Лекарства и сърдечно-съдови заболявания

Амлодипин, Еналаприл и Хидрохлортиазид са подходящи за лечение на хипертония, но не се препоръчват за лечение на неусложнена хипертония, без други съпътстващи заболявания. Клонидин е алфа-адренергичен антагонист, който е най-подходящ за лечение на хипертонична криза и не е подходящ за монотерапия.

Категория D се отнася до лекарства, за които има доказателства за риск за плода, но ползите от приема им за майката може да превъзхождат рисковете.

Нискомолекулярните хепарини са антикоагуланти, които не се прилагат при бременни, тъй като не се изисква лабораторен контрол, не е необходимо да се инжектират 3 пъти дневно и не са с висок риск от кървене.

Метформин е лекарство от групата на бигуанидите, което е основно лекарство за лечение на захарен диабет тип 2, тъй като не стимулира производството на инсулин и няма риск от хипогликемия.

Теофилин е лекарство от групата наксантин, което е установено, че плазменият му полуживот е намален при пушачи, тъй като те метаболизират лекарствата по-бързо .

Неселективните СОХ-инхибитори блокират както СОХ-1, така и СОХ-2, което води до по-висок риск от гастроинтестинални нежелани реакции. Селективните СОХ-2 инхибитори блокират само СОХ-2, намалявайки риска от стомашни проблеми.

AUC (площ под кривата) е показател за общото количество на лекарството, което е резорбирано в кръвта.

Комбинацията от нифедипин (калциев антагонист) и фуроземид (диуретик) е известна с рисковете си от калциева загуба.

Кръвоизлив от антикоагуланти е нежелани лекарствени реакции, класифицирани като тип А. Това означава, че са предвидими, свързани с фармакологичния ефект на лекарството.

Глибенкламид е сулфонилурейнов хипогликемичен лекарствен продукт, която е най-ефективна при понижаване на гликирания хемоглобин.

Имуносупресираните пациенти са изложени на риск от тежки инфекции, поради което се прилага бактерицидно лечение, за да се елиминират бактериите.

Алендронат е лекарство, което се използва за лечение на остеопороза, но може да увеличи риска от тромбоемболизъм.

Бързодействащият инсулин се използва за бързо понижаването на високите нива на глюкоза в кръвта при кетоацидоза.

Дългосрочното използване на глюкокортикостероиди може да потисне растежа при деца, тъй като те влияят на хормоналните процеси.

Парацетамол е лекарство, което обикновено е безопасно за кърмачки и не причинява нежелани реакции при кърмачета.

Налоксон се използва за блокиране на ефектите на опиоиди и не е подходящ за лечение на невропатична болка.

Фосфомицин е антибиотик, който се използва за лечение на неусложнен цистит.

Инхалаторните глюкокортикостероиди се използват за превенция на екзацербации при астма, а не за облекчаване на остри пристъпи.

Ацетилсалициловата киселина е най-ефективна, когато се приема вечер, тъй като нивата на тромбоцитите са най-ниски през нощта.

АСЕ-инхибитори, статини, калциеви антагонисти и тромбоцитни антиагреганти не са доказано ефективни за предотвратяване на сърдечно-съдови събития.

Дългосрочната ефективност на терапията се измерва чрез смъртност, а не чрез краткотрайни показатели като кръвна захар, INR или кръвно налягане.

Омепразол инхибира някои CYP изоензими, ензими, участващи в метаболизма на много лекарства.

Най-високо ниво на доказателственост (тип A) имат данните от няколко рандомизирани клинични проучвания.

Инхибиторите на протонната помпа потискат H.pylori.

Дигиталисовите глюкозиди нямат доказан полезен ефект върху преживяемостта и смъртността при хроничната сърдечна недостатъчност.

Инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори) са група лекарства, които се използват за лечение на хипертония, сърдечна недостатъчност и други сърдечно-съдови заболявания.

Бета-блокерите са група лекарства, които се използват за лечение на хипертония, сърдечна недостатъчност, ангина пекторис и други сърдечно-съдови заболявания.

Аценокумаролът е антикоагулант и ефектът му може да се усили от рифампицин, фенобарбитал, амиодарон и карбамазепин. Тези лекарства могат да ускорят метаболизма му, намалявайки неговата ефективност.

Дълго действащите инхалаторни бета2-агонисти се използват за поддържащо лечение на астма. Те не са за бързо облекчаване, а за намаляване на възпалението в дихателните пътища.

Качествено и надеждно клинично изпитване на лекарство е отворено, сляпо, контролирано и рандомизирано. Открито означава, че участниците знаят какво приема, сляпо - не знаят, контролирано - има група за сравнение и рандомизирано - разпределението е случайно.

Метилналтрексон е лекарство, което се използва за лечение на опиоид-индуциран запек.

Еналаприл е ACE инхибитор, който е подходящ за лечение на хипертонична болест, съпътствана от захарен диабет.

Алендронат е бифосфонат, който се използва за лечение на остеопороза и може да предизвика езофагит (възпаление на хранопровода)

Еналаприл е ACE инхибитор, който е лекарство на избор за начална терапия при хронична сърдечна недостатъчност.

При хронична сърдечна недостатъчност, дигоксин, спиронолактон и карведилол са ефективни лекарства, но еналаприл е изборът за начална терапия поради своята ефективност и добър профил на безопасност.

Цефтриаксон е антибиотик от групата на цефалоспорините, ефективен срещу H. influenzae, причиняващ менингит.

Напроксен е нестероидно противовъзпалително лекарство, което се смята за по-безопасно за сърцето, в сравнение с други НСПВС.

Кратко действащите инхалаторни бета2-агонисти са лекарство за лечение на астма, не за контрол.

Цефуроксим е антибиотик от групата на цефалоспорините, който не предизвиква дисулфирамна реакция.

Плазменият полуживот на лекарството е 3 часа, тъй като 90% равновесна концентрация се постига след 10 часа, което е приблизително 3 полуживота.

Бензилпеницилин е антибиотик, неподходящ за лечение на пневмония, придобита в обществото.

Пиоглитазон е лекарство, което може да влоши протичането на хронична сърдечна недостатъчност.

Азитромицин е антибиотик, който е подходящ за лечение на пневмония, придобита в обществото.

Стрептокиназата е лекарство, което се прилага за разтваряне на съществуващ тромб.

Не се използва за профилактика.

Страничните ефекти на Хепарина са osteорroza, алопеция, тромбоцитопения, но не и брадикардия (забавяне на сърдечния ритъм).

Ацетилсалициловата киселина се използва за профилактика на артериална тромбоза.

Ацетилсалицилова киселина (Аспирин) е подходящо лекарство против сърдечно - съдови заболявания. Приема се вечер.

Rosiglitason е лекарство от групата на tiazolidinediones, което НЕ е подходящо при хронична сърдечна недостатъчност.

ACE-инхибиторите се използват като монотерапия при хронична сърдечна недостатъчност.

Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) оказва влияние върху работата на бъбреците, възпрепятствайки ефективното пречистване на лекарствата от тялото.

Това води до намаляване на клирънса на лекарствата.

ACE-инхибиторите са група лекарства, които понижават кръвното налягане, намаляват натоварването на сърцето и подобряват функцията му при ХСН.

Дигиталисовите гликозиди са лекарства, които усилват силата на сърдечния мускул, но могат da доведат до аритмии, затова се предписват с повишено внимание.

Диуретиците премахват излишната течност от тялото, намаляват оток и улесняват дишането при ХСН.

Бета-блокерите намаляват сърдечната честота и подобряват ефективността на сърцето, но не се предписват в ранните фази на ХСН.

Дигоксин е един от дигиталисовите гликозиди, който е подходящ за болни с ХСН и ХБН, тъй като не се натрупва в организма.

Фуроземид е силен диуретик, който se прилага при остра СН, за да намали бързо белодробния оток.

ACE-инхибиторите са ключови за дългосрочна терапия, тъй като подобряват преживяемостта при СН

Лекарства, подходящи за диализа, имат малък обем на разпределение, което означава, че се разпространяват основно в кръвта, а не в тъканите. Това улеснява премахването им чрез диализа.

Salbutamol е бързодействащ бета-2 агонист, който отпуска мускулите в дихателните пътища, облекчава спазмите и подобрява дишането при астма.

Триптаните са лекарства за лечение на мигрена. Те не се прилагат при пациенти с ИБС или мозъчносъдова болест, тъй като могат да увеличат риска от сърдечно-съдов инцидент.

Образуването на карциноми и паркинсонизъм при невролептици са примери за нежелани реакции тип D. Това са нежелани реакции, които се появяват след дълъг период от време, често години след началото на терапията.

Децата се различават от възрастните по фармакокинетиката на лекарствата. Те имат по-висока перкутанна резорбция (попиване през кожата), непълноценна ХЕБ (хематоенцефалична бариера), непълноценни чернодробни ензими, намалена бъбречна филтрация и секреция, което може да повлияе на концентрацията на лекарствата в организма им.

Здрави доброволци се използват във фаза I на клиничните изпитвания. Това е начална фаза, в която се изучава безопасността на лекарството, неговата фармакокинетика и фармакодинамика.

Комбинацията Clarithromycin + Simvastatin води до рабдомиолиза, сериозно състояние, което засяга скелетните мускули.

Комбинацията Clopidogrel + Omeprazol води до намаляване на функцията на Clopidogrel, което увеличава риска от образуване на тромби.

Ацетизал инхибира циклооксигеназата, което може да доведе до развитие на язва.

Омепразол и Лансопразол се използват за профилактика на язви, които могат да се развият след продължителна употреба на НСПВС.

Група B от клинични изследвания е нерандомизирана, което означава, че участниците са разпределени в групите не по случайност.

Комбинацията от АСЕ инхибитор и спиронолактон не води до хипокалиемия (ниски нива на калий в кръвта).

Малигнена хипертермия може да се развие при деца, прилагане на халотан или при грешка в анестезията.

Монтелукаст и Зафирлукаст са лекарства от групата на левкотриеновите антагонисти.

Пониженото артериално налягане при АХ (антихипертензивни) е фармакодинамичен ефект, т.е. ефект върху функцията на организма.

Омепразол е лекарство, което инхибира необратимо К+/H+ АТФ-аза в париеталните клетки. Този ензим е отговорен за производството на стомашна киселина.

Омепразол може да потиска Хеликобактер пилори, бактерия, която често причинява язва.

Омепразол може да влоши състоянието при синдрома на Zollinger-Ellison, заболяване, свързано с прекалено производство на стомашна киселина.

Ранитидин е H2-блокатор. Омепразол е инхибитор на протонната помпа. Омепразол е с по-мощен антисекреторен ефект от Ранитидин.

Цизаприд е прокинетик, който повишава тонуса на долния езофагиален сфинктер. Ранитидин и Омепразол са антисекреторни лекарства. Сукралфат е гастропротектор.

Реален обем на разпределение е обемът на течност, в който се разпределя дадено лекарство в организма. Penicilin G е лекарство, чийто реален обем на разпределение е по-малък от 1 литър, което означава, че се разпределя по-силно в кръвта, отколкото в тъканите.

Апарентен обем на разпределение е обемът на течност, в който се разпределя дадено лекарство, ако се разпределяше равномерно в организма. Propranolol е лекарство, чийто апарентен обем на разпределение е много по-голям от 1 литър, което означава, че се разпределя по-силно в тъканите, отколкото в кръвта.

Хематоенцефалната бариера (ХЕБ) е защитен слой, който предпазва мозъка от вредни вещества. Възпалението, нарушението в целостта на ХЕБ, незавършената генеза на ХЕБ, бъбречна недостатъчност и чернодробна недостатъчност са патологични причини за променена пропускливост на ХЕБ.

Нежелани реакции от тип А са предвидими и свързани с фармакологичния ефект на лекарството. Кървене след хепарин е пример за нежелана реакция от тип А, тъй като е предвидено странично действие на антикоагулантите.

Нежелани реакции от тип В са непредсказуеми и не са свързани с фармакологичния ефект на лекарството. Тромбоцитопения след хепарин е пример за нежелана реакция от тип В, тъй като не е предвидено странично действие на хепарина.

Нежелани лекарствени реакции от тип C са такива, които се развиват при продължителна терапия и са свързани с промени в метаболизма. Надбъбречна атрофия при продължително приложение на ГКС е пример за нежелана реакция от тип C.

Фармакоикономиката е наука за остойностяване на медицинските услуги, която се фокусира върху разходите за лечение, ползите от него, влиянието му върху индивидите, здравните системи и обществото.

Клиничната фармакокинетика изучава промените в концентрацията на дадено лекарство в кръвта с течение на времето и тяхната математическа интерпретация.