Тема 1. Тракийската държавност и култура. Римските провинции в тракийските земи PDF

**Тема 1. Тракийската държавност и култура. Римските провинции в тракийските земи** **1/ Формиране на тракийската етнокултурна общност** **а/ етногенетични теории** - **по-стари теории за формиране на тракийския етнос** - Най-рано засвидетелстваното в писмените извори население на българ...

**Тема 1. Тракийската държавност и култура. Римските провинции в тракийските земи** **1/ Формиране на тракийската етнокултурна общност** **а/ етногенетични теории** - **по-стари теории за формиране на тракийския етнос** - Най-рано засвидетелстваното в писмените извори население на българските земи са траките. Съществуват различни теории за техния произход. - ***теория на Вилхелм Томашек и други*** - През XIX век австрийският учен езиковед В. Томашек лансира тезата, че тракийският етнос се е формирал в зоната на Карпатите към началото на бронзовата епоха (ок. III хил. пр. Хр.) и е мигрирал малко по-късно на юг от Дунав. - Той застъпва и гледището, че траките принадлежат към ***[индоевропейската езикова общност]*** и представляват отделна, различна от съседните им гърци и илири общност. - Много учени от XIX в. вярват, че е имало единен трако-илирийски етнос. Това схващане вече е оборено. ***[индоевропейци]***: сборно наименование за всички исторически и съвременни народи, които говорят един от [индоевропейските езици](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8); смята се, че всички тези народи имат родствен етнически произход ***[индоевропейски езици]***: индоевропейските езици са [езиково семейство](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE), обхващащо около 443 [езика](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_(%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0)) и [диалекта](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82), говорени днес от около три милиарда души (сред съвременните езици от това семейство са [английски](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), [испански](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), [руски](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), славянските езици, [португалски](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), [френски](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA) и [немски](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA) и др). Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от [Уилям Джоунс](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%BD%D1%81), който забелязва сходство между четири от най-старите езици, известни по негово време -- [латински](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), [гръцки](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA), [санскрит](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82) и [персийски](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA). Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от [Франц Боп](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86_%D0%91%D0%BE%D0%BF), подкрепя тази теория. Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича [индоевропейски праезик](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA). Съществуват разногласия относно [географския](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F) му произход, като най-често за негова родина се посочва [Анатолия](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F) или териториите на север или северозапад от [Черно море](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5) и [Армения](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F). - **съвременна теория за произхода на траките** - Съвременните теории допускат, че тракийската общност се е формила през бронзовата епоха в резултат на сложни етнически процеси. В тях участват както номадски преселници от север и изток (дошли на Балканите през бронзовата епоха), така и коренно доиндоевропейско население от Блаканите и Мала Азия, чиито следи могат да се проследят до неолита. - Доказано е, че през бронзовата епоха на север от гърците, на Балканите, се формират две многобройни индоевропейски групи: ***траки*** -- в източния дял на полуострова и част от Северозападна Мала Азия, и ***илири*** -- в северозападните територии на Балканите и в някои части на Апенинския полуостров. - От началото на бронзовата епоха започва плавен процес на индоевропеизация, който се развива на огромни територии от Британия до Индия. Той обхваща и Балканите, и Мала Азия, като е ускорен от различни вътрешни миграции на населението в тези обширни пространства. **б/ начало на етногенетичните процеси на Балканите** - **местни неолитни племена и мигрантите от изток** - Началото на етногенетичните процеси при траките може да се постави (доколкото коренното население участва във формирането на тракийския етнос) още в неолитната епоха (8000 -- 6000 г. пр. Хр.). Тогава Балканите заедно с Мала Азия и Близкия Изток са едно от огнищата на т. нар. ***[неолитна революция,]*** при която се преминава от присвояващо към произвеждащо стопанство с два основни отрасъла -- земеделие и животновъдство. През този период на Балканите се заселват и голяма група племена, идващи от югоизток. Те се смесват с коренното население, обитаващо южнодунавските земи още от средния палеолит (100 000 -- 40 000 г. пр. Хр.). - **Халколитната култура край Варненския залив** - Най-внушителният паметник от късната халколитна епоха (5000 -- 4000 г. пр. Хр.) е безспорно Варненският некропол с неговото халколитно съкровище. Находката свидетелства, че жителите на Северозападното Черноморие са високо развита общност в стопанско и социално отношение. - Според много траколози (Александър Фол, Маргарита Тачева и др.) началото на тракийската история може да се свърже с Варненската халколитна култура, чиито традиции вероятно влезли в културното наследство на тракийската общност. - **миграциите от североизток и индоевропеизация на Балканите** - През ранно-бронзовата епоха южнодунавските земи влизат в тесни връзки с Централна Европа и степите на Южна Украйна. Тогава в днешните български земи се заселва ново номадско население, което засилва процесите на индоевропеизация на Балканите. Впоследствие много интензивни стават контактите с Егея и Анатолия, Мала Азия (особено с Троада). - **първите сигурни сведения за тракийската общност** - ***Първите сигурни писмени сведения за тракийската общност се срещат в Омировия епос и определят появата ѝ в средната и късната бронзова епоха.*** - „Илиада" и „Одисея" са датирани от IX -- VIII век пр. Хр., записани са едва през VI век пр. Хр., но отразяват събития от късната бронзова епоха (Троянската война -- средата на XIII век пр. Хр.). Омир разказва за участието на тракийския цар Рез и други тракийски вождове във войната като съюзник на троянците. - През онази епоха тракийски или сродни с тях племена създават свои царства в Мала Азия. За известен период от време траките дори налагат своето „***[морско господство" (таласократия]***) между Черно, Мраморно и Егейско море. Според представите на древните гърци, отразени от Херодот, траките са огромен по численост народ. - ***Тракийският етногенезис е продължителен процес, който протича основно през бронзовата (3000 г. пр. Хр. -- около 1200 г. пр. Хр.) и началото на желязната епоха в региона*** (началната датировка е все още спорна, между XII и IX век пр. Хр.). Според Александър Фол и други изследователи траките са били тясно свързани с пеласгите -- коренното предгръцко население на Елада. **в/ древните балкански етноси в началото на желязната епоха (XII -- IX в. пр. Хр.)** В началото на желязната епоха на Балканския полуостров съществуват три основни етнически масива, принадлежащи към индоевропейската общност -- елини, траки и илири. - **зони на разпределение на елини и илири** - ***Южната част на Балканите заедно с Егеида*** (островите, разположени в Егейския басейн) и ***западния бряг на Мала Азия обхващат зоната на формиране на древните гърци*** (елини). - От по-старото гръцко население, т. нар. ахайци, произлизат новите общности на йонийците и еолийците. Северните гръцки племена на дорийците мигрират на юг и заселват и значителна част от Пелопонес и Средна Гърция. - ***Северозападните области на Балканите са заселени компактно от илирите*** -- индоевропейско население, чиито следи се откриват и на Апенинския полуостров. - **зона на разпределение на тракийската общност** - ***Източната част на Балканския полуостров, Карпатско-Дунавската зона и Северозападна Мала Азия са ареалът на разпространение на тракийската етнокултурна общност.*** Нейни периферни групи населяват Северното Причерноморие и Източна Панония. Възможно е в най-близко родство с траките да са и древните арменци и фриги, които обитават части от Централна и Източна Анатолия. - ***Границата между тракийския и елинския елемент постепенно се стабилизира в земите на древна Македония.*** - Там към VI в. се формира етносът на ***древните македони***, който съдържа елементи и от трите древнобалкански етноса -- траки, елини и илири. - На ***запад*** траките граничат с илирите, като там се образува смесена зона по течението на реките Вардар и Морава, която не може да бъде очертана с точност. - На ***североизток***, в зоната на Северното Черноморие тракийският елемент се смесва с източноиранските скитски племена, които образуват основната част на населението на днешните южноукраински степи. - **название на общността** (етноним) - Общтото название ***траки*** е име, с което те са наричани от своите гръцки съседи. - Според някои теории то произхожда от индоевропейския корен ***thrax*** със значение дързък, буден. - Според други теза името произхожда от племето ***травси*** и впоследствие е пренесено от гърците върху цялата общност. - В писмените извори, най-вече от гръцки произход (съчиненията на Херодот, Тукидит, Страбон и др.), са споменати над 80 етнонима, свързани с тракийски племена и племенни групи. Те датират от различни хронолигични етапи на развитие на тракийската общност, а вероятно са съществували и много други. - В ***Карпатско-Дунавската зона*** (дн. Влахия) най-известни са ***даките*** и ***гетите***, които според Страбон са два дяла на един народ. - В ***Централна Северна България*** се утвърждава етнонимът на ***мизите*** (но едва към I век сл. Хр.). Етнонимът се налага вероятно по аналогия с малоазийските траки -- мизи, чието име се среща още у Омир. По-късно, във византийската традиция, терминът мизи често подменя названието българи. - В ***Северозападна България*** се налага етнонимът ***трибали***. - Нал-компактно е тракийското население в днешната ***географска област Тракия*** и прилежащите ѝ райони. Заслужават отбелязване етнонимите ***серди*** (оттам Сердика), ***агриани*** (оттам името на областта Граово), ***дентелети*** (в днешно Кюстендилско), ***пеони*** (Вардарско), ***меди*** и ***синти*** (по течението на Струма). Многобройно е тракийското население ***по течението на р. Марица***. По горното ѝ течение най-напред са познати ***сатрите***, а по-късно -- ***бесите***. В земите между Пловдив и Одрин най-могъщи са ***одрисите***, а в днешна Странджа -- ***астите***. Родопите и Западна Тракия обитават диите, киконите и сапеите, а Долна Струма - дероните, едоните, бизантите и др. - особено гъсто е тракийското население по двата бряга на Пропонтида (Мраморно море), често наричано и Тракийско море. На европейския му бряг се разполагат тини и долонки, а на азиатския -- мизи, витини, дардани. **2/ Раннодържавни обединения при траките** **а/ начало на държавообразувателните процеси** - **гръцка колонизация** - ***През VIII -- VI век пр. Хр. тракийските земи от Солунския залив до Дунавската делта влизат в обсега на Великата гръцка колонизация***. Основани са ***Бизантион*** (Константинопол), ***Аполония*** Понтика (Созопол), ***Анхиало*** (Поморие), ***Масамбрия*** (Несебър), ***Одесос*** (Варна), ***Бизоне*** (Каварна), ***Дионисополис*** (Балчик), ***Томи*** (Констанца) и др. - Повечето колонии възникват на места на вече съществуващи тракийски селища или в симбиоза с тях. След първоначални конфликти, между колонистите и местните траки се установяват мирни отношения, търговски контакти и културни взаимодействия. - ***първи тракийски държавни обединения в Югозападна Тракия*** - През VII -- VI в. пр. Хр. в южните части на Тракия започват по-интензивни държавообразувателни процеси сред племенните обединения, които населяват крайбрежието на Егейския басейн. - По-ранни са тези процеси сред племената от Югозападна Тракия. Те обитават зоната на р. Струма, Халкидическия полуостров и ***златните рудници в планината Пангей (най-южните дялове на Родопите)***. - Държавообразувателните процеси тук са ускорени от сблъсъците с гръцките колонисти, заселили Халкидика още от VIII в. пр. Хр. - Последните се стремят да се утвърдят в близките до Пангей земи, където от края на бронзовата епоха са утвърдени династиите на племената дерони, едони и бизалти. Запазени са техни монети, които свидетелстват за мощта им. Югозападните тракийски владетели обаче не успяват да устоят на натиска на перси и гърци и през V в. пр. Хр. следите на техните династии се губят. - **обединенията в Югоизточна Тракия** - По-благоприятни условия за развитие имат тракийските обединения от Югоизточна Тракия. В средата на VI век пр. Хр. в ***Тракийския Херсонес (Галиполския полуостров)*** се издига династията на долонките. Тя влиза в тесни връзки с гръцките колонии на полуострова. - ***Ролята на ускорител на държавообразувателните процеси в Югоизточна Тракия изиграват Гръко-персийските войни***. Важна прелюдия към тях е походът на Дарий I срещу скитите през 512 г. пр. Хр., когато персите окупират бреговете на Мраморно и Егейско море с намерението да завладе трайно и Балканския полуостров, както сторил с Мала Азия. **б/ Одриско царство** - **Възникване на Одриското царство. Цар Терес (ок. 540 -- ок. 448 г. пр. Хр.)** - По това време в земите по средното и долното течение на р. Марица се консолидира Одриското царство. Негов основател е ***Терес***, който подчинява гетите и установява границата със скитите по река Дунав. - След разгрома на персите от гърците при Саламин (480 г. пр. Хр.) и Платея (479 г. пр. Хр.) одрисите, възползвайки се от гръко-персийския конфликт, разширяват владенията си до Мраморно море. - Там обаче интересите им скоро се сблъскват с новосъздадения Атински морски съюз, който постепенно прераства в морска империя на Атина (***Атинско архе***). Интересите на атиняни и одриси се сблъскват и в района на Босфора и Хелеспонта (Дарданелите). - Приемникът на Терес -- ***Спарадок***, успява да наложи данък на част от полисите, подчинени на архето, без Атина да може да се противопостави на това. - **Възход на Одриското царство при Ситалк (ок. 445 -- ок. 424 г. пр. Хр.)** - Ситалк, син на Терес, потвърждава границата по Дунав със скитите и разпростира одриската власт до устието на р. Места на юг. Дарданелите също попадат под върховната власт на одрисите. - Това изостря отношенията на Одриското царство с Атина, но и с Македонското царство, което също се стреми да завладее земите между Места и Марица. - ***Ситалк се възползва от началото на Пелопонеската война (431 -- 404 г. пр. Хр.), за да разшири владенията на одрисите.*** Войната се води между Пелопонеския съюз, оглавен от Спарта, и Атинското архе. - През 431 г. пр. Хр. Атина сключва договор със Ситалк. На сина му Садок е дадено атинско гражданство. Атина очаква Ситалк да атакува спартанския съюзник Потидея на Халкидическия полуостров и да предотврати намесата на Македония, съюзна на Спарта. - Впоследствие обаче атиняните сами успяват да завладеят Потидея и да сключат договор с Македония. - Ситалк нахлува с огромна армия в Халкидика и Македония (429 -- 428 г. пр. Хр.), като предизвиква паника в Северна Гърция чак до Термопилите. - Мощта на Ситалк е толкова голяма, че гърците го считат за общотракийски цар, а Одриското цраство наричат Тракийско царство. - През 424 г. пр. Хр. Ситалк организира голям поход и на северозапад срещу трибалите, но е разбит и вероятно убит от тях. В земите на дн. Северозападна България все по-силна става трибалската династия. - **Одриското царство при наследниците на Ситалк** - ***Севт I*** - Ситалк е наследен от Севт I, който е син на Спарадок и вероятно идва на власт след преврат срещу законния наследник Садок. - Той подновява договора и съюза с Атина. Полисите в Тракия и Хелеспонт трябва отново да плащат данъци на Атина и одрисите едновременно. - ***Севт I увеличава одриското монетосечене*** и засилва натиска към Тракийския Херсонес. Успява да подчини атинския съюзник Кардия през 411 г. пр. Хр., а други гръцки полиси от района на Мраморно море, като Византион и Абодос, скъсват връзките си с Атина. - ***наследниците на Севт I*** - След Севт Одриското царство е отслабено от междуособни войни. Надигат глава т. нар. парадинасти (регионални владетели), които не признават властта на Амадок (Медок), наследник на Севт I. Сред тях най-силен е Севт II, който владее земите на тините по брега на Мраморно море. - През 386 г. пр. Хр. одриски цар вече е Хебризелм, познат от атински надпис от същата година. Негово монети са сечени в Кипсела на р. Марица, а одрисите засилват натиска си към Проливите. - **Котис I и зенитът на одриското могъщество (383 -- 359 г. пр. Хр.)** - ***положението в Елада*** - По времето, когато Котис I идва на власт чрез преврат, подпомогнат от атински наемници, в Гърция току-що е приключила Коринтската война (395 -- 383 г. пр. Хр.) - Според т. нар. Анталкидов мир единствен съюз в Гърция остава Пелопонеския, оглавен от Спарта, а Персия възстановява властта си над малоазийските гръцки полиси. Мирът е триумф за персийската дипломация и Персия обявява Спарта за гарант на Анталкидовия мир. Скоро обаче Персия започва тайно да подпомага спартанските противници, което става предпоставка за нови конфликти в Гърция. През 378 г. пр. Хр. в Елада се оформя Втори атински морски съюз, в който Атина вече е задължена да зачита правата на своите съюзници (378 г. пр. Хр.) През 371 г. пр. Хр. се възстановява и древния Беотийски съюз начело с Тива, който не само се противопоставя на хегемонията на Спарта, но и успява да разгроми Пелопонеския съюз. - ***натиск на Котис към Елада*** - ***Котис, който поема властта през 383 г. пр. Хр., решава да се възползва от проблемите между гръцките полиси и Персия***, ***за да наложи одриската хегемония не само в зоната на Проливите, но и в самата Елада***. - Котис I сключва договор с трибалите и си осигурява сигурен тил. - Междувременно персите завземат части от Тракийския Херсонес. През 365 г. пр. Хр. одриският цар нахлува в Тракийския Херсонес о обсажда главната крепост Сестос, но е отблъснат от обединените персийски и атински сили. - Същевременно ***Котис I активно се намесва и в междуособиците в Македония, като се стреми да се наложи на Халкидическия полуостров***. Скоро обаче тракийският владетел преценява, че в този регион по-силни са позициите на Македонското царство, и насочва всичките си усилия към Проливите. - През 362 г. пр. Хр. Тива и Спарта унищожават взаимно силите си. Атина също не е в състояние да организира общогръцка коалиция. Възползвайки се от това, Котис нахлува в Тракийския Херсонес и между 362 -- 361 г. пр. Хр. одрисите завладяват почти всички крепости на полуострова. Това застрашава да прекъсне връзките на Атина и Елада с Черноморието и да ликвидира вноса на зърнени храни от този регион. - ***убийството на Котис I*** - През 359 г. пр. Хр. Котис сключва съюз с цар Филип II Македонски, насочен срещу Атина. - Няколко месеца по-късно одриският цар е убит от наемните убийци Питон и Хераклид, подкупени от Атина. Това е сериозен удар за Одриското царство, обхванато от междуособици. **в/ разпадане на Одриското царство и възход на Македония** - **начало на македонската експанзия в Тракия и Елада** - Приемник на Котис I е Керсеблепт, който първоначално удържа контрола над Тракийския Херсонес. - Към 355 г. пр. Хр. Вторият атински морски съюз се разпада, но Атина засилва леко позициите си в региона, като отцепва двама парадинасти от Одриското царство -- Амадок II и Берисад, които владеят цялото крайбрежие от Тракийския Херсонес до устието на р. Струма. - ***Отвъд Струма властта си налага Филип II Македонски, който през 358 г. пр. Хр. превзема златните рудници на Пангей и става най-опасният враг на Атина.*** - Атиняните подновяват договора си с одрисите, а Керсеблепт получава атинско гражданство. - Филип II от своя страна сключва договор с Амадок II и разбива Керсеблепт (352 г. пр. Хр.). - **утвърждаване позициите на Македония в тракийските земи** - ***През 346 г. пр. Хр. Македония побеждава Атина и нейните съюзници в т. нар. Свещена война (355 -- 346 г. пр. Хр.). Царството става член на Делфийската свещена лига и на практика се превръща в една от гръцките държави***, при това с претенции за пълна хегемония в Елада. - Керсеблепт, уплашен от мощта на Македония, се обединява с Терес, син на Амадок II, и се опитва да спре македонската експазния, но неуспешно. - ***През 342 г. пр. Хр. Филип II разбива одрисите и предприема голяма кампания в Тракия. Той основава няколко колонии по долината на Марица, между които най-важната е Филипопол (Пулпудева, Пловдив).*** - През 339 г. пр. Хр. македонската армия достига Дунав и след сблъсък със скитите атакува трибалите, но е разбита от тези западни тракийски племена. - Филип II се прехвърля на юг от Балкана и утвърждава трайната си власт в Халкидики, Беломорието и Тракийския Херсонес. Филип II обявява Тракия за македонска стратегия (провинция) с център Филипопол, но реално в македонски ръце остават само отделни изолирани пунктове във вътрешността на Тракия и повечето гръцки колонии по Черноморието и бреговете на Мраморно море. - **Тракия през елинистическата епоха** - ***Александър III Велики (336 -- 323 г. пр. Хр.) предприема голям поход в Тракия с цел да заздрави тила си преди началото на планираното завоюване на Персия***. Македонската армия разбива гетите и трибалите, с което тилът на Македония на север е осигурен. Александър Велики налага и пълната македонска хегемония над гърците. - През 334 г. пр. Хр. гръко-македонски сили, подкрепени и от тракийски контингент, започват прословутия поход на изток, с който са завладени всички земи до р. Инд. Но много скоро след смъртта на Александър огромната му империя се разпада на няколко огромни елинистически държави (Македония, ***държавата на Лизимах*** в Тракия и Западна Мала Азия, ***царството на Птолемей*** в Египет и ***царството на Селевкидите*** в Източна Мала Азия и Близкия Изток). - **тракийските земи и царството на Лизимах** - Властта на Лизимах е неоспорима само в крайбрежните зони. - На юг от Стара планина господства тракийският династ Севт III , владетел на долината на Марица, на Севтополис и Кабиле. - Мощен владетел е и гетският цар Дромихет, който дори успява да плени самия Лизимах. - След убийството на Лизимах през 281 г. пр. Хр. единствените по-устойчиви обединения в Тракия остават одриските владения между Тунджа и Марица и гетските владения в Добруджа и Източна Влахия. В Северозападна Мала Азия се обособява богатото царство Витиния, което също е с предимно тракийско население. - След 280 г. пр. Хр. целият Балкански полуостров е опустошен от келтите (галатите). - Те създават свое краткотрайно царство в Югоизточна Тракия с център Тиле. - В края на III в. пр. Хр. Тилийското царство е унищежено от одрисите. Келтите се прехвърлят в Мала Азия и в централните ѝ части създават по-стабилна държава, позната като Галатия. - Южното крайбрежие на Тракия заедно с Тракийския Херсонес попадат под властта на Птолемей Египетски. - Във вътрешността на Тракия отново се появяват многобройни независими владетели от одриски, гетски и други тракийски династии. **3/ Римската експанзия в Източното Средиземноморие и на Балканите** **а/ начало на римската експанзия на Балканите** - **издигането на Рим** - До средата на III век пр. Хр. Римската република завладява почти целия Апенински полуостров. - В хода на трите Пунически война (264 -- 146 г. пр. Хр.) римляните смазват основния си противник в Западното Средиземноморие -- Картаген. - Рим обръща поглед и към Източното Средиземноморие, където се сблъсква с Македонското царство в поредица от военни конфликти (четири Македонски войни от 215 до 148 г. пр. Хр.) - В Третата Македонска война на страната на македонския цар Персей се сражават одрисите, управлявани от Котис, син на цар Севт IV. - ***През 146 г. пр. Хр. окончателно се оформят римските провинции Македония и Ахая.*** - След разгрома на Македония одрисите стават „приятели и съюзници на римския народ". Римски съюзници стават и сапеите по р. Места. - В резултат от Пуническите и Македонските войни (втората половина на III -- средата на II пр. Хр.) Рим получава хегемония над целия средиземноморски район. - **първи римски прониквания в Тракия** - Към 133 г. пр. Хр. римляните завладяват Пергамското царство (в Мала Азия) и Тракийския Херсонес. Тези нови владения са причислени към провинция Македония, която е гранична римска провинция по отношение на тракийските племена. - До края на II век пр. Хр. римляните защитават тази провинция от тракийските набези. - Към 100 г. пр. Хр. Рим постига редица победи над траките и подчинява редица племена на юг от Стара планина. - **римската експанзия през I век пр. Хр.** - През целия I век пр. Хр. Рим води битки с различни тракийски племена с променлив успех. - Според Цицерон единствените римски съюзници в региона са одрисите и дентелите. - Отделни тракийски племена или племенни съюзи успяват да опустошат римска Македония в средата на столетието. - В крайдунавската зона временно се засилва тракийският цар Буребиста. - Той е враждебен на Рим и воюва със съюзници на републиката. - Даките са негови съюзници, но трибалите запазват контрола над земите, които са на запад от дн. Никопол. - През 44 г. пр. Хр. Буребиста е убит от заговорници, а обединението му се разпада. - Тракийски отряди участват в гражданската война в Рим между републиканците на Брут и Касий и цезарианците на Антоний и Октавиан. - Брут е подкрепен от сапейския династ Раскупор. - Антоний и Октавиан получават подкрепата на брат му Раскос. - След разгрома на републиканците при Филипи през 42 г. пр. Хр. Раскупор съумява да се обедини с брат си Раскос, основава нова одриско-сапейска династия и под името Котис се обявява за владетел на цяла Тракия **б/ завоюването на Тракийското царство от Рим** - **първият римски император и тракийските земи** - След битката при Акций от 31 г. пр. Хр. Октавиан става едноличен владетел на римската държава и пръв неин император под името Октавиан Август. - Той възнамерява да укрепи римската граница по р. Дунав, но амбициите му срещат съпротивата на отделните тракийски държави и владетели. - Земите на юг от Стара планина се владеят от полунезависимото царство на одриско-сапейската династия. - В земите на север от Стара планина независими са трибалите, гетите и мизите. - На север от Дунав напълно независими са даките. - **походът на Марк Крас Млади** - През 30 г. пр. Хр. варварското племе бастарни, подкрепено от даки и гети, нахлува на юг от Дунав и напада земите на дентелите, които са съюзници на Рим. - В отговор управителят на провинция Македония Марк Крас Млади отблъсква нападението и нахлува на север от Стара планина. - През 29-28 г. пр. Хр. Марк Крас смазва съпротивата на редица враждебни на Рим племена и предава прочутото Дионисово светилище на одрисите, които са съюзни на Рим. - Управителят на провинция Македония навлиза и в земите на гетите и налага в тях и в черноморските гръцки колонии предани на Рим управители. - **въстанието на Вологез и административните промени в региона след него** - През 15 г. пр. Хр. в земите на юг от Хемус избухва голямо въстание на бесите, водено от жреца на Дионис Вологез. Въстанието е смазано през 11 г. пр. Хр. - Римляните поверяват контрола на цялата размирна територия от двете страни на Балкана на Тракийското царство, управлявано по това време от братята Реметалк и Раскупор. Васалното на Рим Тракийско царство обхваща почти изцяло териториите на Одриското царство при Ситалк. - В Мизия обаче са разквартирувани римски войници и областта се управлява с императорски декрети. Мизия, Македония и Ахая са оформени като особен военен протекторат. - **подялбата на Тракийското царство и неговото анексиране от Рим** - Около 13 г. сл. Хр. Реметалк умира. Царството е поделено между брат му Раскупор (който получава Лудогорието и Добруджа) и сина на Реметалк -- Котис. - Раскупор обаче успява да ликвидира Котис и се опитва да отхвърли върховенството на Рим. Скоро е пленен и убит. - Тракийството царство отново е поделено -- северните му територии са поверени на Реметалк II, син на Раскупор. Южните области практически стават римски протекторат. - **Около 15 г. Мизия е оформена като провинция, свързана административно с Македония и Ахая.** **Към нея са придадени и гръцките колонии по Черноморието.** - На юг от Стара планина, по време на Калигула, временно е възстановена независимостта на Тракийското царство начело с Реметалк III, син на Котис (син на Реметалк I). - ***През 44 г. в Тракия избухва въстание, което е използвано за повод римската власт да превърне областта в римска провинция.*** Мизия и Тракия са императорски провинции, чиито прокуратори са с консулски ранг. Македония и Ахая са сенатски провинции. Беломорието и Тракийският Херсонес са включени в провинция Тракия. **4/ Тракийските земи в състава на Римската империя** **а/ Римската власт в Тракия** - **административно делене на Римска Тракия** - ***провинция Мизия*** - В земите между Дунав и Стара планина се обособява провинция Мизия. Тя обхваща постепенно днешна Сърбия, Северна България и цяла Добруджа. - През 86 г. провинцията е разделена на т. нар. Горна Мизия (Сърбия и Северозападна България до р. Цибрица) и т. нар. Долна Мизия (Северна България на изток от р. Цибрица и Добруджа). - ***урбанизация и романизация на Мизия*** ***урбанизация***: *процес на нарастване на броя, големината и ролята на градовете и на разпространение на градския начин на живот* ***римска урбанизация***: *система от дейности на римската държава по създаване на градове и съсредоточаване в тях на политическия, икономическия и културния живот* ***романизация***: *процес на възприемане на римската култура, начин на живот и на латинския език от неиталийски народи в римските провинции* В Мизия коренното население е по-малобройно, липсват стари урбанистични традиции. Тук като официален език се налага латинският и тези земи се оформят като част от романизираната зона на Балканския полуостров. В източната част на Долна Мизия (Лудогорие, Добруджа и Северозападното Черноморие) обаче е силно гръцкото влияние. Най-големите местни центрове ***Марцианопол*** (дн. Девня) и ***Никополис ад Иструм*** (дн с. Никюп, Великотърновско) имат статут на гръцки полиси и до края на II век спадат към провинция Тракия. Подобен е статутът на старите гръцки колонии по Черноморието. Нововъзникналите римски градове (особено по Дунав) имат статут на римски колонии или муниципиуми -- заселниците в тях, предимно легионери и/или ветерани са с права на римски граждани. Такива са Ескус (дн. с. Гиген, Свищовско), Нове (до Свищов), Дуросторум (Силистра), Рациария (дн. с. Арчар, Видинско), Алмус (дн. Лом), Сексагинта Приста (Русе) и др. - ***провинция Тракия*** - През 45 г. на мястото на Тракийското царство на Реметалкидите е създадена провинция Тракия. Нейните граници постепенно се оформят в земите, в които и до днес се отнасят към историко-географската област Тракия. В края на II век от Тракия са отнети и последните ѝ територии на север от Стара планина -- около Никополис ад Иструм и Марцианопол, и предадени на провинция Долна Мизия. Тракийският Херсонес става част от императорския домен. - ***урбанизация и романизация на Тракия*** Най-големият град на провинцията става Филипопол (Тримонциум). Други важни центрове са Сердика, Августа Траяна (Берое), Кабиле (дн. Ямболско), Адрианопол и гръцките колонии по Южното Черноморие и Егейско море -- Аполония, Месамбрия, Бизантион, Абдера и др. Римляните и тук създават селища със статут на римски колонии -- Апри (на Мраморно море) и Деултум (дн. Дебелт, Бургаско). Административен център е град Перинт (Хераклея) на Мраморно море. Римляните запазват и старите племенни окръзи, наричайки ги стратегии. За техни стратези назначават местни династи, които получават римско гражданство. Стратегиите се запазват официално до 136 г., а и след това някои от тях запазват своята независимост от градовете. Провинция Тракия е относително гъсто населена област. В градовете и по крайбрежията е много силно присъствието на гръцки и елинизирани елементи, които предопределят гравитацията на Тракия към елинизирания Римски изток. В Тракия обаче, особено в селските и планински райони, се запазва и компактно тракийско население, което съхранява своя език и традиции. Компактното тракийско население в Северозападна Мала Азия попада в границите на римската провинция Азия и бързо е елинизирано. - **завладяване на даките** - На север от Дунав даките остават независими до началото на II в. - В края на I век те създават Дакийското царство на Децебал със столица Сармизегетуса. - През 85 -- 86 г. те разгромяват римляните и принуждават император Домициан да плаща годишен трибут на Децебал. - Даките са завладени между 101 и 107 г. от император Траян и превърната в римска провинция. - Дакия също е подложена на силна романизация подобно на съседните ѝ Долна и Горна Мизия, с които я свързват стари културни и етнически връзки. **б/ начало на варварските нашествия** - **варварските нашествия през II век** - През този период варварските нашествия от север са все още спорадични. - Най-опасно е това на костобоките (северно варварско племе, което обитава земите между Карпатите и Днестър) през 169 -- 170 г. - Нашествията предизвикват по-нататъшно укрепване на Дунавския лимес и концентрирането на мощната Дунавска армия от Дунавската делта до земите на днешна Южна Германия. - До 239 г. балканските провинции преживяват върховите моменти на своето развитие. - **нашествия на готите и техните съюзници през III век** - От средата на III век нашествията на северните варвари на юг от Дунав стават системни и разорителни. - Особено тежко е готското нашествие през 250 -- 251 г. В битката при Арбитус (дн. Разград) император Деций успява да разбие готите, но загива в сражението. - През 254 -- 258 г. готите опустошават не само балканските римски провинции, но и бреговете на Мала Азия. - Следващото голямо готско нашествие е през 269 г., но тогава те са разбити от император Клавдий II Готски при Наисус (Ниш). - ***Последици от варварските нашествия:*** - за близо 30-ет години благосъстоянието на Мизия, Тракия и Македония е ликвидирано за столетия напред; част от романизираното и елинизирано градско население напуска Балканите, търсейки убежище в по-спокойни земи; - коренното население намалява драстично вследствие непрестанните варварски нападения и разразилата се чумна епидемия; - в обезлюдените земи между Стара планина и Дунав са заселени многобройни варварски военнопленници (готи). - ***„свиване" и криза на Римската империя*** - През 270 -- 272 г. император Аврелиан евакуира отвъддунавска Траянова Дакия. - Голяма част от романизираното ѝ население се заселва на юг от Дунав, където е създадена т. нар. Аврелианова Дакия. Тя е разделена на две нови провинции -- Вътрешна (Средиземна) Дакия с център Сердика и Крайбрежна Дакия с център Рациария. - Нашествията на варварите се съчетават с вътрешна криза, граждански войни и стопански упадък на империята **в/ тракийските земи през Късната античност** - **административни и политически промени** - С управлението на ***император Диоклециан (264 -- 305 г.)*** Римската империя навлиза в епохата на домината, т. е. Късната империя. Диоклециан започва редица реформи в различни сфери, които са довършени от Константин Велики (308 -- 337 г.) и определят облика на империята за столетия напред. - ***Една от най-важните реформи е административната.*** - Още от I -- II век Римската империя е условно разделена на две големи културноисторически зони -- романизиран Запад и елинизиран Изток, чиято приблизителна граница минава през Балканския полуостров. Тя оставя северозападната му част в романизираната зона, а източните и южните области -- в елинизирания Изток. - Диоклециан разделя империята на четири големи области -- префектури (Ориент/Изток, Илирик, Галия и Италия), които се поделят на по-малки области -- диоцези. Диоцезите се делят на провинции, които наброяват над 100 в цялата империя. - Старите провинции Долна Мизия и Тракия оформят диоцеза Тракия и стават част от префектурата Ориент. В диоцез Тракия са включени шест провинции: Тракия с център Филипопол, Европа с център Селимбрия (град на изток от Хераклея, на ок. 40 км от Бизантион), Родопа с център Енос (на югоизток от устието на Марица), Хемимонт с център Адрианопол, Долна Мизия с център Марцианопол и Малка Скития с център Томи. Западната част на Балканите е придадена към префектура Илирик с три диоцеза: Дакия, Македония и Панония. В диоцез Дакия влизат следните провинции: Крайбрежна Дакия с център Рациария, Вътрешна Дакия с център Сердика, Горна Мизия, Дардания с център Скути (Скопие) и Превалитана. - ***През 330 г. император Константин Велики обявява за нова римска столица старата гръцка колония Бизантион на Босфора. Градът получава имената Нов Рим и Константинопол.*** - Диоцезът Тракия става [хинтерланд] на новата столица и жизненоважна за Римската империя зона. ***хинтерланд***: 1. вътрешност на държава, най-вътрешните ѝ и неразвити части; 2. воен. дълбок тил;\ 3. стопанска област (район) към търговски, индустриален център или пристанище, хинтерланд;\ 4. зона във вътрешността на страна, за която има претенции държава, която владее крайбрежието; Балканският полуостров изживява нов стопански подем. - Нови удари балканските земи понасят от вестготите, които опустошават териториите на север от Балкана, но през 378 г. разбиват армията на източния август Валент при Адрианопол. На германските варвари е разрешено да се заселят като федерати в земите на юг от Дунав. ***федерати***: (на латински: foederati, ед.ч.: foederatus) се наричат такива варварски племена, които през IV и особено V век (Великото преселение на народите) получават разрешение от римските императори да се заселят на територията на Римската империя след подписването на специален договор -- федус, с който се уговарят отношенията между империята и определеното варварско племе. Най-често пришълците се задължават да защитават границите на империята и да ѝ плащат данъци, в замяна на което получават правото да се заселят в пограничните ѝ райони и да обработват нейни земи. - ***През 395 г. император Теодосий I разделя окончателно империята на Източна (наречена през XVI век Византия) и Западна.*** - Диоцезът Тракия остава в Източната Римска империя. - Северозападните области на Балканите (перфектура Илирик) първоначално са подвласти на Западната Римска империя. - В средата на V век Балканския полуостров е разорен от хуните, а в началото на VI век започват славянските нападения, с които в историята на полуострова настъпва нов период. - **тракийският етнос през Късната античност** - ***През късноантичната епоха (III -- V век) коренното тракийско население значително намалява.*** - Голяма част от него е елинизирана или ромеизирана. - Появяват се много големи групи преселници от Изтока и Италия, а също и голям брой варварски заселници от германски, алански и хунски произход. - Най-компактно и добре запазено е тракийското население в селските и планинските райони на земите между Стара планина и Бяло море. - Там се налага общият етноним беси, който в Късната античност означава етнически траки, докато терминът траки се използва, за да се назовават всички жители на диоцеза. - През V век дори един от източноримските императори, Лъв I Бес, е с тракийски произход. - Тракийската етнокултурна общност оцелява до Ранното средновековие. - Последните споменавания за беси в писмените извори са датирани от VII век. - Част от траките са славянизирани, елинизирани, романизирани. Следи от тях се окриват сред днешните българи, румънци, куцовласи и каракачани. Някои считат, че днешните албанци са наследници на бесите. - **разпространение на християнството** - Жителите на Мизия, Тракия и Македония са сред най-ранните последователи на християнството в Европа. - Първите семена на новата вяра са посети още от апостол Павел при пътуванията му по Егейското крайбрежие, при които около 65 г. той достига до Никополис ад Нестум (при дн. с. Гърмен до Гоце Делчев). - Традицията свързва Черноморското крайбрежие с мисионерството на Андрей Първозвани, брат на апостол Петър. - Апостолски ученици основават християнските общности във Филипопол, Сердика, Верея (Стара Загора), Одесос. - По време на гоненията срещу християните, особено при император Диоклециан, загиват десетки мъченици от нашите земи, Тивериополските мъченици в Струмица и Доростолските мъченици в Силистра. - След прокламирането на Миланския едикт (313 г.) християнството става равноправно с останалите религии. - Но началото на толерантната политика спрямо християните е поставено в Сердика с т. нар. Едикт на веротърпимостта, издаден от император Галерий през 311 г. - Св. Никита Ремесиански , тракиец по произход, полага много усилия за покръстване на гетите, скитите и бесите, като превежда Библията на езика на траките („Библия бесика"). За съжаление преводът не е запазен. - През 343 -- 344 г. в Сердика се провежда църковен събор, на който присъстват 318 епископи от цялата империя. Той утвърждава учението за Св. Троица, Символа на вярата, приети на Първия вселенски събор в Никея (315 г.) **5/ Общество, религия и култура на траките** **а/ тракийското общество и държава** - **източници** - Информацията за социалната организация на тракийското общество е отразена бегло от античните автори. - **общество и стопанство** - В своето мнозинство траките са свободни земеделци, организирани в свободни общини начело със старейшини. Те плащат данъци на царете и техните парадинасти (наместници, управители на племенната територия). Участват във военните им походи, като сформират тракийската пехота. - Тракийските пехотинци (пелтасти) са въоръжени с лек щит (пелта), две леки копия и къс меч, облечени са с къса туника, дълъг военен плащ и шапка от лисича кожа. Високо ценени воини, те не рядко се бият като наемници на чужди армии. - При конфликти между отделните племена военнопленниците и подчиненото население са заставяни да работят в рудниците, да участват в строежа на крепости и гробници, стават прислуга на аристократите. Робството при траките е предимно в патриархална форма и за разлика от Древна Гърция и Рим не намира широко разпространение. Но многобройни траки са продавани като роби на пазарите в Гърция и дори Египет (по-късно Рим се снабдява с роби от Тракия). - Траките практикуват различни занаяти, търгуват помежду си и с околните народи, особено с гръцките колонии по крайбрежията на Егейско и Черно море. Керамиката и зехтинът са основните вносни продукти, срещу които от Тракия се изнасят големи количества злато, сребро, пшеница, мед, восък, роби. - Градското стопанство дълго време не получава сериозно развитие в Тракия. Резиденциите на царете и важните крепости се превръщат в градски средища едва през IV век пр. Хр. Все пак тракийски градове като Пулпудева, Севтополис, Хелис, Пела са показателни за развитието на траките и техни контакти с водещи центрове на Древна Елада и други съседни народи. - **управление** - ***Тракийските царе разполагат с огромна власт.*** - Според Херодот тракийските царе водят своя произход от бог Хермес. - Владетелят е начело на армията и държавния апарат, върховен жрец и съдия. Със своите чиновници, наричани и „царски хора", той контролира вътрешната и външната търговия, добива на метали, аграрни стопанства и огромни стада добитък. Пръв помощник в управлението е някой от най-близките роднини на царя -- син, брат или племенник. Дворцовият съвет от аристократи участва в решаването на важни държавни въпроси, командването на войските, защитата на границите, дипломацията. Знатните тракийки имат свое място в обществото и религиозните култове. - В хазната на владетелите под формата на данъци и подаръци от подвластните им племена и гръцки градове постъпват килограми злато и сребро, платове и др. Това позволява царе и аристократи да живеят в разкош, като се занимават предимно с война, грабежи и лов. **б/ религиозни вярвания на древните траки** - **източници** - Липсата на тракийска писменост и домашни писмени извори затруднява изследването на тракийските религиозни вярвания и практики. Изследователите на тракийската култура разчитат предимно на сведенията на гръцките и римските автори, които често са неточни в своите интерпретации. - Археологическите находки и „разказите в образи" на тракийските и гръцки майстори, създадени върху скъпоценни и керамични съдове за обредни цели също са безценен източник при изучаване на тракийската общност. - **богове и герои в Древна Тракия** - За боговете на траките често се цитира ***известието на Херодот***, че траките „*почитат Арес, Дионис и Артемида, а царете им, отделно от другите сънародници, почитат най-много Хермес, от когото вярват, че произлизат*". Тези имена визират тракийски божества, които имат сходства с елинските, но и свои собствени характеристики. - Най-***специфичните елементи от представите на древните траки за боговете и човека, които са обект на интереса на античните автори и съвременните изследователи, са следните***: - ***вярата в безсмъртието*** и възприемането на човека като неразделимо ***единство от душа и тяло*** и способността му да се ***самоусъвършенства***, за да се обезсмърти и слее с бога Слънце (соларният култ към Орфей, култът към Залмоксис); - ***култът към Дионис като върховен бог***, почитан в Тракия под името Сабазий (фригийско име) или Бакхус и свързаните с него менади (вакханки); - ***преклонението пред женско божество***, наричано с различни имена (Бендида, Кибела, Артемида, Артемида Царица) и определяно от някои като Богиня майка, а от други -- като царица или господарка. - ***Орфей*** е митичен тракийски герой, легендарен музикант, чиито песни са в основата на учението орфизъм, и смятан за най-великия певец и поет на древността. Орфей успява да слезе в царството на мъртвите и получава разрешение от Хадес да изведе от там своята годеница. Орфей се връща в царството на живите, но без Нимфата Евредика, защото не изпълнява условието на Хадес -- да не се обръща, за да провери дали годеницата му го следва. Орфей е разкъсан от разбеснели се вакханки. - Херодот разказва, че и тракиецът ***Залмоксис*** слязъл в подземно жилище. След като прекарал там три години, на четвъртата се върнал при своите сътрапезници, които повярвали в неговото учение. А той ги учил, че те и техните потомци няма да умрат, а ще отидат на място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага. Други антични автори също съобщават за Залмоксис, като не са единни в определянето му като човек, бог или цар и бог. - Видно място в тракийските вярвания заема ***бог Дионис***, когото траките наричат и Сабазий, и Бакхус. Вероятно той е върховният бог на Траките. В многобройните посвещения той е приравнен на Зевс. За разлика от Древна Елада, където Дионис е бог на виното и веселието, тракийският Дионис, т.е. Сабазий, е почитан като господар на Земята и Небето. Единството на земни и небесни природни сили в тракийското мислене силно впечатлява гръцките и римските автори. Това единство се демонстрира чрез двете свещени за тракийския Сабазий животни -- змията и орела. - На особена почит сред траките е и ***женско божество***, назовавано от някои антични автори Бендида, от други -- Кибела, а от трети -- Артемида царица (Херодот) и определяно като Богиня майка -- господарка на живота, смъртта, плодородието и природните сили. През втората половина на V век пр. Хр. честването на Бендида е въведено дори в религиозния календар на Атина. - ***религиозни вярвания на древните траки*** - ***орфизъм*** - Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в античните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя Орфей, който е тракиец според старогръцката митология. На него се приписва създаването на учението и авторството на свещените му текстове (песни), които не са достигнали до нас. Последователите на учението се наричат орфици. Основа на орфическата вяра е вярата в безсмъртието -- в живота отвъд/ в прераждането/ във възможността за сливане с божествената природа чрез самоусъвършенстване и постигане на определено ниво на познание. - Гръцкият орфизъм е определян като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не са характерни за Олимпийските култове. Гръцкият орфизъм се е появил не по-късно от VI в. пр. Хр. - „***Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол***. Тракийското учение предвижда ***безсмъртие/единение с божествената природа чрез тайни свещенодействия (мистерии)***. Според Фол тракийският орфизъм се е оформил още в ранната бронзова епоха - периода от средата на II хил. пр. Хр. до VIII в. пр. Хр., и се изповядва от елита до края на Античността. Някои траколози свързват Вълчитрънското златно съкровище с определени ритуални церемонии, посветени на култа към Слънцето (Орфей). Основа на доктрината е идеята за ***самоусъвършенстването***. Аристократите постигат безсмъртие/божественост, тъй като са посветени, чрез участие в тайни мистерии, в най-висшето знание на учението. Поданиците вярват, че благородниците са безсмъртни. Орфизмът съчетава почитта към земните (хтонични) и небесните (соларни) божествени сили -- орфическите божества са едновременно небесни и земни. такива персонификации са например [Орфей](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9) и [Залмоксис](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%81). Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 - степенен цикъл: 1\. Самооплождане на Великата [Богиня майка](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0) (Земята). 2\. Раждане на Сина (Слънцето). 3\. Възмъжаване на Сина. 4. [Свещен брак](https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA&action=edit&redlink=1) на Сина с Богинята майка. 5\. Раждане на сина на Сина -- т.е. на царя. 6\. Възмъжаване на царя. 7\. Свещен брак на царя с Богинята майка. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият различни изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и [жрец](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D1%80%D0%B5%D1%86), и бог. ***Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и [Дионис](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81).*** ь Чрез мистерии участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на [ентусиазъм](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%82%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D0%BC) (чрез колективните обреди) - простолюдието, но могат и да се опитват да достигнат до бога Слънце (Аполон), както се вярва, че е правил Орфей, в състояние на [екстаз](https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%95%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7&action=edit&redlink=1) (чрез индивидуалните обреди) - цар и аристократи. Култът към Дионис и Богинята майка е оргиастично - хтоничен, свързан с култа към силите на Земята, Небето, плодородието и растежа. Възможно е първоначално противоборство между аристократичната орфическа традиция и хтоничните дионисовски вярвания. На това се дължи може би преданието за разкъсването на Орфей от менадите. По-късно се оформя единна орфико -- дионосовска религиозна система, чиито следи откриваме в редица български и балкански народни обичаи -- кукерските игри, русалиите, нестинарството. - ***мегалитна култура*** - Именно тази космогония на орфизма обяснява наличието на стотици мегалитни култови комплекси по тракийските земи, в които се извършват свещени ритуали, посветени на свързването на Слънцето със Земята, повлияни от слънчевите цикли (ден/нощ; равноденствие/слънцестоене). Вероятно орфизмът произлиза от по-стари соларни култове към царете жреци, символизиращи Слънцето, неговото сливане със Земята и раждането на живота. ***мегалитна култура***: *понятие, с което се обозначава появата на съоръжения от огромни необработени или грубо обработени камъни в определен период от време; такива съоръжения се откриват на много места в света и датират от различни епохи (най-често са свързани с халколитната и бронзовата епохи)* - Мегалитните паметници грубо се делят на три групи: ***менхири*** (големи каменни блокове, забити отвесно в земята поединично или в редици), ***кромлехи*** (каменните блокове са подредени в кръг) и ***долмени*** (гробни съоръжения, оформени от няколко отвесни каменни блока, които поддържат един, поставен хоризонтално). Най-известният кромлех в света е Стоунхендж. В България досега са открити само три кромлеха. Най-добре проученият от тях е при с. Долни Главанак (Хасковско), изграден в периода VIII -- VI век пр. Хр. като място на култови действия. Долмените у нас са доста повече. - ***гробници*** - Вярата на траките в задгробния живот намира отражение в изграждането на десетки подмогилни каменни гробници. Тракийските царе и благородници са погребвани в тях с богати дарове, нерядко с коне, колесници и любимата си жена. Архитектурният план, елементите на украсата и запазените стенописи в някои от гробниците също ни разкриват космогоничния цикъл на орфизма. - ***културни взаимодействия между траки, елини и римляни*** - Между траките и древните елини протичат оживени културни връзки. Както изглежда, култовете към Арес, Дионис, Асклепий, както и към легендарния жрец Орфей, са възприети в древногръцката традиция, макар и видоизменени, от траките. Прочутото в древността светилище на Дионис, посещавано от Александър Велики и Гай Октавий (баща на Октавиан Август), се е намирало в Родопите, а днес хипотетично се свързва с Перперикон. - В гръцките колонии по Понта и Егея се появяват синкретични трако-гръцки култове. - След включването на тракийските земи в границите на Римската империя се появяват нови елементи в религиозните вярвания на местното население. Многобройни посвещения на гръцки и римски богове показват приобщаването на част от траките към гръко-римското културно пространство. Типично тракийски обаче е образът на т.нар. ***Тракийски конник (Тракийски Херос***). Хиляди са релефните плочи от римската епоха с изображение на тракийския Херос, откривани както във всички части на Тракия, така и в най-отдалечени краища на империята, където пребивават войници траки. Някои автори допускат, че на негова база се развива особен прамонотеизъм, при който Херосът под най-различни имена се превръща в универсално божество, особено сред войниците. Същ?