Лекции по Многогодишни Финансови Рънки PDF

Тема 6. МНОГОГОДИШНИ ФИНАНСОВИ РАМКИ Същност и развитие на МФР. Предизвикателства, принципи, тенденции. МФР за 2014 – 2020 и 2021 - 2027. Структура на разходите. 1. Същност и развитие на Многогодишните финансови рамки (МФР) Важно място в управлението на икономическата политика на Е...

Тема 6. МНОГОГОДИШНИ ФИНАНСОВИ РАМКИ Същност и развитие на МФР. Предизвикателства, принципи, тенденции. МФР за 2014 – 2020 и 2021 - 2027. Структура на разходите. 1. Същност и развитие на Многогодишните финансови рамки (МФР) Важно място в управлението на икономическата политика на ЕС заемат Многогодишните финансови рамки (МФР). Според член 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз МФР „трябва да осигури етапност в развитието на разходите на Съюза в рамките на неговите собствени ресурси“, а „…годишният бюджет на Съюза трябва да бъде в съответствие с многогодишната финансова рамка“. По този начин се полагат дългосрочните цели на финансовата дисциплина на ЕС. МФР трябва „да определя размера на годишните тавани на бюджетните кредити за поети задължения по категории разходи, както и на годишния таван на бюджетните кредити за плащания“. Бюджетът на ЕС се регламентира в рамките на многогодишната финансова рамка, която определя разходите на Съюза в дългосрочен план въз основа на приоритети, съгласувани и приети от ЕК, ЕП и Съвета. Многогодишната финансова рамка цели да осигури приемственост в развитието на разходите на Съюза в рамките на неговите собствени ресурси. Тя е дългосрочна визия за осъществяването на интеграционния процес, осигуряваща средствата за осъществяване на интеграционните проекти и политики. Тя се установява за срок от минимум 5 години и определя максималните суми, които ще бъдат изразходвани за приетия период и тяхното разпределение по години и приоритети. Формата на МФР е регламент. Финансови рамки: - 1988–1992 (Делор 1) – основната цел е осъществяване на изграждането на единен пазар до 1993 г.;  - 1992–1999 (Делор 2) – основната цел е осигуряване развитието и осъществяването на общностните политики и подкрепа на изграждането на ИПС (Икономическия и паричен съюз); - 2000–2006 (“План 2000” – За по–силен и по–широк Съюз) – осигурява Източното разширяване на ЕС; - 2007–2013 (“Да изградим нашето общо бъдеще”) – приоритетите са същите като разделите на бюджетните разходи за 2013 г. - МФР за периода 2014–2020 “Европа 2020”. 2. Многогодишната финансова рамка 2014 – 2020 В съответствие, с полаганите от държавите членки усилия за консолидация, се намаляват финансовите ресурси, които ЕС може да мобилизира. Увеличават се средствата за научни изследвания, иновации и образование с цел стимулиране на растежа и създаването на работни места. Създава се нова инициатива, замислена като средство за противодействие на проблема с младежката безработица. Плащанията по фондовете се обвързват с макроикономическите условия. ЕП иска по– голяма гъвкавост в бюджета и да има възможност да се ревизира текущият бюджет, да се подобри привличането на ресурси в ЕС като се реформира системата за ДДС и се въведе данък върху финансовите сделки (не подкрепено от всички страни). В крайна сметка основните промени в одобрената МФР са: - Изпълнението на бюджета се следи стриктно чрез сложна система на три нива: 1. Вътрешен контрол в рамките на дадена институция под надзора на Комисията (когато се контролират средства, разходвани от държава–членка, се използва ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите); 2. Одит, извършван от Сметната палата и 3. Отчет–оценка, давана от Европейския парламент. - Доброто финансово управление се превръща в приоритет в процеса на реформи на Комисията. Върху работата на Комисията упражняват външен контрол две институции: Сметната палата, която упражнява независим външен контрол върху счетоводството на ЕС, и Европейският парламент, който обхваща политическите аспекти на външния контрол посредством процедура на отчет–оценка, която в крайна сметка се изразява в решение на Парламента, в което се одобрява управлението на бюджета от Комисията. По този начин отче-тът– оценка затваря бюджетния цикъл. Останалите институции, по–конкретно Съветът и Европейският парламент, също стават обект на контрол от страна на Сметната палата. Раздели на финансиране: 3. МФР за периода 2021—2027 г. а.) Нови предизвикателства Излизането на Обединеното кралство от ЕС ще остави значителен недостиг на средства в бюджета. Това изисква намаляване на разходите, но и осигуряване на нови ресурси. Финансирането на новите и основните приоритети на Съюза ще бъде запазено или увеличено, което неизбежно означава, че средствата за други области ще бъдат намалени.  Бюджетът на ЕС е скромен в сравнение с размера на европейската икономика и на националните бюджети. При все това той може да допринесе в значителна степен за подобряване на живота на гражданите и предприятията — при условие, че бъде инвестиран в области, в които Съюзът може да окаже по-голямо въздействие, отколкото публичните разходи на национално равнище и в които бюджетът може да осигури реална европейска добавена стойност. Примери за това са авангардните изследователски проекти, които обединяват най-добрите учени от цяла Европа, големите инфраструктури и проектите за цифрова трансформация. Ще се инвестира още повече в области, в които държавите членки не могат да действат самостоятелно или, в които е по-ефективно да се действа заедно — например научните изследвания, миграцията, граничния контрол и отбраната. Ще продължат да се финансират и традиционните — но осъвременени — политики, като общата селскостопанска политика и политиката на сближаване, тъй като високият стандарт на селскостопанските продукти и изравняването на икономическото развитие на регионите са от полза за всички. Като цяло Комисията предлага дългосрочен бюджет сравним по размер с бюджета за периода 2014—2020 г. За да бъдат финансирани нови и неотложни приоритети, настоящите нива на финансиране ще трябва да бъдат увеличени. Например бюджетът за програма „Еразъм+“ и за Европейския корпус за солидарност ще бъде удвоен. Същевременно Комисията разглежда критично въпроса в кои области могат да се направят икономии и да се подобри ефективността. Комисията предлага финансирането на общата селскостопанска политика и на политиката на сближаване да се намали умерено — и за двете политики с около 5 % — за да отразява новата реалност на Съюз с 27 държави. Тези политики ще бъдат осъвременени, за да се гарантира, че могат да постигат същите резултати с по-малко ресурси и дори да подпомагат новите приоритети. Например политиката на сближаване ще играе все по-важна роля за подкрепата на структурните реформи и — в дългосрочен план — интеграцията на мигрантите.  Предвижда се нова Програма за подкрепа на реформите, която — с общ бюджет от 25 милиарда евро— ще оказва финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за провеждането на приоритетни реформи, особено в контекста на европейския семестър (цикъл на координиране на икономическите и фискалните политики в ЕС). В допълнение към това Механизъм за сближаване ще предоставя специализирана подкрепа за държавите членки извън еврозоната, които се подготвят да се присъединят към общата валута. Ще се разработи и Европейска функция за стабилизиране на инвестициите, която ще подпомогне запазването на равнищата на инвестициите в случаи на големи асиметрични сътресения. Заемите ще осигуряват допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси бъдат поставени под натиск, а приоритетните инвестиции трябва да се запазят. б.) Нови принципи Поради всичко това Комисията предлага модерен, опростен и гъвкав бюджет. Модерен характер: Това означава допълнително намаляване на административната тежест за бенефициентите и управляващите органи чрез промяна на правилата така, че да бъдат по-съгласувани — въз основа на единен правилник. Ще бъдат набелязани по-ясни цели и вниманието ще бъде съсредоточено в по-голяма степен върху изпълнението. Това ще улесни текущия контрол и измерването на резултатите, както и внасянето на промени, когато са необходими. Опростеност: Структурата на бюджета ще бъде по-ясна и по-тясно обвързана с приоритетите на Съюза. Понастоящем средствата са разпръснати по прекалено много програми и инструменти. Ето защо Комисията предлага броят на програмите да бъде намален с над една трета (от настоящите 58 на 37 в бъдеще), например чрез обединяване в нови интегрирани програми и рационализиране.  Гъвкавост: Последните предизвикателства — особено кризата с миграцията и с бежанците през 2015 г. — показват ясно, че в настоящия бюджет на ЕС е необходима повече гъвкавост, за да може да се реагира достатъчно бързо и ефективно. По тази причина предложението на Комисията включва по-голяма гъвкавост във и между програмите, увеличаване на средствата в инструментите за управление на кризи и създаването на нов Резерв на Съюза, предназначен за справяне с непредвидени събития и за реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията. Засилва се връзката между финансирането от ЕС и спазването на принципите на правовата държава. Предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава. Такова решение ще се предлага от Комисията и ще се приема от Съвета чрез гласуване. Решението за бъдещата МФР следва да бъде прието от Съвета и Европейския парламент. На 2 май 2018 г. Комисията представи законодателни предложения за нова МФР за периода 2021—2027 г. След избухването на пандемията от COVID-19 на 27 май 2020 г. Комисията представи план за възстановяване (NextGenerationEU - Следващо поколение ЕС), който включва преразгледани предложения за МФР и собствените ресурси, както и създаването на инструмент за възстановяване на стойност 750 милиарда евро. Пакетът беше приет на 16 декември 2020 г. В.) Промени в МФР 2021 - 2027 следствие на пандемията от COVID-19 Вследствие на кризата с COVID-19 и сериозните икономически последици от необходимите ограничителни мерки, на 27 и 28 май 2020 г. Комисията публикува изменени предложения за МФР в размер на 1 100 милиарда евро и допълнителен инструмент за възстановяване, NextGenerationEU (NGEU), на стойност 750 милиарда евро (по цени от 2018 г.), 500 милиарда евро от които под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми. Пакетът включваше законодателни предложения за нови финансови инструменти, както и промени във вече представени програми по МФР. Финансирането на допълнителния пакет трябваше да бъде обезпечено чрез заемане на средства на финансовите пазари. За тази цел Комисията също така измени предложението за Решение за собствените ресурси, за да се позволи заемането на средства в размер до 750 милиарда евро. За да се покрие увеличаването на дейността по получаване и отпускане на заеми, беше предложено увеличение на тавана на собствените ресурси за плащанията до 1,4% от БНД, заедно с допълнително, но временно увеличение от 0,6% от БНД. И накрая, пакетът на Комисията включваше увеличение с 11,5 милиарда евро на тавана за поетите задължения по МФР за периода 2014— 2020 г. за 2020 г., за да започне мобилизирането на подкрепа преди новата МФР. На 21 юли 2020 г. Европейският съвет прие заключения относно усилията за възстановяване (NextGenerationEU), МФР за периода 2021— 2027 г. и собствените ресурси. Усилията за възстановяване бяха одобрени в размер на 750 милиарда евро за периода 2021—2023 г. Компонентът за безвъзмездни средства обаче беше намален от 500 на 390 милиарда евро, а компонентът за заеми беше увеличен от 250 на 360 милиарда евро. Европейският съвет отхвърли преразглеждането във възходяща посока на тавана на МФР за 2020 г. Общият таван за поетите задължения в МФР за периода 2021—2027 г. беше определен на 1 074,3 милиарда евро. Освен това в заключенията беше посочено, че ще бъде въведен режим на обвързаност с условия с цел защита на бюджета и NGEU. От 1 януари 2021 г. беше договорен нов собствен ресурс на база нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса и беше планирано да се работи за въвеждането на други собствени ресурси в рамките на МФР за периода 2021—2027 г., които да бъдат използвани за предсрочно погасяване на заемите по линия на NGEU. Предложеното правно основание за NGEU беше член 122 от ДФЕС, който позволява на ЕС да установява съобразени с икономическата ситуация мерки с квалифицирано мнозинство в Съвета, без Парламентът да участва в законодателната процедура. На 23 юли 2020 г. Парламентът обяви създаването на инструмента за възстановяване за историческа стъпка, но изрази съжаление във връзка с направените съкращения в ориентираните към бъдещето програми. Той настоя, че целенасочените увеличения в сравнение с цифрите, предложени от Европейския съвет, трябва да включват програми, свързани с климата, цифровия преход, здравеопазването, младежта, културата, инфраструктурата, научните изследвания, управлението на границите и солидарността. Освен това той отново заяви, че няма да даде одобрението си за МФР без споразумение относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, с цел да се покрият поне разходите, свързани с NGEU (главница и лихви), за да се гарантира неговата надеждност и устойчивост. Парламентът също така поиска, като част от бюджетния орган, да бъде изцяло ангажиран с инструмента за възстановяване в съответствие с общностния метод. Тристранните преговори с участието на Парламента, Съвета и Комисията започнаха през август 2020 г. и приключиха на 10 ноември 2020 г. Европейският съвет одобри споразумението за МФР и NGEU на 11 декември 2020 г., след което Парламентът даде одобрението си на 17 декември 2020 г. Парламентът проправи пътя за приемането и ратифицирането на Решението за собствените ресурси (и по този начин за стартирането на инструмента на ЕС за възстановяване), като на 16 септември 2020 г. представи своето задължително законодателно становище. Всичките 27 държави членки ратифицираха Решението за собствените ресурси до 31 май 2021 г., което даде възможност на ЕС да започне емитирането на дългови инструменти на капиталовите пазари по линия на NGEU. Още през 2021 г. бяха набрани 71 милиарда евро. Парламентът успя по-специално да осигури:  допълнителни 15 милиарда евро в сравнение с предложението от юли 2020 г., предназначени за водещи програми: „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“, EU4Health, InvestEU, Фонда за управление на границите, Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), хуманитарна помощ, права и ценности, „Творческа Европа“; постепенно увеличаване на общия таван за МФР за периода 2021— 2027 г. от 1 074,3 на 1 085,3 милиарда евро по цени от 2018 г.; допълнителни 1 милиард евро за Инструмента за гъвкавост; нова процедурна стъпка („процедура за бюджетен контрол“) за създаването на бъдещи механизми за действие при кризи въз основа на член 122 от ДФЕС, с потенциално осезаемо отражение върху бюджета; участието на Парламента в използването на външните целеви приходи по линия на NGEU, обща преоценка на външните целеви приходи и получаването и отпускането на заеми при следващото преразглеждане на Финансовия регламент, както и на договореностите за сътрудничество в бъдещите преговори по МФР; подобрена методология за проследяване на действията в областта на климата за постигане на целта за насочване на най-малко 30% от разходите по МФР/NGEU в подкрепа на целите в областта на климата; нова годишна цел за биологичното разнообразие и разработване на методология за измерване на разходите, свързани с равенството между половете; реформа на събирането, качеството и съпоставимостта на данните за бенефициентите с цел по-добра защита на бюджета на ЕС, включително разходите по линия на NGEU; интегриране на ЕФР в бюджета на ЕС; общи равнища на финансиране за селското стопанство и сближаването в размер, който е сравним с този за периода 2014—2020 г.; създаване на Фонда за справедлив преход;  правно обвързваща пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси на ЕС. Многогодишна финансова рамка (ЕС-27) (в милиони евро, по цени от 2018 г.): Общо Бюджетни кредити 2021 г. 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2021— за поети задължения 2027 г. 1. Единен пазар, ино- вации и цифрови тех- 19 712 19 666 19 133 18 633 18 518 18 646 18 473 132 781 нологии 2. Сближаване, устой- 49 741 51 101 52 194 53 954 55 182 56 787 58 809 377 768 чивост и ценности 2а. Икономическо, со- циално и територи- 45 411 45 951 46 493 47 130 47 770 48 414 49 066 330 235 ално сближаване 2б. Устойчивост и 4 330 5 150 5 701 6 824 7 412 8 373 9 743 47 533 ценности 3. Природни ресурси и 55 242 52 214 51 489 50 617 49 719 48 932 48 161 356 374 околна среда От които: разходи, свързани с пазара, и 38 564 38 115 37 604 36 983 36 373 35 772 35 183 258 594 преки плащания 4. Миграция и управ- 2 324 2 811 3 164 3 282 3 672 3 682 3 736 22 671 ление на границите 5. Сигурност и отб- 1 700 1 725 1 737 1 754 1 928 2 078 2 263 13 185 рана 6. Съседните региони 15 309 15 522 14 789 14 056 13 323 12 592 12 828 98 419 и светът 7. Европейска пуб- 10 021 10 215 10 342 10 454 10 554 10 673 10 843 73 102 лична администрация От които: администра- тивни разходи на инс- 7 742 7 878 7 945 7 997 8 025 8 077 8 188 55 852 титуциите Общо бюджетни кре- дити за поети задъл- 154 049 153 254 152 848 152 750 152 896 153 390 155 113 1 074 300 жения Общо бюджетни кре- 156 557 154 822 149 936 149 936 149 936 149 936 149 936 1 061 058 дити за плащания