Учебно възпитателната практика в страните от Стария свят PDF

Учебно възпитателната практика в страните от Стария свят 1. Характеристика на периода Възникването и оформянето на робовладелското общество внася големи промени и във възпитанието. Това общество е вече класово, което обуславя и промени в съдържанието на обучението и възпитанието. Робо...

Учебно възпитателната практика в страните от Стария свят 1. Характеристика на периода Възникването и оформянето на робовладелското общество внася големи промени и във възпитанието. Това общество е вече класово, което обуславя и промени в съдържанието на обучението и възпитанието. Робовладелците запазват за себе си умствените дейности и се подготвят за управници. Трудовата дейност се упражнява от роби. В това общество има училища, но те са за децата на робовладелците. По правило робите не получават организирано обучение и възпитание. Те се възпитават и обучават като участват в живота на възрастните чрез игри и участие в трудови дейности. В зависимост от нуждите на господарите някои от робите получават възпитание, което ги подготвя за писари, бръснари и др. Създава се и държавата като организиран управленчески апарат, като в много страни тя се превръща в организатор на учебно-възпитателната работа и упражнява контрол върху обучението и възпитанието. Съдържанието на обучението е насочено към защита интересите на робовладелците. Мисленето и подчинението на робите се поддържа чрез храмовете, където царете се обявяват за богоподобни. Постоянно явление в това общество са бунтовете от страна на робите. Нелегално сред тях се разпространява и прогресивна литература. Условия за появявата на училищата: - По-високо развитие на производителните сили и обществения живот; - Появявата на частната собственост и класовото разделение; - Оформяне на господстваща класа; - Възникване на държавната организация; - Появява на писменост. 2. Древна Гърция Древна Гърция е разделена на отделни полиси или това е независима отвън общност, която се управлява от свободни граждани. Общественият и личен живот се контролира от конституцията на полиса. В Древна Гърция се прави опит да се постави общественото възпитание на теоретични основи, като се създават и първите теории за възпитанието и образованието. Най-големите полиси са Спарта и Атина, които се отличават и с две различни системи за възпитание и обучение. Но и двата полиса възпитанието е организирано за робовладелците. Възпитанието и образованието в Спарта Спарта представлява селищен комплекс, които се състои от отделни села без градска стена. Населението и се разделя на пълноправни граждани /спартиати/, непълноправни, но лично свободни /периеки/, роби /илоти/. Реорганизацията на държавата става през 6 век пр.н.е. и е свързана със законите на Ликург. Според тях гражданите се разделят на военни отряди. Властта принадлежи на ефорите и герузията /съвет на старейшините/. В герузията участват 28 мъже над 60 години. Всичко в Старта е подчинено на войната, което се дължи на факта, че по това време господстващите са малцинство. Възпитанието в Спарта има обществен и държавен характер. Намесата на държавата започва още от раждането на детето, когато съветът на старейшините решава дали детето да живее или не – в зависимост от физическите качества. До 7 г. детето се възпитава в къщи, предимно от майката, тъй като бащата често отсъства. След 7 г. детето постъпва в държавно учреждение, където децата живеят и се възпитават заедно. Водеща е физическата и военната подготовка. Целта е да се формират издръжливи характери, поради което децата са подложени на редица лишения. По-голямата част от деня е посветена на гимнастически упражнения, лов, плуване, боравене с оръжия, хвърляне на копие и диск. Въведени са играна топка и на война. Четене, писане, смятане се изучават ограничено, философия и науки почти не се учат. Изучава се музика, но тя има силно изразен патриотичен характер. Държи се на военно-гражданската подготовка като се изучават законите на Ликург, а от младежите се изисква да отговарят бързо и кратко. Начело на заведението стой назначен от герузията педоном – определящ законите за децата. Децата се делят на отряди, а най-добрият е начело на отряда. Останалите е нужно да му се подчиняват и да вземат пример от него. Особено форма на образованието са редовно провеждани „мъжки пирове”. На тях присъстват и млади спартианци и са длъжни да отговарят на въпроси от правото, морала, съвместния живот. От 18 до 20 години младежите влизат в групата на ефебите и получават чисто военно възпитание и образование, както и помагат при обучението на по-малките. Образованието продължава до 30 години, като от 20 до 30 години мъжът е войник, а след 30 г. отива в групата на мъжете и може да заема административни и военни постове. Възпитанието на девойките също е предимно физическо и военно, като отново се осъществява под надзора на държавата. Те трябва да калят телата си, за да раждат здрави и силни деца, а когато мъжете са на поход да защитават града. Възпитанието в Атина Атина сравнително рано се превръща в търговски център на Гърция и значителна част от аристокрацията се превръща от земеделска в търговска. Забогатяването на аристокрацията позволява и по-голям брой роби. Органите на управление са Народно събрание /еклезия/, съвет на петстотинте /Буле/ и мночислени съдилища. Войните се водят от колегията на стратезите.  Буйният политически живот, сравнително високото икономическо развитие, оживените контакти с Изтока, високото развитие на културата, обуславят и характера на атинското възпитание. Образованието е частно и доброволно, като само младежите от първата социална група /свободни и пълноправни граждани/ имат право да посещават отделните образователни степени. Като цяло образованието не е насочено към определена професия. То има за цел да усъвършенства духовно, морално, телесно личността. В своето развитие Атина преминава през два периода: предкласически и класически. В предкласическия период възпитанието е насочено към телесни упражнения и военна подготовка и има само една образователна степен елементарна /четене, писане, аритметика и музика/. В Класическа Атина господства духовната дейност и хармоничното развитие на тялото и духа. Съществуват две образователни степени: нисша и висша. До 7 г. децата се възпитават в семейството под надзора на специално поставен за целта роб /роби. Внимание се обръща на игрите, моделиране, резба, доброто поведение и държане. Разказват се приказки и митове. След 7 г. децата тръгват на училище, но живеят у дома. В нисшата степен има три училища, като не съществува точно правило в кое училище ще тръгне първо детето. Като правило се налага първо граматическото училище. - Училището на граматика – четене, писане, смятане, поезия, като нейното изучаване се свежда до запаметяване на стихове. - Училището на китариста – изучава се музика и се свири на инструмент. И двете училища са частни, собственици обикновено са инвалиди от войната, а учителите се наричат дидаскали. Няма установена държавна учебна програма. - Педотриб - в него детето постъпва на около 13 години и се изучава гимнастика и физическа подготовка. Учи се скачане, тичане, плуване, борба, хвърляне на копие и диск. Заниманията се осъществяват в палестрите /училище за борба/. Те също са частни. В тях се водят и беседи. Във висшата степен децата постъпват на около 15-16 г. и усъвършенстват физическата и военната си подготовка., като също се получава и литературно, философско, политическо образование. Училището се нарича гимназион. От 18 до 20 г. младежите постъпват в заведение от казармен тип – ефеби, където усъвършенстват военната си подготовка. Участват в обществени празненства и театрални представления, изучават законите на страната и участват в политически беседи. След това могат да посещават и философски школи, ръководени от известни софисти, където се преподава реторика, граматика, диалектика, геометрия, астрономия, аритметика, музика – известни като седемте свободни изкуства.  Относно възпитанието на жените не се полагат особени грижи. Дъщерите на богатите се подготвят за добри съпруги и получават възпитание, което ги прави грациозни и миловидни. Образованието в Атина има многостранен характер, но голяма част от свободните също не посещават училище поради наложените такси. Така цялата образователна система е насочена към нуждите на богатите върхове на обществото. Древен Рим В своето развитие Древен Рим преминава през различни етапи: родов, републикански и императорски. Родов Рим – голяма роля играе семейството, което подготвя от детето земевладелец – войн. Новороденото се слага в краката на бащата и ако той го вдигне значи го приема и му дава право на живот. Жената е сътрудница на мъжа в управлението на дома и възпитанието на децата. Децата се възпитават в семейството, като за жената е било чест да кърми сама детето си. След като поотрастнат момчетата преминават под грижата на бащата, а момичетата – на майката. Покорството и почитта към боговете, родителите, по-възрастните, любовта към родината, скромност, мъжество са на първо място сред нравственото възпитание. За защита от враговете децата се обучават да владеят оръжие, езда, плуване. Понякога в семейството се обучават да четат и пишат, смятат. Републикански Рим – римското общество е изградено от не голям брой богати фамилии и се управляват от две институции – Сенат и Магистратура. Сенатът се състой и членове на всички големи фамилии в града, а Магистратурата – от магистрати, които се избират всяка година от народа. Ролята на народа в управлението е безспорна. През този период в града се концентрират много хора, което поражда нуждата от училища. Възникват първите елементарни училища /лудус/ - четене, писане, смятане, въпроси на правото. Те се помещават към храмовете. Възпитава се мъжество, сила на волята, смелост, преданост. Училищата са частни, а учителите са ветерани от войните или инвалиди или освободени от служба войници. След Пуническите войни и установяването на силно римско присъствие в Елада се забелязва силно гръцко влияние. Разпростира се източния разкош, култове, презрение към физическия труд. В семействата се появяват кърмачки и бавачки – гъркини, учители гърци. Разпространява се гръцки език, литература, философия. Възниква обществена система по гръцки образец. Създават се и граматически училища, където освен на интелектуалното развитие внимание се обръща също и на физическото възпитание и музика. Общественото и политическо развитие довежда и до риторически училища. Владеенето на ораторското изкуство се смята за най-висше. Изучават се седемте свободни изкуства и право.  Императорски Рим – през 45 г. пр. н. е. се обявява формалното начало на римската империя. Административно се дели на провинции, чиито магистрати се назначават от Сената. Императорът съсредоточава редица служби и власт в свои ръце, с което установява и властта си над държавата. Откриването на училища е изцяло в ръцете на държавата. Продължават да съществуват граматическите и риторическите училища, чиято задача е да подготвят бъдещи служители на империята. По обем учебното съдържание е ограничено, макар че се запазва цикъла от седемте свободни изкуства. Учителите са издигнати в държавни служители, като им се дават определени привилегии и по-високи заплати. Учредява се училищна инспекция, която назначава учителите. В последните години на Римската империя образованието преживява упадък – ораторството се превръща в чисто външно красноречие, а образованието става средство за изкачване по стъпалата на бюрократичната стълба.