Тема 1. СЪЗДАВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ PDF

Тема 1. СЪЗДАВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. 1. Политически предпоставки за възникването на идеята за Европейски съюз 1.1. Довоенен етап Идеята за обединена Европа може да се каже, че изкушава европейските управници още от древността. Такива стремежи могат да се открият и в зав...

Тема 1. СЪЗДАВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. 1. Политически предпоставки за възникването на идеята за Европейски съюз 1.1. Довоенен етап Идеята за обединена Европа може да се каже, че изкушава европейските управници още от древността. Такива стремежи могат да се открият и в завоевателната политиката на Древен Рим и в походите на Александър Македонски, а по-късно в Средновековието в Наполеоновите воини, като се стигне до миналия век и най-тежката в историята - Втора световна война. Идеите по мирен път да се обедини Европа столетия наред са достояние само на интелигентния елит, като различни поети и писатели Данте Алигиери, Виктор Юго, Имануел Кант и др. По-широка подкрепа намират чак след Първата световна война, която за пореден път потапя в кръв континента. Обединена Европа се разглежда, като необходима алтернатива на разпокъсаността и съперничеството на множеството европейски държави, които се изтощават в продължителни воини, като така обричат европейския народ на бедност и разруха. През 1927 г. е проведен европейски конгрес във Виена (позицията на Австрия, като медиатор в Европейската политика). Излиза се със заключителен манифест, с който се призовават европейските народи да вземат бъдещето на континента в свои ръце и да дадат своя принос за изграждането на обща политическа съдба. Френският външен министър Аристид Бриан (Носител на Нобелова награда за мир от 1926 год.) пред Обществото на народите в Женева предлага създаването на Европейски федерален съюз. Това е първото официално предложение за обединяване на Европа. Това предложение е шанс да се избегне най-кръвопролитната война в човешката история – Втората световна, но то претърпява неуспех. Европа е в основата на започналата на 1 септември 1939 г. ВСВ и е най-потърпевшата от нея. Освен десетките милиони (от общо 80-те милиона) загинали и десетките милиони осакатени жители, континентът е комунално битово и инфраструктурно почти унищожен. Европа губи централната си роля в света, а след ВСВ тя става арена на сблъсъка м/у двете Велики сили - САЩ и СССР. След разделянето на Германия през 1949 г. Европа, а и светът се делят на Западна и Източна. След войната в началото на 1949 г. източните социалистически страни учредяват икономически съюз в лицето на организацията Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). На 4 април 1949 г. западните сили подписват Северноатлантическия договор - военен съюз, който е в основата на учредяването на НАТО. В последствие източният блок на 14 май 1955 г. подписва Варшавския договор, който е основата на военно-политическия съюз на социалистическите страни в Европа. В следствие на тези процеси започва и постепенното икономическо обединение на Западните европейски страни. 1.2. Следвоенен етап – натрупване на предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция Развитието на интеграционните процеси в Европа векове наред се възпрепятстват от дълбоките културни различия (в това число езикови), националистическите настроения и икономическите противоречия между отделните държави. Тласък за преодоляването на тези прегради дават резултатите от опустошителната Втора световна война. Икономически Европа трябва да се възстанови, а също така да се предпази от бъдещи катастрофи. Започват да се изграждат международни организации, които да подпомогнат преодоляването на наслоените различия между отделните държави, създаването на доверие и механизми за политически диалог. Географията и гъстата населеност на Европа се явяват също така чисто икономическа предпоставка за различните видове обединения. Там, където разстоянията и транспортните разходи са малки, се отварят възможности за икономии от мащаба на производство, както и за международна специализация. На 09.05.1950 г. Робърт Шуман (министър на външните работи на Франция) оповестява историческата декларация, станала известна като плана “Шуман“. В основата на идеята е добивът на въглища и стомана в Германия и Франция да бъде поставен под властта на един общ върховен орган в рамките на отворена организация, наречена - Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Цели се Германия да бъде приобщена към Запада, с което Франция да се застрахова от нова военна ескалация от страна на Германия. Документът поставя на нова основа усилията за обединение на западно европейските страни. Според архитекта на европейското обединение - Жан Моне обединена Европа може да бъде създадена стъпка по стъпка. Същността на новия подход е делегиране на суверенитет в една важна област. Франция предлага, вместо глобална интеграция, интеграция в едни по-тесни интереси, като катализатор за обединение на страни, които дълго време са били кръвни врагове. Декларацията на Шуман отговаря и на чисто икономическата потребност да се постави под контрол производството на въглища и стомана, тъй като има реална опасност от свръхпроизводство в металургичната индустрия и обединяване в картел на европейските производители. Точно на 09.05.1950 г. Шуман получава одобрение едновременно и от неговото правителство и от германския канцлер. На 20.06.1950 г. Франция свиква преговори, участници са и Западна Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. Англия не счита за възможно да постави част от своите ресурси под контрола на общия съюз. Може би това се дължи и на близостта на Англия със САЩ. В хода на преговорите се уточнява цялата структура на организацията. На 18.04.1951г се подписва договорът. Той се приема за началото на днешния ЕС. 2. ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА КЪМ ЕС Договорът за ЕОВС влиза в сила на 23.07.1952 г. ЕОВС се основава на 4 основни принципа: - върховенство на институциите; - независимост на институциите; - сътрудничество м/у институциите; - равенство м/у държавите. Целта на договора е да се създаде общ пазар на въглища и стомана, покриващ територията на държавите участници, със свободно движение и свободна конкуренция. Управлението се поверява на Върховния орган на ЕОВС, предшественик на Комисията на Европейския съюз. През 1957 г. Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписват Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя се насочва към изграждане на общ пазар, със свободно движение на стоки, услуги, капитали и работна сила, базирано на митнически съюз. Същевременно е подписан и Договорът за създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). През 1973 г. се осъществява първото разширяване на Общността с присъединяването на Великобритания, Дания и Ирландия. То задълбочава интеграционните процеси и в областта на регионалната, социалната политика и околната среда. Въпреки че подписва договор за присъединяване, Норвегия (до ден днешен) не се включва поради отрицателни резултати на последвалия референдум. Интеграционните процеси се задълбочават със стартирането на Европейската валутна система през 1979 г. С нея се стабилизират валутно- финансовите отношения и валутните курсове, което подкрепя продължаването на политиките в икономическото пространство. Второто разширяване на Общността се осъществява с присъединяването на Гърция през 1981 г. и Испания и Португалия през 1986 г. С него се стимулира прилагането на структурните политики за преодоляване на небалансираността м/у регионите и страните в ЕИО. Интеграционните процеси се съпровождат с развитието на външните отношения на ЕИО с държавите от Африка, Карибите и Тихия океан (АКТ). През 1986 г. е подписан Единният европейски акт, който допълва Римския договор и потвърждава основните цели на Европейската интеграция. Настъпилите политически промени от началото на 90-те г. на миналия век обуславят необходимостта от преход към изграждането на нова политическа структура в Европа. С влизането в сила на 1 ноември 1993 г. на Договора от Маастрихт на базата на ЕОВС, Евратом и ЕИО се създава Европейската общност (ЕО). Поставят се цели за изграждане на Единен пазар и Европейска валутна система, основаваща се на единна парична единица. 1995 г. Австрия, Финландия, Швеция, 2004 г. - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия. С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз става правоприемник на Европейската общност. 2007 - България, Румъния, 2013 – Хърватия. Договори:  Тема 2. ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ЕС Икономическа интеграция - подходи и етапи. Развитие и разширяване на Европейския съюз. Проблеми и предизвикателства пред ЕС в светлината на Голямата рецесия от 2008 година. 1. Икономическа интеграция - подходи и етапи След Втората световна война възникват две течения - едното за политическа интеграция отгоре надолу, а другото за икономическа интеграция отдолу нагоре. Икономическата интеграция отдолу нагоре може да се развие на 5 етапа: - 1-ви етап – Зона за свободна търговия – FTA (Free Trade Area), където се премахват митата и количествените ограничения. Най-известните зони са - CEFTA, NAFTA. - 2-ри етап – Митнически съюз – държавите налагат обща митническа тарифа и обща външно търговска п-ка спрямо страните от останалия свят. Може да имат наднационални органи и частично прехвърляне на суверенитет (Южноафриканският митнически съюз). - 3-ти етап – Общ пазар - към митническия съюз се добавя свободно движение между страните на всички производствени фактори (свободно движение на стоки, услуги, капитали /инвестиции/, хора /работна ръка/). Няма административни прегради пред алокацията между страните.  - 4-ти етап – Икономически съюз – Хармонизиране на икономическата политика в различни направления, фискална, парична, социална и прочие (ограниченията по Договора за Европейския съюз от Маастрихт от 7 февруари 1992 г. – бюджетен дефицит, публичен дълг...) - 5-ти етап - Политически съюз - създаване на конфедерална държава, пълна икономическа интеграция, общи политически институции, органи на сигурността и отбраната, дълбоко прехвърляне на суверенитет.  В процеса на формиране на международните организации, възниква въпросът за степента на правомощия на тези организации, като съществуват две концепции: - междуправителствени организации с малка администрация, с възможност за директно поставяне на въпроси от правителствата; - наднационални организации с широка администрация и автономни изпълнителни органи, които да изготвят и предлагат решения, за обсъждане и приемане от правителствата с мнозинство. 2. Развитие и разширяване на ЕС С Договора от Маастрихт (в сила от 1 ноември 1993 г.) икономическата интеграция в Общността се допълва с нови общи политики- европейско гражданство, обща политика в областта на външните отношения, сигурността и вътрешните работи. През 1997 г. в Амстердам е подписан "консолидиращия” договор, с който се адаптират и засилват общите политики на ЕС, особено във връзка със сътрудничеството в правосъдието, свободното движение на хора, външната политика и общественото здраве. Комисията представя "План 2000" за засилване политиките на Съюза. През 1995г. с присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия се осъществява третото разширяване. Въпреки подписания договор, Норвегия отново отхвърля членството след референдум. Петнадесетте държави от ЕС вече са изправени пред две големи предизвикателства: - подготовка и осъществяване на четвъртото разширяване - на изток. На Европейския съвет в Копенхаген (1993г.) се приема, че страните от Централна и Източна Европа могат да се присъединят към Съюза, "когато са готови да поемат задълженията на членството, отговаряйки на икономическите и политическите условия";  - въвеждане на новата валутна система от 1.01.1999г., влиза в обръщение общата парична единица ЕВРО (банкноти и монети), засилване на конвергенцията м/у страните- членки и създаване на условия за растеж, генериращ работни места. През 2001 г. е подписан Договорът от Ница за реформата в институциите на Съюза с оглед бъдещото разширяване. Той влиза в сила от 1.02.2003 г. и консолидира Договора за ЕО и Договора за ЕС. На 16 април 2003 г. в Атина е парафиран Договорът за присъединяването на десет нови страни, с което се осъществява четвъртото разширяване на съюза (Полша, Чехия, Словакия, Словения, Литва; Латвия, Естония, Малта, Кипър, Унгария). 2007 България, Румъния. 2013 Хърватия; Към настоящия момент в Европейския съюз има 28 държави (след Брекзит – 27). ЕС се простира на площ от 4 325 675 km² и има над 510 млн. граждани. 220 милиона работници и служители и 20 милиона предприемачи. Ако Европейският съюз бе една държава, той би бил 7-ма по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и 3-та по население (след Китай и Индия) и втора по размер на икономиката (кои за най-големите 2 икономики по Номинал и ППС?). 6 държави имат официален статут на страни, кандидатки за влизане в ЕС: Черна Гора – На 29 юни 2012 г. официално започват преговорите за членство на Черна гора в Европейския съюз. Черна гора се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2020 г. Сърбия – На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2022 г.  Република Македония – има статут, признат от 17 декември 2005 г., под името Бивша югославска република Македония, но все още не е започнала присъединителния процес. Турция – опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963 г., но откриването на преговорния процес датира от 3 октомври 2005 г. Този процес е отворен, т.е. водят се преговори, без да е дадена ясна перспектива за членство в Съюза. Ново развитие получава процесът на преговори във връзка с мигрантската криза в Европа от 2015 г. Започват разговори за възможността за отпадане на визите при пътуване от Турция към ЕС и също така Турция да участва годишно два пъти на срещи на високо равнище на ЕС. Исландия – На 27 юли 2010 г. официално започват преговорите за членство на Исландия в Европейския съюз. Албания – статут на кандидат за членство от 24 юни 2014 г. 3. Проблеми и предизвикателства пред ЕС в светлината на Голямата рецесия от 2008 год. Единният пазар е една от основните двигателни сили на икономическия растеж в Европейския съюз през последните 20 години. Той осигурява на промишлеността на ЕС значително намаление на разходите по трансграничните транзакции, увеличение на конкуренцията и реализиране на значителни икономии от мащаба и обхвата поради съществуването на пазар на европейско равнище. Разразилата се световна финансова криза в края на 2008 година и последвалата световна рецесия поставя икономиката на Европейския съюз пред едно съвършено ново предизвикателство. Европейският съюз, както и по- голямата част от света, очевидно не бе подготвен за подобен сценарии. От друга страна и за разлика от повечето световни икономики, икономиката на ЕС не демонстрира особена гъвкавост и се въздържа от радикални мерки. Същевременно някои от страните членки показват липса на каквато и да е адаптивност в условията на криза, което дава отражение върху цялата позиция на ЕС и дори поставя под съмнение бъдещето на единната валута. Държавите членки на ЕС подценяват потенциалът за общо стабилизиране и развитие, концентрирайки се в автономни политики. Смисълът на Европейската общност до известна степен се изкривява, измествайки тежестта към справяне с проблемите на една отделна страна, а не цялостно общностно синхронизирано действие и единна икономическа политика. Явно твърде големите исторически различия между народите и държавите на ЕС все още не са преодолени. Все по-настоятелно поставя въпроса за възможностите на Европейския съюз за противодействие в условия на икономическа криза. Проблеми като: бюджетните дефицити, довели до прекомерна публична задлъжнялост, отрицателните търговски салда, безработицата, бедността, застаряване на населението и свързаната с това нужда от реформа на осигурителните системи, конкурентоспособността, липсата на гъвкавост, административна сложност, трудно вземане и налагане на общностни решения, некоординираност на приходна и разходна политика в различните държави, трудна и бавна адаптивност в условията на силно конкурентна международна търговия, ниски цени на азиатската продукция и оскъдност (скъпи) суровини и ресурси и много други чакат своето решение. От друга страна Европейският съюз все още носи историческото си самочувствие и не се е отказал от борбата за първостепенна икономическа и технологична сила. Добри предпоставки за това са освен традициите, научният и културен потенциал, също така и благоприятният ефект на Единния европейски пазар. Органите на ЕС все още търсят тези политики, които ще поведат икономиката към потенциала, които ще насочат свободните ресурси към устойчив и дългосрочен растеж, достатъчен да осигури благосъстояние на гражданите на ЕС. Надежда дават идеите за засилване на интеграцията и извън икономическия периметър след Брекзит. (Европа на две скорости, Брекзит, Covid – 19…).  4. Зеленият пакт и енергийният сектор на ЕС Последните години световните сили предприемат решителни стъпки в съответствие с Парижкото споразумение. Европейският съюз, новата администрация в САЩ и Китай подобряват своите политики и затягат мерките, свързани със замърсяването с въглерод.1 Зеленият пакт (2019 г.), наричан още „Европейска зелена сделка“ или „Европейски зелен пакт“ е най-амбициозната досега стратегия на ЕС по отношение на климата. Целта на Европа е да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., което означава да няма нетни емисии парникови газове през 2050 г. Европейският зелен пакт потвърждава ангажимента на Европейската Комисия за справяне с предизвикателствата, свързани с опазването, съхранението на природната среда на ЕС, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите. Предвижда се Парижкото споразумение да е основата за справяне с изменението на климата, като стратегията на Европейската Комисия (ЕК) е да се интегрират целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации до 2030 г. Парижкото споразумение преследва като дългосрочна цел намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза и в световен мащаб до равнище, което ще ограничи глобалното повишаване на температурата значително под 2°C в сравнение с прединдустриалните равнища и полагане на усилия да го задържи под 1,5°C.2 Възпирането на изменението на климата е неотложно предизвикателство. Въздействието на климата върху екосистемите на планетата, както и върху здравните и продоволствени системи е все по-силно. Въпреки че между 1990 г. и 2018 г. икономиката на Съюза нараства с 61%, той успява да намали емисиите парникови газове с 23%. ЕК обаче оценява, че са нужни допълнителни усилия и всеки сектор ще трябва да даде своя принос, тъй като се очаква сегашните политики да намалят емисиите на парникови газове само с 60 % до 2050 г., а остава да се направи още много до постигането на неутралност на икономиката по отношение на климата. В съответствие с Парижкото споразумение за ограничаване на 1 Georgiev, Atanas, Energy and Climate Diplomacy, Foreign Affairs Research Papers 15, July, 2021. 2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година, за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата), Официален вестник на Европейския съюз, 9.7.2021 г. L 243/1 глобалното нарастване на температурата се завишават целевите стойности, като до 2030 г. се предвижда намаляване на емисиите парникови газове до 50 - 55 % спрямо нивата от 1990 г.3 На производството и потреблението на енергия се дължат 75% от емисиите парникови газове (въглеродни емисии) на ЕС. Реформирането на енергийната система се явява първостепенна задача за поставените цели по климата. За да се постигне целта за 2030 г., в актуализацията на Директивата за енергията от възобновяеми източници (REDII) се предлага да се увеличи общата цел за употреба на енергия от възобновяеми източници в енергийния микс на ЕС от сегашните 32 % на ново равнище от 40 %.4 До 2050 г. се поставя цел за 300 GW вятърна енергия от инсталации, разположени в морето и 40 GW океанска енергия във всички морски басейни на Съюза. В допълнение институциите на ЕС намират потенциал в електрическите превозни средства. Предвижда се технологичната възможност в бъдеще те да консумират електрическа енергия от възобновяеми източници в моменти, когато тя е в изобилие и да я връщат обратно в мрежата, когато има недостиг.5 Налага се разширяване на европейската търговия с емисии към нови отрасли, в които до момента не се наблюдава намаляване на емисиите, както и намаляване на емисиите в секторите извън системата за търговия с емисии. Приоритет се дава на: енергийната ефективност; енергията добивана основно от възобновяеми източници; бързото извеждане от експлоатация на въглищата и декарбонизация на газа; увеличаване на производството на вятърна енергия от разположени в морето инсталации; засиленото трансгранично и регионално сътрудничество; интелигентни мрежи за съхранение на 3 Европейски зелен пакт, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Брюксел, 11.12.2019 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52019DC0640 4 Предложение за ДИРЕКТИВА на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, Брюксел, 14.7.2021 г. 5 Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Диретива (ЕС) 2015/652 на Съвета, Брюксел, 14.7.2021 г. енергия или улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид; разработване на технологии на база чистия водород, горивните клетки и други алтернативни горива.6 Търговията с квоти за емисии на парникови газове в енергетиката е въведена за горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW.7 Разчита се тази търговия да стимулира използването на технологии с по-висока енергийна ефективност, включително технологии за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Концепцията за възобновяемите енергийни източници се основава на това, че дори днес енергията от тях да струва по-скъпо от използването на въглеводороди, то разликата намалява в резултат на научните изследвания и развитието на технологията. Ако се вземат предвид разходите (външните, странични разходи), предизвикани от климатичните промени, то стойността на произведената от въглища енергия и към момента може да се окаже по-висока. Също така се разчита икономиите от мащаба да намалят разходите за възобновяема енергия допълнително. Тя води и до подобряване на сигурността на енергийните доставки в ЕС, защото е местно производство. Около една трета от електроенергията в ЕС се произвежда от ядрени електроцентрали. Те се явяват най-големият източник на енергия без въглероден диоксид (CO2) в Европа. Ядрената енергия е една от алтернативите за ограничаване на емисиите на CO2 в ЕС. Тя е по-малко зависима от промените в цените на горивата, отколкото електричеството произведено въз основа на въглища или газ. Освен това е сред най-евтините източници на енергия. Според прогнозите на МАЕ използването на атомна енергия в света ще нарасне от 368 GW през 2005 г. на 416 GW през 2030г. 8 Ядрените съоръжения произвеждат 1 MWh електроенергия на цена приблизително същата като електроенергията от природен газ и въглища и два – три пъти по-ниска от възобновяемите енергийни източници, като емисиите парникови газове, които се 6 Европейски зелен пакт, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Брюксел, 11.12.2019 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:52019DC0640 7 Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, Официален вестник на Европейския съюз L 275/32, 25.10.2003 8 Пак там излъчват са 15 Kg CO2eq/MWh, което е по-ниска стойност дори от някои ВЕИ (Фотоволтаици – 100, Биомаса – 30, Вятърни съоръжения – 10-30) (Приложение 1). В актовете на институциите на ЕС не се подценява ролята и на енергийната ефективност. Без нея не може да бъде постигната цялостна декарбонизация на икономиката на Съюза. Потенциалът за икономии на енергия е голям в транспортния сектор, на който се дължат 30 % от крайното потребление на енергия, както и при сградите, 75 % от сградния фонд на Съюза е с лоши енергийни характеристики.9 Целта, която се поставя, е потреблението на енергия до 2030 г. да се намали с 9 % в сравнение с базовите прогнози. Европейската Комисия предлага от 2026 г. търговията с емисии да започне да се прилага за автомобилния транспорт и сградите. За постигането на неутралност по отношение на климата ще е необходимо намаляване с 90 % на общите емисии от транспорта до 2050 г. За секторите, в които декарбонизацията е най-трудна, плановете на ЕС предвиждат осигуряване на възможности за поглъщане на парникови газове. Така ще се компенсират оставащите парникови газове. Способността на горите, почвите, земеделските земи и влажните зони да поглъщат въглероден диоксид ще се поддържа и увеличава, ще се развиват и технологиите за улавяне на въглерод. Секторът на Земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) играе важна роля в прехода към икономика с ниски равнища на емисии на парникови газове. Той може да допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата по два основни начина – единият чрез намаляване на емисиите и вторият чрез запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. ЗПЗГС осигурява биоматериали, заместващи изкопаемите материали или материалите с висок въглероден интензитет, а горите, управлявани по устойчив начин, са поглътители. През периода 2000—2009 г. отчетените средни поглъщания за ЕС като цяло от поглътители горска площ възлизат на 372 милиона тона CO2.10 Трябва да се подчертае, че намаляването на даден поглътител също се отчита 9 Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно енергийната ефективност (преработен текст) Брюксел, 14.7.2021 г. 10 Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС BG 19.6.2018 г. Официален вестник на Европейския съюз, L 156/1. като емисия, затова държавите членки трябва да гарантират, че поглътителите, включително горите, се съхраняват и при възможност увеличават. В България за 2016 г. основен източник на емисии в сектор Енергетика е изгарянето на твърди горива, което е причина за 57.8% от емисиите, следвани от течните горива с 29.0% и газообразните горива с 12.2%. В съответствие с националната цел за 27.09% дял на енергията от Възобновяеми източници в крайното потребление на енергия до 2030 г. всички мерки от Третия национален план за действие (2013-2020 г.) са удължени до 2030 г., както следва:11 Реконструкция на когенерационни инсталации и котли за централно отопление с турбини на природен газ; Намаляване на загубите от разпределителните и преносните мрежи; Намаляване на загубите в топлопреносните мрежи; Заместване на горивата - от въглища на природен газ; Увеличаване на високоефективното комбинирано производство; Увеличаване на дела на отоплението и охлаждането въз основа на възобновяеми енергийни източници. В светлината на политиките на ЕС по климата в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. се предвижда ръст на потреблението на електрическа енергия от Възобновяеми източници (слънчева, вятърна енергия и биомаса). Очаква се делът на електрическата енергия от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия да нараства с 0.55 – 1.24% годишно или в абсолютна стойност увеличение с 2 645 MW на 11 Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г., Република България, Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите нетната инсталирана мощност на електрическите централи през периода. Увеличението при фотоволтаичните електрически централи ще е с 2174 MW, при вятърните електрически централи с 249 MW. При електрическите централи на биомаса с 222 MW.12 Тези прогнози се основават на бързото развитие на технологиите и намаляване на инвестиционните разходи за тяхното изграждане. Тема 3. ИНСТИТУЦИИ И СТРУКТУРИ НА ЕС Нормативна основа. Европейски парламент. Съвет на Европейския съюз. Европейска комисия. Европейски съвет. Сметна палата. Европейски икономически и социален комитет. Комитета на регионите. Групата на ЕИБ. Евросистемата. ЕС разполага със законодателни и изпълнителни правомощия и независима съдебна система, които се реализират от редица институции и органи. Правилата и процедурите за вземане на решение в рамките на ЕС са определени в договорите (Договор за Европейския съюз, Договор за създаване на Европейската общност). За да може да осъществява целите си, Съюзът разполага със собствен бюджет. 12 Пак там  По-долу ще се разгледат основните органи на Европейския съюз с правомощия при вземането и прилагането на решения по икономическата политика на ЕС. 1. Европейският парламент (ЕП) е основен законодателен орган на ЕС, който също така упражнява политически контрол от името на гражданите върху останалите институции на Общността.  ЕП одобрява членовете на Комисията, с което упражнява политически контрол върху европейската изпълнителна власт, а чрез Бюджетните си правомощия участва в бюджетния процес още от подготвителния етап, най-вече като определя общите насоки и вида разходи, приема бюджета окончателно и следи неговото изпълнение и освобождава от отговорност за изпълнението на бюджета.  2. Съвет на Европейския съюз или известен само като „Съветът” – заедно с Европейския парламент приема законодателството на ЕС чрез регламенти и директиви, изготвя решения и препоръки и приема бюджета на Общността. Сред правомощията му са осигуряване координация на икономическите политики на държавите-членки и вземане на политически решения в областта на паричната политика, без да се накърняват правомощията на Европейската централна банка. Съветът се състои от по един представител на всяка държава-членка на министерско равнище, който „е овластен да обвързва правителството на тази държава-членка“ (член 203 от Договора за ЕО). Например решението за присъединяване на дадена държава-членка към единната валута (Еврото) се взема от заседание на Съвета на равнище държавни и правителствени ръководители. 3. Европейският съвет, за разлика от Съвета, се състои задължително от държавните и правителствени ръководители на 27-те държави членки на ЕС, плюс председателят на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия. Участие в заседанията взема и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност (известен още като външния министър на ЕС). Сред основните правомощия на Европейския съвет, засягащи икономическата политика, са иницииране на сътрудничество в нови области, изработване на обща позиция по въпроси на външните отношения и др.  4. Единственият изпълнителен орган на Европейската общност е Европейската комисия. Тя се състои от колегия от комисари и има монопол върху законодателната инициатива. Също така Комисията изготвя предварителния проектобюджет, който се внася в Съвета. Комисията изпълнява важна роля и за създаването и управлението на Икономическия и паричен съюз /ИПС/, тя внася в Съвета препоръки във връзка с основните насоки на икономическата политика и по отношение на държави-членки, които не спазват общите насоки и например имат прекомерен дефицит. Изработва доклади по икономическото развитие, предложения за мерки, в случай на сериозни икономически трудности за Общността или държава-членка. 5. Функцията на външен одитор на ЕС изпълнява Сметната палата. Тя спомага за подобряване на финансовото управление на ЕС и действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Съюза. Проверява надеждността на годишните отчети на органите на ЕС, законосъобразността и редовността на операциите и дали въобще управлението на финансовите средства е било добро. 6. Консултативен орган с определяща роля за насоката на икономическите политики на Европейския съюз е Европейския икономически и социален комитет /ЕИСК/.  Становища на ЕИСК се изискват като задължителна консултация от страна на Комисията, Съвета или Парламента в следните Сфери:  селскостопанска политика; свободно движение на хора и услуги; транспортна политика; хармонизиране на косвеното данъчно облагане; сближаване на законодателствата за вътрешния пазар; политика за заетостта; социална политика, образование, професионално обучение; обществено здраве; защита на потребителите; трансевропейски мрежи; промишлена политика; икономическо и социално сближаване; научни изследвания и технологично развитие; околна среда. 7. Регионалните и местни органи се представляват в Европейския съюз от Комитета на регионите. Той по същество е съвещателен орган и изразява техните интереси пред Комисията и Съвета, до които изпраща своите становища. Задължителни консултации се провеждат в различни области, в това число задачите и решения, отнасящи се до Европейския фонд за регионално развитие. 8. „Групата на ЕИБ” се сформира от Европейския инвестиционен фонд /ЕИФ/ и неговият мажоритарен акционер Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/. Европейската инвестиционна банка осигурява дългосрочното финансиране на Европейския съюз. Капиталът на ЕИБ е записан от държавите-членки в съответствие с икономическата им тежест. ЕИБ набира по-голямата част от ресурсите си чрез заемни операции, главно под формата на емисии на публични облигации. Банката не реализира печалби и затова продава своите ресурси при лихвени проценти, които отразяват цената, на които ги е набрала. Европейският инвестиционен фонд /ЕИФ/ осигурява рисков капитал за малките и средни предприятия (МСП). МСП осигуряват 2/3 от заетостта в сферата на промишлеността и голяма част от потенциала за растеж и работни места. Поради това насърчаването на създаването на МСП е в центъра на новата интегрирана индустриална политика на ЕС. ЕИФ гарантира на финансовите институции (като например банките) покритие на заемите, които отпускат на МСП. Фондът използва собствени финансови средства или средства, поверени му от ЕИБ или Европейския съюз, като работи посредством банки и други финансови посредници. 9. Друга важна структура, с основна роля в определянето и реализацията на икономическите политики на ЕС е Евросистемата. Тя се състои от Европейската централна банка /ЕЦБ/ и Националните централни банки /НЦБ/ на държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Тя е паричният орган на еврозоната. Първостепенните задачи на Евросистемата е поддържането на ценова стабилност и финансова стабилност и насърчаване финансовата интеграция в Европа. Договорът от Маастрихт и Уставът на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) от 1993 г. предполагат, че всички държави-членки ще приемат еврото и следователно ЕСЦБ ще осъществява задачите, свързани с единната валута. Докато всички държави от ЕС не въведат еврото, обаче, ключовият участник е Евросистемата. Евросистемата изпълнява функциите на централна банка за еврозоната, тъй като решенията относно политиките на ЕЦБ, например решенията по паричната политика, се отнасят единствено до страните от еврозоната. Евросистемата разполага с пълен контрол върху паричната маса, оказва влияние върху обменните курсове и националните условия за ликвидност. НЦБ управляват независимо чуждестранните си резерви, обаче операциите им на валутния пазар над определена граница подлежат на одобрение от ЕЦБ, за да се осигури съгласуваност с паричната политика на Евросистемата. ЕЦБ предоставя консултации под формата на Становища, събира разнообразна статистическа информация, представлява Евросистемата в рамките на международното сътрудничество.  Тема 4. ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Принципи на законодателния процес. Източници на правото на ЕС. Правомощия на Съда на Европейския съюз. Законодателни процедури. 1. Принципи на законодателния процес В резултат от своето членство в ЕС държавите-членки в определени области на политиката прехвърлят част от правомощията си на институциите на ЕС. Държавите са ограничили в някои области суверенните си права. ЕС създава самостоятелен правен ред, интегриран в правната система на държавите членки. Чрез съответните процедури институциите на ЕС вземат наднационални решения, които са обвързващи. На територията на дадена държава-членка действат заедно и едновременно два правопорядъка – национален и европейски. Този правен ред, се основава на определени принципи: - Непосредствена приложимост. Всяка норма от общностното право от момента на влизането си в сила, става действащо право във всички държави–членки. Тя не става част от вътрешното право, общностното право действа като самостоятелен правопорядък на територията на държавите членки и спрямо субектите под тяхна юрисдикция. Отговорност за прилагането му носят предимно държавите членки, националните съдии правораздават и според ПЕС (правото на Европейския съюз). - Върховенство (примат) на ПЕС. Нито една национална норма не може да противоречи на нормите на ЕС. - Директна приложимост. Нормите на общностното право създават права и задължения не само за държавите членки, но и за частните субекти, които могат да се позовават на тях. 2. Източници на правото на ЕС (ПЕС) а.) Първичните източници включват Учредителните договори и договорите за тяхната промяна, договорите и актовете за присъединяване. Учредителните договори представляват конституционна харта на общността. б.) Производните източници са актове, които се приемат с оглед на упражняването на областите на компетентност на Съюза. Това са - регламенти, директиви, решения и препоръки и становища. - Регламентът е акт с общо приложение; - Директивата е акт, който обвързва по отношение на даден резултат от държавите членки; - Решението е задължително в своята цялост; - Препоръките и становищата нямат задължителен характер. в.) Международни споразумения на ЕС. Съюзът разполага също с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения. Сключените от Съюза споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите членки. 3. Правомощия на Съда на Европейския съюз Съдът на Европейския съюз се произнася, ако: - установи, че държава членка не е изпълнила свое задължение, което произтича от Договорите (по искане на Комисията – чл. 258, или на друга държава членка – чл. 259); - относно законосъобразността на актове на институциите на Съюза; - във връзка със санкциите, предвидени в регламенти; - когато в нарушение институциите, органите, службите или агенциите на Съюза бездействат; - при тълкуването на Договорите и актовете на институциите на ЕС, при искано становище от държава членка; - по спорове относно обезщетения за вредите, причинени от институциите на ЕС;  - при спор между Съюза и негови служители. 4. Законодателни процедури Процедурата за съвместно вземане на решение е въведена с Договора от Маастрихт (1992 г.), като впоследствие е разширена и опростена от Договора от Амстердам (1999 г.). С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. преименуваната обикновена законодателна процедура стана главната законодателна процедура в системата на ЕС за вземане на решения. - Предложение. Комисията има законодателната инициатива. Законодателното предложение се внася в Европейския парламент и в Съвета и се предоставя на разположение на парламентите на държавите– членки. В срок от осем седмици националните парламенти могат да изпратят на председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивирано становище. - Първо четене. Парламентът на ЕС приема своята позиция на първо четене относно законодателното предложение. На пленарно заседание Парламентът приема своята позиция с обикновено мнозинство. Позицията може да съдържа изменения на първоначалното законодателно предложение. Ако позицията на Парламента не съдържа изменения и ако Съветът също приеме първоначалното предложение, актът се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство и след това се подписва от председателите на Европейския парламент и Съвета и се публикува в Официален вестник. - Второ четене. Ако не се приеме на първо четене. На второ четене Парламентът разглежда позицията на Съвета. Той може да одобри позицията на Съвета. По този начин актът се счита за приет и впоследствие бива подписан и публикуван. Ако Съветът И Парламантът не се разберат се започва помирителната процедура. - Помирителна процедура и трето четене. Текстовете, които не са могли да бъдат приети на първите две четения подлежат на помирителна процедура. Свиква се помирителен комитет, който се състои от представители на всички държави членки и равен брой членове на Европейския парламент. Комитетът разглежда позицията на Съвета и измененията на Парламента от второто четене. Той разполага с шест седмици, за да намери компромис и да изготви общ проект. Ако помирителният комитет не постигне съгласие по общия проект в предвидения срок, актът не се счита за приет и процедурата се приключва. Ако помирителният комитет одобри общия проект, той се внася за одобрение в Съвета и Парламента. След като и двете институции одобрят проекта, той бива подписан и публикуван. Тема 5. ФИНАНСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Бюджет на ЕС. Принципи при съставянето на бюджета. Приходи и разходи на Европейския съюз. 1. Бюджет Бюджетът на ЕС определя приходите и разходите на Съюза за една година. Съставя се и се приема всяка година на основата на многогодишната финансова рамка и отразява всяко евро, похарчено от ЕС директно или както в повечето случаи, чрез държавите членки. Той има важна роля в изграждането и прилагането на интеграционните политики, в сближаването на регионите. След влизането в сила на Договора от Лисабон ЕП става пълноправен съзаконодател на целия бюджет. Всяка институция съставя прогноза за разходите си през следващата година (до 1 юли), ЕК ги консолидира в проектобюджет (до 1 септември), който се приема в рамките на обикновената законодателна процедура – от Съвета (до 1 октомври) и ЕП. Бюджетът на Общността спазва девет общи принципа:  - единство (всички приходи и разходи на ЕС се съдържат в единен документ); - точност на бюджета; - ежегодност (средствата се разходват в рамките на годината); - балансираност (приходите и разходите са балансирани, няма възможност за дефицит); - разчетна единица - еврото; - универсалност (бюджетният приход не следва да бъде разпределен към конкретно разходно перо); - специфичност (всеки бюджетен кредит е предназначен за конкретен вид разход); - добро финансово управление (икономичност и ефективност на разходите); - прозрачност. 2. Приходи Най–важният елемент от финансовата система на ЕС е механизмът за формиране на приходите. Приходите на бюджета на ЕС са основани на принципа „собствени ресурси” и целят осигуряването на финансова автономия. Годишният бюджет на ЕС е 142.4 млрд. евро (за 2018 год.) или 0.90% от общия брутен национален доход (БНД) на Европейския съюз при определена горна граница от 1.20%. Системата на собствените ресурси на ЕС е претърпяла сериозно развитие през годините - от финансиране единствено чрез вноски на държавите членки, през финансиране изцяло от собствени източници (първоначално само с традиционни собствени ресурси (ТСР), а по-късно с ТСР и ресурс на база ДДС), до настоящата система, съчетаваща приходи от ТСР с национална вноска от държавите членки, съдържаща ресурс на база ДДС и допълващ ресурс на база БНД. - Традиционни собствени ресурси - Тази група включва приходите от мита в рамките на събирането на мита от страните по външните граници на Съюза. Държавите членки задържат под формата на разходи по събирането 25% от сумите, а останалите 75% се предоставят в бюджета на ЕС. - Ресурс на база ДДС - Размерът на този вид приходи се определя чрез прилагането на единна (унифицирана) ставка от 0.3% към т.нар. „хармонизирана ДДС база" на всяка от държавите членки. - Ресурс на база БНД - Ресурсът на база БНД, наричан в миналото „допълващ ресурс", се прилага, за да допълни приходите в общия бюджет до размер, равен на този на предвидените разходи. За целта се изчислява унифицирана ставка, която отнесена към общия БНД на Европейския съюз, дава като резултат въпросната изравняваща сума. С течение на времето вноските на база БНД се превърнаха в преобладаващия компонент на системата на собствените ресурси – те представляват над 70% от приходите на ЕС. Според одобрения бюджет на ЕС за 2018 г. вноската на България възлиза общо на 517 986 320 евро. Състои се от национална вноска в размер на 429 886 320 евро (или 0.36% от общата сума на националните вноски на всички 28 държави членки (119 564 430 740 евро) и ТСР от България в размер на 88 100 000 евро. 3. Разходи В бюджетът на Европейския съюз за 2018 г. одобрените разходи са: 159,5 млрд. евро бюджетни кредити за плащания. Комисията носи крайната отговорност за разпределянето на бюджета. Въпреки това страните от ЕС управляват около 80% от средствата на Съюза. Комисията действа в сътрудничество с държавите-членки, като спазва правилата на Финансовия регламент и съблюдава принципите на доброто финансово управление. Изпълнението на бюджета се състои от две основни операции: поемане на ангажимент и извършване на плащания. При поемането на ангажимент за извършване на разход, се взема решение за използване на определена сума от конкретен бюджетен ред, за да се финансира конкретна дейност. След това (след поемането на съответните правни ангажименти) разходите се одобряват и дължимите суми се плащат. Бюджетът може да се изпълнява чрез централизирано управление (от службите на Комисията), общо управление (от Комисията и националните органи), съвместно управление (заедно с международни организации) и делегирано управление (чрез изпълнителни агенции, създадени с решение на Общността). На практика голяма част от бюджета се изпълнява ежедневно от държавите-членки, например разделите от бюджета, свързани със селското стопанство и структурните фондове и Европейския фонд за регионално развитие. Не бива да се пропуска при изпълнението на бюджета и значенито на спазването на общностното законодателство, приложимо към договорите за обществени поръчки. Лошото изпълнение на бюджета от държавите-членки се санкционира. Комисията осъществява наблюдение над изпълнението на бюджета посредством компютъризираната счетоводна система ABAC (счетоводно отчитане въз основа на текущо начисляване). Външен контрол се осъществява от Европейската сметна палата (ЕСП), която представя всяка година пред бюджетния орган подробни доклади. 4. Икономически предизвикателства пред ЕС. Европейски семестър. А.) Причини за създаването на европейския семестър? Договорът, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г., установява група икономически критерии за членство в еврозоната. Те засягат средния темп на инфлация, дългосрочните лихвени проценти, колебанията на валутния курс, бюджетния дефицит (до 3% от Брутния вътрешен продукт), държавниядълг (до 60% от БВП). Постигането на тези критерии трябва да гарантира доброто икономическо състояние на страните, които се присъединяват към еврозоната. Трябва да се подчертае, че конвергенцията играе ключова роля във функционирането на валутния съюз. Различните икономически резултати на държавите могат да подкопаят стабилността на икономическата зона по два начина. Първо, прекомерният държавен дълг на отделните икономики представлява повишен риск за целия паричен съюз. Второ, липсата на достатъчна политическа интеграция и сближаване на интересите може да представлява риск за стабилността на валутната зона. Държавите членки имат различни икономически институции и пазари на труда, които не са еднакво ефективни и гъвкави. Това допринася пряко за разликата в икономическите резултати на отделните страни по време на кризата. Различните икономически резултати от своя страна водят до различни политически цели. Ако политическите цели на най-големите икономики се разминават значително и стават все по-трудни за съвместяване, това може да доведе до разпадане на валутния съюз. Основното предизвикателство пред гладкото функциониране на валутния съюз е многообразието на държавите членки. (Tokarski, 2019). След кратък период на конвергиране на основните макроикономически показатели в края на 90-те години на ХХ век и въвеждане на еврото - 1 януари 1999 г. за електронни разплащания и 1 януари 2002 г. за разплащания във физически монети и банкноти, в голяма част от страните членки на еврозоната започва процес на дивергенция. Икономическите различия между страните по отношение на производителността на труда и възнагражденията нарастват. Някои страни, най-вече в периферията на еврозоната, губят конкурентоспособност. Членовете на валутния съюз губят възможността да използват обменния курс за смекчаване на шокове, а общата централна банка е изправена пред трудности да действа като кредитор от последна инстанция (Alcidi et al., 2019). Проблемите ясно си проличават с настъпването на голямата рецесия от 2008 и 2009 г. В периода от 2008 г. до 2011 г. страните от ЕС във и извън еврозоната наливат около 1,6 трлн. евро в своите банки под формата на гаранции и преки капиталови транзакции (приблизително 13% от БВП на ЕС), което допълнително увеличава съществуващите дългове и дефицити (Европейска комисия, 2014). Кризата, започнала 2008 и 2009 г., показа мащаба на икономическите дисбаланси в някои страни от ЕС. Натрупани са както външни (например големи дисбаланси по текущата сметка), така и вътрешни дисбаланси (например натрупване на дълг или жилищни балони). Макроикономическите дисбаланси и икономическите политики в една страна имат значение и за другите държави членки, което е характерно за силно интегрираните икономически зони. Ако не бъдат преодолени, макроикономическите дисбаланси могат да компрометират акуратното функциониране на валутния съюз и общите политики на единния пазар. Те представляват сериозен проблем най-вече за страните от еврозоната, защото общата валута ограничава възможността отделна страна да компенсира например намалена конкурентоспособност с девалвиране на курса на валутата си. Във валутен съюз държавите членки се отказват както от правото си да провеждат автономна парична политика, така и от възможността да използват обменните курсове като инструмент. В случай, че възникнат асиметрични шокове, държавите членки трябва или да използват инструментите на националната фискалната политика, или да повишават гъвкавостта на националните трудови пазари (гъвкавост на заплатите, мобилност на работниците). Свободното движение на работна сила в ЕС е един от основополагащите принципи на Съюза. То е установено в член 45 от ДФЕС като основно право на работниците, което допълва свободното движение на стоки, капитали и услуги в рамките на единния европейски пазар (Европейски парламент, 2021a). Въпреки това то до известна степен практически е ограничено от езикови и културни различия, също така и от прегради, свързани с признаването на образование и квалификация. Затова гъвкавите заплати остават ключово условие за функционирането на еврозоната. Правителствената политика обаче има ограничени възможности за влияние върху динамиката на заплатите. Така по същество единствената опция, оставена за отделните държави членки, е тази на фискалната политика. Вариантите на фискалната политика обаче също са ограничени, защото могат да доведат до високи нива на държавен дълг (Essl, Stiglbauer, 2011). Преодоляването на икономическите дисбаланси има решаващо значение за силата на ЕС и еврозоната. С оглед на това органите на ЕС започват разработване на система за ранно предупреждение за откриване и избягване на дисбаланси.  Икономическата криза от 2008 г. показа, че е необходимо по-силно икономическо управление и по-добра координация на социалната политика в държавите — членки на ЕС. В един съюз на високо интегрирани системи, засилената координация на икономическите и социалните политики може да спомогне за предотвратяване на различията и да допринесе за постигане на конвергенция и стабилност в ЕС като цяло и в неговите държави членки. Действащите до 2010 г. процедури за координиране на икономическите и социалните политики бяха осъществявани независимо една от друга. Поради това държавите членки осъзнаха, че е необходимо да се синхронизират графиците на тези процедури, за да се усъвършенства процесът и да се хармонизират по-добре целите на националните политики по отношение на бюджета, растежа и заетостта, както и на социалните политики, като се вземат предвид и целите, които държавите са определили на равнище ЕС. Освен това беше необходимо да се разширят областите на надзор и координация, така че да обхванат по-широк кръг макроикономически и социални политики. По тези причини и като част от по-широка реформа на икономическото и социалното управление в ЕС, през 2010 г. Европейският съвет взе решение за създаване на европейския семестър. Правните основания за този процес са, първо, членове 121 и 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз и второ, т.нар. „пакет от шест законодателни акта“ – шест законодателни акта, с които се реформира Пактът за стабилност и растеж. Първият цикъл на европейския семестър се проведе през 2011 г. Б.) Същност на Европейския семестър Европейският семестър е цикъл за координация на икономическата, фискалната и политиката по заетостта на държавите членки на ЕС, с основна цел засилване на координацията по време на подготвителната фаза на изготвяне на националните бюджети. Той е част от рамката за икономическо управление на Европейския съюз (фиг. 1).  В основата му е 6-месечният период от началото на всяка година, откъдето е и названието му „семестър“. По време на европейския семестър държавите членки привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с правилата, договорени на равнище ЕС. Европейският семестър обхваща различни градивни елементи на координация на икономическите и социалните политики: структурни реформи, насочени към насърчаване на р?