Педагогическата мисъл и практика през Ренесанса PDF

Document Details

SolidOwl179

Uploaded by SolidOwl179

Великотърновски университет 'Св. Кирил и Методий'

Tags

педагогика ренесанс хуманистична педагогика история на образованието

Summary

Рефератът обхваща педагогическата мисъл и практика през Ренесанса, фокусирайки върху хуманистичната педагогика и нейните представители. Разглежда се влиянието на хуманизма върху образователните идеи и практики на това време.

Full Transcript

Педагогическата мисъл и практика през периода на Ренесанса. Представители на хуманистичната педагогика 1. Хуманизъм и отражението му върху педагогическата мисъл и практика Ренесансът възниква в Италия през 14 век, а през следващото столетие обхваща Франция, Герма...

Педагогическата мисъл и практика през периода на Ренесанса. Представители на хуманистичната педагогика 1. Хуманизъм и отражението му върху педагогическата мисъл и практика Ренесансът възниква в Италия през 14 век, а през следващото столетие обхваща Франция, Германия, Англия и други европейски страни. Този период се характеризира с отрицание на средновековната култура и манталитет и възраждане на идеите и жизнерадостния поглед върху живота, характерен за Античността., търсене на опора в гръко-римското наследство, освобождаване от опеката на църквата. През този период подем бележи литературата, изкуството. Идейна основа на Ренесансът е хуманизмът, които се фокусира върху човека и неговияпълноценен живот на земята, човекът е творец на собственото си битие. Осовите характеристики на хуманизма са: - Аристократизъм – заражда се в средата на княжеския двор; - Индивидуализъм – идеалът е развитие на индивидуалната личност. Свободна и способна сама да постигне щастие и успех; - Възпитателна цел – хармонично развитие на личността, умственото възпитание е насочено към развитие на ума, формиране на умения за самостоятелни съждения, оценки; нравственото – към формиране на благородни нрави, добри маниери и обноски; възвръщат се позициите на физическото и естетичеко възпитание. - Индивидуален характер на възпитанието; - Образователно съдържание – разширява се, а в центъра са класическите езици и литература. Препоръчва се обучението да се води на роден език, въвеждат се занимателни елементи. 2. Хуманизмът в Италия Хуманизмът се заражда в Италия, а с най-голяма известност сред педагозите – хуманизми се слави Виторино да Фелтре /1378-1446/. Той е роден в бедно семейство, завършва философия и реторика в университета в Падуа. В двора на мантуанския херцог основава училище нар. „Дом на радостта”. Училището се помещава в замък, разположен на брега на езерото сред красив парк. В това училище Виторино обучава и деца на свои приятели. Образователното съдържание включва: четене, писане, седемте свободни изкуства, литература, спорт и игри. Въведена е проста храна и привикване на различни климатични условия. Обучението се провежда чрез игрови похвати. Възпитанието се осъществява чрез личния пример, награди и наказния, но без телесни. Обучението и възпитанието се осъществява при отчитане на индивидуалните особености на децата, между учители и ученици се установяват свободни отношения. 3. Хуманизмът във Франция 3.1. Франсоа Рабле /1494-1553/ Роден е в малко селище близо до Шинон, един от най-високо образованите хора на своето време. Педагогическите си схващания отразява в романа „Гаргантюа и Пантагрюел”. В него авторът противопоставя учебно-възпитателната практика на схоластици и хуманисти и осмива невежеството и пороците на духовенството. Схоластичното обучение е основано на безсмислени игри, механично усвояване на знания без практическо приложение, формално религиозно възпитание. На тази система Рабле противопоставя обучението от нов тип с хуманистична насоченост, реализирано чрез усвояване на полезни знания из областта на математика, естествознание, астрономия, медицина. Източник на знанията са не само книгите, но и самите предмети и явления, които са обект на изучаване. Методите са разнообразни – работа с книгата, игри, беседи, наблюдения, присъстват и забавни елементи. За разлика от останалите хуманисти, Рабле разглежда класическото наследство като източник на знания, а не само на форми и слова. Физическото възпитание се осъществява чрез рационално хранене, хигиена, дневен режим – редуване на различни дейности, активност, спорт. Средство за нравственото възпитание религията, а за естетическото – музиката, живопис, скулптура. Отччита се значението и на труда макар и само като средство на физическото развитие. Целта на възпитанието и обучението е формиране на човек, както в добродетелта, благонравието и мъдростта, така и във всички области на свободното и благородно знание. 3.2. Мишел дьо Монтен /1553-1592/ Роден е в заможно семейство, получава добро образование. Завършва колежа в Бордо и продължава образованието си в Париж, където изучава литератува, медицина и гръцки език. Работи като съветник в парламента и кмет на Бордо, но по-голямата си част от живота прекарва като отшелник в замъка Монтен. Философска основа на възгледите у е скептицизма, но това не означава отричане на познанието, а е негов резултат. Педагогическите си възгледи отразява в „Опити”, където подлага на остра критика съвременното му обучение. Суровата дисциплина предизвиква омраза, а не любове към знанието и училището. Обучението в страите училища води до затъпяване, развива само паметта, но не и разума, не съдейства за умственото и нравствено формиране развитие на детето. Целта на възпитанието той вижда във формирането на човека ка то личност без да се противопоставя тяло и душа. Изисква съобразяване с индивидуалните особености на детето и темпа му на развитие, отказ от насилието и принудата. Знанията трява да правят човека не учен, а умен. Знанието е средство за умственото възпитание, необходимо е да се предизвиква любопитство към всичко у детето, да се представят различни и противоположни схващания и учениците сами да търсят решение. Важни предмети са философия, история, логика, реторика, геометрия, физика. Методи на обучението са беседа, игри, разказ на учителя, самостоятелна работа с книгата на ученика. Обучението трябва да е забавно, без принуда. Нравственото възпитание и духовното развитие се свързва с усвояването на добро поведение и външен вид. Физическото се свързва с укрепване на тялото, привикване към различни климатични условия, всякаква храна, облекло, условия за спане. Танците и музиката също намират място в обучението като естетичски елементи. 4. Хуманизмът в Германия 4.1. Дезидерий Еразъм /1467-1536/ Нарича се Ротердамски по името на родния му град. Той е незаконородено дете на католически свещеник, дълги години живеее зад манастирските стени. След като напуска манастира обукаля Европа, поради което се нарича „гражданин на света”. Работи като частен учител на студенти, възпитател на деца, чете лекции в университета в Кеймбридж. Педагогическите си идеи отразява в произведениятс „Цицеронианец”, „Върху необходимостта от ранното наставляване на момчетата”, Върху методите на учене и др. За разлика от другите хуманисти, той се интересува от усъвършенстване на обществото. Стреми се да възвърне идеалите на ранното християнство, възпитаващо в милосърдие, ненасилие, толерантност. Главното средство за възпитание в човеколюбие е образованието. В произведенията си използва сатирата, за да даде израз на категоричнмото отричане на съвременното му училище, основано на насилие и строга дисциплина, формаялизма, безсмисленото обучение. Според него образованието трябва винаги да преследва морални цели, ценен извор на нравствени идеи вижда в религията. Издава Новия завет, но му дава различно от схоластичното тълкуване. 5. Хуманизмът в Англия 5.1. Томас Мор Един от най-видните представители на хуманизма в Англия е Томас Мор / 1478- 1535/. Неговите идеи излизат извън границите на образованието и се насочват към едно ново устройство на обществото. Завършва Оксфорт и работи като адвокат, издига се до лордканцлер на Англия, но поради отказ да даде клетва пред краля като глава на църквата е осъден на смърт. Според Мор животът е най-висшата ценност. Той е противник на смъртното наказание, а коренът на злото вижда в частната собственост и парите. Неговите идеи намират израз в социалния проект за едно идеално обществено устройство наречен „Утопия”. Утопичното общество е антитеза на съвременото му общерство. То е основано на равенство, всеобщ труд, без частна собственост. От физически труд са освободени само управниците и занимаващите се с наука. Образованието е пътят за поддържане на идеалния обществен строй. То се основава на идеята за всеобщо – всички деца ходят на училище, където се изучават предмети от квадривиума, философия, диалектика, медицина. Обучението се извършва на роден език. Успоредно с обучението се осъществява и трудовата подготовка. Всички деца изучават земеделие теоретично и практически, включително и един занаят, който ще практикуват в бъдеще. Идеите на Мор са свързани с непрекъснатост на образованието – голяма част от свободното си време утопийците посвещават на научни занимания. Сутрин се провеждат публични лекции, които се посещават от всички, които се интересуват от темата. Основно средство на нравственото възпитание са четенето на морални четива, религията, етическата проблематика се изяснява чрез игри. Мор се обявява за свобода на религиозния избор. Отдава се значение и на физическото възпитание, а военното е перманентна част и необходимо условие за защита от нападения. 5.2. Томазо Кампанела /1568-1639/ На 14 години става монах, многократно е арестуван и обвиняван в ерест. Повече от 27 години прекарва в затвора поради обвинения за участие в подготовка на въстание срещу владичеството. В затвора написва книгата „Градът на слънцето”, в която отразява своите утопични идеи за по-справедливо устройство на обществото, основано на равенство и труд. Възпиттаието е държавна грижа и обхваща всички деца. Семейства не се създават. В първите години децата се отглеждат от своите майки, а след това се предават на настойници и учители. Обучението започва от ранна възраст, като до три години се усвоява езика, а след това се провежда под формата на разходки около градстките стени, изобразяващи цялата наука. Обучението се осъществава чрез лекции, беседи, спорове, наблюдения. Голямо значение се отдава на естествените науки, медицина, чужди езици. И тук се открива идеята за съчетаване на обучението с физическия труд. Децата от малки посещават занаятчийски работилници и художествени ателиета, а след това в специални галерии се упражняват занаяти. След 12 годишна възраст се осъществява и всеобщо военно обучение и възпитание. Физическото и нравствено възпитание също присъстват, като за всяка добродетел е определено специално длъжностно лице. И тук се открива идеята за непрекъснатост на образованието – солариите работят четири часа дневно, а свободното им време е отдадено на занимяния с наука, изкуство и спорт. Идеите на Кампанела и Мор са насочени към постигане на съвършен общствен строй, неподлежащ на изменение и развитие. Възпитанието и образованието са насочени към приспособяване на децата към установения ред. Те възприемат някои от хуманистичните идеи за хармонично развитие на личността, но приоритетно място заема обществото. Ренесансът е един от най-плодотворните периоди в духовно отношение, педагогическите мислители поставят мост между минало и бъдеще и подготвят основите за изграждане на педагогиката като наука.

Use Quizgecko on...
Browser
Browser