Форма на държавно управление PDF

Раздел 5 ФОРМА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. ВИДОВЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМИ. СРАВНИТЕЛНОПРАВНА ТИПОЛОГИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА 1. **Същност на формата на държавно управление** a. Дефиниция -- конституционен модел на хоризонтално разделение на властите в институционален и функционален аспект на национално ни...

Раздел 5 ФОРМА НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. ВИДОВЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМИ. СРАВНИТЕЛНОПРАВНА ТИПОЛОГИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА 1. **Същност на формата на държавно управление** a. Дефиниция -- конституционен модел на хоризонтално разделение на властите в институционален и функционален аспект на национално ниво; - Конституционен модел за изграждане на системата от вето потенциали на национално ниво. b. Основни критерии на висшите държавни органи : - Статус; - Конституиране; - Функции; - Правомощия; - Типичен и предписан от конституцията начин, по който те си взаимодействат. c. В институционален план -- формата на държавно управление зависи от типа на висшите държавни органи, на които са предоставени правомощия в различните власти; d. Функционалният ѝ аспект засяга конституционната динамика на сътрудничество , конкуренция и контрол между тях. 2. **Видове политически режими. Сравнителноправна типология на демокрацията** a. За Аристотел съществува монархия или тирания, аристокрация или олигархия, полития или демокрация. b. През Ренесанса се появява делението на формите на държавата -- монархии и републики (пример е теорията на Н. Макиавели); - Тези понятия са непрецизни, заради екзотичността на републиката като държавен тип -- свободните градове в Италия, уж пример за република от това време, са олигархии. c. Класификация на Ж. Блондел, който дели пол. системи на *либерално-демократични, егалитарно-авторитарни, традиционно-авторитарни, популистки и авторитарно-неегалитарни;* d. Ч. Андрейн -- *народно-племенни, бюрократически, авторитарни, съгласителни, мобилизационни;* e. Най-често срещани в сравнителноправен план са : - Диктатурата -- може да бъде твърда, мека или тоталитаризъм, авторитаризъм или личен режим; - Често пъти е се базира на процеси на олигархизация на пол. система. - Демокрацията може да бъде : - **Пряка** (възможност на народа да действа като субект на властта, непосредствено той взема властови решения), **полупряка** (в общия модел на представително управление са интегрирани институтите на пряка демокрация), **партиципаторна** (народът има възможност активно да участва във форми на пол. действие, базирани на системата от пол. права -- петиции, митинги, събрания, манифестации, пол. партии и т.н. и така се превръщат в активни граждани) или **представителна (**прояви на народа като субект на власт са ограничени до инцидентни такива; народът е суверен и бенефициер на управлението) ; - **Конкурентна** или **консоциетална** -- основава се на доминиращия модус за вземане на пол. решения + липсата/наличието на вето актьори/потенциали; ! Две основни форми за свързване на народа с управляващите от негово име и за негова сметка представители, т.е. за групиране, канализиране и пол. мобилизиране на интересите на гражданите : - Пол. партии; - Корпорациите, изявяващи се като групи за натиск и договаряне на публични политики. - **Партийно доминирана** (с възникването на масовата демокрация, пол. партии в значителна степен монополизират функциите по използване на властови ресурси като електорална подкрепа, финансови средства, поддръжка от страна на други субекти на публичността за разработването и прокарване на публични политики), **лобистки доминирана, медийно доминирана** (засилва се в последните десетилетия на 20 век и началото на 21 век - управление, чиито стожери са медиите -- електронни медии, интернет, сегментираната демокрация, електронна демокрация, движения на енергията на гражданските инициативи -- те засега са по-скоро теоретични конструкции) или **неопосредена** (депутатите и останалите титуляри са представители на цялата пол. организирана общност, а не на отделна партия, лоби или територия -- утопия на либералната философия); - **Плуралистична** или **корпоративистка** - Пол. монизъм -- предполага съществуване на един властови център, от който произтичат и в името на когото действат всички останали институции; - От този център (монарх, диктатор, хунта или партия) се дедуцира единна, строго централизирана и субординирана система от властови оправомощавания; - Съществува стремеж социумът да се хомогенизира въз основа на един или няколко критерия -- раса, религия и т.н. (характерен е за абсолютната монархия, републиканските форми на авторитаризъм и тоталитаризъм и е несъвместим с демокрацията). - Пол. корпоративизъм -- има механизми за разрешаване на конфликти и вземане на пол. решения на базата на съгласие, договаряне и компромис; - Не изключва напълно конкуренцията на организации, идеи и интереси и акцентира върху компромиса между интереси в представителни (гилдийни и съсловни) организации; - Стреми се да редуцира разходите за прилагане на пол. решения за сметка на разходите за тяхното изработване и така се различава от плурализма; **+ Предимство** е отчитане на голям брой водещи интереси и обединяването на усилия в името на приемането на взаимноизгодни за партньорите решения; **-- Недостатъци --** липса на прозрачност, тенденции към олигархичност, снижаване на иновативния капацитет на системата и изкл. на слабо организирани, но не по-малко легитимни интереси от общата схема на пол. договаряне. - Пример е Швейцария и ЕС (предпоставка за хроничен демократичен дефицит) - Пол. плурализъм -- изгражда се въз основа на структурирането на държавата, публичността и гражданското общество -- основна роля има неутралността и медиативната функция на държавата, поддържането на две еднакво легитимни сфери на конфликт и консенсус, социално организиране на интересите, равното формалноправно третиране и креативно състезание за предлагане на алтернативи за държавно управление. - **Делиберативна** (предполага възможността за свободен и до голяма степен неограничен публичен дискурс, а основни предпоставки са наличието на образовано, активно, разумно и самоосъзнало се гражданство, утвърждаване на канали за конституционна комуникация, локализирани в публичността на базата на пол. права -- правото на петиции, митинги, манифестации, правото на мнение и информация) или **неделиберативна**; - **Формално** (процедурна) (свеждат демокрацията до права, даващи равен или поне адекватен достъп до пол. процес; пример е електронната демокрация) или **субстанциална** (ценностно ориентирани, признават нуждата от процедурно демократично равенство, но я надграждат със система от ценности и принципи, които трябва да бъдат ефективно реализирани с оглед установяване на истинска демокрация; пример е социалната демокрация и екологичната демокрация); 3. **Видове форми на държавно управление** a. Има два основни типа управление : - Парламентарно -- парламентарни монархии и републики; - Дуалистични системи -- конституционни монархии и президентски републики. b. Широко разпространено е схващането, че републиките могат да бъдат единствено парламентарни и президентски с оглед на това дали е възприето **твърдо** или **гъвкаво** разделение на властите; c. 20 век обаче се появява и идеята за полупрезидентската форма на държавно управление, Морис Дюверже; d. Карл Льовенщайн изгражда типология на държавно управление: - Пряка демокрация; - Режим на събранието; - Парламентарно управление; - Кабинетно управление; - Президенциализъм. e. Класификация на формите на държавно управление : - Според начина на конституиране на държавния глава : - Монархия -- кралският пост се наследява; - Според това как се дава престолът : - Наследствена монархия -- престолът се предава според определен закон за престолонаследието, типичен вид монархия; - Изборна -- новият монарх се избира от специална колегия, включваща висшите аристократи (прилича на републиката по това, че се избира не от народа, но от специален орган, но е монархия, защото веднъж заел този пост, той го заема до края на живота си); - Често отиващият си монарх посочва или създава предпоставки за избор на своя наследник. - От гледна точка на мястото на монарха в конституционната система : - **Абсолютна монархия** -- пол. монизъм; - Една от разновидностите на автократичните системи, универсална и най-широко разпространена форма за управление до появата на конституционализма -- края на 18 век. - Монархът е самата държава, персонификация на нейната власт, воля и авторитет и притежава компетенция на компетенциите и разпределя части от своята власт надолу по йерархията; - Монархически суверенитет; - Участват и други вето актьори -- висша и низша аристокрация, съдии и свободни градове, като често споделя властта си с тях - **Конституционна монархия** -- появява се през втората половина на 17 век във Великобритания, но 19 век е времето на типично развитие и апогей на конституционната монархия, когато става универсална система за управление на европейския континент : - Минимална и задължителна предпоставка е наличието на конституция, но не е единствена и достатъчна -- монархът започва да се съобразява с нея, а когато не го прави -- риск от делегитимация на режима; - Фази : - Ранна конституционна монархия -- запазва се централното място на краля в политическата система, титуляр е на цялата изпълнителна власт, има важни правомощия в законодателната власт -- право на законодателна инициатива, право на вето, право за разпускане на парламента, за прекъсване, отлагане или продължаване на сесиите му. Цялата съдебна власт действа от името на монарха, като той има право на помилване, а в някои страни -- възможност да назначава висши магистрати. - Парламентът е З орган, но действа по-скоро като елитистки консултативен орган -- избира се въз основа на цензово избирателно право, а много често част от депутатите се назначават директно от краля. - Правителството не фигурира като колективен централен орган на изпълнителната власт, а в съдебната власт има редица особени юрисдикции; - Конституцията има октроиран характер -- акт на едностранно самоограничаване на краля под натиска и риска от революция или поне от детрониране; - Класическа конституционна монархия -- установява се средата и втората половина на 19 век; нарича се и дуалистична -- има противоборство между монархическия и републиканския принцип, намерили институционално въплъщение в институциите на краля и парламента; - Тук имаме динамично равновесие между двата институционални стожера на конституционната система -- монарх и парламент, респ. между социалните групи, които стоят зад тях -- аристокрация и буржоазия; - Дуализмът се състои в това, че монархът е титуляр на ИВ, а Парламентът на ЗВ, но в същото време в някои д-ви се появява правителството и неговият председател и те зависят от краля, парламента и мнозинството в него; - Дуализмът се характеризира със системата на двойно доверие, в чието поле на пол. напрежение, е разположено правителството; - Взаимният контрол се състои в това, че кралят може да разпусне парламентът, но това не зависи само от неговото усмотрение, а и от пол. ситуация и от шанса подкрепяната от него партия да спечели мнозинство в бъдещия парламент; - От друга страна, Парламентът не може да свали от власт монарха, но има възможност да гласува недоверие или да откаже доверие на подкрепяното от него правителство; - Тогава се появява и парл. контрол и развитието на системата за отзивчиво и отговорно управление, което засилва статуса на парламента в конституционната система; - Конституционна-парламентарна монархия -- края на 19 и началото на 20 век -- монархът съхранява някои свои важни правомощия -- право да предлага и назначава правителство, право да промулгира и обнародва законите и да им налага вето, право на З инициатива, право да участва в работата на правителството, но тези правомощия са номинални и по пол. причини той дълго време се въздържа от тяхното упражняване; - Те са функционален еквивалент на чистите парламентарни монархии. Монархът е съхранен като гарант за авторитета на държавата, но има номинално и символично значение в пол. живот. - Пример -- Норвегия, Дания, Белгия и Нидерландия. - **Парламентарна монархия** -- съвременен вид на европейската монархия, откриват се всички признаци на парламентарната форма на управление = парламентарна република -- Великобритания, Испания, Япония, Швеция. - Република -- президентът се избира от народа, от парламента или от специален орган, при конституционно определен мандат. - Парламентарна -- гъвкаво разделение на властите, което води до генетична и функционална връзка между парламент и правителство: - Генетична връзка: - Положителна -- състои се в парламентарен произход на правителството -- неговия избор от парламента и по-специално от мнозинството в него; - Отрицателна -- взаимна възможност да си прекратяват мандатите в случай че липсва пол. доверие -- парламентът може да гласува вот на недоверие или да откаже вот на доверие на правителството, докато последното може да разпусне парламента самостоятелно ли чрез държавния глава; - Функционална връзка -- парламентът може да контролира правителството, и то по-специално мин.-председателя, а то да дисциплинира парламентарното мнозинство чрез вотове на доверие и фракционна принуда; - И двете се нуждаят от взаимна подкрепа и сътрудничество, за да реализират съвместно политиката в страната -- правителството не може да определя упр. стратегии без съответната ратификационна, бюджетна и финансова + символично-политическа поддръжка от парламента, а парламентът няма собствени механизми за привеждане на законите в действие и затова е зависим от правителството. - Формира се единен властови блок между правителство и поддържащо го парламентарно мнозинство; - Обикновено министрите трябва задължително да са или могат да бъдат и депутати; - Парламентарното управление не значи върховенство на парламента или негова водеща роля (такова върховенство има само във Великобритания и в някои страни следващи нейния пример) -- водеща е ролята на колективния вето потенциал, състоящ се от правителство и парламентарно мнозинство. - Ключова роля има **МП** и в случай че в системата липсват доп. значими и вето потенциали като силна горна камара, КС, пряка демокрация или федерализъм, то огромна част от властта се персонифицира във фигурата на лидера на правителството; - Тук е важно времевото разделение на властите -- съхраняване на демократичната смяна на партиите в управлението и в опозицията. - Друга важна особеност е съществуването на номинален държавен глава -- избира се от парламента или от специален орган с парламентарно представителство, а не от народа; - Функции на д-вния глава -- символична, представителна и интегративна; - Пример -- ФРГ, Италия, Унгария, Латвия и т.н. - **Парламентарна от хибриден тип** -- страни, при които има наличие на отклонение от теоретичните догми на парламентаризма и които внасят елементи, присъщи на полупрезидентските и президентските републики: - Относително малко правомощия на д-вния глава, които са допълнително блокирани от наличие на голяма коалиция (Австрия) или двупартийна система (Ирландия). - Пример -- България, Сев. Македония, Сърбия, Албания, Естония, Чехия и т.н. - Слабости на класическия парламентаризъм, които цели да редуцира парламентаризмът от хибриден тип: - Прекомерна концентрация на власт в колективния функционален вето потенциал „правителство-парламентарно мнозинство"; - Невъзможност на президента да играе балансираща роля и допълнителен канал за инвестиране на пряка демократична легитимация в системата на представителното управление; - Разлики с класическия П: - Президентът се избира пряко от народа -- има реални правомощия и има реални правомощия, касаещи гарантистки и арбитражни правомощия, типични за полупрезидентските републики; - Сезиране на конституционни юрисдикции и президентско вето, което е или слабо, или умерено силно отлагателно такова; - Патронажна власт и правомощия, относно изпълнителната власт -- отбрана, сигурност и международни отношения. - Създават потенциален институционален коректив на политиката, провеждана от правителството и подкрепяна от мнозинството в лицето на демократично легитимиран държавен глава. - Президентът има ограничени възможности за участие във формирането на политиката и вероятността за конфликти между него и МП е снижена до минимум. - Откриват се относително автономни и разпознаваеми президенти, които не са подложени на институционални изкушения за установяване на личен режим. - **Полупрезидентска** : - Пример -- Исландия, Първа немска република, която оказва влияние върху конституциите на Австрия, Финландия и Ирландия; - В теоретичен план заслуга има М. Дюверже -- основни критерии, които извежда са начинът на конституиране на д-вния глава и негови правомощия; - Съществува **дуализъм от първа степен** -- президент и парламент, които се избират пряко от народа; - Президентът има пряка демократична легитимност, не е номинален и има редица правомощия (гарантистка и арбитражна функция) и участва в определянето на политиката в сътрудничество със или чрез ръководството на правителството; - Дуализъм от втора степен -- президент и правителство, начело с МП, като титуляри на ИВ -- говори се за двуглавост, двуглав орел; - Характеризира се с динамика на партийната политика -- ако партията на президента е на власт или е в опозиция, разграничаваме : - Президентска фаза - системата е близо до президентска република от хибриден тип - президентът е лидер на ИВ, а МП е негов пръв помощник, чиято задача е координиране на правителствената политика; - Парламентарна фаза -- позицията на лидер на ИВ се дели между президент и МП с практическа доминация на МП -- фаза, при която са възможни институционални конфликти между тях; - Прилича на парламентарната република : - Гъвкаво разделение на властите -- правителството се избира от парламента изрично; - Парламентът може да гласува вот на недоверие или да откаже вот на доверие на правителството, а то е оправомощено пряко или чрез президента да разпуска парламента - Прилича на президентската система : - Президентът е действителен лидер на ИВ по време на президентската фаза; - Президентът се избира пряко от народа (това не е само характеристика на полупрезидентските режими, защото се наблюдава и при парл. от хибриден тип, президентски и президентски от хибриден тип); - **Чиста президентска република** -- пряк избор на президент и дуализъм от първа степен; - Твърдо разделение на властите -- невъзможност на президент и парламент да си прекратяват взаимно правомощията : - Нито парламентът може да гласува вот на недоверие на президента; - Нито президентът може да разпуска парламента. - Не съществува генетична връзка между тях. - Не съществува правителство като самостоятелна институция и президентската администрация, състояща се от държавни секретари е функционален еквивалент на правителството. - Президентът е единствен титуляр на ИВ, която реализира с помощта на съответната администрация, докато парламентът е господар на ЗВ; - Парламентите са значително по-независими при упражняване на законодателната, бюджетната и контролната си функция, отколкото в парламентарните и полупрезидентските републики; - В парламентарните и полупрезидентските републики законодателната функция принадлежи на единния властови блок „правителство-парламентарно мнозинство". - Тук, при президентските републики, президентът няма право на ЗИ. - Не съществуват форми на парл. контрол, свързани с търсене и реализиране на отговорността на президента (изкл. е импийчмънт), но парламентът може да контролира дейността на ИВ чрез въпроси, анкети, проучвания, изслушвания за реализиране на висшата междуинституционална и хоризонтална конституционна комуникация. - Съществува функционална връзка между президент и парламент : - Президентът не може да управлява без приемане на законите и бюджета или без ратификация на МД от страна на парламента; - Парламентът няма как да въведе тези актове в действие, защото двигател на външната и вътрешната политика, е президентът. - !Разминаването между партийно-политическата принадлежност и визията за управление на страната между тях може да доведе до *разделно управление,* което е предпоставка за блокиране на системата -- институционални кризи, разделяне и разпадане на авторитета и последваща свръхконцентрация в личността на президента -- главните рискове. - Съществува вицепрезидент -- резервна функция, който заема поста при овакантяване на президентския пост и той го заема до края на президентския мандат; - Вето на президента, но впоследствие присъства и в полупрезидентските, президентските и парламентарните от хибриден тип; - Пример -- САЩ (протитип), страни в Централна и Латинска Америка, бившия СССР, Африка, Кипър, Бразилия и Мексико; - **Президентска от хибриден тип** -- смесица между американския прототип с добавяне на елементи от полупрезидентско управление и се характеризират като ¾ президентски или суперпрезидентски. - **Пример са** Русия, Беларус, Казахстан, Азербайджан и др. - Характерно е, че президентът е основен титуляр на ИВ, с широки правомощия и пряк избор от народа (приличат на чистите президентски). - Разлики с чистите : - Открива се правителството, начело на което стои министър-председател -- дуализъм от втора степен, т.е. споделяне на ИВ от президент, министър-председател и правителство, а то е буфер между президента и парламента като пряко избрани от народа институции. - Има необходимост от парламентарна подкрепа на правителството, изразяваща се в наличието на вот на инвеститура, вот на недоверие и вот на доверие. - Правителството обаче е зависимо най-вече от държавния глава -- може да одобрява министрите, да участва в неговата работа и да ги уволнява. - Правомощията на президента в ЗВ -- право на законодателна инициатива, възможност да определя приоритетите на законодателния процес и може да разпуска парламента. - Основни характеристики : - Засилено положение на президента -- нетипично от чистите президентски републики : - Обявен е за държавен глава и има арбитражни и гарантистки функции -- той е институция, която се избира пряко от народа и е част от партийната политика -- ползва се и като вето потенциал в конституционната система. - Асиметрично въведено гъвкаво разделение на властите -- от една страна, между правителство и парламент съществува генетична и функционална връзка (избор на правителство от парламента и съществуване на вот на недоверие, респ. разпускане на парламента като инструмент за взаимен контрол и баланс между властите), но президентът има реална роля в решаването на съдбата на двете институции, но самият той няма как да бъде свален от власт, освен чрез импийчмънт. - **Специфични форми на държавно управление** : - Швейцария : - Може да се квалифицира като парламентарно независима и директориална форма на управление или режим на събранието. - Парламентът може само да избира правителство, но не и да му гласува недоверие; - Има колективен държавен глава, на развита консоциетална демокрация, базираща се на правителството на голяма коалиция, изградено чрез разпределяне на постове; - Пряка демокрация на федерално, кантонално и местно ниво. - Швеция -- по конституция е парл. монархия, НО : - Кралят е лишен от всякакви правомощия -- не може дори символично да предлага кандидат за мин-председател, да разпуска парламента и да промулгира законите; - Той изпълнява символична, интегративна и пол. представителна функция, което следва не от конституционните му правомощия, а от личния му династичен престиж, както и от наложилия се консенсус за необходимостта един от шведските граждани да бъде признат за крал с цел да се утвърди държавния авторитет; - Може да се квалифицира като монархическа република. - „Меки/твърди" форми на републикански авторитаризъм -- Северна Корея, Куба, Сирия и др. - Изборен държавен глава, който няма мандат и дори да има такъв се преизбира неограничен брой пъти в условията на несвободни избори; - Те могат да се определят като изборни монархии/републикански монархии; - Много често при смъртна съответния държавен ръководител на поста му се избира биологичен родственик или посочен от него наследник. 4. Парламентаризъм като модел на държавно управление a. Комплексен феномен на КП и може да се разгледа в три аспекта: - Исторически аспект: - Състои се от серия събития, случили се като част от развитието на модерните западни политически системи в периода откъм 17 век до днес; - Стъпки в утвърждаване на прехода от домодерните пол. режими, изградени като съсловно-териториални многостепенни властови структури или системи, базирани на принципа на пол. абсолютизъм и монизъм, към съвременни форми на конституционно ограничено управление с централна роля на парламента като общонационална представителна институция. - Събитията са национално обусловени и зависят от властовата констелация, политически и социален контекст в конкретните общества; - Способи за парламентаризиране и демократизиране на пол. системи: - Първо, развитието на властовите правомощия на парламента и по-специално институтите на парл. контрол и правото за отхвърляне на бюджета; - Второ, въвеждане на всеобщо и равно избирателно право; - Трето, утвърждаване на учредителната власт на народа. - Политико-философски аспект -- състои се от два дискурса : - Дескриптивно-оправдателен : - Насочен е към описание, систематизация и концептуализация на историческото развитие на парламентаризма и защита на постигнатите успехи в утвърждаването му. - Прескриптивен : - Създаване на теории за парламентаризма като цяло или за отделни негови аспекти, които имат за цел да конструират абстрактен модел на добро, справедливо и ефективно управление и да го предложат като предпочитана форма в сравнение с другите системи за конституционно управление. - Конституционноправен аспект : - Свързан е с изграждане на конституционни ценности и принципи и на системата на държавните органи при отчитане на историческото развитие -- правна институционализация на конституционната система на базата на историческия опит и теоретичните постижения на парламентаризма. b. Разграничение с конституционализма : - Конституционализмът също има тези три аспекта и е съвкупност от теории, нормативни разрешения и политически практики, насочени към създаване на конституционно ограничено, отговорно, отзивчиво, справедливо и ефективно управление; - И за двете минимална, но не и достатъчна предпоставка е наличието на конституция и на парламент. - Парламентаризмът е част от по-общия феномен на конституционализма и е негова основна проявна форма; - П е теория, нормативен модел и пол. практика, които са насочени към установяване на парл. форма на държавно управление -- в чист или модифициран вид, а К се среща и при други демократични режими, например като президентски форми на управление. - П поставя акцентът върху институционалния консенсус, т.е. между статуса и взаимодействието между висшите държавни органи, и по-специално между титулярите на ЗВ и ИВ, а К равноправно обхваща и ценностния консенсус на конституционните системи. c. Етапи на парламентаризма : - Ранен : - Тогава възниква и се утвърждава институцията на съвременния парламент -- еволюция на средновековните съсловно-териториални събрания или чрез изцяло ново учредяване на тази институция; - Парламентите се превръщат от консултативни и спорадично свиквани по волята на монарха органи в **постоянно действащи институции със законодателни, бюджетни, контролни и конститутивни правомощия.** - Те вече имат право да приемат закони, да одобряват бюджета на страната, което постепенно парламентът монополизира. - Приемане на конституциите : - Появяват се основни институти на парламентарното право -- законодателна, бюджетна, контролна функция на парламента. - Монархът има централно място в конституционната система, който притежава правомощия и в трите власти : - Негови важни правомощия са правото на вето, правото на законодателна инициатива, правото на разпускане на парламента и на назначаване и уволняване на министрите, правото за създаване на собствени нормативни актове и др. - Правителството или не съществува, или е в начална фаза на своето развитие и то е зависимо най-вече от монарха, а парламентът оказва влияние върху неговия състав и политика по изкл. -- оказва деструктивно влияние. - Класически -- не се открива в чист вид почти никъде извън ВБ и това е златен век на парламентаризма там, развил се между две избирателни реформи (1832 и 1867 г.) -- частично валидно е за Франция, Белгия, Нидерландия и Италия : - Минимално в количествен, но значимо в качествен план разширяване на избирателния корпус -- парламентът се превръща в естествения инструмент за достъп до властови ресурс за третото съсловие, т.е. за буржоазията, която се еманципира социално и политически; - От социалния конфликт между аристокрация и буржоазия възниква и динамика на конфликта между т.нар. монархически и републикански принципи, свързани с налагането на краля или парламента като водещи вето актьори в пол. живот на страната. - Тогава започват да се развиват и пол. партии, които се консолидират, а ръководствата им получават дисциплинарна и пол. власт над редовните народни представители. - Депутатите се еманципират и от краля, и от своите избиратели и получават известна независимост също и от все още слабите ръководства на парламентарните групи. - Така се появява доктрината за **свободния мандат** -- разбиранията за народния представител като автономен и рационален субект, способен с други равнопоставени нему депутати да формира общото благо чрез общата воля. - Появява се и тезата за парламентаризма като управление чрез дискусия; - Общонационално виртуално представителство -- народът е представляван от пол. цензово формиран елит в лицето на нацията, а тя от своя страна -- от народните представители; - Класическият парламентаризъм е по-скоро олигархична система за управление : - Парламентът е орган, достъп до който имат само богатите и образовани поради наличието на цензово избирателно право. - Утвърждава се законодателната, конститутивната, бюджетната и контролната функция на парламента, като той се превръща в център на публичния дебат, като концентрира в себе си и решаващите фази на законодателния процес; - Развитие получава и парл. контрол -- правото на въпроси и питания до мин-председателя и министрите еволюира през института на интерпелацията и инцидентния вот на недоверие до **обхватна контролна функция на парламента и възможността за търсене и на пол. отговорност на правителството.** - Индивидуална политическа и наказателна отговорност на министрите и постепенно се замесват от колективната пол. отговорност на правителството като цяло. - Парламентаризма е управление чрез дискусия и съгласие, което се основава на пол. доверие. Той е ограничен от правилата на играта, фиксирани в конституцията, законите, ПОДПП, конституционни конвенции и др. - Отговорно и отзивчиво поведение : - Отзивчиво -- касае стремежа на управляващите да отчитат и да се придържат максимално плътно до интересите, потребностите и целите на управляваните, като реагират бързо на социалната динамика. - Отговорно -- система от политически отговорности, уредени по правен ред и скрепени с конституционни санкции -- правителството е отговорно пред парламента, а депутатите -- пред народа. - Монархът има династична, традиционна, божествена и харизматична, но не и демократично-рационална легитимност и той е една номинална институция без съществени собствени правомощия, като отговорността за неговите действия се поема от правителството. - Основава се и на доверието на управлявани в управляващи и между парламент и правителство. - Механизми за поддържане, прекратяване и потвърждаване на доверието между народ и пол. елит са изборите, а в някои страни и отзоваването -- институтите на пряка демокрация, насочени към вземане на персонални решения. - Способи за утвърждаване или разкъсване на връзката на доверие между парламент и правителство са въпросите, питанията, но основно вотът на доверие, недоверие и разпускане на парламента. - Контрол на доверие между парламент-президент-народ -- народен вот на недоверие. - Контрол вътре в самото правителство при криза на доверието към определени министри -- МП може сам, чрез парламента или чрез държавния глава да прави промени в състава и структурата. - Правителството е най-зависимо от парламента и затова доминира републиканския над монархическия принцип. - Тук се формира единният властови блок -- правителство и парламентарно мнозинство, като се засилва ролята на председателя на правителството. - Разширяване на избирателния корпус чрез демократизиране на избирателното право (края на 19 век и началото на 20 век) с премахването на цензовете и останалите инструменти за ограничаване не само на всеобщността, но и на равенството -- възниква масовата демокрация и способите за рационализиране на пол. участие на гражданите и за системно свързване между избиратели и избраници. - Появяват се съвременни масови партии, мобилизирани партии, масмедии, зараждат се и антидемократични идеологии, които са популистки -- масова демокрация, която води до криза. - Криза на парламентаризма -- проявява се в голям брой страни, обхващайки периода между двете световни войни и се дължи на 2 причини : - Фонови (метаюридически) : - Морална, политическа, военна и финансова катастрофа след ПСВ; - Световна икономическа криза от края на 20-те г. на XX век. - Бум на авторитарни и тоталитарни идеологии в СССР, Германия, Австрия, Италия, Испания и др. през 30-те г. на 20 век; - Липса на развита демократична политическа култура в населението - Юридически : - Нестабилност на правителството : - Дължи се на фрагментацията на парл. пространство, липса на силни пол. партии, които да поемат отговорност за управлението в рамките на демократичните стандарти, наличие на инцидентни и косвени бламове и нерационализирани в процедурен аспект механизми за парламентарен контрол и търсене на отговорност. - Липса на конституционализация на пол. партии : - Партиите нямат конституционен статус, т.е. не са уредени нито в конституциите, нито в друг източник : - Липсва контрол върху партийното финансиране -- няма каталог с допустимите източници на финансово подпомагане на партиите, нито процедура за финансов одит върху престациите, които захранват партийната система. - Не съществува контрол за конституционност -- не са уредени нито основанията за противоконституционност, нито орган, който да извършва този контрол или процедурата; - Така антисистемни партии съществуват и дори завземат държавната власт; - Става невъзможно и уреждането на правни предпоставки за развитие на вътрешнопартийната демокрация -- условия за влияние на партийните членове върху вземането на стратегически и тактически решения, както и механизми за контрол върху партийното ръководство. - Съвременен рационализиран парламентаризъм -- става от началото на 50-те г. на 20 век във ФРГ, Австрия, Италия, Белгия, Нидерландия и др. - В края на 70-те и началото на 80-те г. има опити в Южна Европа (Португалия, Испания, Гърция), а от началото на 90-те г. -- посткомунистическите страни от Централна, Североизточна и Югоизточна Европа, където се възприема по-често не чист, а хибриден вариант на парламентарната форма на управление или полупрезидентска система. - Рационализациите са : - Рефлексивни -- творческа преработка и анализ на слабостите в конституционната система, довели до криза в пол. живот и соц. реалност; - Реактивни -- тяхното отхвърляне и подмяна с институти -- антиподи. - Основни насоки на рационализация : - Стабилизиране на статуса на правителството : - Въвеждат се процедурни усложнения спрямо парл. контрол, водещи до отговорност на правителството и са гаранция срещу правителствените кризи при съхраняване на отговорното управление; - Премахват се инцидентните и косвените вотове на недоверие -- съществува порицанието + конструктивен вот на недоверие. - Въвеждат се процедурни буфери, създаващи възможност да се мобилизира парламентарното мнозинство. - Конституционализиране на пол. партии : - Регламентиране чрез конституцията, законите, решенията на конст. юрисдикции и т.н. Първи самостоятелни закони за пол. партии -- Австрия и Германия; - Регламентира се и финансирането на пол. партии и контрола за тяхната конституционосъобразност, както и статуса, организацията и реда за дейност, способите за възникване и прекратяване на политически партии, ПЗ на техни членове и органи. - Състои се в стабилна партийно доминирана демокрация, при която основен вето потенциал е единният властови блок, изграден от правителството и парл. мнозинство, което го подкрепя. 5. Представително управление a. При него народът е източник и бенефициер, но не и непосредствен субект на власт -- потова се различава от пряката демокрация, където народът е легитимационен потенциал в управлението, потребител на неговите резултати, но и участник в реализирането на публична власт, и от абсолютната монархия, където народът не е източник на власт, а само адресат; b. Гражданите се обособяват като представлявани и представители + съществува и пол. представителство, избор и отъждествяване: - Пол. представителство -- система от волеви отъждествявания, свързващ елемент между които е изборът -- между волите на народа и избирателния корпус, между избирателите и органите, които се избират пряко от народа, между волите на парламента и правителството. c. Част от пол. представителство не са само парламентът и правителството, но и държавния глава, конституционните юрисдикции, органите на съдебната власт и др. d. Видове представителство : - Съсловно -- типично е за късносредновековните и домодерни парламенти; представени са не народът или нацията, а отделни съсловия на кралството -- висша и низша аристокрация, буржоазия и др. прослойки. - Териториално -- късносредновековен произход; при съсловното се дава определен брой места и на различни територии и свободни градове при заслуги на владетеля на територията -- представени са народите на съответните автономии, региони, деволюирани общности, щати, кантони, републики и т.н. - Домодерните парламенти се изграждат въз основа на смесено прилагане на тези две разновидности -- съсловно-териториално представителство. - Днес -- репрезентативните събрания на конфедерациите, Съвета на регионите и в Съвета на министрите на ЕС. - Виртуално -- създава се въз основа на цензовото изб. право (втората половина на XIX век и началото на XX век) -- избирателният корпус е ограничен чрез полов, имуществен и образователен ценз и ценз за отседналост, т.е. по-добрата, по-образована, заможна и притежаваща по-голям залог в системата, част от гражданите -- пол. елит представлява народа. - Общо-национално представителство (след въвеждане на всеобщо и равно избирателно право в началото на 20 век) -- депутатите представляват всички граждани , без значение на техния пол, религия, етнос и т.н.; наличие на свободен мандат на депутатите -- те ще изразят общата воля и ще представляват общото благо на народа. - Партийно представителство, базиращо се на условно свободен или партиен мандат -- депутатите са формално оправомощени и дори задължени да представляват интересите на всички, а не само на своите избиратели, но все пак партиите налагат определена линия на поведение чрез партийна и фракционна дисциплина и принуда. - Представителство на интереси -- има демократични, но и авторитарни проявни форми (фашисткото корпоративно представителство в Италия преди и по време на ВСВ); - Демократичните си форми -- създаване на репрезентативни органи, в които участват делегати на най-важните организирани интереси -- синдикални, работодателски, селскостопански и т.н. (Икономическия и социален комитет на ЕС, където съществуват квоти за представителство на работници, работодатели и т.н. + горните камари на парламентите на Словения и Ирландия).