Тема 1 и 2 - 2023р. PDF

## Тема 1: Трудът и трудовата дейност в контекста на съвременните организации ### Лектор: полк. доц. д-р Д. Димитров ### Катедра „Психология и лидерство" ### 13 октомври 2023 г. #### Обща информация за дисциплината и начин на формиране на оценката: * ТОП е задължителна учебна дисциплина * Край...

## Тема 1: Трудът и трудовата дейност в контекста на съвременните организации ### Лектор: полк. доц. д-р Д. Димитров ### Катедра „Психология и лидерство" ### 13 октомври 2023 г. #### Обща информация за дисциплината и начин на формиране на оценката: * ТОП е задължителна учебна дисциплина * Крайна оценка = (0,7.ОЦизпит по дисциплината) + (0,3.ОЦкурсова работа) * Крайната оценка се закръглява с точност до единица. * Където: * Оц изпит по дисциплината - е оценката от изпита по дисциплината; * Оц курсова работа - е оценката от разработената курсова работа; * 0,7 и 0,3 са двата теглови коефициента. ### Цел: * Студентите да изучат същността и мястото на трудовата и организационната психология в полето на науката, а така също и възгледите за трудовата дейност. ### Основни въпроси: * Увод * Труд и трудова дейност. * Възгледи за труда. * Исторически предпоставки при полагането на трудовата дейност * Еволюция в подходите към трудовата психология * Заключение ### Увод * Психологията се занимава с научното изследване на поведението и психичните процеси. * Психолозите ползват системни научни методи, за да разберат повече за поведението и човешките мисловни процеси. * Полето на психологията е широко, като се изучават различни аспекти на поведението. **Включването на принципите на трудовото поведение и огронизационното поведение на работното място може да доведе до много важни организационни резултати.** * От една страна, компании, известни като добри места за работа - като Adobe, LinkedIn, Fast Enterprises, World Wide Technology, Google и Facebook - са установили, че генерират превъзходни финансови резултати. * Второ, развиването на междуличностни умения на мениджърите помага на организациите да привлекат и задържат високопроизводителни служители, което е важно, тъй като изключителните служители винаги са в недостиг и е скъпо да се замени. * Трето, съществуват силни връзки между качеството на взаимоотношенията на работното място и удовлетворението от работата, стреса и текучеството на служителите. * Едно много голямо проучване на стотици работни места и повече от 200 000 респонденти показа, че социалните взаимоотношения между сътрудници и ръководство са силно свързани с цялостното удовлетворение от работата. * Положителните социални взаимоотношения също са свързани с по-нисък стрес на работното място и по-ниски намерения за напускане. * Допълнителни изследвания показват, че положителните работни взаимоотношения помагат на служителите да процъфтяват, което води до подобрения в работата и удовлетворението от живота, положителните емоции, наличие на смисъл. * Четвърто, увеличаването на ТП и ОП в организациите може да насърчи осъзнаването на социалната отговорност. Съответно университетите започнаха да включват обучението по социално предприемачество в своите учебни програми, за да обучат бъдещите лидери да се занимават със социални проблеми в своите организации. ## 1. Труд и Трудова Дейност * Трудовата и организационната/индустриалната психология изучава човешкото поведение в трудова среда. * Дейностите са сложни и разнообразни, а в някои случаи се работи и от дистанция, и от психолозите се изисква ползването за специфичен набор инструменти за диагностика на поведението. * Например изучаване на: основните трудови функции; психологическите процеси, захранващи трудовото поведение; груповите процеси на работното място; условия на работното място и т.н. * Трудовата и организационната/индустриалната психология има две цели: * изучаване (изследвания) - за да увеличи познанието и разбирането ни за човешкото трудово поведение; * прилагане на познанието - за да подобри трудовото поведение, средата и условията на работа. * Други специалисти занимават ли се с трудовото поведение? * Да, специалисти в областта на мениджмънта, социологията, политологията, организационната комуникация, икономиката и др. * Трудът традиционно е средство за оцеляване - начини на живот и средство за съществуване; * Измененията на характера на труда довежда до формирането на т.нар. „външна“ или инструментална функция и „вътрешна“ или терминална функция, вариращи във времето и ситуациите; * В този смисъл изпъква социалната функция на труда! * За всяко общество е съществено – хората да спазват социалните си задължения и работейки да допринасят за целите на организациите и общото благосъстояние! * Съществени са очакванията на другите – отделния индивид — какво е социалното значение и цел на труда? * Начин за свързване с другите; * За получаване на помощ и подкрепа; * На съвместни усилия за получаване на резултати; * Средство за признаване на личните усилия; * Уважение към приноса и признаване усилията на другите. * Социалните измерения на труда дават разделението между индивидуализъм и колективизъм – самостоятелно (индивидуализъм) или оцеляване чрез групата (колективизъм). * Трудовото изпълнение (класически възглед) се определя от: * Мотивацията; * Индивидуалните умения, способности и компетентности; * Условията на средата – благоприятстващи или задържащи изпълнението. * Следователно, при едни и същи компетентности и мотивация хората постигат различни резултати, защото..... условията (ситуационните характеристики) са се променени. * Тази особеност често е функция на: организацията на труда, организационна среда, политика по управление на ЧР, системи за възнаграждения и т.н. * Трудовото изпълнение в края на 20-ти век се определя вече И от: * Промени в характера на труда; * Бързо променящите се нови технологии; * Нарастващата глобализация на бизнеса; * Среда с многолика културна специфика; * Растяща конкуренция и изисквания на клиентите; * Налагане в практиката на изкуствения интелект и т.н. * Посочените особености поставят акцента върху т.нар. „човешки капитал (сила)“ – като главна предпоставка за успеха! * Успехът се благоприятства най-добре с развитието на човешкия капитал! ## 2. Възгледи за труда - исторически преглед * Основен момент в анализа за мястото, значимостта и отношението към труда (мотивацията и нагласите към работа) – е важно да се познават ценностите – национални културни различия И трудови ценности. * Ценностите са в основата на произхода на всяка култура и детерминират възприемането на труда и поведението в него. * Възгледите за труда и поведението на хората в него - варира в различните култури и епохи! * Общото в убежденията в епохите е – подчинение на доминиращата политическа система, религиозна система, и са средство за постигане целите на суверена и социалните групи. * Исторически епохи с ключова роля – Елинска цивилизация, Римска империя, възн. и разпр. на Християнството, Средновековието, Реформацията и индустриализацията. ### Елинска цивилизация * Типичното – трудът е нужен за задоволяване на материалните потребности на всички, за да може Елитът да се посвети на заниманията на духа - изкуство, философия, политика! * Разделение на труда – да, робите имат основната отговорност, особено за тежкия труд; * Робовладелците и свободните хора – източник на просперитет е наличието на свободно време – мъдрост, моралност, благоразумие (образованост на практика!); * Свободното време е издигнато в културна норма - важно е човек да не прави нищо, защото иначе руши устоите на държавата, застрашавайки съществуващия обществен ред! ### Римска империя * Типичното – запазват еленския подход – свободни хора и роби! * Разделение на труда – трудът се извършва единствено от робите; * Свободните хора упражняват единствено – земеделие и търговия; * Трудът е – презряна дейност – като усилия, свободните хора имат благосъстояние и богатство! * Висша цел в живота – независимост от външните неща, самодостатъчност, удовлетвореност от самия себе си; * Следователно – културните норми тотално отхвърлят труда, който се възприема като презряна дейност, нехарактерен като занимание за привилегированите класи. ### Юдейско-християнска традиция * Краят на Римската империя бележи залеза на възгледа – трудът презряна и недостойна дейност! * Типичното – труда като „наказание“ за първородния грях (400 – 1400 г.) и заема достойно място в християнската етика; * Битие 3: 17-19 (Грехопадението на човека) – за дето е послушал жена си Адам и е нарушил божието слово „то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни от живота си. Тръни и бодли ще ти ражда и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш"; * Старозаветните юдеи – ОДОБРЯВА се всеки ЧЕСТЕН труд, като усилията е важно да са градивни и съзидателни по характер; * Четвърта Божия заповед – „Шест дена работи и върши в тях всичките си работи..."; * Трудът е – значима дейност – трудът създава богатство и благосъстояние, човек разчита на себе си, а не на благодеянието на другите, споделяне на излишъка; * Приемливи дейности (почтени) – земеделие, занаятчийство, дребна търговия; * Неприемливи дейности (непочтени) – едрата търговия и лихварство. * Десетте Божи заповеди _(Изход. Глава 20 : 1 - 17)_: 1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене. 2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи. 3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог. 4. Помни съботния ден *(за да го светиш); шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.* 5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята. 6. Не убивай. 7. Не прелюбодействай. 8. Не кради. 9. Не лъжесвидетелствай против ближния си. 10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела (магарето) му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти. * *За християните това е денят на Христовото Възкресение - неделя.* * Направена е крачка към — определяне приоритетите на личността в работата; целите и мотивите за определено поведение; задава насоката за разрешаване на конфликтите между професията и вярата; * Професията и религията – изискват съобразяване с даден авторитет, спазване на норми и предписание, отговорност за действията! * Следователно - християнството въвежда нови схващания за труда, определени от изменения в характера на труда и социалното развитие; * Средновековието – трудът продължава да няма ценност, задоволява физиологичните потребности, избягват се безделието и мързелът, които са греховни по своята същност; * Трудът произтича от икономическата структура на човешкото общество, която е дадена от Бог; * Социалният статус е свързан с работата и се предава от баща на син; * Задължение на работещия е – да остане в своята класа и да служи на Бог чрез усилията си; * Тома Аквински – въвежда йерархия на професиите и занаятите – земеделие, занаяти и накрая търговия; идеалното занимание – монашеския живот; ### Протестантска трудова етика (15-ти век - религиозен поглед) * Възниква противоречие в представите – същност и желани резултати - едновременно трудът е наказание и възвишеност, което е валидно и днес... * Основни движещи фактори до тук – социалното развитие и религията; * Приема се - най-добрия начин да служиш на Бог – усърдната работа; прехода е от разчитане на институцията към разчитане на себе си!!! * Особеност - трудът вече не е наказание, а задължение към Бог и обществото; средство е за реализация на личността; божие предопределение – професия по рождение (после - нова професия - нови приходи); богатството следва да се натрупва и инвестира; усърдната работа - най-добре служиш на бога; * Протестантския дух – възникване на капитализма; целта е натрупване на пари и капитал (след Славната революция в Англия - 1688); * Новост в протестантската етика – отношението към труда се извежда като водещо за икономическата система; акцента е върху индивида и разчитането на себе си, а благополучието са символ на усърдната работа! ### Обобщение * В течение на времето трудът променя значението си в християнските религиозни възгледи – от неизбежно зло, наказание или проклятие, той става дълг към обществото, начин да се служи на Бога по достоен и всеотдаен начин, средство за постигане на спасение, нравствено развитие и реализация; * Протестантската етика – морална легитимност на капитализма; натрупването на печалби; усърдната работа, която се отплаща! * Хумористичен поглед през балканската култура: _[https://www.youtube.com/watch?v=SXHpC20QngM](https://www.youtube.com/watch?v=SXHpC20QngM)_ * Културни различия – източни религии: * дейност хармонизираща хората с природата и развиваща характера на човек; * основния фокус тук е – усъвършенстване на личността, съзерцанието, познанието, нравствено и духовно извисяване. * Протестантската етика – сигурност, подреденост, покорност, любезност **срещу** хармония, любов, равенство, толерантност; * Марксистка етика – равенство, мир, вътрешна хармония, любов и опрощение **срещу** сигурност, подреденост, покорност, любезност; * Етика на свободното време – удобен живот, щастие, удоволствие, независимост **срещу** сигурност, подреденост, покорност, любезност; ## Трудът и връзката му със света в който съществуваме – обща идея * Различните **политически** институции пораждат различн **икономически** институции и впоследствие и твърде различни стимули за хората - да се образоваш, да спестяваш, да инвестираш, да правиш иновации, да усвояваш нови технологии * **Институциите** влияят върху поведението и стимулите в реалния живот, именно те са **причината за успеха или провала на нациите**. * Образователните институции в развитите демокрации (като САЩ) да предложат на хората уникален набор от знания и умения в допълнение към таланта, който носим у себе си. ## Трудът и връзката му със света в който съществуваме – хипотези за неравенството * **Географска:** _Монтескьо:_ хората живеещи при тропически климат, са склонни към мързел и лишени от любезност. Мързеливите хора показват тенденцията да бъдат управлявани от деспоти. **Заключение** – не съществува пряка връзка между климат или география и икономическия успех. * **Културна:** _Макс Вебер:_ протестантската Реформация и протестантската етика, подтик за която дава първата, са изиграли ключова роля за подема на съвременното общество в Западна Европа. Днес тази хипотеза включва и религията, вярванията, ценностите, етиката. _(ненаучни обяснения/заблуди/евристики: африканците са бедни защото са лишени от добра трудова етика;_ * **Религия:** _хипотеза:_ протестантски страни като Англия, Холандия, Франция постигат повече икономически успехи. Тази хипотеза не издържа, защото Ю. Корея и Япония са едни от страните, които са най-богатите страни в света, без да са протестантски. Страните на балканите и от близкия изток - голяма част са мюсюлмански, но не само тава е причината за бедността им. Следователно връзката между ислямската религия и бедността в Средния изток е до голяма степен фалшива. Това ще рече че причината се корени в историческите събития, а не на културните фактори. * **Незнанието:** неравенството в света съществува, защото ние или нашите управляващи не знаем как да направим бедните си държави богати. В същност бедните държави са бедни, защото имат много пазарни провали и защото икономистите и политиците не знаят как да се освободят от тях и са следвали погрешни съвети от миналото. Богатите държави са богати, защото са предприели подобни политики и успешно са елиминирали тези провали. Не незнанието, а най-често разликите в институционалните. **Хипотезата на незнанието** са различава от географската и културната хипотеза по това че внушава как **може да се „реши" проблемът бедност:** невежеството ще се реши с компетентни препоръки отвън (с изграждане на просперитет)... С други думи решението е не във внос на някакви печеливши идеи еднократно, а в промени в икономическите политики и от такива причиняващи бедност и глад към такива, които насърчават икономическия растеж. ## Трудът и връзката му със света в който съществуваме – инклузивните институции * **Икономическият растеж е функция на различните институции:** правилата по които работи иконоиката и стимулите които мотивират хората. * **Инклузивни политически институции:** позволяват и насърчават участието на голяма маса хора в икономически дейности, позволява се максимално ползване на талантите на хората и хората сами правят изборите си. * За да бъдат **ИНКЛУЗИВНИ** икономич. институции трябва за имат **частна собственост, безпристрастна съдебна система и обезпечаване на обществените услуги, осигураващи условия за честна конкуренция**, при която хората могат да осъществяват обмен и да сключват договори, да навлизат нови бизнеси, хората сами избират кариерата си. * **Ниското ниво на образование в бедните страни е продукт на икономическите институции, които не успяват да създадат стимули за родители и деца.** В резултат не съумяват да мобилизират зараждащите се таланти. * **Абсолютистките политически институции:** властта е разпределена неравномерно, деформират икиномическите институции, фокусират работата им за самообогатяване, за увеличаване на властта им, за сметка на обществото. ## Трудът и връзката му със света в който съществуваме – кога се провалят нациите * **Инклузивни институции са онези, които са достатъчно централизиани и плурастични** * **Екстрактивни политически институции** — тези при които липсва централизация и/или плурализъм. * **Нациите се провалят, когато има екстрактивни икономически институции, поддържани от екстрактивни политически институции, които пречат на икономическия растеж и дори го блокират.** * **Различните институции водят до различни последици за просперитета на нацията, за начинът по който се разпределя просперитетът, и за това кой държи властта.** * **Страхът от творческо разрушение стои в основата на съпротивата срещу инклузивните икономич.и политич. Институции.** ## Трудът и връзката му със света в който се намираме * **Европейската история е ярък пример за творческо разрушение.** В авечерието на индустриланата революция през 18 век правителствата на повечето европейски страни се контролирали от аристократи и от традиционни елити, чийто главен източник на доход идвал от поземлената им собственост или от привилегии в търговията на които те се радвали благодарание на монополите. * **В Англия индустриализацията настъпила, въпреки съпротивата.** В Австро-Унгария и Русия — залогът бил по-голям за монарсите, а индустриализацията била блокирана, а развитието било на пауза. * **Растежът върви напред само ако не е блокиран от икономически губещите, които се страхуват, че политическата им власт ще бъде подкопана.** * **Конфликтът за ограничените ресурси, доходи и власт преминава в конфликт за правилата на играта за облагодетелстване.** * **Елитите често се страхуват от промяната – страх от загуба на влияние.** Екстрактивните институции и полотическия абсолютизъм дават власт и богатство на малцина за сметка на масите. ## Какво провокира промените? * **1346 г. – годината на Бубонната чумав Европа - сакрална дата - загинало е около 1/2 от населението.** * В края на 14 век в европа господствал феодализма, появил се след рухването на Римската империя. * **Структура на собствеността:** кралят притежава земята и я отпуска на лордовете в замяна военната им служба. Лордовете после отпускат земя на селяните, които пък да вършат труда. Облагани били с редица данъци и глоби. Селяните били наричани крепостни (обвързани със земята / закръпостени). * **Права:** Не можели да се придвижват нийде без позволениетон а лорда. Лорда е господар, бирник, съдия, полицай. Големият недостиг на работна ръка след бубонната чума разтърсил феодализма. Това дало кураж на селяните за начало на серия от искания. 1381 г. избухва селското възстание феодалните форми западнали, в Англия започнал да възника инклузивен пазар на труда и надниците се увеличили. Работната ръка пак недостатъчна и народът настоял за по-големи свободи. * **През 1600 г. западна и източна европа вече били различни светове.** На запад работниците били свободни от феодални задължения, глоби и наредби и станали важна част от оживената пазарна икономика. На изток - трудещи се са под принуда крепостни селяни. * **Черната смърт** ярък пример за критично стечение на обстоятелства: сериозно събитие довело до разрушаване на съществевуващия икономически ред или политически баланс в обществото (за Англия най вече). * **Френската революция 14 юли 1789 г. отвъря пътя за инклузивните институции във Франция, но и в голяма част на западна европа.** ## Неудържимия ход на прогреса – ефекти * **В края на 18 в. във Великобритания Индустриалната революция набира скорост.** По това време повечето европейски страни се управляват от абсолютистки режими, контролирани от монарсите, главен източник за ресурси но които са техните поземлени владения и търговските привилегии... * **Творческото разрушение, задействано от индустриализацията, застрашава статуквото на аристокрацията, работната ръка мигрира във фабриките.** * **Следователно, процесът на индустриализация създава условия за нестабилност и застрашава политическия монопол на аристокрациите.** * **ВФР от 1789 г. безвъзвратно отваря вратата на към инклузивните институции и индустриализацията в континентална Европа.** * **Перспективата за индустриализацията се възприема в западна Европа: Франция, Белгия, Холандия, Швейцария и част от Германия, в това число и Япония...** * **В източна Европа феодализмът укрепва - Австро-Унгария, Русия и Османската империя, в това число и Китай западат още повече икономически, които съхраняват абсолютистките монархии чак до Първата световна война.** * **Изолацията захранва абсолютизма, поддържа екстрактивните институции, отсъства институционална динамика и развитие на практика** * **Корените на неравенството и просперитета на обществата могат да се открият в тази дивергенция...** ## Възгледи за труда - исторически преглед - съвремие * **Съвременна тенденция – нарастваща консуматорска ориентация и прагматизъм на съвременното информационно общество;** * **Трудовият морал – отклонение към НЕзаинтересованост и НЕвключеност в труда за сметка на другите житейски сфери;** * **Важна характеристика за растеж – висока значимост на труда (личностна ангажираност и дълбока увереност в ценността на труда и подходящи условия на средата);** * **Религиозна специфика при отношението към труда — различна изразеност на трудовите ценности;** * **Протестантската трудова етика – съвременният фундамент за проспериращите общества!** ## 4. Еволюция в подходите към трудовата психология * От края на 19 в. и началото на 20 в. * Фр. Тейлър, 1911 „Принципи на научното управление“ — приравнява все още човека с машина, като анализира операцията, времето, задачата, процедурите, схемите; * Анри Файол, 1916 „Индустриална и обща администрация“ — 14 универсални принципа за научно управление, специфични функции на мениджъра, разделение на труда, авторитета, дисциплина, спазване на правила, корпоративна стратегия. * От 30-те до 60-те години на XX в. * Елтън Мейо и Фриц Ротлисбергер, през 30-те години провеждат т.нар. „Хоторнски експеримент“ (1924-1936) – производителността е функция И на: социалните реалности, неформалните отношения, личността на работника – принадлежност, значимост, признание, оценка, поощрение; * Тук „школата на човешките отношения“ – новост – спецификата на „човешкия“ фактор; * Д. МакГрегър, 1960 г. „Човешката страна на предприятието“ – теория Ү (хората са съзидателни, отговорни и саможертващи се), теория Х (хората трябва да бъдат принуждавани и заплашвани). * Пояснение: оценката следва да бъде самооценка, а контролът самоконтрол и затова управлението трябва да стимулира индивида към тяхното развитие. * **Тенденции в развитието на организац. поведение** * ОП отразява потребностите на социалната практика; * **Следователно** – отчита се динамиката на променящите се организации; * ОП днес е интегрирано знание за взаимодействие на хора в ефект. функц. сист. от сътрудници, структура, технологии и среда- личност, организация, среда, имидж, мотивация, лидерство... * **Тенденции**: * променящата се природа на работа; * Разширяване фокуса върху човешките ресурси; * Увеличаващо се разнообразие на човешка сила; * Глобализация на бизнеса ## Заключение ## _Литература:_