Средновековно Образование в Европа (PDF)

Възпитанието и образованието в Европа през Средните векове /5-14 век/ 1. Обща характеристика на периода - Могъщество на църквата – основна задача: грижа за спасението на душите; - Монопол на църквата над целия живот на човека; - Дуализъм /двойственост/ - във властта – папата и...

Възпитанието и образованието в Европа през Средните векове /5-14 век/ 1. Обща характеристика на периода - Могъщество на църквата – основна задача: грижа за спасението на душите; - Монопол на църквата над целия живот на човека; - Дуализъм /двойственост/ - във властта – папата и краля, в обществото – духовенството и миряните; - Религиона и светска култура; - Религиозното възпитание е насочено към подготовката на човека за бъдещия задгробен живот, а светското – за участие в практическата дейност; - Разкъсване на тялото и духа; - Съсловен харектер на обществото – всяко съсловие си създава свои организации; - Възпитанието има дисциплиниращ характер. 2. Църковни училища През 6 век монашеството придобива организиран характер в резултат на дейността на Бенедикт от Нурсия, който създава първият монашески устав, определящ нормите за монашеския живот и се създава организация или обединение от манастири възприели тези норми. Това обединение носи името на своя създател – Бенедиктински орден. В последствие се създават и други ордени. Съгласно устава всеки монах трябва ежедневно да участва в божествените служби, да чете минимум два часа дневно, да се занимава с ръчен труд /преписаване на книги/ и др. Възпитателната цел е формиране на добрия християтин, стреящ се към богопознание и любов към бог. Възпитанието е насочено към нраственото формиране в съответсвие с този идеал и в съответствие с нормите и правилата на устава. Всяко отклонение се наказва, като често присъстват физическите наказания. Тялото се подлага на редица лишения и се игнорира напълно неговото развитие. В началото в училищата се приемат само възрастни, но по-късно поради осъзнатата необходимост да се подготвят членове на ордена започват да се приемат и деца. Поради липсата на други учебни заведения се оформят два вида училища: външно и вътрешно, като учениците са разделени едни от други. Децата постъпват в училище на 7 г. Обучението е безплатно и достъпно за децата от различните слоеве. Издръжката на децата от външните училища се осигурява чрез преписване на книги и събиране на милостиня. Обучението се провежда в два курса: подготвителен – елементарен - четене, писане, църковно пеене, смятане и главен курс – седемте свободни изкуства, които стоят в основата на средновековното образование. Те са в подчинено положение по отношение на религията и служат за изясняване на нейната проблематика. Научен и говорим език в църковните училища е латински език, като само новопостъпилите за кратко време могат да използват родния си език. Организацията на обучението е индивидуална.  Катедрални училища – през 6 и 7 век се създават към по-големите катедрали. Тук също се оформят две училища – външни и вътрешни. Съдържанието на обучението и методите на обучение и възпитание не се различават много от тези в манастирските. Предметите от тривиума /реторика, граматика, диалектика/ и квадривиум /геометрия, астрономия, аритметика и музика/ са в основата на обучението. В някои училища се дават знания и по медицина, юридически науки. Енорийски училища – откриват се от местни свещеници към енорийските църкви. Обучението в тях е елементарно. 3. Рицарски училища В началото рицар е бил всеки воин на кон, отдаден да служи на даден господар. В последствие се превръща в привилигировано съсловие. Рицарската система за подготока е подчинена на определена социална система и идеали, формира определено социално поведение, рицарското възпитание също има дисциплиниращ характер и живота на рицаря също е регулиран. За разлика от духовенството рицарското съсловие в по-голямата си степен е неграмотно. На седемте свободни изкуства, в рицарската подготовка се включват или отговарят седемте рицарски добродетели – езда, фехтовка, лов, стрелба, плуване, шах и писане на стихове. До 7 г. бъдещият рицар се възпитава в семейството, а след това отива в замъка на по-висш феодал. Възпитанието е индивидуално и преминава през следните степени: - 7- 14 г. – паж – служи в замъка на господаря, усвоява обноските на висшето общество, правилата на турнирите, от господарката научава задълженията на рицаря към дамите. - 14-21 г. – юнкер – става след специална церемония, позволява му се да носи шпори, придружава господаря и господарката навсякъде и изпълнява техните поръчки. Усвоява рицарските добродетели. - 21 г. – рицар – посвещаването става с тържествена церемония, а рицаря дава клетва за служба. Дъщерите на рицарите също получават възпитанието си до 7 г. в семесйтвото, а след това постъпват или в манастирски училища или в замъците на аристократи и усвояват благородните маниери. 4. Градски училища След 11 век се разрастват градовете и се оформя силно градско присъствие и съсловие. Населението е съставено предимно от търговци и занаятчии, които образуват свои организации – цехове и гилдии. Те имат за цел да регламентират производството и търховията, да покровителстват усвояването на професията. Професионалната подготовка се усвоява в следните степени: чирак, калфа, майстор. Ученикът живее в дома на мйстора, където освен занаята, изучава и порядките на сдружението и правилата на устава. Допуска се прилагането на телесни наказания, срокът на обучение е различен и зависи от занаята, които се усвоява. С развитието на градовете, занаятчийството и търговията нараства нуждата и от образование за градското население. Църковните училища не отговарят на нуждите на градското население. По частна инициатива се създават градски училища или училища за писане, където се учи четене, писане, смятане, пеене, вероучение. В някои се въвежда и латински език, реторика, диалектика, аритметика. Възникват цехови и гилдийски училища, където също се предлага елементарно обучение. По-късно тези училища започват да се наричат градски, тъй като градската управа поема ръководството над тях. Така се разрушава монопола на църквата над образованието. В някои градове възникват и девически училища, но те са все още рядко. Някои момичета се обучават заедно с момчета, а други в манастирски училища. Появяват се и частни училища, като тяхното откриване става с разрешението на градската управа. 5. „Ренесансът на 12 век” В средата на 11 век се забелязва и началото на духовно обновление в Европа. Това време се характеризира с разцвет на градовете, чрез посредничеството на арабите западния свят се запознава с достиженията на древните гърци, както и с арабската култура. Шартърскта школа – голям научен и просветен център през 12 век, характеризира се с преклонение пред арабската и елинската култура, човекът се поставя в центъра на науката, разглежда се като природно същество, способно да разбере природата с разума си и да я променя с действията си. В каря на 11 век се заражда и схоластиката /школска мъдрост/, която представлява метод на изследване, отличаващ се с абстрактност и пренебрегващ опита като източник на познанието. Схоластичното обучение се насочва към развитие на способността да се излагат основните постулати на вярата в логическа система, както и да се защитават срещу всякакви доводи срещу тях. 6. Възникване и развитие на първите университети В резултат на духовното развитие през 12 век възникват и първите университети. Те възникват в началото като школи, организирани около имените учители, в които се получават знания в една научна област. За първи висши училища се приемат медицинското училище в Салерно /Италия – 11 век/, юридическото училище в Болоня /12 век/ и богословското училище в Париж от 12 век. Средновековният университет е организиран като занаятчийско сдружение – общност на преподаватели и студенти, която се ползва с определена автомномия. Първият устав е даден на Парижния университет от Роберт от Курсон през 1215 г. , с което се регламентира и организацията на сдружението.  Средновековният университет се състой от 4 факултета: артистичен, медицински, юридически и богословски. Обучението започва в Артистичния факултет, където се изучават седемте свободни изкуства, разделени в две степени /тривиум и завършване със степен бакалавър и квадривиум и философия и завършване със степен магистър/. Обучението продължава от 14 до 20 години, с което е видно, че този факултет играе ролята на подготвителен за останалите. След това обучнието може да продължи в един от останалите три факултета, а студентът завърша със степен доктор. Обучението се осъществява чрез лекции /диктуване на текстове от учебните книги и разясняване от страна на преподавателя/ и диспути /научни спорове по предварително зададена тема/. Обучението завършва с изпит пред комисия и защита на дисертация.