Психоанализа: Изтласкване и защита

Процесът на потискане на неприемливи импулси от страна на разума и съзнанието, водещ до неврози.

Енергията, задвижваща всички психични процеси и дейности.

Основен психичен механизъм, който управлява съзнанието и несъзнанието.

Способността на разума да потиска неприемливи импулси.

Запазване на енергията на потиснатия импулс, без да се превръща в спомен.

Емоционална инвестиция в собствената личност и образ.

Импулсивни подбуди, произхождащи от несъзнанието.

Инстинкти за самоподдържане, безопасност и оцеляване.

Невротичните симптоми са резултат от патологични прояви на психични механизми, присъщи на всички, независимо от психичното им здраве.

Фройд не смята, че здравата и болестната психика са еднакви, но че в основата и на двете стоят сходни конфликти, които се развиват по различен начин.

Конфликтът между несъзнаваното и съзнаваното, както и процесът на изтласкване, не са болестни състояния, а фундаментални психически процеси.

Изтласканите нагони/импулси не се смиряват, а намират начин да се проявят в поведенията на човека.

При здравите индивиди, изтласканите нагони се проявяват в сънищата, грешките, забравянията, докато при невротиците - в симптомите на болестта.

За да обясни сложния процес на изтласкване, Фройд използва концепция за несъзнаваното като пространство.

Невротичните симптоми са резултат от патологичното проявление на психични механизми, присъщи и на здравата психика. Несъзнаваното е като голямо преддверие, изпълнено с душевни импулси, в съседство с тясно помещение - салона, където е съзнанието.

Фройд използва метафора за да опише несъзнаваното като пространство с две зони: голямо преддверие - несъзнаваното, където се тълпят импулси, и по-тясно помещение - салон, където е съзнанието.

Изтласкването е защитен механизъм на Аза, описан от Фройд. Това означава, че когато неприятни мисли, желания или преживявания се появят, ние ги отблъскваме от съзнанието си, за да избегнем дискомфорт.

Разграничението между принципа на удоволствието и принципа на реалността е централно в психоанализата. Принципът на удоволствието е желанието за моментално и непосредствено удоволствие, докато принципът на реалността се съобразява с ограниченията на реалността и отлага удоволствието.

Фройд разграничава два вида инстинкти: азови (себесъхранителни) и сексуални (либидни). Азовите инстинкти са насочени към оцеляване, а сексуалните към размножаване и удоволствие.

Либидо е енергията, която задвижва сексуалните нагони според Фройд. То е свързано с желанието, удоволствието и насладата от сексуалността.

Фройд използва термина „интерес“ за да опише енергията, която задвижва себесъхранителните нагони. С други думи, това е енергията за оцеляване, хранене, сигурност и защита.

Сексaлността според Фройд е по-широко явление от самото размножаване. Тя представлява удоволствие, свързване с други хора и излизане извън собствения индивид.

Фройд разглежда психическия живот като поле на конфликти между различните нагони: азови, сексуални, съзнание, подсъзнание.

В някои ситуации сексуалните нагони могат да доведат до негативизъм или проблеми, затова разграничението между удоволствие и реалност е важно.

Нормален етап в детското развитие, при който детето е фокусирано върху себе си и собствените си нужди.

Състояние, при което човек е изключително самовлюбен и се чувства по-важен от другите.

Необходима степен на самочувствие, самоуважение и удовлетворение от себе си, която е важна за психичното ни здраве.

Психични заболявания, които се характеризират с мания за величие, параноя и други симптоми.

Прекомерният нарцисизъм може да пречи на изграждането на здрави и щастливи взаимоотношения с други хора.

Според Фройд, сексуалността е извор на живот и щастие за човека, но е и потенциален източник на рискове.

Либидните инстинкти, управлявани от принципа на удоволствието, са силно мотивирани от получаването на сексуална наслада, но са неуправляеми и ненаситни.

Принципът на реалността е друг принцип, който управлява човешкото поведение и се състои в контрола на инстинктите.

Принципът на удоволствието е не само стремеж към сексуална наслада, но и ключово значение за живота.

На най-първичните, неподправени удоволствия, човек опитва най-силно сексуалното удоволствие.

Завладяното от принципа на удоволствието либидо, може да увреди индивида, чрез прекалена стремеж към удоволствие и неспособност за адаптация.

Липсата на контрол над либидото може да доведо до нещастни връзки, неспособност за работа и други проблеми.

Неконтролираното либидо може да увреди либидния обект чрез неспокойност и безразличие.

Човешките инстинкти за самосъхранение (азови нагони) са в сблъсък с сексуалните желания (либидни нагони).

Нарцис, персонаж от гръцката митология, се влюбва в собственото си отражение и умира.

Фройд използва легендата за Нарцис, за да обясни понятието „нарцисизъм“, което отразява самооценката и инвестирането в собствената личност.

При нарцисизма, либидната енергия се инвестира в собственото Аз.