Упражнение № 1-5 - Документ за Осигурително Право PDF

**УПРАЖНЕНИЕ № 1** ***ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СТРУКТУРА НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО. ИЗТОЧНИЦИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО. ПРИНЦИПИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ. ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ**.* 1. **Предмет на осигурителното право**- правото регулира два вида обществени отношения. На първо място са онези, к...

**УПРАЖНЕНИЕ № 1** ***ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СТРУКТУРА НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО. ИЗТОЧНИЦИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО. ПРИНЦИПИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ. ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ**.* 1. **Предмет на осигурителното право**- правото регулира два вида обществени отношения. На първо място са онези, които съществуват обективно и получават последваща регламентация. В този случай правните норми транформират съществуващите обществени отношения в правоотношения, така на пример трудовите обществени отношения получавайки регламентация се превръщат в трудови правоотношения. На второ място, правото регулира обществени отношения, като ги създава по силата на правната норма като правоотношения, без те преди това да са съществували обективно в действителността, такива са осигурителните обществени отношения. Предметът на осигурителното право е система от отношения по материално обезпечаване на правните субекти, при загуба на парични средства от трудова дейност, в резултат на реализирани в действителността, изрично уредени в осигурителното законодателство причини (осигурени социални рискове), поради предходно участие в набирането на парични средства. 1. Субектите реализират трудова дейност /тази трудова дейност може да се проявява в различни правни форми- трудово правоотношение, служебно правоотношение, гражданско правоотношение и прочие- ***чл. 4 КСО/*** 2. Субектите реализират доход от трудовата дейност и прехвърлят част от него на фондовете на държавното обществено осигуряване. 3. Субектът претърпява изрично посочен в осигурителното законодателство осигурен социален риск, което води до пълна или частична загуба на доходи от трудова дейност- ***чл. 1, ал. 1 КСО*** 4. Субектът получава осигурително обезпечение- осигурителното обезпечение може да бъде под формата на осигурително обезщетение, осигурителна помощ или пенсия. Осигурителното обезпечение замества загубения доход на субекта винаги частично, като то не представлява форма на гражданска отговорност. 2. **Метод на правно регулиране**- съвкупността на правни средства, които законодателят използва, за да уреди осигурителните правоотношения. 5. **Според това, дали е налице свобода на субектите да се отклоняват от правилото** 1. Императивен метод на правно регулиране 2. Диспозитивен метод на правно регулиране 6. **Според вида на субекта** 3. Държавно регулиране на осигурителните правоотношения 4. Недържавно регулиране на осигурителните правоотношения 7. **Според съотношението между страните по правоотношенията, осигурителните правоотношения са публично правни правоотношения на власт и подчинение.** 3. **Системи на общественото осигуряване** 8. Моделът „Бисмарк"- в основата на този модел стои идеята за обществената солидарност, като „Младите издържат старите, здравите издържат болните, богатите издържат бедните". 9. Моделът „Беверидж"- в основата на този модел е създаването на система на обществено осигуряване, в която държавата предоставя на всички граждани минимални престации за покриване на създадената нужда от загубата на трудов доход. 4. **Функции на осигурителното право.** Функциите на осигурителното право са основните насоки на въздействие на правната уредба, която изгражда отрасъла. 10. **Социална сигурност**- тази функция се изразява в предоставянето на материално осигуряване на лицата, които са изпаднали в нужда, вследствие на което са изгубили своя трудов доход. Тази загуба на трудов доход следва да е обективна, т.е. да не зависи от волята на лицето 11. **Социална справедливост**- тази функция се изразява в получаването на съответно на индивидуалните способности обезпечение. Това става чрез съизмерване на осигурителното обезпечение със загубения трудов доход. 12. **Обществена солидарност**- тази функция се изразява във участието на всички осигурени лица в набирането на паричните средства във фондовете на държавното обществено осигуряване и разходването на тези средства за обезпечаването на загубения трудов доход. 13. **Преразпределителна функция**- съществуването на тази функция отделно от обществена солидарност се възприема от проф. В. Мръчков. Тя се изразява в преразпределение на националното богатство, като средствата събрани във фондовете на държавното обществено осигуряване от участието на осигурените лице и от държавния бюджет, се разходват в полза на конкретни субекти, а именно осигурените лица, които са претърпели осигурителен случай. 5. **Източници на осигурителното право.** 14. Конституцията на Република България- ***Преамбюл, чл. 51 КРБ, чл. 52 КРБ.*** 15. ***Международни договори- Конвенция № 24 относно осигуровката болест от 1927 г.*** 16. ***Право не Европейския съюз-*** Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност 17. Кодекс за социално осигуряване 18. Подзаконови нормативни актове- Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредба за медицинската експертиза и пр. 6. **Принципи на осигурителното право**- ***чл. 3 КСО.*** 19. **Задължителност на осигуряването**- принципът се изразява в това, че задължението за осигуряване произтича от закона и не зависи от волята на участниците в процеса. Оттук произтича, че по силата на закона възниква както задължението за внасяне на осигурителните вноски, така и задължението за отпускане на осигурителните обезпечения. 20. **Всеобщност на осигуряването**- този принцип се проявява в две насоки. Първата насока е включването на всички лица, които придобиват доход от полагането на трудова дейност, в осигурителната система. Втората насока е уреждането на всички съществуващи осигурени социални рискове в осигурителното законодателство. 21. **Солидарност на осигурените лица**- принципът се изразява в участието на всички осигурени лица при набиране на средствата и разходването на същите тези средства за плащането на осигурителни обезпечения. 22. **Равнопоставеност на осигурените лица**- този принцип се изразява в предоставянето на еднакви права на всички осигурени лица, независимо от тяхното лично положение. 23. **Социален диалог при управлението на осигурителната система**- този принцип се изразява в съгласуване на политиката свързана с общественото осигуряване между социалните партньори- държавата, синдикалните организации и работодателските организации. Конкретно проявление на този принцип е тристранното сътрудничество (чл. 3, ал. 1 КТ). Проявява се и в управлението на осигурителните органи (по арг. от чл. 35, ал. 1 КСО и чл. 13, ал. 1 ЗЗО). 24. **Фондова организация на осигурителните средства.** 7. **Структура на общественото осигуряване** 25. Държавно (основно) обществено осигуряване 5. Задължително обществено осигуряване- ***чл. 4, ал. 1 КСО, чл. 4, ал. 4 КСО*** 6. Доброволно обществено осигуряване -- ***чл. 4, ал. 4 КСО, чл. 4, ал. 7 КСО*** 26. Допълнително (частно) обществено осигуряване 7. ***Задължително осигуряване- чл. 1, т. 2, б. а) КСО*** 8. ***Доброволно осигуряване- чл. 1, т. 2, б. б) и б. в) КСО*** **ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ** Общественото осигуряване се реализира посредством система от правоотношения, посредством които се реализират и конкретните права и задължения на страните по тях. Предпоставка за съществуването на осигурителните правоотношение и съществуването на първично правоотношение. По това първично правоотношение се реализира трудовата дейност на субектите, които са страни по осигурителното правоотношение. Първичното правоотношение не е осигурително по своя характер, неговата правна регулация е извън полето на осигурителното право и то се подчинява на правилата на съответния отрасъл- трудово право, административно право, облигационно право и пр. Следователно осигурителните правоотношения възникват след възникването на първичното правоотношение. Те могат да се разгледат като правоотношение по набиране на средствата за общественото осигуряване и правоотношение по разходване на средствата по общественото осигуряване. 1. **Правоотношение по разходване на средствата на общественото осигуряване**. Това е правоотношение по което се реализират осигурителните права на осигуреното лице. То съществува между осигуреното лице и осигурителния орган. 1. **Възникване на правоотношението**. Това правоотношението възниква при кумулативното наличие на две предпоставки: **1./** Съществуване първично правоотношение. **2./** Лицето е започнало да полага трудова дейност. (по арг. от чл. 10 КСО). Само при кумулативното наличие на тези две предпоставки, възниква това правоотношение. 2. **Обща характеристика на правоотношението.** 1. **Правоотношението е двустранно, тъй като всяка от страните има задължения спрямо другата страна** 2. **Сложно правоотношение, тъй като съществуват множество права и задължения за всяка от страните по него.** 3. **Имуществено правоотношение, тъй като по него се реализират имуществени права, каквито са осигурителните обезпечения.** 4. **Правоотношението има сукцесивен характер, то съществува в различни периоди от време и по него се реализират множество еднородни и повтарящи се престации.** 5. **Правоотношението е лично, то съществува само с оглед на личността на конкретното осигурено лице.** 3. **Прекратяване на правоотношението** 6. **Смърт на осигуреното лице. Смъртта на осигуреното лице е правопрекратяващ юридически факт по отношение на осигурителното правоотношение, което следва от личния характер на правоотношението.** 7. **Прекратяване на първичното правоотношение. С прекратяването на първичното правоотношение води до отпадане на предпоставките, които са уредени в чл. 10 КСО и съществуването на които води до възникване на задължение за осигуряване. По изключение е възможно осигурителното правоотношение да „надживее" трудовото правоотношение, като това са хипотези, които законодателя признава за значими от гледна точка на обществото (чл. 52 КСО; чл. 52 КСО)** 2. **Съотношение между първичното правоотношение и правоотношението „осигурено лице-осигурителен орган"-** когато първичното правоотношение е в нормално състояние, правния субект ефективно изпълнява задълженията си по него и реализира трудов доход, затова осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган се намира в латентно състояние и по него не се реализират права. В случай че за осигуреното лице настъпи осигурителен случай[^1^](#fn1){#fnref1.footnote-ref}, този осигурителен случай води до преобразуване на двете правоотношение, като първичното правоотношение преминава в латентна фаза (например работникът е претърпял трудова злополука, поради което ползва отпуск поради временна неработоспособност), а осигурителното правоотношение преминава в активна фаза и по него започват да се реализират правата на осигуреното лице под формата на осигурително обезпечение (обезщетение или пенсия). 3. **Правоотношение по набиране на средствата за държавното обществено осигуряване. Това правоотношение съществува между осигурителя и осигурителния орган.** 4. **Възникване на правоотношението-** правоотношението възниква с осигурителя, в момента, в който той учреди първото във времето си правоотношение, по което се полага труд. 5. **Обща характеристика на правоотношението** 8. **Правоотношението е едностранно, тъй като възникват задължения само за осигурителя.** 9. **Правоотношението е сложно, тъй като са налице множество задължения за осигурителя** 10. **Правоотношението е сукцесивно** 11. **Правоотношението има имуществен характер, тъй като по него се набират средствата, които са необходими за общественото осигуряване.** 6. **Прекратяване на правоотношението-** правоотношението се прекратява с прекратяване на първичното правно качество на субекта, например търговското дружество, което е работодател, се заличава от Търговския регистър- вж. чл. 5-7 КСО. При прекратяване на осигурителя, без същият да има правоприемник възникват правните последици на чл. 5, ал. 10 КСО. 4. **Между осигуреното лице и осигурителя не съществува осигурително правоотношение.** Между тях е възникнало първичното правоотношение, което е част от основанието за започване на осигуряването. От това правило е налице изключение, когато осигуреното лице е и осигурител. Тогава е налице едно двустранно осигурително правоотношение. Това са хипотезите на самоосигуряващи се лица (чл. 4, ал. 3 КСО) и морските лица (чл. 4а КСО). **УПРАЖНЕНИЕ № 2***\ **ОБЩА ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА.*** **ПРАВНА УРЕДБА** Правната уредба на осигурените лица се съдържа в КСО, Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, КТ, ТЗ. **ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА.** Кодексът за социално осигуряване прави опит за легална дефиниция на осигуреното лице. Съгласно §1, т. 3 ДР КС, осигуреното лице е *физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.* От легалната дефиниция могат да се изведат следните правни белези на осигурените лица: 1. *Осигуреното лице е **физическо лице***, защото само физическите лица реализират трудова дейност, която е основание за осигуряване в Република България. За да се придобие качеството осигурено лице, физическото лице следва да бъде **дееспособно**, за да може да извършва съответната трудова дейност. Така, когато лицето е страна по трудово правоотношение, то следва да притежава трудова дееспособност, съгласно чл. 301 КТ, а когато лицето е изпълнител по граждански договор, то трябва да е придобило гражданска дееспособност, съгласно гражданското законодателство. За да възникне основанието за осигуряване, не се изисква българско гражданство. 2. *Осигуреното лице **извършва трудова дейност***- всяка една правно-организационна форма на трудова дейност, като видът на трудовата дейност предопределя осигурителноправния режим на осигуреното лице и на неговия осигурител, както и правата и задълженията на осигурителния орган. 3. ***По силата на закона лицето подлежи на осигуряване, като осигурените лица*:** 1. Полагащи зависим труд и приравнените на тях лица ***(чл. 4, ал. 1 КСО)** подлежат* само задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. 2. *Които* сами организират своята трудова дейност и носят рисковете от нейното упражняване ***(чл. 4 ал. 3 т. 1, т.2, т.4 КСО)***. При тази категория осигурени лица е налице двойнственост. **На първо място,** налице основание за задължително осигуряване за рисковете посочени в чл. 4, ал. 3 КСО**. На второ място**, налице е основание за **доброволно осигуряване** (доброволно означава само и единствено по волята на осигурените лица), по силата на чл. 4 ал. 4 КСО. Осигуреното лице не може да избира само един от рисковете посочени в чл. 4, ал.4 КСО. Или избира доброволно и се осигурява за двата риска или не се осигурява за тези рискове. 3. *Изпълнителите **по граждански договор*** (чл. 4 ал. 3 т. 5 и 6 КСО) подлежат **само на задължително осигуряване за рисковете** по чл. 4, ал. 3 КСО. По аргумент от противното от чл. 4, ал. 4 КСО, изпълнителите по граждански договори нямат право и не могат да се осигуряват доброволно. Това означава, че ако са внесени осигурителни вноски за рисковете по чл. 4, ал. 4 КСО, те са недължимо внесени, подлежат на възстановяване и осигурените лица нямат осигурителни права във връзка с тези рискове. **ОСИГУРЕНИ ЛИЦА И ОСИГУРИТЕЛ** 1. *Осигурени лица по чл. 4, ал. 1 КСО* -- тази категория лица се осигурява за всички осигурени социални рискове и имат осигурител (по арг. от чл.6, ал. 3 КСО). В зависимост от трудовата дейност осигурителя е различен, за работниците и служителите по трудово правоотношение осигурител е работодателят, за съдиите и прокурорите осигурител е ВСС, за управителя по договор за управление и контрол е търговското дружество и пр. Финансовата тежест за плащане на осигурителните вноски се разпределя в съотношение между осигуреното лице и осигурителя, с изключение на фонд „Трудова злополука и професионална болест" (по арг. от чл. 6, ал. 6 КСО). Задължението за правилното изчисляване и навременното внасяне на осигурителните вноски е на осигурителя. **Неизпълнението на това задължение не води до загуба или ограничаване на осигурителните права на осигуреното лице** (чл. 9, ал.1, т. 1 КСО). 2. *Свободна професия (чл. 4 ал. 3 т. 1, т.2, т.4 КСО)* -- тази категория лица няма осигурител. От разпоредбата на чл. 6 ал. 8 КСО се прави извод, че лицето притежава две правни качества, то е осигурено лице и осигурител за себе си. Това означава, че финансовата тежест за плащане на осигурителните вноски пада изцяло върху осигуреното лице. Поради липса на осигурител, тази категория осигурени лица внасят осигурителните вноски за себе си лично (по арг. от чл. 7 ал. 4 КСО). **Когато лицата не внесат осигурителните вноски или забавят тяхното внасяне, това неизпълнение на задълженията на осигурените лица от тази категория води до загуба или ограничаване на осигурителните права** (чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО). 3. *Изпълнители по граждански договор* -- тази категория лица имат осигурител (чл. 6 ал. 3 във вр. с чл. 7 ал. 6 КСО). Осигурител е възложителят по гражданския договор, като той има задължение да внася осигурителни вноски само за фонд „Пенсии", като финансовата тежест се разпределя между осигуреното лице и осигурителя. След като при тази категория осигурени лица е налице осигурител, следва че задължението за правилно изчисляване и заплащане на осигурителните вноски тежи върху него, поради което, когато невнасянето на осигурителните вноски или забавянето на тяхното плащане, не се отразява върху осигурителните права на осигурените лица. **ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД ВЪРХУ КОЙТО СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ВНОСКИТЕ:** 1. При осигурените лица по чл. 4, ал. 1 КСО- законът изрично урежда елементите, които се включват в осигурителния доход и осигурените лица не избират и не могат да изберат размера на осигурителния доход. **Този доход се нарича реален осигурителен доход, тъй като който се формира от паричните плащания, които следва да се изплатят на осигуреното лице за вече извършената трудова дейност и изрично са предвидени в законодателството като част от съдържанието на този доход.** 2. Втората категория са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 **имат свободен избор на авансов осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 КСО).** **Те могат да избират** не по-малък от минималния и не по-голям от максималния размер осигурителен доход, уреден в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като **изборът се прави в началото на календарната година.** При тази категория е налице и **реален окончателен осигурителен доход** *(чл. 6, ал.9 КСО, във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Този реален доход се формира от реално получените плащания, вследствие от извършената трудова дейност в рамките на календарната година.* 3. **Изпълнителите по граждански договор** (чл. 4 ал. 3, т. 5 и 6 КСО)- размерът на осигурителния доход зависи от размера на месечното възнаграждението по гражданския договор, както и от наличието на друго основание за осигуряване. Когато в договора е уговорено единично възнаграждение и е посочен конкретен срок за изпълнение, възнаграждението по гражданския договор се разделя на продължителността по договора, за да се получи месечния осигурителен доход, въз основа на който се изчислява размерът на осигурителната вноска. Когато няма друго основание за осигуряване и получения месечен осигурителен доход е по-нисък от минималната работна заплата, лицето не дължи заплащане на осигурителни вноски (чл. 5 НООСЛБГРЧМЛ). В случай че изпълнителят по гражданския договор се осигурява и на друго основание, той дължи заплащане на осигурителни вноски, независимо че полученото възнаграждение е по-ниско от размера на минималната работна заплата (чл. 6 НООСЛБГРЧМЛ). При тази категория лица осигурителният доход е реален и осигуреното лице няма право да избира авансово осигурителния доход, на базата на който се заплащат осигурителни вноски. **КАТЕГОРИИ ОСИГУРЕНИ ЛИЦА** I. **Осигурени лица, които полагат зависим труд (чл. 4, ал. 1 КСО)** Основната категория осигурени лица в тази група са работниците, които предоставя работна сила по трудово правоотношение. Те не организират и управляват трудовата дейност, поради това не носят и финансовия риск от реализиране на трудовата дейност. **Работодателят е този, който използва работната сила и извлича печалба от нея, поради това и той носи риска, както от нейното увреждане**. Когато настъпи увреждане на работната сила, на плоскостта на общественото осигуряване работникът (осигуреното лице) ще получи осигурително обезпечение, а на плоскостта на трудовото право работодателят ще отговаря за увреждането на работната сила по реда на чл. 200 КТ. Следва да се отбележи, че част от останалите категории в чл. 4 ал. 1 КСО не полагат зависим труд. **Те се приравняват по осигурителноправни последици на работниците.** Всички осигурени лица по чл. 4, ал. 1 КСО са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове, с две изключения: - Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, **не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма (чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО);** - Членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица (чл. 4, ал. 1, т. 5 КСО). Лицата по чл. 4, ал. 10, макар и да полагат зависим труд по трудово правоотношение, имат доста по-ограничени осигурителни права спрямо лицата по чл. 4, ал. 1 КСО и се осигуряват само за посочените в разпоредбата рискове, като законодателят не позволява на тези лица доброволно да се осигуряват за останалите рискове. **Качеството осигурено лице е производно правно качество**. **Първият елемент е лицето да има качеството работник или служител.** Трудовото правоотношение може да е възникнало на основание сключен индивидуален трудов договор, който може да е срочен, с клауза за изпитване и пр., конкурс, постановление по чл. 405а КТ или избор. По отношение на изборът, трайната практика на ВАС е, че не всеки избор е основание за осигуряване, а само изборна длъжност, която е платена по смисъла на устава или специалния закон. Вторият елемент е започване на трудовата дейност, в хипотезата на трудово правоотношение **дейността започва от момента, в който работника постъпи на работа** (чл. 63, ал. 3 КТ). В момента, в който двата елемента се кумулират, по силата на закона лицето придобива качеството осигурено лице. **Има едно изключение, което се съдържа в чл. 55 ал. 2 т. 1 КСО.** В тази хипотеза лицето не е станало осигурено лице, защото дейността не е започнала, но фактическия състав на риска изпреварва качеството осигурено лице /лицето не е постъпило на работа, но пътува към мястото си на работа, за да постъпи/. Осигуряването се прекратява, когато се прекрати първичното правно качество, тоест когато се прекрати трудовото правоотношение. Изключения от тази принципна постановка се съдържат в чл. 42 КСО и чл. 52 КСО: II. **Самоосигуряващите се лица** Тази категория осигурени лица самостоятелно организира и управляват трудовата дейност, следователно те сами поемат финансовият риск от тази дейност. Поради тази причина поемат цялата финансова тежест от общественото си осигуряване Това са категориите уредени в чл. 4 ал. 3 т. 1, т. 2 и т. 4 КСО и детайлно уредени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Качеството осигурено лице е производно и възниква при кумулирането на следните правни качества: **1. Първично правно качество, в зависимост от трудовата дейност**- чл. 4 ал. 3- категориите са изчерпателно изброени- условно са няколко вида 1. Свободни професии или занаятчийска дейност, която подлежи на регистрация по съответните закони. Детайлна правна уредба се съдържа в чл. 1 ал. 5 НООСЛБГРЧМЛ, в който се съдържа изчерпателно посочване на дейности. Моментът, в който възниква съответното правно качество е посочен в специалния закон. Така например качеството адвокат възниква от момента, в който съответното лице е положило клетва и вписано в регистъра на съответната адвокатска колегия (по арг. от чл. 3, ал. 2 Закона за адвокатурата). 2. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 3. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители; 4. **Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. КСО (чл. 4, ал. 10 КСО). Тук се има предвид съпрузите, не и лицата, които се намират във фактическо съжителство.** 1. **Трудова дейност**- започването, спирането, възобновяването и прекратяването на трудовата дейност се установява чрез деклариране от страна на самоосигуряващото се лице пред териториалното поделение на НАП (по арг. от чл. 1 ал. 1 и ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ). Декларирането на тези обстоятелства е публичноправно задължение, което се реализира в писмена форма, чрез декларация-образец. Декларацията се подава пред териториалното поделение на НАП, в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата. Според трайната практика на ВАС, дори да има платени осигурителни вноски, липсата на декларация за започване на дейността ги прави недължимо платени и не възникват осигурителни права за лицето. 2. **Прекратяване на осигуряването- осигуряването се прекратява, когато се прекрати първичното правно качество на осигуреното лице. При тази категория лица имаме диференциран правен режим, който е в зависимост от това дали самоосигуряващото се лице се осигурява доброволно или не. Ако самоосигуряващото се лице се осигурява задължително и доброволно по държавното обществено осигуряване за рисковете общо заболяване водещо до временна неработоспособност и майчинство, всички периоди през които настъпва риска общо заболяване, което води до временна неработоспособност или майчинство са осигурителен стаж, без лицето да плаща осигурителни вноски и периодът е осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове (чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО). В тази хипотеза е възможно да настъпят правните последици на чл. 42 КСО и чл. 52 КСО. Ако самоосигуряващото се лице се осигурява само по задължителното държавно обществено осигуряване, настъпват последиците на чл. 3 ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ и продължава да съществува задължението за плащане на осигурителни вноски, независимо че не полагат труд. *За да отпадне това*** *задължение, самоосигуряващите се лица трябва да подадат декларация за спиране на дейността и тогава ще отпаднат от системата държавното обществено осигуряване*. 3. **Свободните професии могат да се осигуряват и доброволно.** Този избор се реализира чрез декларация, която представлява упражняване на субективно материално преобразуващо право от страна на осигуреното лице. Правните последици настъпват в правната сфера на осигурителния орган, без значение неговата воля. В момента, в който избере доброволното осигуряване, за органа възникват задължение да третира лицето като осигурено за съответните рискове и да изплаща съответните обезщетение- чл. 1 ал 3 и 4 НООСЛБГРЧМЛ. Изборът се прави за една календарна година най-малко. Правото на титуляря е преобразуващо. **III. Изпълнители по граждански договори (чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО).** **При тази категория осигурени лица имаме диференциран режим на задължително държавно обществено осигуряване, който зависи не от първичното качество и от трудовата дейност, а от размера на месечното гражданско възнаграждение и от наличието на друго основание за осигуряване. В тази хипотеза трудовата дейност се приравнява на получено месечно възнаграждение. Договореното възнаграждение се разделя на броя на месеците, за които е сключен договор и се определя размера на месечното възнаграждение. От месечното възнаграждение се приспадат нормативно признатите разходи, след което полученият размер на възнаграждението го сравняваме с размера на минималната работна заплата. Оттук насетне са възможни три хипотези: *1)* Полученият размер на възнаграждението е по-нисък от минималната работна заплата, с което настъпват правните последици на чл. 6 НООСЛБГРЧМЛ и лицето не подлежи на задължително осигуряване. *2)* Полученият размер на възнаграждението е по-нисък от размера на минималната работна заплата в страната, но лицето е осигурено на друго правно основание, например той е работник по трудово правоотношение. В тази хипотеза лицето е осигурено за всички месеци, за съответните рискове*. 3)* Размерът на възнаграждението е в размер по-голям или равен от минималната работна заплата, тогава лицето се осигурява като изпълнител (чл. 5 НООСЛБГРЧМЛ), а наличието на другото основание има значение само за различния режим на осигуряване.** **IV. Морски лица (чл. 4а КСО)** Правната уредба на тази категория осигурени лица се съдържа в §1,т.5а ДР на КСО, чл. 4а КСО, чл. 20 НООСЛБГРЧМЛ. В §1, т.5а ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на морско лице, съгласно която морското лице е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. **[Качеството осигурено лице е производно, възниква по силата на закона в момента, в който се кумулират две правни качества: ]** **1.** Учредено индивидуално трудово правоотношение, по силата на което работника става член на екипаж на морски кораб, независимо от длъжността, може да е капитан, моряк, лекар или да заема друга длъжност с оглед длъжностите, които съществуват при работодателя. Работодателят трябва да притежава морски кораб, който е вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз. Качеството **не възниква, когато лицето е член на екипаж на речен или риболовен кораб**. Морското лице трябва да има два вида правоспособност: 1/член на екипаж; 2/ да притежава специфична правоспособност по КТК придобита по реда на Наредбата по чл. 87 КТК. В случай, че корабът бъде заличен от регистрите, по силата на КСО се променя режимът на осигуряване и лицето ще се осигурява по общия ред на чл. 4, ал. 1 КСО. **2.** Да е започнал трудова дейност- чл. 10 ал. 1 КСО. Тъй като е става въпрос за индивидуално трудово правоотношение, за да говорим за започнала трудова дейност, работникът следва да е постъпил на работа съгласно чл. 63, ал. 3 КТ. Осигуряването на морското лице се прекратява с прекратяване на първичното правоотношение, Ако морското лице е на срочно трудово правоотношение, на общо основание се прилага чл. 42 ал. 3 КСО. Морските лица са задължително за всички осигурени социални рискове без безработицата; като законът допуска да се осигуряват за безработица доброволно. Тази категория осигурени лица нямат осигурител, въпреки че полагат труд по трудово правоотношение. Финансовата тежест за плащане на осигурителните вноски е същата като при класическо самоосигуряващо се лице, защото осигурителните вноски са за негова сметка. Морските лица имат право и свободно избират своя осигурителен доход, като декларират своя избор пред работодателите. Това означава, осигурителните вноски ще се плащат технически от работодателя (по арг. от чл. 20 ал. 3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ). Работодателят, без да е осигурител, поема всички задължения на осигурителя, свързани с администрирането на дейността по внасянето на осигурителните вноски, но не понася каквато и да е финансова тежест за тяхното плащане. Ако наруши задължението си, на общо основание носи административнонаказателна отговорност като осигурител по реда на КСО, както и имуществена отговорност по реда на ДОПК. За разлика от самоосигуряващите се лица, морските лица не декларират окончателен осигурителен доход (по арг. от чл.4а, ал. 4 КСО.) **V. Осигурени лица, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове.** Тази категория осигурени лица се въведе в КСО с новелата на чл.4а1, която е в сила от 01.01.2024 г. Определящото за тези лица е дейността, а именно събиране на диворастящи гъби и плодове. Тази дейност започва с издаването на позволително за ползване на недървесни горски продукти по чл. 120 Закона за горите, което се издава за всеки месец, в месеца преди извършване на дейността (по арг. от чл. 120, ал. 6 Закона за горите). Респективно дейността се прекратява, когато лицето не поиска издаване на позволително или издаването му бъде отказано. Тази категория осигурени лица се осигурява по само за **рисковете по дългосрочното обществено осигуряване**, а именно старост, смърт и общо заболяване, водещо до трайна неработоспособност. Правният режим разкрива няколко особености по отношение на тях. Първо, осигурителният доход на тази категория осигурени лица е винаги авансов, като те не определят окончателен осигурителен доход (по арг, от чл.4а1, ал. 1, във вр. с ал. 4 КСО). Второ, осигурителният доход, върху който се дължат осигурителните вноски е определен императивно и осигуреното лице няма право да избира доход, който е различен от него (по арг. от чл. 4а1, ал. 1). Трето, осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните вноски е еднакъв за всички осигурени лица, които извършват този вид дейност. Четвърто, осигурените лица сами поемат финансовата тежест за плащане на осигурителните вноски, като дължимите осигурителни вноски се посочват в издаденото позволително за ползване на недървесни горски продукти (по арг. от чл. 120, ал. 6 Закона за горите). Пето, задължението за внасяне на осигурителните вноски, подобно на морските лица, е възложено на държавните предприятия по чл. 163 Закона за горите. Те не поемат финансовата тежест, като за тях съществува задължението само технически да внесат осигурителните вноски по сметките на НАП. В случай, че не изпълнят това задължение, носят административнонаказателна отговорност, подобно на осигурителите, както и на ревизия по реда на ДОПК. **ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ** Принципът на задължителност се изгражда на базата на кумулиране на основанията за осигуряване. ще имаме осигуряване на повече от едно правно основание- чл. 6 ал. 11, както и в чл. 2 ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ. От анализа на разпоредбите следва безспорният правен извод, че последователността на осигуряването е императивно уредена, което означава, че нито осигуреното лице, нито осигурителя имат право на избор. При наличието на повече основания за осигуряване по чл. 4 КСО, от разпоредбата на чл. 6, ал. 11 КСО следва изводът, че законодателят изрично урежда в 4 реда основанията за осигуряване, както следва: ***1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;*** ***2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;*** ***3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;*** ***4. доходи за работа без трудово правоотношение***. Във всеки един от тези четири реда основанията за възникване на осигуряване се подреждат съобразно посочената последователност в закона, а в конкретния ред съобразно датата на възникване на основанието. Когато в първия ред се достигне до максималния осигурителен доход, то лицето не се осигурява за основанията във следващите редове. Така принципът е, че при достигане на максималния осигурителен доход във определен ред на основанията изключва следващия ред. Основанията за осигуряване по ал. 11 са подредени в такава последователност, че на първо място са онези основания за осигуряване, при които осигуреното лице се осигурява за всички осигурени социални рискове и във всеки следващ ред осигурените социални рискове, за които осигурените лица се осигуряват, намаляват. ***Пример за прилагане на чл. 6, ал. 11:*** Петров е сключил основано трудово правоотношение, допълнително трудово правоотношение и е изпълнител по договор за изработка. Ако осигурителният доход на Петров по двете трудови правоотношения достигне максималния осигурителен доход в страната, то той няма да подлежи на осигуряване по силата на сключения договор за изработка. Ако обаче осигурителния доход на Петров по двете трудови правоотношения не достигне максималния осигурителен доход, той ще подлежи на осигуряване като изпълнител по граждански договор за рисковете посочени в чл. 4, ал. 3 КСО Осигуряването на повече от едно правно основание на морските лица е уредено в чл. 4а, ал. 6, която е специална разпоредба и отменя действието на общата. Подобна е и правната уредба на осигуряването на лица, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове. За тях законодателят е предвидил специален ред в разпоредбата на чл. 4а1, ал. 6. **ДОБРОВОЛНО ОСИГУРЕНИ ЛИЦА** Категориите, които се осигуряват само доброволно, само с оглед преценката и волята на физическото лице са уредени в чл. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 КСО. Това е субективно потестативно право, защото с волеизявлението на субекта, че ще се осигурява доброволно, като възникват задълженията на осигурителния орган да третира това лице като осигурено за рисковете, за които е избрало да се осигурява. **УПРАЖНЕНИЕ № 3** ***ОСИГУРИТЕЛИ. ОСИГУРИТЕЛНИ КАСИ*** 1. 2. 3. 1. 2. 3. 4. 5. 1. 1. 2. 2. 1. a. b. c. d. e. 2. f. g. h. i. j. 1. a. b. c. d. e. 2. f. g. h. i. j. 1. 2. 3. 4. 5. 1. 2. 3. 4. 5. 1. 2. 1. 2. 3. 4. 5. 1. a. изчисли осигурителния доход и осигурителните вноски, съобразно разпределението на финансовата тежест между осигурителя и осигурените лица. b. да събера вноските. c. да внесе вноските по различните фондове на държавното обществено осигуряване 2. d. да събере информация за съответния доход и вид осигуряване; e. да изчисли осигурителните вноски в зависимост от избрания доход и съобразно вида на осигуряването; f. да внесе осигурителните вноски в различните фондове на държавното обществено осигуряване. 1. 2. 3. 1. 2. 1. 2. 3. 4. 1. 2. 3. **УПРАЖНЕНИЕ № 4** ***ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД. ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ*** **Осигурителен доход** 1. Правната уредба -- чл. 6 и чл. 7 КСО; Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ). Субсидиарно се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. 2. Правно значение на осигурителния доход: a. Осигурителният доход е базата, въз основа на която се изчислява размерът на осигурителните вноски - чл. 6 ал. 2 КСО. b. Осигурителният доход е базата, въз основа на която се изчислява размерът на осигурителните плащания- обезщетения и пенсии (чл. 41 ал. 1 КСО; чл. 70 КСО) c. Осигурителният доход базата, въз основа на която се изчислява размерът на задължението за плащане от работодателя по чл. 40, ал. 5 КСО 3. Белези на осигурителния доход- осигурителния доход притежава два белега, които следва да са налице кумулативно: d. доход от трудова дейност. Изключенията са уредени в чл. 1, ал. 8 от НЕВДВКПОВ e. по силата на действащото законодателство, доходът от труд се включва в базата за изчисляване на осигурителните вноски. Законодателят императивно урежда минимална и максимална стойност на осигурителния доход. Минималният осигурителен доход (праг) е диференциран и не е уредена една стойност, която обхваща всички категории осигурени лица. Минималният месечен осигурителен доход на осигурените лица по чл. 4 ал.1 КСО е диференциран минимален осигурителен доход в зависимост от два кумулативни критерия, съгласно чл. 9 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване: 1. Икономическа дейност на осигурителя съгласно Приложение № 1. Когато работодателят попада в повече от една икономическа дейност, минималният осигурителен праг за работниците се определя съобразно онази дейност, при която има най-много заети работници. 2. Естество и квалификация на длъжността -- естеството и квалификацията на длъжността се определя съобразно наименованието на длъжността договорена в трудовия договор и Националната класификация на професиите и длъжностите, както и въз основа на конкретните задължения, установени с длъжностната характеристика от работодателя. Когато получаваната работна заплата е по-малка по размер от минималният осигурителен праг, не е налице недействителност на уговорката за трудовото възнаграждение. Минималният осигурителен праг не води до недействителност на уговорената работна заплата, но осигурителните вноски се изчисляват на базата на минималния осигурителен праг. Минималният осигурителен праг е за пълно работно време и за пълен работен месец. **Минимален осигурителен доход (праг) при непълно работно време** Минималният осигурителен праг при непълно работно време се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. (чл. 1, ал. 4 НЕВДВКПОВ). ***[Пример:]*** При петдневна работна седмица, при пълно работно време (8-часов работен ден) минималният осигурителен доход за ръководна длъжност в икономическата дейност „Производство на пиво и малц" е 821 лв. Така, съгласно правилата на наредбата, минималният осигурителен праг от 821 лв. е за 20 р. дни х 8 часа= 160 работни часа месечно. Следователно 821 лв. е минималният осигурителен праг за 160 работни часа месечно или 5,13 лв. за 1 работен час. При петдневна работна седмица, при непълно работно време от 20 работни дни с продължителност на работния ден от 5 часа, минималният осигурителен праг ще се установи по следния начин: 20 р. дни х 5 часа х 5,13 лв. = 513 лв. **Минимален осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време** При сумирано изчисляване на работното време, установената продължителност се спазва средно за по-продължителен период от едно астрономическо денонощие. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време е уредено като субективно материално потестативно право на работодателя, което се упражнява със заповед и с Правилника за вътрешния трудов ред. По силата на чл. 142 ал. 2 КТ няма конкретно основание, на което работодателят да реши да въведе сумирано изчисляване на работното време, поради което решението му не подлежи на съдебен контрол. На основание чл. 142, ал. 3 във вр. с ал. 4 КТ, периодът на изчисляване на сумираното работно време, който работодателят може да установява е от 1 до 4 месеца, а в колективен трудов договор, сключен на ниво отрасъл или бранш, може да бъде установен по-продължителен период, но не по-дълъг от 12 месеца. **Определяне на норма от часове за съответния период.** При сумираното работно време се определя норма от часове, която следва да бъде спазена за установения период на изчисляване на работното време. Начинът, по който се установява тази норма е установен в чл. 9б, ал. 1 НРВПО. Нормата от часове, които трябва да бъдат отработени за съответния период, се определя като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитането, се умножи по дневната часова продължителност на работното време в трудовия договор. Така например, ако е установен период за изчисляване на работното време от един месец, който обикновено е 20 работни дни и в трудовия договор е установена продължителност на работното време от 8 часа, нормата за периода ще бъде 20, умножено по 8, което прави 160 часа. Поради тази причина, извънредният труд ще се прояви обективно в края на периода за изчисляване и отчитане, защото тогава може да се види дали нормата е превишена. Допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд по реда на чл. 262/263 КТ, става дължимо с оглед положения извънреден труд, който се изчислява в края на периода за отчитане и изчисляване. Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сбора от минималната работна заплата, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време. Това правило се прилага, когато реално отработените часове съответстват на договорената норма от часове за съответния период (чл. 1, ал. 9 НЕВДВКПОВ) ***[Пример:]*** Установения период на сумирано изчисляване на работното време е 2 месеца. Минималният осигурителен доход за ръководна длъжност в икономическата дейност „Производство на пиво и малц" е 821 лв. Минимален осигурителен доход за сумираното изчисляване е 821 лв. х 2месеца= 1642 лв. Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са по-малко или повече от договореното работно време, т.е. не съответстват на определената норма от часовете за периода, минималният месечен размер на осигурителния доход е по-малък или по-голям от определения. В тези случаи за всеки месец от периода минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето (чл. 1, ал. 8 НЕВДВКПОВ.) ***[Пример:]*** **Определяне на норма от часовете за период от 2 месеца, при 16 смени месечно** Норма от часовете за периода - 32 смени за периода х 12 часа= 384 часа Реално работникът е изработил 400 часа. Минималният осигурителен доход за ръководна длъжност в икономическата дейност „Производство на пиво и малц" е 1642 лв. за периода (вж. горния пример) **Определяне на минимален осигурителен доход:** 1642 лв. : 384 часа= 4,28 лв./ час 4,28 лв./час х 400 реално отработени часове= 1712 лв. **Минимален осигурителен доход за периода= 1712 лв.** **Минимален осигурителен доход при самоосигуряващите се лица (чл. 6, ал. 2, т. 2 КСО)** Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е уреден в чл. 9 Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Този осигурителен доход е минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Той е един и същ за всички категории осигурени лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 КСО. Държавата урежда отделно минималният осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция отново в чл. 9 ЗБДОО. Самоосигуряващото се лице само избира авансовият осигурителен доход, на който се осигурява, но не може да избере стойност под минималния осигурителен доход, определен в ЗБДОО. **Максимален осигурителен доход.** Максималния осигурителен доход се урежда от държавата с ЗБДОО. Той е един и същ за всички категории осигурени лица и осигурители, независимо от броя на основанията за осигуряване. Осигурените лица и осигурителите дължат осигурителни вноски до размера на максималния осигурителен доход. Ако са внесени осигурителните вноски над този размер, те са недължимо внесени и подлежат на възстановяване. При сумираното работно време максималният осигурителен доход се изчислява като сбор за всеки от месеците от периода. ***[Пример:]*** Максимален осигурителен доход за период от два месеца= 3400 лв. х 2 =6800 лв. **Видове осигурителен доход** 1\. Реален доход - законът императивно урежда кои доходи при реална трудова дейност се включват в осигурителния доход на лицата. Това ще рече, че лицата не могат да избира дали да внасят осигурителни вноски на друг различен доход. Такъв е доходът на всички лица по чл. 4 ал. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО. 2\. Авансов и окончателен осигурителен доход. Авансовият осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се избира с декларация, която се подава пред ТП на НАП. Окончателния осигурителен доход е реален - чрез попълване на годишната данъчна декларация и е уреден в чл. 6 ал. 9 от КСО и чл. 3, ал 2 - 5 от НЕВДВКПОВ. Когато разликата между авансовия осигурителен доход и окончателния осигурителен доход е положителна, върху нея се дължат осигурителни вноски. Когато разликата е отрицателна, то осигурителните вноски върху тази разлика подлежат на осигуряване. 3\. Презумиран доход- този доход се избира от осигуреното лице, като той може да варира между минималния и максималния осигурителен доход. Такива са морските лица (чл. 4а, ал. 4 КСО) и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция (чл. 6, ал. 10 КСО). **Елементи на осигурителния доход** Правната уредба е в чл. 6 ал. 3 и ал. 5 КСО; чл. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ). Осигурителният доход включва получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност (чл. 1, ал. 1 НЕВДВКПОВ). В него безспорно се включва брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 20 НСОРЗ (основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер), както и всички други възнаграждения, които са с непостоянен характер (извънреден труд, нощен труд, уредени от работодателя с Вътрешните правила за работната заплата възнаграждения и др.), обезщетенията по КТ, които не са посочени в чл.1, ал. 8, т. 7 НЕВДВКПОВ, както средствата за социални разходи, за които не е предвидено изключение (чл. 2, ал. 1 НЕВДВКПОВ); възнагражденията за изброените отпуски по чл. 1, ал. 2 НЕВДВКПОВ и други. **Осигурителния доход за работниците включва:** 1. Възнаграждения, които са изплатени и начислени предходния месец. Това са възнагражденията, които реално са изплатени на работника. Изплащането се удостоверява с ведомост (чл. 128, т. 1 КТ) или посредством електронен фиш и платежно нареждане, когато плащането е извършено по банков път. 2. Възнаграждения, които са начислени, защото са били дължими, но реално не са изплатени. 3. Възнаграждения, които не са начислени и не са изплатени. Такава е хипотезата, при която е налице извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време (вж. по-горе) или когато работодателят изплаща възнаграждение за постигнати резултати. Например, работодателят изплаща на работника възнаграждение от 3000 лв., поради постигнати добри резултати за периода от м. октомври до м. ноември, но самото плащане се осъществява м. декември. Възнаграждението не е начислено през периода от м. октомври до м. ноември, тъй като работодателят оценява през този период положения труд от работника. Затова и след извършване на плащането през м. декември, работодателят следва да подаде **декларация за корекция пред НАП** и да разпредели полученото възнаграждение за минал период. Така осигурителният доход на работника за всеки месец от тримесечния период ще се увеличи с 1000 лв. (чл. 6, ал. 2 КСО). Осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 3, т.5 и т. 6 се включва полученото по силата на договора възнаграждение, което се намалява с нормативно признатите разходи за дейността по силата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато в договорът е уговорено, че хонорарът се заплаща всеки месец, то въз основа на този хонорар се изчисляват осигурителните вноски. Когато в договорът е уговорено единично плащане, то полученото възнаграждение се разпределя с декларация за корекция в осигурителния доход, за периода през който договорът е действал (принципът е същият като при неначислените и неизплатени възнаграждения), по аргумент от чл. 6, ал. 2 КСО **Осигурителни вноски** Правна уредба чл. 6 и чл. 7 КСО, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, чл. 14, чл. 15, чл. 18 и чл. 105 и следв. ДОПК **Обща правна характеристика на осигурителните вноски.** Осигурителните вноски са **публично**, **парично и периодично задължение на законовоопределени субекти в определен от закона размер, което се изпълнява по определен от закона ред към съответните фондове на ДОО**. От определението могат да се направят следните изводи: 1. Първият белег на осигурителните вноски по задължителното обществено осигуряване е, че са публични държавни вземания по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, поради което се събират по реда на ДОПК. По отношения на вземанията за осигурителни вноски, държавата е присъединен по право кредитор по силата на чл. 458 ГПК, като вземанията за осигурителни вноски се ползват с обща привилегия по чл. 136 ЗЗД в изпълнителното производство. 2. Вторият белег на осигурителните вноски е, че са парично задължение. Това задължение винаги се установява и събира в български лева (чл. 162, ал. 3 ДОПК). 3. Третият белег на осигурителните вноски е, че са периодични задължения (арг. от чл. 7, ал. 1 и следв. КСО) **Изключение от периодичността на задължението за плащане на осигурителни вноски:** 1. При полагане на грижи за лице, на което е осигурена чужда помощ (чл. 9, ал. 6 КСО). Вноската е еднократна към фонд „Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на