спомогне за изясняване на съвременното състояние на образованието и възпитанието и на различните педагогически системи и да се разкрият перспективите за по-нататъшното му развитие. Връзка с другите науки: история на педагогика е свързана с другите науки: - С педагогиката – нейните сегашни проблеми са отправна точка и за историко-педагогическите изследвания. Тя определя актуалността на изследванията. - История – дава проверени данни за характеристиката на епохите; - Всички науки свързани с история на културата, на литературата, етнографията, фолклора, изкуството и др. – те съдържат данни, които история на педагогиката оползотворява от позициите на своя предмет. 1  Цел – да се открои възпитанието с неговите динамични и взаимосвързани елемент, да се посочат историческите му измерения в определен етап на развитието. Източници: За най-ранните периоди от развитието на човечеството това са запазените каменни оръдия на труда за производство, между които има и предмети, използвани с възпитателни цели – играчки, пособия за стрелба с копие и лък, за риболов и др. Ценни са изображенията на скалните рисунки, между които има и възпитателни дейности. От по-късните фази това са фолклорните произведения, съдържащи идеи за възпитанието. С установяване на административната и обществена уредба източниците се увеличават – закони, правилници, документи; с развитието на образователните системи – учебни планове, програми, учебници, бележки, ръкописи и др. най-ценни са произведенията на педагозите. Принципи: 1. За връзката и взаимозависимостта на социалните, икономическите, политическите и общокултурните условия, които влияят върху педагогическите идеи. Несъблюдаването на тази връзка води до едностранчивост. Трябва да се разкрива и с какво педагогическите идеи допринасят за обогатяването на общокултурните процеси и цялостния облик на епохата. 2. За обективност – изисква освобождаване от идеологическа преднамереност, която стеснява подхода на разглеждане и омаловажава едни, а изтъква пристрастно важността на други несъществени идеи и теории, преувеличава приноса на определени педагози. 3. Съблюдаване на спецификата и логическата структура за всяка епоха, което не бива да се свързва механично със сегашното мислене. Да не се преписва на дейци от миналото идеи, които те не са имали. Преценката на всяка идея да става в контекста на самата епоха, да се изследва нейната генетико-хронологична последователност и тогава да се съпоставя със съвременните мисли. 4. За сравнимост между националните постижения и международното състояние на изучаваните проблеми. Предпазва от ненужно преувеличаване на собствените завоевания и състояния, но също така предпазва и от омаловажаване на родното. Създава равновесия и обективност в оценките. Периодизация: Периодизацията се извършва в съответствие с очертаните в историческото развитие епохи. Периодизацията е необходима, за да се структурира по-разбираемо и да се представи в логическа цялост и последователност научната материя от идеи, експерименти, практики. Два са факторите, които определят подходите за периодизацията: - Особеностите на етапите в развитието на социокултурните процеси и явления; - Постановките на историческата наука за периодите на общочовешкото развитие. На тази основа се извеждат три основни етапа: 2  - Предкласически – възникват първите идеи и опити за възпитанието и обучението, развиват се възгледите в рамките на религиозните и философски учения, организират се различни по вид и степен училища. Хронологически този период обхваща от появата на човека до средните векове. - Класически – педагогиката се обособява като наука – от Ратке и Коменски през Песталоци и Хербарт до към края на 19 век. - Реформаторски – края на 19 век и продължава и днес. Изразява актуализацията и модернизирането на педагогическата наука, съобразно социално- политическите обстоятелства. - Значение: Още през 17 век се обръща поглед към Древността. Според някои автори специализирани историко-педагогически изследвания датират от 17 век – само половин столетие след написването на „Велика дидактика” от Коменски /1632/. Първи автори за К. Фльори и Д.Моркоф. До края на 18 век са издадени първите историко-педагогически проучвания – Мангелдорф „Опит за изложения на това, което се е говорело и вършело в областта на възпитанието” от 1779 г. и Руккопф „История на училищното възпитателно дело в Германия” – 1774 г., с което се поставя и началото на строго националните изследвания в областта на педагогиката. През 19 век се появяват и първите систематични курсове по история на педагогиката: Шварц – Педагогика с история от 1802-1813 г в четири тома; Фон Крамер – История на възпитанието и обучението в стария свят - от 1838 до 1848 г. в 4 тома; Карл фон Раумен – История на възпитанието и обучението от възраждането на класицизма до наше време – от 1842 до 1852 г. Обемисто проучване по ИП от позициите на социологията прави Паул Барт. След него се появяват системните курсове на Юлий Пароц, Стефан Басаричек. Първото обстойно изследване е на Медински. Относно началото на историко-педагогическите проучвания по нашите земи някои автори посочват първите преводи на Д. Ковач – „История на педагогика” от Пароц и Д. Душанов „История на педагогика” от Спартаки /1884/. В 1891 г. е преведена от сърбо-хърватски „История на педагогиката на Басаричек, апрез 1906 г. едновременно в Пловдив и Кюстендил се появяват два учебника по ИП. След 20 –те години на 20 век в учителските институти се ползва ИП на Краев. Цвятко Петков през 1839 г. пише „записки по ИП”, предназначена за института за подготовка на учители. Системен курс по ИП в СУ чете проф. Негенцов. Хуманистичните науки са тясно свързани със своята история. Без нея те не могат да се развиват. ИП прави достояние опита на предците ни, изследва приемствеността и осъвременяването на педагогическите теории и практики, оценява и прогнозира. 3