Фройд 3. Понятието изтласкване. Либидни и азови нагони. PDF

Понятието изтласкване. Либидни и азови нагони. Нарцисизмът  Изтласкване  По повод лечението на неврозите Фройд въвежда основния за психоанализата термин „изтласкване“.  Изтласкването е причината за предизвиканите неврози, то представлява специфично потискане от страна...

Понятието изтласкване. Либидни и азови нагони. Нарцисизмът  Изтласкване  По повод лечението на неврозите Фройд въвежда основния за психоанализата термин „изтласкване“.  Изтласкването е причината за предизвиканите неврози, то представлява специфично потискане от страна на разума и съзнанието на неприемлив за тях импулс.  Нагоните са най-близки до процесите в тялото, те взимат енергия от процесите, развиващи се в него.  В много случаи, когато един импулс се стреми да се превърне в действие, той може да не бъде одобрен и да се отхвърли от Аза. Неговата енергия бива отнета, той става безсилен, но се запазва като спомен. В случая не става въпрос за изтласкване.  При изтласкването обаче импулсът запазва енергията си, а спомен за него не остава. Самото изтласкване се извършва без знанието на Аза и не представлява съзнателен психически акт, поради което пациента няма съзнателна представа и спомен за съществуването на този несъзнателен импулс.  Изтласкването е разработено вследствие на изследването на неврозите, но Фройд вижда в него механизма, който управлява психиката не само на болния, но и на здравия човек.  Той смята, че невротичните симптоми са патологични прояви на психични механизми, които са присъщи и на здравата психика.  Това не значи, че Фройд изравнява болестната и здравата психика, а че в основата и на двете лежат сходни конфликти, които придобиват различен резултат при нормалното и патологичното си развитие.  За него конфликтът между несъзнавано и съзнавано, както и процесът на изтласкване, не е болестно състояние, а фундаментален психически процес.  Фройд стига до извода, че изтласканите нагони/импулси никога не се примиряват със своето повторно изпращане в несъзнаваното. Те намират начин да се проявят в поведенческите актове на човека. При здравия човек те се реализират в сънищата, грешките, забравянията а при невротика – в симптомите на болестта.  За по-картинно представяне на сложния процес на изтласкване Фройд представя ново пространствено понятие за «несъзнаваното».  «Системата на несъзнаваното – пише Фройд – ще оприличим на голямо преддверие, където душевните импулси се тълпят подобно на живи същества. В съседство с това предверие се намира второ, по-тясно помещение, нещо като салон, където е разположено съзнанието. А на прага между двете помещения стои пазач, който оглежда отделните душевни импулси, преценява ги и не ги допуска в салона, ако не му се харесат. Веднага ще ви стане ясно, че няма разлика дали пазачът ще прогони някой импулс още от прага или след като вече е влязъл в салона. Това зависи само от степента на неговата бдителност и навременното разпознаване на нежелателните импулси. Импулсите от преддверието на несъзнаваното са скрити от погледа на съзнанието, тъй като то се намира в другото помещение; затова те отначало са несъзнавани. Ако вече са се опитвали да минат прага и са били върнати от пазача, те са недостъпни за съзнанието; наричаме ги изтласкани».  «Пазачът» в тази алегорична картина на Фройд по отношение на изследваните от него сънища и неврози представлява онази «цензура», която превръща латентния в манифестиран сън, а също така обрисува съпротивата на пациента-невротик, опитващ се да разбере истинския смисъл на своите невротични симптоми.  Според Фройд в много случаи оцеляването на индивида налага изтласкването – тоест ограничаването на достъпа до съзнанието на множество сексуални нагони.  Изтласкването налага тяхното отстъпление и търсенето на начини удоволствието да се случи по заобиколни пътища.  Изтласкването е определено от Фройд като защитен механизъм на Аза.  То, както и другите защитни механизми, могат да бъдат разбрани в контекста на разграничението принцип на удоволствието и принцип на реалността.  Либидни и азови инстинкти. Принцип на удоволствието и принцип на реалността  Източниците на енергия на различните конфликти в психическия живот според Фройд са нагоните/инстинктите. В ранните си произведения той отчленява два вида инстинкти – азови и сексуални или себесъхранителни и любовни инстинкти.  Енергията, с която Азът се насочва към обектите на сексуалните си желания, Фройд нарича „либидо”, а другата, която изхожда от себесъхранителните нагони - „интерес“.  Сексуалните нагони изхождат от самото съществуване на сексуалния живот като специфична дейност на индивида, защото основополагащата функция на сексуалността е, че именно чрез нея индивидът излиза извън своя жив организъм и се свързва с рода.  Невинаги обаче това носи полза на индивида. Сексуалността според Фройд безспорно е в основата на живота и на човешкото щастие, но от друга страна, излага индивида на всевъзможни рискове.  Това е обусловено от природата на либидните инстинкти, които са неуправляеми и ненаситни, а тяхната единствена цел е получаването на удоволствие. Принципът на удоволствието е единият принцип, който управлява човешкото съществуване. Другият е принципът на реалността.  Затова Фройд в ранните си произведения въвежда опозицията - принцип на удоволствието, свързан с либидните инстинкти и принцип на реалността, свързан със себесъхранителните или Азови инстинкти.  Принципът на удоволствието според Фройд представлява и самата цел и смисъл на живота.  Колкото е по-първично и грубо удоволствието, толкова по-интензивно е то и от познатите на човека удоволствия най-силно се преживява сексуалната наслада.  Изводът на Фройд е, че след като либидото се подчинява единствено на принципа на удоволствието, то е неуправляемо и сляпо и заплашва индивида със страдание и саморазрушение – загубата на обект, невъзможността за трудова дейност са само някои от фактурите за саморазрушението и страданието.  Затова Азовите себесъхранителни инстинкти влизат в конфликт с либидните.  За да оцелее индивидът, Азът е принуден да живее според принципа на реалността - така възниква съзнанието.  Доколкото именно либидните нагони поради своята неуправляемост трябва да бъде обуздани и потиснати, те биват изтласкано в несъзнаваното.  По този начин, от една страна, либидото започва да отъждествява с несъзнаваното, от друга страна, Азът бива обвързан със съзнанието и изискванията на реалността.  Нарцисизмът  При изследването на сексуалните и азови нагони Фройд въвежда термина „нарцисизъм“, обръщайки се към древногръцката легенда за Нарцис. Той бил красив юноша – син на речен бог и нимфа. Било му било предречено, че ще доживее старост само при положение, че никога не види отражението на лицето си. Горските нимфи ухажвали Нарцис, но той се отнасял с безразличие към тях. Веднъж, когато се връщал от лов, той случайно видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Опитал се да го достигне, навел се над водата, паднал и се удавил.  Тази легенда служи на Фройд като отправна точка за въвеждане на понятието „нарцисизъм“, което той дефинира като инвестиция на либидото в своя собствен Аз.  Фройд разграничава либидото на Аз-ово либидо и обектно либидо.  Азовото е насочено към самия себе си, към собственото тяло и личност. Именно това е нарцисизмът.  Обектното либидо, от своя страна, е насочено към обекти от външния свят – най-вече, разбира се, към други хора, но понякога и към предмети, произведения на изкуството, идеи и т.н.  Нарцисизмът или автоеротичната фиксация на либидото според Фройд представлява всеобщото изначалното състояние, от което едва по-късно е произлязла обектната любов.  От изследвания върху развитието на обектното либидо той стига до извода, че много сексуални нагони отначало се задоволяват върху собственото тяло – автоеротично.  Както ще видим по-късно в следващите лекции, именно на автоеротизма се опира потискането на сексуалността при възпитаването в принципа на реалността и преодоляването на едиповия комплекс от малкото дете.  Според Фройд нарцистичното и обектното либидо са в икономическа връзка - колкото повече либидна енергия е инвестирана в собствения Аз, толкова по-малко остава за обектите от външния свят и обратно – колкото повече либидото е насочено към външния свят, толкова по- слабо е влагането му в самия себе си.  По принцип в нарцисизма няма нищо патологично. Според Фройд той представлява нормален етап от детството, който е част от развитието на човека, но отпада по-късно.  Например сексуалността на малките деца е автоеротична и чак по- късно се насочва към външни обекти.  Също така необходимо е човек да остане нарцистичен до определена степен, в която това е полезно за неговото себесъхраняване, самоуважение и удовлетвореност от самия себе си.  От друга страна при някои психични разстройства – психозите, проявяващи се в мания за величие, параноидната шизофрения и др. – може да се проследи тясната връзка с патологичния нарцисизъм. Това е причината голяма част от хората от психотичния спектър трудно да създават любовни отношения.  Прекомерният, макар и непатологичен, нарцисизъм също може да бъде пречка за създаването на междуличностни връзки.