ЕПП Лекции 7-9 PDF
Document Details
Uploaded by IncredibleBoston7115
Софийски университет
Tags
Summary
Документът съдържа лекции, касаещи политиката на сближаване в Европейския съюз, с фокус върху регионалното развитие и специфичните принципи на тази политика. Обсъждат се целите, структурните фондове и инвестиционните фондове, както и приоритетите на оперативните програми от 2014–2020 г.
Full Transcript
Тема 7. ПОЛИТИКА ПО РЕГИОНАЛНО СБЛИЖАВАНЕ НА ЕС Регионално развитие и необходимост от сближаване на регионите на ЕС. Принципи и цели на политиката. 1. Регионално развитие и сближаване От самото начало в Европейската общност (понастоящем Европейския съюз) съществуват големи териториа...
Тема 7. ПОЛИТИКА ПО РЕГИОНАЛНО СБЛИЖАВАНЕ НА ЕС Регионално развитие и необходимост от сближаване на регионите на ЕС. Принципи и цели на политиката. 1. Регионално развитие и сближаване От самото начало в Европейската общност (понастоящем Европейския съюз) съществуват големи териториални и демографски различия, които биха могли да представляват пречки за интеграцията и развитието в Европа. От самото начало Римският договор (1957 г.) създава механизми на солидарност под формата на два структурни фонда: Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието. През 1975 г. са въведени регионални аспекти със създаването на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). През 1994 г. е създаден и Кохезионният фонд. Дълго време, обаче, тези инициативи разполагат със скромни средства. 2. Принципи на политиката на сближаване Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло представлява просперираща икономическа общност, налице са различия в състоянието и развитието на над 250–те региона в съюза. Именно премахването на тези несъответствия и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и обучение, за получаване на подходяща работа, за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес–среда е основната цел на регионалната политика или както още се нарича политиката на сближаване. В основата на политиката на сближаване стоят четири принципа: концентрация, програмиране, партньорство и допълняемост. 3. Цели на политиката за сближаване Основната цел на Политиката за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС е да ограничи различията в развитието на различните региони и да насърчи структурни промени за развитие, които да доведат до икономически и социален растеж. В рамките на тази основна цел, за всеки отделен период, Общността определя няколко на брой специфични цели, които са общи за целия ЕС. За периода 2014–2020 г. политиката на сближаване си поставя 11 цели в подкрепа на растежа: - засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите; - подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество; - повишаване на конкурентоспособността на МСП; - подпомагане на прехода към икономика с ниски нива на въглеродните емисии; - насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска; - защитаване и опазване на околната среда и насърчаване на ефективното използване на ресурсите; - насърчаване на устойчивия транспорт и подобряване на мрежовите инфраструктури; - насърчаване на устойчивата и качествената заетост и подкрепа за мобилността на работната сила; - насърчаване на социалното приобщаване, - борба с бедността и дискриминацията; - инвестиции в образованието, обучението и ученето през целия живот; - подобряване на ефективността на държавната администрация. Тема 8. СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ Цели на финансирането по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Европейски фонд за регионално развитие. Европейски социален фонд. Кохезионния фонд. Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. 1. Политика на сближаване и структурни фондове Структурните фондове (СФ) са основният финансов инструмент на Европейския съюз за провеждането на неговата регионална политика. Една от основните цели на тази политика е постигането на по-голямо икономическо и социално сближаване между страните-членки по отношение на доходи, богатство и възможности. Всички райони могат да кандидатстват, но най-бедните райони получават най-голяма подкрепа. Основен индикатор за оценка на регионите е брутният вътрешен продукт на глава от населението, макар че той не винаги отразява точно социалните и икономическите реалности. Структурните фондове се състоят основно от Европейския фонд за регионално развитие - ЕФРР (European Regional Development Fund - ERDF) и Европейския социален фонд - ЕСФ (European Social Fund - ESF). Заедно с финансирането на Общата селскостопанска политика (Common Agricultural Policy - CAP) и Кохезионния фонд структурните фондове формират най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС. Над половината от финансирането от ЕС се предоставя чрез 5-те Европейски структурни и инвестиционни фонда (ЕСИФ). Със средствата от ЕСИФ предимно се финансират дейности в 5 области: - научни изследвания и иновации; - цифрови технологии; - подпомагане на нисковъглеродната икономика; - устойчиво управление на природните ресурси; - малки предприятия. Първият програмен период е от 1 януари 2007 до 31 декември 2013. Целият бюджет за структурните фондове през периода е 347 милиарда евро: 201 милиарда за ЕФРР, 76 милиарда за ЕСФ и 70 милиарда за Кохезионния фонд. 2. Задачи на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). а.) Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) – с него се насърчава балансираното развитие в различните региони на ЕС. Осигурява се на финансова подкрепа за производствени инвестиции, създаване и модернизиране на инфраструктури, мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешнорегионалното развитие, инвестиции в областта на здравеопазването и образованието. б.) Европейският социален фонд (ЕСФ) – чрез него се подкрепят проекти, свързани със заетостта, в цяла Европа и се инвестира в човешкия капитал на Европа – работниците, младежите и всички хора, които търсят работа. Развитие на професионалната квалификация, насърчаване разкриването на работни места. в.) Кохезионният фонд (КФ) – чрез него се финансират проекти в областта на транспорта и околната среда в страните, чийто брутен национален доход (БНД) на глава от населението е по-малък от 90% от средния за ЕС. За периода 2014 – 2020 г. това са България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република. г.) Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) – насочен е към преодоляване на специфичните предизвикателства пред селските райони в ЕС. д.) Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) – чрез него се помага на рибарите да практикуват устойчив риболов, както и на крайбрежните общности да диверсифицират икономиката си, като по този начин се допринася за подобряването на качеството на живот в европейските крайбрежни райони. ТЕМА 9. РАЗВИТИЕ НА ФИНАНСИРАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Първи програмен период (2007 - 2013). Втори програмен период (2014 - 2020). Оперативни програми в България. Ефект от инвестициите. 1. Първи програмен период 2007-2013 Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) е изготвена в съответствие с общите разпоредби относно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд. Тя е средно- до дългосрочен документ, описващ ролята на структурните фондове през периода 2007-2013 г. НСРР представя стратегията за развитие на България в този период и принципните цели на българската политика, свързани с ефективното използване на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС. Документът съдържа детайлен анализ на социално-икономическата ситуация в България, стратегия за развитие, описание на Оперативните програми и тяхното изпълнение. НСРР има четири стратегически приоритета – три тематични и един териториален: Подобряване на базисната инфраструктура; Повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта; Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес среда и доброто управление; Поддържане на балансирано териториално развитие Интервенциите в тези приоритети се осъществяват с финансовата помощ на Структурните и Кохезионния фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР) 2. Втори програмен период 2014-2020 Споразумението за партньорство заменя Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) за периода 2007—2013 г. Споразумението за партньорство е ясен план за инвестиции и реформи, които ще допринесат за устойчив икономически растеж и повишаване качеството на живот на българските граждани. Дейностите, предвидени в него, са основата за ефективното и качествено използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Стратегията за ЕС през 2020 г. представя един по-обединяващ и координиран подход към реформата на европейските икономики, основаваща се на инвестиране в нови източници на икономически растеж, основани на насърчаване на научноизследователската и развойната дейност, на иновациите, както и на актуализиране на уменията като основа за повишаване на заетостта. Приоритетите на оперативните програми през настоящия програмен период (2014-2020 г.) са съобразно целите на стратегия “Европа 2020”. Определеният ресурс за България по Оперативните програми е 7.4 млрд. евро. Разпределение по оперативни програми е, както следва (млн. евро): Региони в растеж 1312 Конкурентоспособност и иновации 1182 Развитие на човешките ресурси 938 Добро управление 285 Наука и образование 596 Околна среда 1505 Транспорт 1604 3. Оперативни програми в България Същност на Оперативните програми Съгласно европейското законодателство оперативната програма е документ, който определя стратегията на държавата – членка за развитие. Приоритетите се определят от държавата – членка и следва да допринесат за осъществяването на тематични (общи) и специфични (конкретни) цели. Тематичните цели се определят от Европейската общност и те са: засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите; подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество; повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия, селскостопанския сектор и сектора на рибарството и аквакултурите; подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори; насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска; съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност; насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури; насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила; насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и всяка форма на дискриминация; инвестиции в образованието, обучението, включително професионално обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот; повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и допринасяне за ефективна публична администрация. За да се получи финансиране по някоя оперативна програма, то проектът трябва да допринася за развитието на някоя от избраните общи цели. От друга страна с реализацията на проекта трябва да може да се постигне и някоя специфична (конкретна) цел, от заложените в приетите оперативни програми за конкретната страна и период, част от които в България за периода 2014-2020 г. са: а.) ОП Околна среда Програмирането на ОП “Околна среда” за периода 2014-2020 г. е приоритет на Евро Съюза – 2020г. Насърчават се максимално проекти за зелена и конкурентна икономика в областта на климата и енергетиката. Стимулира се разработването на еко-иновации и се подкрепя икономичното използване на ресурсите. За новия програмен период, ЕС набляга върху енергийната ефективност на жилищата. Приоритетно ОП Околна среда 2014-2020 включва инвестициите за инфраструктурни проекти в сектор “Води”, като фокусът е поставен върху ВиК-инфраструктура и ефективността на големите горивни инсталации. Работи се за модернизиране системите за отопление на градовете към по-екологични. В момента в 30 града в България съществува проблем със замърсяване от прахови частици. За решаването на този проблем също се търси европейско финансиране. б.) ОП Региони в растеж Подкрепа за енергийната ефективност, за интелигентното енергийно управление и за използването на възобновяема енергия в публичната инфраструктура, включително в обществените сгради, и в жилищния сектор. Действия за подобряване на градската околна среда, за съживяване на градовете, за възобновяване и обеззаразяване на терените за вторично застрояване (включително преструктурираните зони), намаляване на замърсяването на въздуха и насърчаване на мерките за намаляване на шума. Образователна инфраструктура и на инфраструктура за обучение. Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие, понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус. Насърчаване на стратегии за нисковъглеродно развитие във всички видове територии, по- специално градските райони. в.) ОП Транспорт Заложеното в стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. включва развитието на приоритетните Общоевропейски транспортни коридори и Морски магистрали – връзките на пристанища Варна и Бургас с пристанищата в Украйна, Русия, Грузия и Турция и връзката Черно море – Средиземно море. Железопътния транспорт – модернизиране на множество жп-връзки на територията на страната. По програма Транспорт 2014-2020 се предвижда и изграждане на интермодален терминал в Пловдив. Сред очакваните ефекти от изпълнение на приоритетните за развитието на железопътната инфраструктура проекти е намаляване на времето за пътуване на железопътните превози с над 40% и др. г.) ОП Развитие на човешките ресурси В този контекст ще се концентрира работата по мерки за придобиване на нови знания и умения, обучение и квалификация на човешките ресурси, обучение през целия живот. Поставените цели по “Европа 2020” са за 75% заетост сред населението на възраст от 20 до 64 години с активното участие на по-възрастните и нискоквалифицираните работници. По-доброто образование и квалификация подобряват предпоставките за реализация на пазара на труда, а по-високите нива на заетост помагат за намаляване на бедността. д.) ОП Конкурентоспособност Следва да се концентрират усилията в сектори, които създават висока добавена стойност като информационните технологии, чистите технологии и биотехнологиите, както и в индустриите, свързани със здравето. Тези сектори са във фокуса на ОП “Конкурентоспособност”. Акцентът е върху иновациите и енергоспестяващите технологии. 4. Резултати от инвестициите в България За програмния период 2007-2013 г. България е 22-ра в ЕС по усвояване на евросредствата. Страната е разходила 85% от предвидените пари, като остава под средното ниво на усвояване на европейските фондове от приключилия програмен период 2007-2013г. Средният процент на усвояемост за 28-те държави-членки на ЕС е 88,9%. Общо десет държави са под това ниво. Първа по усвояване е Гърция с 98,3%. Осем държави са с 95% усвояемост - Литва, Латвия, Люксембург, Дания, Естония, Португалия, Словения и Финландия. Според българското Министерство на финансите без усвоените европейски средства по различните оперативни програми нивото на реалния БВП в края на 2016 г. е щяло да бъде с 8.8% по-ниско, т.е. с над 8 млрд. лв. по-малко. Парите от Брюксел са подкрепили съществено и заетостта. Без тях безработицата в края на 2016 г. би била с 5.3 процентни пункта по-висока, т.е. 12%. По изчисления на финансовото министерство със средства от ЕС са били финансирани и половината от всички дългосрочни капиталови инвестиции от 2008 г. насам. Еврофондовете са стимулирали и частните инвестиции, които благодарение на тях са нараснали с 22.4% допълнително. За 2018 г., ако не бяха евросредствата, брутният вътрешен продукт щеше да е с 3.5%, или около 3 млрд. лв., по-малко. Нивото на частните инвестиции пък щеше да е с около 11% по-ниско, а потреблението - с 4.2% по-слабо. На пазара на труда нямаше да има субсидирани работни места, при което безработицата щеше да е с 2.6 пункта по-висока, а средната работна заплата - с 2.6% по-ниска. На този фон е трудно обяснимо забавянето в усвояването на средствата по европейските програми. Така например през 2016 г. все още е продължавало изпълнението на програмите от първия програмен период, който започва през 2007 г. и приключва през 2013 г. Чак през 2016 г. пък започва да набира скорост усвояването на европарите от новия период 2014-2020 г. Забавеният старт на процедурите за кандидатстване по новите оперативни програми е причина за неизпълнението на планираните капиталови разходи и по-ниските общи разходи през 2016 г., които са 93% от плана. На петата година от действието на втория програмен период средното изпълнение на десетте европрограми е едва 21.3%. Това означава, че от общия договорен бюджет от 9.9 млрд. евро реално са усвоени 2.5 млрд. евро, от които 410 млн. евро е национално съфинансиране. Програмата с най-силен ефект за икономиката е "Развитие на човешките ресурси". Именно на тази програма се дължат ръстът на заетостта с близо 5% и спадът на безработицата с над 2 процентни пункта. "Развитие на човешките ресурси" е допринесла и в най-голяма степен за ръста на средната работна заплата. Горните оценки отчитат преките, краткосрочни ефекти от вложените в икономиката европари. За проявлението на вторичните ефекти е необходим доста по-дълъг период. Така например програми като "Региони в растеж", "Транспорт" и "Развитие на селските райони", които към момента имат доста скромен принос към ръста на БВП, въпреки че са най- мащабните, се очаква да повлияят по-съществено на икономиката в дългосрочен план. След време се очаква да се прояви ефектът и от "Иновации и конкурентоспособност".