Тема № 3 Създаване и укрепване на Дунавска България PDF

**Тема № 3 Създаване и укрепване на Дунавска България** **I. Създаване на Дунавска България** **1/ Европа и Балканите през 60-те -- 70-те години на VII век** **а/ Европа и Средиземноморието през втората половина на VII век** - ***Западна Европа*** - Франкското кралство се утвърждава като во...

**Тема № 3 Създаване и укрепване на Дунавска България** **I. Създаване на Дунавска България** **1/ Европа и Балканите през 60-те -- 70-те години на VII век** **а/ Европа и Средиземноморието през втората половина на VII век** - ***Западна Европа*** - Франкското кралство се утвърждава като водеща сила и Западна Европа. - Нараства влиянието на Римската църква, чиито духовни водачите -- папите, получават подкрепата на франкските крале. - Мисионери, изпращани от Рим, разпространяват християнството в Западна и Централна Европа. - ***Централна Европа*** - Аварският хаганат се стреми да запази властта си над централните райони на континента, срещайки все по-силния отпор на франки и славяни. - ***Европейският североизток*** - В Североизточна Европа настъпват хазарите, които унищожават Стара Велика България и подчиняват различни степни народи и част от прабългарските родове. Хазарската експанзия води до разпръскването на Кубратовите синове в различни части на Европа. - ***Югоизточното Средиземноморие*** - Обединени след 632 г. от последователите на Мохамед в силна държава -- Арабски халифат, арабите завоюват системно Средиземноморието. До 60 -- 70-те години на VII век те завладяват Персия, Месопотамия, Сирия, Палестина, Египет и Киренайка (дн. Либия), обръщат поглед към Западното Средиземноморие и продължават да притискат Византия. **б/ Балканите през и Византия 60 -- 70 -те години на VII век** - ***славянското заселване на полуострова*** - В годините преди появата на Дунавска България значителна част от земите на Балканския полуостров са заселени от славянски племена. - Византия запазва стабилен контрол само в градовете по крайбрежието на Черно, Егейско и Адриатическо море, в Малка Скития, в териториите на Югоизточна Тракия и в малка част от вътрешните градове, разположени по Виа Диагоналис и Виа Егнация. - Допускането на славяните в изконните земи на Източната империя не е поради военнополитическа слабост, а поради сериозни проблеми на Изток -- първо с Персия, а след това -- с арабите. - Друга причина за сравнително лесното изоставяне на Мизия и Тракия е фактът, че Византия не разпознава в лицето на славяните неприятели, които целят унищожаването на нейната власт. Славяните по-скоро търсят място за поселение, не правят опити за създаване на свои държави, не оспорват върховната власт на императора, склонни са да плащат данъци и приемат християнството. Това ги отличава от германците в западните части на империята, които подменят римската държавна власт със своя. Това положение се запазва до идването на Аспаруховите българи. - - ***конфликти между Източната империя и Халифата*** - Персия поема първа ударите на арабите и бързо е погълната от Халифата и ислямизирана. - Византия е следващата жертва -- до 60-те години на VII век империята губи Сирия, Палестина, Месопотамия, Армения, Египет и Киренайка. - ***При император Константин IV Погонат (668 - 685) конфликтът достига връхната си точка.*** - Арабите разполагат вече и с флот и завладяват стратегически важните острови: Кипър, Родос, Хиос -- изходна база за нападения в Югоизточна Тракия и континентална Гърция. - След 663 г. арабската конница достига Мала Азия и набезите към района на Константинопол стават все по-чести. - ***Халифът Моавия (661 - 680)*** планира превземането на Константинопол. Подготовката на щурма е предшествана от превземането на територии по западното крайбрежие на Мала Азия. ***Морската обсада на византийската столица започва през 674 г. и с прекъсвания през зимните сезони продължава до 678 г.*** Решителната битка става през 678 г., когато ромеите за първи път използват новото оръжие „***гръцки огън***". Според Теофан Изповедник запалителната смес е изобретена от гръцкия архитект Калиник, който използва мазут, сяра, фосфор и др. в тайни пропорции. Важно качество на тази запалителна смес е свойството ѝ да гори и във вода, което се оказва често пагубно за вражеските на Византия кораби. Умелите военни удари и „гръцкият огън" нанасят тежки поражения на халифската флота. Тя е принудена да се оттегли от ромейски води, а морски бури довършват разгрома ѝ. - Халифът Моавия признава поражението си и сключва неизгоден мир -- плаща ежегоден данък в злато, дава пленници и бойни коне. - Според Теофан след приключването на войната с Моавия авари и славяни бързо усещат промяната в позициите на ромейската власт и настояват пред Константин IV за мир и приятелство. **2/ Образуване на Дунавска България** **а/ краят на Стара Велика България и разпръскването на Кубратовите синове** - Смъртта на Кубрат през 665 г. бележи края на българската държава в Северното Причерноморие. - Противно на легендата за силата на снопа с пръчки, основният принцип на всяка номадска държава, подложена на силен натиск, е тъкмо обратното -- „Разпръснете се, за да оцелеете!" Всеки от синовете поема отговорността за оцеляването на своята част от Великата орда и търси нова земя за заселване. - Батбаян остава на място и приема хегемонията на хазарите. - Котраг поема на североизток и основава Волжка България. - Кубер и Алцек (без значение дали са Кубратови синове или не са) поемат към Западна Европа. Първият се установява в панония, вторият -- в Северна Италия. - Аспаруховите родове се отправят към Дунавската Делта. **б/ пътят на Аспаруховите българи** - ***район на местоживеене на уногундурите в Стара Велика България*** - Българите, управлявани от Аспарух, живеят в района на Хипийската (Конска) планина. Тя се намира между Черно и Каспийско море и днес се нарича Ергени. - ***придвижване на запад*** - Оттеглянето към Дунавското устие предполага дълъг преход (между 60 и 90 дни), защото се мести покъщнина, добитък, жени, деца и старци. - Движението на българите през цялото време е съпътствано от атаки на хазарите. - ***Онгъл*** - [В края на 60-те години на VII век Аспарух настанява ордата си северно от Дунавската Делта. В изворите мястото е наречено „Онгъл/Оглос/Онглос".] - В науката дълго се дискутира какво е точното ***значение на названието***. - Едната теза твърди, че тази дума на старобългарски е „онгъл", което на старогръцки се транслира „оглос" и се превежда „[ъгъл]" -- мястото е в ъглите, които се образуват от течението на реките Дунав, Серет и Прут. - Напоследък се лансира предположението, че думата означава укрепено място. Сам Теофан казва: „... Оглос е [укрепено място] -- както се казва на техния език...". - Много спорове има и по въпроса ***къде точно се намира Онгъл***. Археологическите проучвания на север от Дунавската Делта го определят като сравнително голям район, пресечен от течението на [Дунав, Серет, Прут и техни притоци.] - [Васил Златарски] предполага, че идването на Аспарух точно тук не е случайно. Според него българите са поискали и получават [статут на федерати] (след съгласие на император Констант II), с което поемат задължението да пазят североизточната граница на империята от нападенията на хазарите. - ***нападенията на Аспаруховите българи в земите на империята*** - След смъртта на Констант II през 668 г. Аспарух се възползва от затрудненията на Константин IV Погонат с арабите и системно опустошава с отрядите си [Малка Скития]. - Малка Скития е много важна за Византия. Контролът над тази област осигурява и контрол над Дунавската Делтата. От Делтата ромейската флота винаги може да навлезе по реката във вътрешността, за да контролира славянските племена. - Но византийската укрепителна система в Мизия е силно разстроена. Властта на империята се крепи на няколко оцелели крепости: Истрия, Томи, Дуросторум, Бизоне, Одесос и др. - [Към 680 г. Аспарух предприема и набези в Тракия], с което застрашава сигурността на подстъпите към византийската столица. **в/ походът на Константин IV Погонат срещу българите** - **начало** - През 680 г. [условията за поход срещу укрепленията на българите в Онгъла са подходящи] -- през 679 г. арабите са принудени да подпишат договор в полза на Византия, а през април 680 г. умира халифът Моавия, което дестабилизира временно Халифата. - Теофан изповедник ни разказва, че Константин Погонат подготвя мащабен поход по суша и вода срещу българите. - В края на лятото ромейските сили са пред Онгъла. - Многобройните войски принуждават българите да се въздържат от открито сражение и търпеливо да изчакват зад укрепленията си нападението на ромеите. - ***оттеглянето на императора*** - Поради силни болки в краката, Константин IV напуска Онгъл, за да отплава за Масамврия и да направи кални бани. Такова е поне обяснението на Теофан. - Това внася смут и недоволство в бойните редици на ромеите. - В науката дълго се търси отговорът на въпроса ***защо си тръгва императорът***. - Може действително да са го мъчили силни болки и да е подценил българите. - Може да го е заплашвал опит за преврат в столицата. - Възможно е да се е наложило спешно да се върне в столицата, за да подготвя [заседанията на VI Вселенски събор] (първото му заседание обаче е открито едва на 7 ноември 680 г.) \* [Шестият Вселенски събор] се свиква за борба срещу монотелитската ерес, която признава само една -- божествена, природа на Христос. Ереста бързо се разраства, а по времето на Констанс II привържениците на ортодоксалната, Никейска, догма са подложени на гонения. Църквата е застрашена от разцепление, което застрашава и целостта на империята. Константин IV решава да свика Църковен събор, за да елиминира ереста и да запази единството на имперския свят. Между [7 ноември 680 г. и 16 септември 681 г. се провеждат 18 заседания] в столицата. Монотелитите са осъдени и единството на християнския свят е запазено. - ***разгром на ромеите*** - Липсата на ред сред византийските войници пред българските укрепления позволява на Аспарух да атакува. Ромеите са разбити, много са убити по време на безредното си отстъпление. **г/ настъпление на българите и установяването им на юг от Дунав** - ***настаняване на прабългарите в земите на днешна Североизточна България*** - Победата при Онгъла е последвана от настъпление на прабългарите на юг от Дунав - [достигат до „Варна, близо до Одесос" и Стара планина. ] - Настаняването на българите по тези места налага уреждане на отношенията със славяните, живеещи по тези места. - ***отношенията между българи и славяни*** - За това какви са отношенията между българи и славяни след преминаването на първите на юг от Дунав [в науката дълго време битуват две мнения]. - Първото твърди, че още в самото начало [българите покоряват местните славянски племена], налагат им данък и ги задължават да бранят границите с Византия (на юг) и отчасти тези с Аварския хаганат (на запад). - Второто твърди, че [между двата народа се налагат съюзни отношения поради общите им интереси] -- отблъскване опасността от страна на ромеи, авари и хазари. - Основание за двете противоположни становища дава двойнственото значение на един израз, който използва Теофан (а патриарх Никифор повтаря) в своя разказ -- според него българите налагат ***pakton*** на славяните. Pakton може да се преведе по два начина: „налагам зависимост и данък " и „налагам договор, съюз". - В последно време се налага [трета, компромисна теза -- славянските князе приемат върховенството на българския владетел, съгласяват се да му плащат данък, но запазват вътрешната си самостоятелност], правото да живеят обособено в своите славинии и се договарят за общи действия срещу ромеи, авари и хазари. [Аргументите са основателни]. - И Теофан, и Никифор разказват, че за да продължи войната с Византия, Аспарух разполага племето на [северите от Верегавската клисура (вероятно Ришкия проход) на изток], а останалата част от [южната граница и част от западната граница с аварите поверява на седемте славянски рода]. По-вероятно е това да става след доброволно споразумение за съвместни действия, при което командването е поето от българите. Малко вероятно изглежда един стратег да остави зад гърба си племена, покорени насилствено, и да действа спокойно с основните си сили срещу врага. - Селището [Плиска], избрано са ядро на Дунавска България, е разположено сред славянски поселения, което едва ли би било удачно при враждебни отношения. - Всички владетели от Първото българско царство следват неотклонно [политика на интегриране на славяните в държавата, включително в управлението и войската] -- така превръщат България в притегателен център за славяните от източната половина на полуострова и ѝ осигуряват нови територии и поданици. **д/ натиск срещу Византия и признаване на българската държава на Долни Дунав** - **походи в Тракия** - Славяни и прабългари живеят разделно. Етносите запазват своите обичаи, обществена организация и самоуправление, религия и традиции. [Военната политика и военното командване са в ръцете на българския владетел], макар че славяните активно участват като съюзници. - След като се договаря с част от славяните за общи действия срещу противника, [Аспарух нахлува на няколко пъти с войските си в Тракия. Явно тези системни нападения през 681 г.] сериозно затрудняват империята, която е [принудена да подпише мирен] договор през лятото на 681 г. с българите и дори да откупи спокойствието си с ежегоден данък в полза на българския владетел. - Разказ на Теофан: „... ***императорът сключи мир с тях, като се съгласи да им плаща данък за срам на ромеите и заради многото ни грехове. Защото чудно бе за далечни и за близки да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички, да бъде победен от този мръсен новопоявил се народ***...". - **значение на договора между България и Византия от лятото на 681 г.** - Подписването на мирния договор може да се определи сравнително точно -- ***малко преди 9 август 681 г.*** В протокола на 16-тото заседание на VI Вселенски събор от 9 август 681 г. е записано изказването на епископа на Апамея Константин: „... *ако бяхте ме изслушали, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тая година във войната с България*..." - От думите му става ясно, че през 681 г. Византия е търпяла сериозни поражения от Аспаруховите войски, защото става дума за [война,] а не само за единично поражение. - Войната не е водена с българите, а с [държавата България], чието присъствие по долното течение на Дунав империята е принудена да признае. - Задължението да плаща годишен данък, което поема империята с договора от лятото на 681 г., не трябва да се разглежда като капитулация и зависимост на империята. Това е обичайна практика за Византия -- да си откупува мира чрез данък (наричан „***анона***"), което ѝ излиза по-изгодно от воденето на някаква рискова война. - **характер на държавата на Аспарух** - Създадената на Долни Дунав Аспарухова България е [пряко продължение] като управляващ род (Дуло), име, институции, традиции и историческа приемственост на Кубратова България, която от своя страна вероятно е продължение на по-ранни български степни държави. - Новата българска държава има [два центъра -- Онгъл и Плиска], създадена от Аспарух след победата над ромеите. - Славянските общности и князете им в завзетата от Аспарух територия признават неговата върховна власт, но запазват своето вътрешно самоуправление и активно участват в походите, организирани от българския владетел. - ***граници на Аспарухова България*** - ***сигурни граници*** - [Южната граница е най-точно установена -- върви по билото на Стара планина от Черно море до Искърския пролом]. - На [югозапад границата следва течението на р. Искър]. - На [югоизток -- долното течение на р. Камчия] до вливането ѝ в Черно море. - ***несигурни граници*** - *[Северната граница]* вероятно следва т. нар. Новакова бразда -- окоп, който пресича Влашката низина и достига Дунав, южно от дн. Браила. - На *[североизток]* териториите на България може би достигат устията на р. Днепър. - [Северозападната, северната и североизточната граници остават до голяма степен предполагаеми и неточно установени. В тази насока българската държава налага по-скоро контрол, отколкото реално владеене на територии]. - На юг и югозапад България граничи с ***Византия*** и множество славинии. На запад -- с ***Аварския хаганат***, на север и североизток -- с ***хазарите***.. **3/ Куберовите българи във Византия** **а/ заселване на Куберовите българи в Панония** - След смъртта на Кубрат Кубер се заселва със своята орда в Панония и приема върховенството на аварския хаган. **б/ заселване на Куберовите българи в Керамисийското поле** - **Кубер извежда недоволните от Аварския хаганат** - От началото на VII век много жители на Илирик, Тракия и Мизия са отвеждани в плен и заселвани в Панония. - Към 680 г. (според „Чудесата на св. Димитър Солунски") в хаганата започва да се надига сред военнопленниците срещу властта на аварите. - Кубер оглавява недоволните, извежда ги от аварската държава, повежда ги на юг и ги настанява в [Керамисийското поле (между Битоля и Прилеп).] **в/ отношения на Куберовите българи с Византия** - **федерати** - Кубер иска разрешение от императора да се засели по тези земи. - Константин IV преценява, че българите нямат намерение да оспорват властта му в региона и дава своето съгласие, - **опит за отцепване на Солунска област** - От византийските автори научаваме, че Кубер се сближил с един ромейски сановник -- Мавър. Двамата правят планове да отцепят Солунска област от властта на императора. Мавър трябвало да спечели доверието на императора. И явно успява, защото получава правото да управлява сирамисинците (вероятно славянско племе) и българите от името на централната власт. Намерен е печат с надпис: „На Мавър, патриций и архонт на сирамисинци и българи". - Плановете на заговорниците обаче стават известни в Константинопол и отцепването на Солунско се проваля. Нищо повече не знаем за Кубер и Мавър. **4/ Краят на управлението на Аспарух** **а/ отношения с империята** - **император Юстиниан II Риномет (685 -- 695; 705 - 713)** - Неопитният, но амбициозен нов император си поставя за цел да поправи грешките на баща си -- Константин Погонат, и да изгони българите от територията на империята. - **поход в Тракия от 687 г.** - През 687 г. ромейски войски нахлуват в Тракия. - Изворите запазват мълчание дали се стига до сражение с войските на Аспарух и какъв е изходът от него. Най-вероятно ромеите претърпяват поражение. - **поход срещу Куберовите българи през 688 -- 689** - Изглежда походът на Юстиниан II към Солун и в днешните македонски земи е успешен. Ромеите пленяват много славяни и ги изселват в Мала Азия. На връщане обаче, някъде около днешния град Кавала, императорът е пресрещнат от български отряди (вероятно на Куберовите българи, но е възможно да са били на Аспаруховите) и насмалко не попада в плен. **б/ смъртта на Аспарух** - **битка с хазарите** - Апокрифното „***Сказание на пророк Исайя***" от XI в. е единственото свидетелство за смъртта на основоположника на българската държава: то разкрива, че Аспарух бил погубен от „измаилтяните на Дунава" (вероятно в поход срещу хазарите през 700 г.). Но този източник е доста несигурен, изобилства с доста алогични и легендарни известия. - **съкровището от погребението в с. Вознесенка** - Сведенията на апокрифа вероятно се потвърждават от разкритото съкровище от набързо извършено погребение на виден военачалник или владетел във Вознесенка (гр. Запорожие, Украйна). Артефактите навеждат някои изследователи на мисълта, че това е гробът и въоръжението на Аспарух. **3/ Укрепване на българската държава при Тервел (700 - 721)** **а/ Тервел** - „Именникът" споменава владетеля като приемник на Аспарух. Казва, че е от рода Дуло и управлява 21 години. - Приема се, че Тервел е син на Аспарух и е роден малко преди смъртта на Кубрат, но това се извежда по логичен път, без да е споменато категорично в изворите. - Поради значимостта на определени събития, в които Тервел участва, името му става известно на хронистите от Атлантика до Кавказките планини, както и на арабите. **б/ Тервел и борбите за престола във Византия** - ***детронирането на Риномет*** - Неуспехите на Юстиниан II срещу българите от 687 г. и 688 -- 689 г., както и сериозни загуби срещу арабите на изток, водят до отстраняването му от престола. освен, че е детрониран, на бившия император му е отрязан носа, защото според обичая така се лишава от възможността да заеме отново престола. - Юстиниан е заточен в Кримския полуостров, който по това време е владеене на хазарския хаган. Бившият император печели доверието му и се жени за дъщеря му. - **молбата на Юстиниан към Тервел и помощта на българския владетел** - Юстиниан изпраща пратеници при Тервел с молба за помощ срещу узурпаторите, за да си върне ромейския престол, като му обещава богати дарове и дъщеря си за съпруга. - Тервел решава да подпомогне бившия император и през [лятото на 705 г. начело на 15-хилядна войска] се явява под стените на Константинопол. - Юстиниан успява да се промъкне в града и заедно с верни поддръжници сваля Тиберий III и се възцарява повторно (705 - 711). Докато си връща престола и укрепва властта си, Юстиниан II е охраняван от лагеруващите пред портите на столицата войски на Тервел. - **кесарската титла и областта Загоре** - ***През есента на 705 г. Юстиниан II тържествено провъзгласява Тервел за кесар.*** - Даването на тази титла е изключително престижно за българския владетел. Обикновено византийските императори награждават, ласкаят своите съюзници с титли с по-нисък ранг -- патриций, магистър, ипат (консул). Във византийската ранглиста те заемат между пето и девето, което ги прави престижни, но далече от истинското величие на близките до василевса рангове. [Кесарът (до титулната реформа на Комнините през XII в.) заема второ място след василевса и обикновено се присъжда на престолонаследника или на брата на императора]. Недопустимо е даването на тази титла на чужд владетел. До късновизантийската епоха са известни още само два случая на подобно отличие. С кесарско достойнство са отличени съюзникът на Исак II Ангел (1185 - 1195) Конрад и наетият за войната срещу турците от Андроник II (1282 - 1328) каталанец Рохер дьо Флор. - Даването на тази титла ***повдига и два въпроса -- доколко е легитимно това и бил ли е покръстен Терве***л. За да е легитимно даването на титла в Източната империя, тя трябва да е дадена и от църквата, т.е. -- на Тервел трябвало да се прочете [молитва за кесар от патриарха]. Това не се случва (няма подобни сведения в изворите). Някои изследователи считат, че Юстиниан дава титлата на Тервел само формално -- тя няма истинска тежест в очите на византийското общество. Други считат, че Тервел е приел християнството подобно на Кубрат. И дори приемат, че от Кубрат е начената християнска традиция, която е продължена от синовете и внуците му до прекратяването на рода Дуло. Основание за това им дава известният [надпис на моливдовула на Тервел], който гласи: ***„+ Богородице, помагай на кесаря Тервел***". Владетелят е представен с дълга коса, диадема, копие и щит. Наличието на надписа може да се обясни с традицията така да се оформят печатите на висшите сановници. Същото наблюдаваме и при златния медальон на Омуртаг, където доказаният гонител на християнството е изобразен с кръстен знак. В този случай определено става дума за обичайно иконографско отличие на подобен род монограми. Историците, които не приемат тезата за покръстването на владетелите от рода Дуло, настояват, че ако българските владетели са били покръстени, то гръцките автори обезателно биха му обърнали подобаващо внимание. - Юстиниан дарява богато съюзника си със [златни и сребърни монети] и към тях императорът добавя значително количество [копринени дрехи и скъпи кожи]. - [Договорката за брак между Тервел и една от дъщерите на Юстиниан не се осъществява]. До X в. във Византия съществува ненарушимо правило принцеси от владетелския дом да не се дават за съпруги на чужди владетели, за да не възникнат претенции за наследство спрямо короната на василевсите. - ***По решение на Юстиниан Риномет Византия предава на Тервел [областта Загоре]: от старопланинските проходи до Странджа***. - Това е първата българска територия южно от Стара планина. - Областта е изключително важна в стратегическо отношение -- осигурява охрана на старопланинските проходи и подстъпите към Плиска; осигурява плацдарм за нови настъпления в Тракия. **в/ отношения с Византия до 718 г.** - **Юстиниан II нарушава съюзните отношения** - През [708 г.] Юстиниан II внезапно нахлува в българските предели, за да си върне Загоре. - Тервел пресреща ромейските войски, разгромява ги, а малцина от ромеите заедно с императора успяват да скрият зад стените на Месамврия и от там да отплават за Константинопол. - **нова намеса на Тервел в династичната криза във Византия** - През 711 г. армията отново сваля Юстиниан Риномет и въздига Филипик Вардан. - Юстиниан отново моли Тервел за помощ, но е екзекутиран преди да я получи. - През [712 г. Тервел все пак нахлува в Югоизточна Тракия], разграбва я и посича немалка част от местното население. - Вардан е свален и ослепен. Заменен е от Анастасий II (713 - 715), който скоро е детрониран на свой ред. - През 716 г. на престола се възкачва Теодосий III, който е заплашен от нова арабска експанзия и бърза да уреди отношенията си с българския владетел. - **договорът от 716 г.** - ***Договорът, подписан през 716 г. между Тервел и Теодосий III, съдържа 4 много важни клаузи***: - Потвърждава правата на България върху областта [Загоре]. - Византия се задължава да плаща [ежегоден данък] на българския владетел в размер на 30 лири злато (2160 златни номизми), копринени дрехи и червени кожи. - Двете страни се задължават взаимно [да си предават политическите бегълци]. - Търговците могат да изнасят [само стоки, снабдени с владетелски печат], че подлежат на износ. - [Този договор ще се превърне в модел на владетелите от Първата българска държава] -- те винаги ще се опитват да налагат подобни клаузи на Византия. **г/ Тервел и спирането на арабската експанзия в Европа** - **арабската обсада на Константинопол** - На [25 август 717 г.] във византийската столица отново е извършен дворцов преврат -- Теодосий е свален, а на престола се възкачва стратегът на тема Анатоликон [Лъв III Сириец (717 - 741)]. - Арабите се възползват от нестабилността на династичната власт и обсаждат столицата с намерението да се прехвърлят през Босфора в Европа. - Лъв III организира отбраната на града по суша и вода, но разчита предимно на флота и „гръцкия огън", с чиято помощ успява да унищожи част от арабския флот. Арабите обаче прехвърлят войски на европейския бряг и затягат обсадата на столицата по суша. - [Тервел преценява ситуацията и напада арабите в гръб. Изворите разказват, че българите погубват над 22 000 души при своята атака]. След нанесеното им поражение, на 15 август 718 г. арабите снемат обсадата и с остатъците от флотата си се прибират в Сирия. - **значение на намесата на Тервел и спасяването на Константинопол** - За спирането на арабите при Константинопол през 717 -- 718 г. разказват почти всички летописци на епохата. - Много преди това арабите са овладели Иберийския полуостров. След като са [спрени при Босфора от Тервел и Лъв III през 718 г.] , те атакуват Франкското кралство по долината на река Лоара. През [732 г., при Поатие, арабските сили са разбити от силите на майордома Карл Мартел]. - Тези две победи над арабите -- при Константинопол през 718 г. и при Поатие през 732 г., [спират арабската експанзия в Европа] и ограничават завоеванията на Халифата в части на Иберийския полуостров и в най-южните части на Средиземноморското крайбрежие на Европа. **д/ край на управлението на Тервел** - Съдейки по „Именника" и известието в него, че Тервел управлява 21 години, предполага, че Тервел умира около 721 -- 722 г. Не знаем точната дата, защото ромейските източници мълчат за времето след 718 г. - Прогласяването на Тервел за кесар, отстъпването на областта Загоре, регламентираните търговски отношения с Византия несъмнено заздравят позициите на българската държава в очите на ромеи, славяни и керамисийски българи. Българският владетел придобива авторитет, който ще улесни по-нататъшното присъединяване на славяните към България. - След разгрома на арабите при Константинопол за българската държава вече се говори от Атлантика до Месопотамия. **4/ Династична криза през VIII в.** **а/ наследниците на Тервел и промяна на управляващия род** - **непълнота в изворите** - Теофан Изповедник и патриарх Никифор задълго мълчат за събитията в България след 718 г. - „Именникът" не посочва името на третия владетел на България, а само неговата принадлежност от рода Дуло. - Името на наследника на Тервел научаваме от една [латинска хроника на Зигеберт], който отбелязва, че през 727 г. български владетел е [Кормесий]. Същото име споменава и западният [монах Алберих]. Името Кормесий се чете и н един от надписите около Мадарския конник. - **Кормесий (721 - 738) и Севар (738 - 753)** - След Тервел престола последователно заемат представители на рода Дуло -- Кормесий и Севар. - Не знаем почти нищо за тяхното управление. - **смяна на управляващия род** - „Именникът" ни съобщава, че с **Кормисош** управляващият род се променя -- Дуло се заменя с Вокил. Това поставя начало на династичната криза в българската държава. **б/ политическа криза (753 - 768)** - **същност** - За [15 години (753 - 768) на българския престол се сменят 7 владетели.] - От тях [двама със сигурност са убити] (Винех и Телец), [един бяга в Константинопол] (Савин), а двама са свалени с [преврат] (Умор и Токту). За двама не знаем как е прекратено властването им, но то е било твърде [кратко] (Кормисош и Паган). - **причини** - Една от тезите (изложена от [Васил Златарски]) твърди, че кризата е проявление на [борбата за политическо надмощие в държавата между славянската и прабългарската аристокрация], като славянските родове били склонни да се опират на Византия за осъществяване на политическите си амбиции. - Професор [Петър Мутафчиев] излага тезата, че става дума за противоборство между [две партии в политическия елит -- едната настоява за поддържане на мира с Византия, другата категорично се обявявала за настъпателни действия]. - Съвременните изследователи търсят обяснението другаде. От една страна според тях има стремеж у знатните родове да [ограничат властта на владетеля], а от друга -- нестабилността е породена от [съперничеството между различни управляващи родове] за престола. - **владетели от периода** - Кормисош (753 - 756), род Вокил; - Винех (756 - 762), род Укил; детрониран и убит; - Телец (762 - 765), род Угаин; детрониран и убит; - Савин (765 - 766), неизвестен род; избягал в Константинопол; - Умор (766), род Укил; свален с преврат; - Токту (766 - 767), неизвестен род; свален с преврат; - Паган (767 - 768), неизвестен род; **б/ походите на император Константин V Копроним (741 - 775)** - **цели на императора** - Константин Копроним си поставя за цел да елиминира договора с България от 716 г. - Крайна цел на Копроним е да унищожи България или да сведе до минимум значението на българската държава. - **благоприятни обстаятелства** - Императорът се чувства с развързани ръце за организиране на походи срещу българите, защото политиката му спрямо арабите се оказва успешна -- [източните граници на империята са стабилизирани]. - Императорът системно отстранява претенденти за престола и [укрепва властта си]. - Църковната му, иконоборческа, политика е успешна. Започва подчиняването на църковната власт на светската. Но иконоборческата криза отслабва донякъде Византия. - **Между 760 и 775 г. Константин Копроним организира около 9 (може би!) похода срещу България** - Общото в тактиката им е, че всички са изключително [мащабни]. Провеждат се [по суша и по вода]. Част от войската с кораби се пренася до някое от черноморските пристанища или до Дунавските устия, а пехотата тръгва по Виа Понтика към източностаропланинските проходите. Често корабите са от порядъка на 500 -- 700, а в похода от 760 г. тръгват 2 600 кораба. **в/ преодоляване на кризата при Телериг и Кардам** - **Телериг (768 - 777)** - ***мир с Византия и укрепване на властта*** - Телериг успява да се закрепи на престола и постепенно междуособиците в Плиска стихват. - Владетелят [подготвя българската защита] срещу нови походи на Копроним. Ремонтирани са отбранителните съоръжения -- валове, крепости и прегради. Повишена е числеността, дисциплината и боеспособността на българската войска. - ***нови походи на Константин V*** - През 771 г. императорът поема на нов поход с 2000 кораба, които стоварват войските му в Анхиало. Задачата им е да форсират старопланинските проходи и да настъпят към Плиска, докато Константин дебаркира с останалата част на флота в Дунавските устия и удари в гръб българската войска. Императорските кораби достигат Варна, но ромеите се отказват да действат във вътрешността. - В крайна сметка се стига до подписване на нов мир, но не се знае защо и как се стига до неговото подписване. - ***нова стратегия на Плиска -- поход на Телериг в югозападна посока*** - През 774 г. Терелиг изпраща 12-хилядна войска в земите на дн. Македония. - Според Теофан целта му е изселване на славяните в България. - Изследователите на българската история считат, че владетелят по-скоро цели да установи връзка с тамошните славяни и Куберовите българи. Опитът учи, че атаките срещу империята в посока Странджа Сакар и Югоизточна Тракия нямат изгледи за успех. Империята няма да допусне чуждо присъствие толкова близо до столицата. Много по-перспективно изглежда разширяване в противоположна посока. Поставено е началото на една политика, която в следващите 50 -- 60 години ще стане успешна. - ***Константин V Копроним готви нов поход с 80-хилядна войска*** - Ромеите разбиват българските отряди в района на дн. Сливен, но без да се възползват от преимуществото си, се връщат в Константинопол. - ***разправа с ромейските шпиони в Плиска*** - По време на династичните междуособици в Плиска император Копроним успява да изгради мрежа от свои шпиони в българската столица. В Плиска забелязват, че ромейският император е добре осведомен за всички намерения на българите. - Телериг си послужва с хитрост, за да накара византийския император да разкрие приятелите си в двореца в Плиска. В специално писмо българският владетел уведомява императора, че възнамерява при него, но не знае на кого може да се довери, за да получи помощ. Копроним лековерно му изпраща списък на всички свои шпиони. Телериг ги затваря и екзекутира. - ***смъртта на Копроним*** - Императорът готви нов поход в отговор на хитростта на Телериг, но в разгара на приготовленията умира (775). - В близо 700-годишните българо-ромейски отношения трудно може да се намери по-упорит император (освен Василий II), който да цели ликвидирането на българската държава. - Това има своето обяснение -- заклет иконоборец, Копроним има нужда от голям външнополитически успех, за да обезсили яростните атаки на иконопочитателите. - ***бягството на Телериг*** - През 777 г. Телериг е заплашен от преврат и наистина бяга в Константинопол, където е приет добре, приема християнството и се жени за ромейска аристократка. - **Кардам (777 - 802)** - ***засилване натиска в югозападна посока*** - Кардам също насочва вниманието си към югозападните български земи и тамошните славяни и българи. - По тези земи византийската власт се крепи основно на гарнизоните в по-големите градове: Солун, Драч, Никопол Епирски, Патра, Монемвасия. - Не знаем дали и доколко Плиска поддържа връзки с Куберовите българи, но опасността от съвместни действия на българи и славяни в региона явно е достатъчна, за да предприемат ромеите 3 похода в тази посока. - ***походите на Константин VI*** - Младият ромейски император решава да продължи политиката на дядо си Константин Копроним, като организира поредица от походи срещу България. - Първите два похода -- 791 и 792 г., завършват с поражение за ромеите. През 792 г. българите ги разгромяват при крепостта Маркели. Подписан е мир, който повтаря клаузите на договора от 716 г. - При похода през 796 г. двете войски застават на позиции при крепостта Версиникия, близо до Адрианопол, но до сражение не се стига. Иконоборческата криза във Византия (726 - 843) Приблизително от 726 до 843 г. Византия е разтърсена от мощна вътрешна криза, предизвикана от ожесточени спорове „за" и „против" иконите. Конфликтите между иконопочитатели и иконоборци често взимат характера на граждански войни. Съвременната наука открива три групи причини: 1/ Религиозни. Култът към иконите получава във Византия изключително разпространение, без да е защитен и обяснен богословски. Християнският Бог е нематериален и безплътен. В такъв случай какво е нарисувано върху иконите и защо то трябва да се почита? Прави се аналогия между иконопочитанието и езическото идолопоклонство. 2/ Политически. Византийската църква и монашество увеличават своето влияние върху обществото и управлението до степен, че започват да омаловажават ролята на императорската власт. Показателен пример за това е прекомерното нарастване на монашеството, когато държавата има голяма нужда от войници и данъкоплатци, за да се справи с арабите. Императорите -- иконоборци яростно ограничават политическата власт на църквата и заздравяват светската. 3/ Стопански. Приблизително половината обработваема земя в империята става собственост на църквите и манастирите. Иконоборците премахват манастири и изземват църковни и манастирски земи и имоти. Иконоборческата политика минава през два основни етапа. Тя започва при Лъв III Сириец през 726 г. със заповед да се свали изображението на Христос над една от константинополските порти. Най-радикални форми придобива при Константин V Копроним, който масово размонашва монаси, превръща манастирите в казарми и изземва църковни земи и имоти. Временно край на всичко това слага императрица Ирина през 787 г., когато в Никея е свикан Вселенски събор, който възстановява иконопочитанието. След нейното детрониране (802) иконоборчеството е възстановено, но до 843 г. липсват крайни действия. След това почитането на икони е възстановено, но е наложено върховенството на светската власт над църковната.