Конспект: Международни отношения (PDF)

**[Конспект: ]{.smallcaps}** 1. **[Проблемът за дефиницията на международните отношения. Участници. Разглеждане на МО като система. ]{.smallcaps}** 2. **[Теории за МО]{.smallcaps}** 3. **[Основни етапи в развитието на МО. Еволюция на системите на МО.-Вестфалска, Виенска, Версайско-Ваши...

**[Конспект: ]{.smallcaps}** 1. **[Проблемът за дефиницията на международните отношения. Участници. Разглеждане на МО като система. ]{.smallcaps}** 2. **[Теории за МО]{.smallcaps}** 3. **[Основни етапи в развитието на МО. Еволюция на системите на МО.-Вестфалска, Виенска, Версайско-Вашингтонска, Ялтенско-Потсдамска ]{.smallcaps}** 4. **[Периодът на Студената война, доктрини, отношения, разведряване]{.smallcaps}** 5. **[Локални конфликти по времето на Студената война ]{.smallcaps}** 6. **[Международните отношения в края 20 и пред 21-ви век. ]{.smallcaps}** 7. **[Външна политика и дипломация- понятия]{.smallcaps}** 8. **[Дипломатическа служба. Видове. Дипломатическа кореспонденция. Церемониал ]{.smallcaps}** 9. **[Международни преговори ]{.smallcaps}** 10. **[Международни конфликти. Управление на кризи. ]{.smallcaps}** 11. **[Сътрудничество и интеграция в МО]{.smallcaps}** 12. **[Сигурност. Равнища и концепции за сигурност. Разоръжаване ]{.smallcaps}** ***1.1.Международните отношения- Дефиниция*** Предметът на международните отношения е относително понятие, което се развива много бързо. Това е многоизмерен предмет с изключителна сложност А) Дефиниция от гледна точка на участниците- взаимодействията между държави и групи държави, нации и други социални формации, които пресичайки държавната граница, се реализират в глобален контекст. Държавите не са единствените участници в международните отношения. Участниците в системата на международните отношения са различни субекти, които играят роля в глобалната политика, икономика и сигурност. В широк смисъл международните отношения са междудържавни отн. + всички други транснационални неправителствени връзки, при които се пресича държавната граница. 1.2.Участници (субекти) в МО Основен участник в МО е държавата (микродържави, квазидържави...), освен нея обаче субект на международните отношения са световни (трансгранични) организации, индивидите (превес на политическите лица и важните личности), трансгранични субекти, неправителствени организации, транснационални компании (Google, Apple...) 1.3. Периоди и разцвет на системата на МО -Предпоставка за появата на МО е създаването на съседни суверенни държави -С подписването на Вестфалския мир от 1648г. започва развитието на системата на МО -От 18в. нататък системата на Мо се разглежда като взаимоотношения между власт на суверенна -19/20в- държавната система започва да обхваща цялата територия на земята ***2.1.Теории за МО***-теориите за международните отношения предлагат различни начини за анализ и разбиране на взаимодействията между държави, организации и други участници в международната система. Делят се на основни теоретични школи: А) Реализъм- Реализмът в международните отношения има класически и модернизирани версии, които се развиват през различни етапи. **Класически реализъм**- Политиката, включително международната, е продукт на човешката природа, която е егоистична, конкурентна и стремяща се към власт. Човешката природа е причина за конфликти -- хората и държавите се ръководят от стремеж към власт. Държавите са основни и рационални актьори в международните отношения. Международната система е анархична (липсва върховен авторитет), което води до постоянна несигурност. **Неореализъм**- В по-късен етап реализмът е модифициран и чрез разработването на неореализма (структурен реализъм). Международните конфликти се дължат не толкова на човешката природа, а на структурата на международната система. Неореализмът се фокусира върху системни фактори (баланс на силите), а не върху човешката природа. Понятието за власт е свързано с оцеляването на държавите в международната система. Б) Либерализъм- Либерализмът в международните отношения е теоретична школа, която предлага оптимистична алтернатива на реализма, фокусирайки се върху сътрудничеството, институциите и прогреса в международната система. Тази теория се базира на убеждението, че държавите и други участници могат да работят заедно за постигане на мир, стабилност и просперитет. Либерализмът твърди, че държавите могат да си сътрудничат, дори в анархична международна система. Конфликтите не са неизбежни, а могат да бъдат предотвратени чрез институции и комуникация. Организации като ООН, ЕС и СТО подпомагат сътрудничеството, намаляват несигурността и разрешават конфликти. Те създават правила, които улесняват мирното взаимодействие между държавите. Търговията и икономическите връзки създават взаимна зависимост, което прави войната по-малко вероятна. (държави с тесни икономически отношения са по-мотивирани да поддържат мир); Либерализмът твърди, че демократичните държави по-рядко воюват помежду си(склонни да са избягват конфликти); Либерализмът подчертава ролята на морала, правата на човека и международното право в регулирането на международните отношения. В) Социален конструктивизъм- Социалният конструктивизъм показва, че международните отношения не се основават само на материални интереси и сила, а на социално конструирани идеи, идентичности и норми. Идеите, вярванията и идентичностите на държавите определят техните интереси и поведение. Държавите не действат само заради власт или оцеляване, а въз основа на това как възприема себе си и другите. Според конструктивизма анархията в международната система не е неизменна реалност, а зависи от начина, по който държавите я възприемат. [Примери за социален конструктивизъм] - Европейският съюз (ЕС): - ЕС се разглежда като общност, основана на споделени ценности, идентичности и норми, а не само на икономически интереси. - Студената война: - Възприемането на САЩ и СССР като врагове е резултат от взаимно конструирани идентичности и идеологии, а не просто от материални различия. Г) Критическа теория- Критическата теория за международните отношения предлага алтернативен поглед към глобалната политика, като подчертава ролята на историческите процеси, властта и идеологиите в създаването на настоящия световен ред. Нейната цел не е само обяснение на съществуващата система, но и нейното трансформиране, за да се създаде по-справедлив и равноправен свят. Международните институции и правила често отразяват интересите на доминиращите сили. Теорията изследва как икономическата, политическата и културната власт се използват за запазване на неравенствата. Основна цел е трансформацията на системата, за да се намалят неравенствата и да се даде гласност на маргинализираните групи. ***3.1.Основни етапи в развитието на МО. Еволюция на системите на МО -- Вестфалска, Виенска, Версайско-Вашингтонска, Ялтенско-Потсдамска*** А) Вестфалска система- Вестфалската система от договори представлява повратна точка в историята на международните отношения. Тя създава основите на съвременната концепция за национален суверенитет и международна дипломация, подписва се след края на 30-годишната война(войната между католици и протестанти през 1618-1648г.) , и въвежда понятието национална държава с идеята, че една държава не трябва да бъде империя, а трябва да обединява хора с еднакъв произход, за да бъде устойчива във времето; основни принципи на тази система са държавен суверенитет- всяка държава получава правото сама да управлява вътрешните работи без чужда намеса, границите на една държава се считат за неприкосновени, допълнително затвърждава принципа- на когото е властта- негова е и религията, утвърждава идеята за равенство между държавите в международните отношения, независимо от големината и силата им; създава идеята, че за да се постигне световен мир трябва да има баланс между великите сили; Последици- край на религиозните войни в Европа, Свещената Римска империя губи част от властта си, което води до по-голяма автономност на германските княжества в пределите и, държавите започват да функционират като независими, суверенни единици, Швейцария и Нидерландия получават независимост, популяризира се идеята за преговори и договори като средство за решаване на конфликти Б)Виенска система- Виенската система от договори е резултат от Виенския конгрес (1814--1815), свикан след поражението на Наполеоновата Франция, с цел да се възстанови политическият ред в Европа-монархическия ред. Тя полага основите на международна система, основана на баланс на силите, и цели да осигури траен мир и стабилност. Продължава до началото на ПСВ и също променя колониалния ред в Европа. Конгресът се провежда от ноември 1814г. до юни 1815г. В него участват великите сили; Великобритания, Русия, Прусия, Австрия и Франция. На конгресът се взимат важни решения, засягащи цялостния мир на континента- Швейцария е обявена за неутрална държава, Полша и Саксония са разделени между Русия, Австрия и Прусия, като Русия получава голяма част от Полша, създаден е Германски съюз, който се състои от множество на брой княжества (до 1871г. след френско-пруската война и обединението на Германия), Италия е разделена териториално между Австрия и други независими княжества, Франция възстановява територията си от 1792г. преди настъпателната политика за териториално разширение на Бонапарт и династията на Бурбоните е върната на власт (до 1870г. ,когато твърдо е утвърдена републиката като държавна форма на управление).Този ред, наложен от Виенския конгрес е известен още и като Метернихова система и продължава да има силно влияние чак до 1848г. ,когато в Европа започват да се зараждат нови движения, които се противопоставят на статуквото монархическо управление до момента, освен това се сменят и водещите лидери. 3.2. Системата от съюзи на Ото фон Бисмарк -след Френско-Пруската война и обединението на Германия [Тайният съюз с Австро-Унгария 1879 г.]-- Двоен съюз:-Сключен между Германия и Австро-Унгария; Основната цел е взаимна защита в случай на нападение от Русия; [Тройният съюз 1882 г].: Разширение на Двойния съюз с включването на Италия.; Договорът предвижда взаимна защита в случай на нападение от Франция или друга сила.; Италия се присъединява заради териториални спорове с Франция в Северна Африка. (По време на ПСВ Италия предава съюзниците си) [Съюзът на тримата императори 1873 г].: Сключен между Германия, Русия и Австро-Унгария; Целта е да се запази мирът в Европа и да се предотврати сътрудничество между Русия и Франция; Този съюз обаче е нестабилен заради конфликтите между Русия и Австро-Унгария на Балканите. [Презастрахователният договор с Русия 1887 г.]: Тайно споразумение между Германия и Русия; Германия обещава неутралитет в случай на война между Русия и Австро-Унгария, освен ако Русия не започне войната; Бисмарк използва този договор, за да запази Русия като съюзник и да предотврати сближаване между Русия и Франция. [Проблеми и разпад на системата от съюзи:] Балканският конфликт: Конфликтът между Австро-Унгария и Русия за влияние на Балканите отслабва стабилността на съюзите. Отстраняването на Бисмарк (1890 г.): Император Вилхелм II премахва Бисмарк, което води до разпад на внимателно изградената система. Краят на Презастрахователния договор: *Германия не подновява договора с Русия, което позволява на Франция и Русия да се сближат, създавайки Антантата.* 3.3. Създаване на Антантата-Антантата (Великобритания, Франция, Русия) се оформя в резултат на дипломатически усилия за преодоляване на дългогодишни конфликти между тези страни и като противодействие на Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия).Причините на създаването на този съюз за взаимопомощ са основно общия страх към Германия след нейното обединение, което я превръща във водеща сила в Европа. Освен това нейния лидер Бисмарк води настъпателна политика на милитаризация и колониален интерес. Този общ страх на трите държави от създадения по-късно Троен съюз им позволява да разрешат своите колониални спорове и да станат сътрудници, създавайки Антантата. [Франция и Русия -- Двоен съюз 1894 г.] :След като Бисмарк е отстранен от власт през 1890 г., Германия не подновява Презастрахователния договор с Русия. Това кара Русия да търси нов съюзник; През 1894 г. двете страни подписват военно-политически съюз, насочен срещу Германия и Тройния съюз. [Франция и Великобритания -- Антанта 1904 г].: Дълго време отношенията между Франция и Великобритания са обтегнати заради колониални конфликти; С цел да се избегнат бъдещи конфликти, през 1904 г. двете държави подписват „Сърдечна Антанта", споразумение за уреждане на колониалните им спорове. Това споразумение бележи началото на по-близко сътрудничество. [Великобритания и Русия -- Англо-руска Антанта 1907 г.:] През 1907 г. двете държави подписват Англо-руската Антанта, уреждайки териториалните спорове в Персия, Афганистан и Тибет. Това споразумение включва Русия в сътрудничеството с Франция и Великобритания. [Формирането на Тройната Антанта:] С подписването на тези три ключови споразумения, през 1907 г. се оформя Тройната Антанта, обединяваща Франция, Великобритания и Русия. Това не е официален военен съюз като Тройния съюз, но трите държави започват да координират дипломатическите си и военно-стратегическите си действия. В)Версайско-Вашингтонската система от мирни договори (междувоенен период 1919г.-1938г.)-това е система от мирни договори, свързани с края на ПСВ и налагане на мир на континента. Победителките изготвят мирни договори с победените държави. Разпадат се няколко империи на картата на Европа-ОИ,АУ и Германската, на тяхно място се създават нови държави- Полша, Югославия, Чехословакия. Целта на системата е да се ограничи възможността за бъдещи конфликти на победените държави (Германия, АУ, ОИ и България)-затова санкциите са изключително жестоки. Подписаните мирни договори са несправедливи и това води до избухването на ВСВ след години. Появява се идеята за създаване на световна организация за взаимопомощ- ОН-„Обществото на народите", която е първообраз на ООН, но се разпада. На Парижката мирна конференция (1919 г.), която установява мирните договори след Първата световна война, участват представители на победителките -- главно Съюзниците от Антантата. Най-голямо влияние имат т.нар. \"Голямата четворка\" -- лидерите на четирите основни държави-победителки.: Президентът на САЩ- Удроу Уилсън: Автор на прочутите \"Четиринадесет точки\", които предлагат принципи за справедлив мир и създаването на Обществото на народите. Уилсън се застъпва за по-умерени условия за Германия, но среща съпротива от останалите сили. Фокусът му е върху самоопределението на народите и гарантирането на дългосрочен мир. Великобритания: Министър-председател Дейвид Лойд Джордж: Стреми се към баланс между наказването на Германия и запазването на нейната икономическа сила, за да предотврати комунистически революции и да възстанови търговията в Европа. Подкрепя Франция за репарации, но е против прекомерното отслабване на Германия. Франция: Премиер Жорж Клемансо: Най-твърдият от представителите на \"Голямата четворка\". Набляга на тежки санкции за Германия, включително репарации, военно ограничение и териториални загуби. Основната цел на Клемансо е да гарантира, че Германия няма да представлява заплаха за Франция в бъдеще. Италия: Премиер Виторио Орландо; Търси териториални придобивки за Италия, включително земи, обещани с Лондонското споразумение от 1915 г. (Южно Тирол, Далмация и други територии).Неговите претенции обаче често са пренебрегвани, което води до дипломатически неуспех за Италия. Русия: Не участва в конференцията, тъй като след Октомврийската революция (1917 г.) болшевишкото правителство е сключило отделен мир с Германия (Брест-Литовски договор) (1918 г.).; Новосъздаденият Съветски съюз е разглеждан като заплаха за Европа. Германия и победените страни: Германия, Австрия, Унгария, България и Османската империя са изключени от мирните преговори. Те само получават условията за мир и нямат право на участие в тяхното обсъждане. Основните договори от Версайско-Вашингтонската система: [Версайски мирен договор- Германия]- 28.06.1919г. /всеки един от договорите има териториални и репарационни клаузи/- Елзас и Лотарингия са върнати на Франция, Сарската област е поставена под контрола на ОН за срок от петнадесет години / 1935- плебисцит- допитване/ и областта е върната на Германия. Рейнската област е демилитаризирана, като през 1936 Германия я ремилитаризира. Територии преминават към Полша, Белгия, Дания. Германия се задължава да признае независимостта на Полша. Наложените на Германия репарации са в колосален размер, войската на Германия е силно ограничена и е на доброволчески принцип. [Сен-жерменски договор с Австрия]- 10.09.1919г. с този договор се слага край на Австро-Унгария, Австрия трябва да признае независимостта на Унгария, Чехословакия- СХСК/ КСХС- Кралство на Сърби, Хървати и Словенци, забранява се присъединяването на Австрия към Германия [Трианонски договор с Унгария]- идентичен на Сен-жерменския- 1920г. [Ньойски мирен договор-27.11. 1919-] Южна Добруджа остава за Румъния, западните покрайнини преминават къв КСХС, а Беломорска Тракия е дадена на гърците- Репарациите са в огромен размер- изключително тежки- войската ни е ограничена и подобно на германската на доброволчески принцип [Севърски- договор с Османската империя] 1920г. - не влиза в сила заради революцията в страната и войната с Гърция - много от клаузите на севърския договор не са включени по-късно в лозанския мирен договор 1923г.- Кемал Ататюрк повежда страната към победа- Турска република САЩ не ратифицира мирните договори и устава на ОН, защото ги смята за несправедливи. САЩ свиква конференция във Вашингтон през 11.1921- на която да се обсъдят въпросите за морското разоръжаване и Далечния изток - участват 9 държави- САЩ Великобритания, Япония, Франция, Италия, Китай, Белгия, Холандия, Португалия. Първият подписан договор е Договорът на четирите- неприкосновеността на островните си владения в Тихия океан Договорът на петте- с този договор определят съотношението на тонажите на големите си бойни кораби- най- облагодетелстваната държава е САЩ, а Великобритания се отказва от правилото на двойния стандарт Договор на деветте- всички, участвали на Конференцията- отнася се за Китай- заявят, че ще зачитат суверенитета на Китай и че ще се придържат към принципа на свободна конкуренция на целия китайски пазар. 20-30-те Германия е първата държава, която признава новата власт в Съветски съюз/ 1923- СС/от , подписвайки договора от Рапау Проблемите на Германия след 20-те след изплащането на първата репарационна вноска Германия изпада в тежка финансова криза, САЩ и Великобритания и разрешават да отсрочи във времето следващата вноска- недоволни от това Белгия и Франция окупират Рурската област- впоследствие те биват принудени да се изтеглят от областта, през следващите години са приети няколко икономически плана, като в началото на тридесетте години икономиката на страната се стабилизира, през 1925 г. е свикана конференция Локарно, на която се подписва Рейнският гаранционен пакт. Германия, Франция и Белгия се задължават да зачитат неприкосновеността и ненарушимостта на западните германски граници, освен това те не трябва да прибягват до война, като са предвидени две изключение. Едно от условията да влезе в сила пакта е да влезе в ОН. През 1928 г. Бриан- Келог -Френският външен министър (Бриан) предлага на американския държавен секретар Келог договор за вечно приятелство, забраняващ използването на войната като средство за решаване на спорове ;първият многостранен договор, който изрично забранява прибягването към война. Основна идея на договора: Подписалите държави се задължават да се откажат от войната като инструмент на националната политика. Войната е обявена за незаконна, освен ако не се води за самозащита. Вместо война, споровете между държавите трябва да бъдат решавани чрез мирни средства, като преговори или арбитраж. 30-те години се появява Хитлер-1933 г. Хитлер бива назначен за Канцлер, като благодарение на палежа на сградата Райхстага НСГРП- Националсоциалистическа германска работническа партия- да си осигури места в Парламента - през август 1934 след смъртта на президента Хитлер обединява функциите на президент и канцлер и се обявява за фюрер на третия райх, пред националсоциалистите стоят две основни цели- пълна ревизия на Версайския мирен договор, а втората е разширяване на необходимото жизнено пространство за арийската нация. Г) Системи по време на ВСВ [Конференцията в Техеран- 28.11-1.12.1943г].- Това е първата среща на Тримата големи- Франклин Делано Рузвелт, Уистън Чърчил, Йосиф Сталин; на нея се взима решението за откриване на втори фронт срещу Германия през 1944г. в Нормандия (Франция) Лидерите обсъждат бъдещото разделение на Германия и начини за предотвратяване на нейната военна възстановяване. Осигуряване на сътрудничество за изграждане на следвоенен мир и нова система за международна сигурност. Русия настоява за изместване на Полските граници с 200км- запад и решаване на въпроса за Балканския полуостров след войната. Решава се Иранския въпрос за независимост и суверенитет. СССР се съгласява да се включи във войната с Япония срещу териториални отстъпки. [Конференцията в Ялта -4-11.02.1945г.]-Тримата големи отново се събират и решават основно съдбата на Германия, която след войната да бъде разделена на 4 окупационни окръга (всеки един от тях за една страна от победителките -Великобритания, СССР, САЩ, Франция) Германия трябва да бъде демитализирана и разоръжена, високи репарации, нацизмът трябва да бъде изкоренен, разчертават се принципите на ООН, Полската граница се определя по линията „Кързън", СССР се обяви война на Япония след капитулацията на Германия На 8.05. Вилхем Кайтел подписва официално капитулацията на Германия, Хитлер се е самоубил седмица по-рано. [Конференцията в Потсдам-17.07-2.08.1945г.-] Среща между Сталин, Климент Атли (замества Чърчил след смъртта му) и президентът Труман. Трябва да се изготвят договори с победените държави. Променят се границите на Полша, налагат се комунистически режими и съветско влияние на Балканите, подканва Япония към капитулация, Създава се съвет на министрите на външните работи на 5-те постоянни членки на ООН, който трябва да изготви мирните договори. След ВСВ светът се разделя на две сфери на влияне- Студената война Д) Създаването на ООН-25.04.1945г. в Сан Франциско се учредява ООН от 5-те държави постоянни членки- САЩ, Китай, Франция, Англия, СССР; основните цели на ООН е да осигури траен мир и да обезоръжи всяка военна заплаха с помощта на дипломацията. ***4.1. Периодът на Студената война -- обща характеристика, основни понятия, външнополитически доктрини, военно-стратегически отношения, разведряване*** Терминът е употребен за първи път от Джордж Оруел в „1984".Периодът на студената война се характеризира с няколко етапа 1\) Мразовит период -- до края на 1950-те години 2\) Разведряване -- от средата на 1960-те до края на 1970-те години 3\) Втора Студена война -- 1980-те години. Полагане на двуполюсен световен модел. САЩ и СССР водят „скрита" война за надмощие във всяко едно отношение. Външнополитически доктрини през периода на Студената война: Доктрини на САЩ\ [Доктрина „Труман" (1946г.)-] САЩ обещават, че ще предоставят помощ в размер на 400 млн. долара на Гърция и Турция, за които смятат, че се намират под пряка комунистическа заплаха [Доктрината „Айзенхауер"] (1957)- оповестена е след Суецката криза- щатите заявяват, че близкият изток е сфера на жизнените американски интереси и че ще помагат на всяка страна там, която се противопоставя на комунизма [Доктрината „Джонсън"] (1965г.)- Западно полукълбо- щатите няма да допуснат да се създаде още една комунистическа държава след Куба в западното полукълбо [Доктрината „Никсън" (1969 г.)- т]ази доктрина, произнесена в Гуам, „подпечатва" плана за Виетнамизация, съгласно, който американските войски бавно ще бъдат изтегляни от конфликта в Югоизточна Азия и [ ] замествани от южновиетнамски части. [Доктрината „Картър" (1980г.)-] след съветската инвазия в Афганистан- конкретизира доктрината Айзеннхауер и се отнася за Персийския залив [Доктрината „Рейгън"(1985г.)-] свързва се с проекта звездни войни-предвиждащ разполагането на оръжия в Космоса, които могат да поставят под стратегически контрол на практика цялата планета- САЩ заявяват, че ще дестабилизират държави, попаднали под съветско влияние Съветски доктрини [Доктрината „Брежнев" 1968г].- оповестена след Пражката пролет- известна като доктрината за ограничения суверенитет- с нея СССР заявява, че ще се меси в делата на държавите в Източния блок, за да запази единството на блока [Доктрина „Синатра" 1987-1988г.-новото мислене на Горбачов]- с нея СССР оповестява, че няма да се меси в делата на другите страни включително и тези от Варшавския договор. ***5.1.Локални конфликти по време на Студената война*** А) Берлинската криза -Берлинска криза 1- След ВСВ както Германия, така и Берлин бива разделен на 4 отделни части- Западен Берлин е под контрола на САЩ, Великобритания и Франция, а Източен Берлин под контрола на СССР , като самият град се намира изцяло в съветската окупационна зона. Предпоставки и причини за Берлинската криза от 1948/49г.- идеята за икономическо обединение в западните зони, въвеждането на германската марка в трите основни разделения на Германия (на Франция, САЩ и Великобритания) и по- късно в Западен Берлин, оттеглянето на съветските представители от контролната комисия на съюзничките през 1948г. В края на юни 1948г. Съветските войски блокират достъпа до Западен Берлин- доставяне на провизии по въздух през следващите 10 месеца. През май 1949г. блокадата е вдигната, след като е постигнато споразумение между четирите страни- ПОСЛЕДИЦИ- Германия е окончателно разделена през май 1949г. е провъзгласена ФРГ. Западен Берлин не част от страната, той има особен статут, а през октомври същата година е провъзгласена и ГДР- източна Германия. Берлинска криза втора част- 10 години по- късно берлинският въпрос отново се поставя на дневен ред- през ноември 1958г. Хрушчов отправя ултиматум към западните сили, че до 6 месеца те трябва да уредят отношенията си с ГДР и Берлин да бъде превърнат в свободен и демилитаризиран град- неговата цел е западните съюзници да напуснат Западен Берлин и целият град да стане част от ГДР.СССР обаче не предприема никакви действия след изтичането на шестмесечния срок- през септември 1959г. Хрушчов заминава за Кемп Дейвид / първата съветска визита в щатите/, където се договаря с Айзенхауер временно да замразят берлинския въпрос- неговото решаване е допълнително отложено заради сваления американския разузнавателен самолет U2 близо до Урал. През 1961г. юни във Виена Хрушчов заявява на Кенеди, че подновява ултиматума за Берлин и заплашва да подпише отделно споразумение с ГДР. През август 1961г. започва изграждането на Берлинската стена- целта на изграждането и е да се спре изтичането на работна ръка от Източна към Западна Германия през Западен Берлин, като критичен момент в кризата е случилото се през октомври същата година на чекпойнт Чарли, тогава съветски и американски танкове застават едни срещу други в бойна готовност. СССР и страните от източния блок подписват отделен договор с ГДР, а западните сили разполагат още въоръжение на територията на ФРГ. Стената стои до 1989 г., когато започва процесът на обединение на Германия. Двата етапа на Берлинската криза показва разделението между Изток и Запад- комунизъм и капитализъм на идеологическо ниво. Самата стена се превръща в символ на Студената война и разделението на света Б) Корейската война 1950-1953г-. до ВСВ Корея е японска колония, като на срещата в Кайро през ВСВ-1943г. Рузвелт, Чърчил и ЧанКайшъ решават, че след войната Корея ще стане свободна и независима. През август 1945г. Труман и Сталин се договарят, че японските сили насевер от 38-мия паралел ще се предадат на СССР, а на юг на САЩ. В края на годината в Москва е потвърдено, че Корея ще стане независима след 5-годишно попечителство, това не се случва, тъй като през 1948г. са създадени Република Корея-Южна Корея и Корейска народна република- с водач Ким ИрСен. Войната започва на 25 юни, като Северна Корея напада Южна като целта на Ким ИрСен е да обедини двете части. В следващите дни са приети 3 резолюции в съвета за сигурност на ООН, те осъждат нападението и узаконяват изпращането на сили на ООН, ръководени от САЩ, в помощ на Южна Корея. Вторият етап на войната започва с включването на силите на ООН, те успяват да изтласкат севернокорейците на север от 38-мия паралел. В третия етап на война се включва Китай на МаоДзедун на страната на Северна Корея, като СССР се включва с оръжия и техника. През следващите месеци войната се води около 38-ия паралел, като 27 юни 1953г. в Пханмунджом е подписано примирие. Мирен договор още не е подписан, но има примирие. Определя се демилитаризирана зона, която е около 38-ия паралел, като това е демаркационната линия и до днес. Това е първата локална война от времето на СтВ, в която пряко участват щатите, а не пряко СССР. В) Суецката криза- Суецката криза е значимо международно събитие, свързано с контрола над Суецкия канал и по-широкото геополитическо напрежение в Близкия изток. Кризата противопоставя Египет на Великобритания, Франция и Израел и има важни последици за световния ред. Каналът е ключов стратегически воден път, свързващ Средиземно море с Червено море. Той е от жизнено значение за международната търговия, особено за превоза на петрол от Близкия изток към Европа. През юли 1956 г. египетският президент Гамал Абдел Насар обявява, че национализира Суецкия канал. Това е в отговор на отказа на САЩ и Великобритания да финансират строителството на Асуанския язовир, както и част от стремежа на Насар да затвърди египетската независимост. Национализацията засяга интересите на Великобритания и Франция, които имат значителни икономически и стратегически интереси в канала. Насар става водеща фигура и се противопоставя на Израел, като блокира преминаването на израелски кораби през канала и Тиранския проток. През октомври 1956 г. Великобритания, Франция и Израел планират съвместна акция срещу Египет.29 октомври: Израелски войски нахлуват в Синайския полуостров и напредват към канала. Великобритания и Франция поставят ултиматум на Египет и Израел да прекратят боевете и да изтеглят войските си, което Египет отказва. 31 октомври: Британски и френски сили започват бомбардировки над Египет и по-късно изпращат войски, за да окупират ключови части от Суецкия канал. САЩ и СССР, макар и геополитически противници, осъждат интервенцията. СССР заплашва с военни действия срещу Великобритания и Франция. САЩ, под ръководството на президента Дуайт Айзенхауер, настояват за прекратяване на атаките и за оттегляне на войските. Под натиск от ООН, САЩ и СССР, военните действия са прекратени. ООН изпраща мироопазващи сили (първата такава мисия в историята), за да гарантира стабилност в региона. Египет запазва контрола над Суецкия канал, а национализацията остава в сила. Великобритания и Франция претърпяват значителен удар върху своя международен престиж и влияние, което ускорява края на техните империи. Роля на САЩ и СССР. Суецката криза символизира края на колониалната епоха и началото на нова ера, в която САЩ и СССР играят водеща роля. Освен това тя подчертава значението на ООН като посредник в международните конфликти и укрепва египетската позиция на регионален лидер. Г) Карибската криза- Карибската криза е един от най-напрегнатите моменти на Студената война. Тя се разиграва през октомври 1962 г., когато САЩ и СССР се сблъскват заради разполагането на съветски ядрени ракети в Куба. Конфликтът едва не води до глобална ядрена война. През 1959 г. Фидел Кастро и неговото комунистическо правителство идват на власт в Куба. Куба става съюзник на СССР. През 1961 г. САЩ организират неуспешна инвазия в Залива на прасетата, опитвайки се да свалят режима на Кастро. Това задълбочава напрежението между Куба и САЩ. По онова време САЩ вече имат ядрени ракети, разположени в Турция и Италия, които заплашват СССР. СССР иска да компенсира този стратегически дисбаланс, разполагайки свои ракети в Куба. На 14 октомври 1962 г. американски разузнавателни самолети U-2 заснемат съветски ракетни установки в Куба. Ракетите са с обсег, който позволява атака срещу почти цялата територия на САЩ. Президентът Джон Ф. Кенеди обявява кризата на 22 октомври 1962 г.САЩ налагат морска блокада (или \"карантина\") на Куба, за да предотвратят доставката на още ракети и оборудване от СССР. САЩ изискват незабавното премахване на ракетите от Куба. СССР, под ръководството на Никита Хрушчов, настоява за гаранции, че САЩ няма да нападат Куба. На 28 октомври 1962 г. кризата е разрешена след интензивни тайни и публични преговори. СССР се съгласява да премахне ракетите си от Куба. САЩ се съгласяват да не нападат Куба. Тайно премахват своите ракети от Турция няколко месеца по-късно. Кенеди укрепва международния си авторитет, но кризата подчертава и уязвимостта на САЩ. Хрушчов е критикуван в СССР за \"отстъпките\" и губи политическа подкрепа. Кризата довежда до усилия за ограничаване на ядрените оръжия, като подписването на Договора за забрана на ядрените опити през 1963 г. Карибската криза остава символ на опасностите и сложността на Студената война, както и пример за необходимостта от дипломация в условията на глобално напрежение. Д) Виетнамската война-Виетнамската война е един от най-дългите и разрушителни конфликти на 20-ти век. Тя противопоставя Северен Виетнам (подкрепян от СССР и Китай) и Южен Виетнам (подкрепян от САЩ и други съюзници) в борбата за контрол над Виетнам. Виетнам е част от Френския Индокитай до края на Втората световна война. През 1945 г. лидерът на Виетмин (комунистическо движение), Хо Ши Мин, обявява независимостта на Виетнам. След поражението на Франция във Войната в Индокитай (1946--1954), страната е разделена временно по 17-тия паралел: Северен Виетнам -- комунистическа държава, ръководена от Хо Ши Мин.; Южен Виетнам -- анти-комунистическа република с подкрепата на САЩ. През 1955 г. започва борбата между Северен и Южен Виетнам. САЩ се включват активно, за да предотвратят разпространението на комунизма в региона. В Южен Виетнам избухва въоръжено въстание, подкрепено от комунистическите партизани, известни като Виетконг. Северен Виетнам започва активно да подпомага Виетконг. През 1963 г. политическата нестабилност в Южен Виетнам води до свалянето и убийството на президента Нго Дин Дием. През 1964 г. Инцидентът в Тонкинския залив става повод за значително разширяване на участието на САЩ. САЩ започват масирани бомбардировки над Северен Виетнам и изпращат стотици хиляди войници в Южен Виетнам. Северен Виетнам и Виетконг започват мащабна офанзива срещу американските и южновиетнамските сили. Въпреки военния неуспех на офанзивата, тя подкопава морала на САЩ и води до увеличаване на антивоенните настроения в Америка. Под управлението на президента Ричард Никсън, САЩ започват политика на виетнамизация -- постепенно предаване на отговорността за войната на южновиетнамските сили. През 1973 г. е подписано Парижкото мирно споразумение, което урежда изтеглянето на американските войски. След изтеглянето на САЩ, Северен Виетнам започва финална офанзива. През април 1975 г. Северен Виетнам превзема столицата на Южен Виетнам, Сайгон. Виетнам се обединява под комунистическо управление. След войната, комунистическите движения укрепват позициите си в съседни държави като Камбоджа и Лаос. 6.1. Международните отношения в края на 20 и през 21в.- ключови събития, проблеми, тенденции, възгледи за новия „международен ред" 6.2. Новите теории за МО Нова методология -- бихейвиоризъм, представители на модернистите, не успяват да изместят реализма, имат слабост към точните науки и статистическите подходи, изучават МО като квалифицират, измерват, трупат емперични данни за МО, създават хипотези, служат си с понятия и ползват заемки от математиката, химията, физиката (науки, които нямат общо с МО) Структурализмът в контекста на международните отношения (МО) е теоретичен подход, който акцентира върху значението на глобалната структура или системата, в която държавите и другите актьори функционират. Той често анализира света през призмата на икономическите зависимости и неравенства. Това включва разделението на света на \"ядро\" (развити индустриализирани държави), \"периферия\" (по-слабо развити държави) и \"полупериферия\" (междинни икономики). В структурализма акцентът се поставя върху системното ниво на анализа, вместо върху индивидуалното поведение на държави или лидери. Целта е да се разбере как структурата на международната система ограничава или определя възможностите на отделните актьори. Структурализмът често подчертава, че международните институции и правила (като тези на Световната банка, Международния валутен фонд или Световната търговска организация) са създадени в полза на по-силните икономически държави и корпорации. За разлика от реализма, който се фокусира върху властта и анархията в международната система, структурализмът изследва икономическите и социални структури, които формират поведението на актьорите. В сравнение с либерализма, който поставя акцент върху сътрудничеството и международните институции, структурализмът е по-скептичен към тяхната неутралност, като ги вижда като инструменти за поддържане на статуквото. 6.3. Структурен реализъм и разпадът на СССР Структурният реализъм, известен още като неореализъм, е една от водещите теории в международните отношения (МО). Този подход надгражда класическия реализъм, като се фокусира не върху човешката природа или вътрешните характеристики на държавите, а върху структурните характеристики на международната система, които оформят поведението на държавите. Основни характеристики на структурния реализъм: Международната анархия:Международната система е анархична по своята същност, защото няма централна власт, която да регулира отношенията между държавите.Тази анархия създава несигурност и принуждава държавите да се грижат за собствената си сигурност. Структура на системата:Структурата на международната система се определя от: Разпределението на силата (например: еднополюсна, двуполюсна или многополюсна система). Държавите като основни актьори: Държавите са основни единици на анализ, разглеждани като рационални актьори, които преследват максимизиране на сигурността си. Различията между държавите (като идеология или вътрешна политика) са по-малко значими от влиянието на международната структура върху тяхното поведение. Сигурност и баланс на силата:Държавите се стремят към сигурност и често участват в балансиране на силата, за да предотвратят доминацията на една държава или коалиция. Това може да включва създаване на алианси или натрупване на военна мощ. Разпределение на властта в системата: Според структурния реализъм разпределението на мощта (военна, икономическа, технологична) между държавите определя динамиката на международната система. - Двуполюсна система (като Студената война): по-стабилна, защото има по-малко възможности за грешки. - Многополюсна система: по-нестабилна, заради сложността на балансирането. Структурният реализъм предоставя ценна рамка за анализиране на разпадането на СССР и края на Студената война, като акцентира върху влиянието на международната система върху поведението на държавите. Това събитие може да бъде обяснено чрез ключовите понятия на неореализма, като анархия, полярност и баланс на силите. Краят на биполярната система- Според структурния реализъм, международната система по време на Студената война е била биполярна, доминирана от САЩ и СССР. Биполярността е относително стабилна структура, защото балансът на силите е лесен за поддържане -- двете суперсили са ясно разграничени и фокусирани върху противодействие една на друга. Разпадането на СССР води до разпад на биполярната система и появата на еднополюсна система, в която САЩ се утвърждават като доминираща сила. Според структурния реализъм, разпадането на СССР може да се разгледа като резултат от структурни напрежения в международната система: - Прекомерни разходи за надпреварата във въоръжаването - Централизираният икономически модел на СССР се оказва по-малко ефективен в сравнение с капиталистическите икономики на Запада. - Структурната слабост на съюзите: Докато НАТО е устойчив съюз, създаден на базата на общи интереси, Варшавският договор е насилствено поддържан и се разпада, когато СССР губи влияние. СССР не успява да поддържа баланс на силите в конкуренцията със САЩ. В структурния реализъм, когато една държава не може да продължи да балансира поради икономически или военни ограничения, тя може да изпадне в упадък. Разпадането на СССР и неговото отслабване водят до промяна в полярността на международната система. СССР не успява да се адаптира към динамично променящите се икономически и технологични реалности, като така губи своето място като суперсила. Краят на Студената война демонстрира как структурните ограничения могат да доведат до системни трансформации -- в случая, разпад на една от двата основни полюса. **Политическите последици от промяната в полярността** След края на Студената война и разпада на СССР, системата става еднополюсна, с доминираща роля на САЩ. Структурният реализъм прогнозира, че в такава система други държави или коалиции ще се опитат да балансират срещу доминиращата сила, което обяснява нарастващата роля на Китай и усилията за създаване на алтернативни центрове на влияние. 7.1. Външна политика и дипломация 7.2. Външна политика Политика- упражняване на държавна власт, което обхваща целия процес по придобиването на властта, поддържането и засилването и Външна политика- предимно американски учени Джордж Моделски- Външна политика е система от дейности, които се осъществяват от отделните народи с цел да се промени поведението на други народи и то да се доближи до тяхното Джоузеф Франкел- външната политика е израз на всички действия и решения, които са от значение в двустранните отношения и се осъществяват в двустранните отношения Уолтър Липман- външната политика е действие по намиране на баланс между от една страна външните задължения на държавата, а от друга страна е силата на държавата, средствата, с които разполага държавата, за да реализира тези задължения Уилям Уолъс- външната политика е израза на висша дипломация. Тя е средството, чрез което се осъществяват политическите връзки между отделните държави в контекста на международната сигурност и на принципите на МО. Външната политика следва да отговаря на националните интереси по начин да се поддържат добрите отношения с другите правителства. **[Общото между тези дефиниции е:]** Външната политика е реален израз на спазването и прилагането на международните договорености (има регулативен компонент). Тя съдържа както политически компоненти, така и икономически, културни, социални, юридически и др. поради това, че се съдържа политически компонент се смята, че се припокрива с МО. Външната политика е тясно свързана с разбирането на международната сигурност. Разграничение между външна политика (поведението на един субект в международна среда), международната политика (система от политически отношения, която е изградена върху поне 2 или повече външни политики) и международните отношения (МО обхващат множество системи, които системи включват всички външни връзки между държавите и само една от тези системи е политическа.) От какво зависи външната политика? Вътрешни източници- географско местоположение (големина, форма на територията, излаз на море...) и човешките и материалните ресурси на държавата (брой население и природни ресурси) Пример: Държавите, които нямат излаза на море ще се стремят да поддържат добри отношения с държавите с море. Класификация на държавите според външната политика? Велики сили- държави с интереси на всяка една точка на света и имат ресурсите за защитят своите интереси извън територията си. Това са държави със значителна военна мощ, които са определени за велики сили от други държави (САЩ и Русия) Средни сили- държави, които притежават немалка военна мощ, имат материални ресурси и стратегическо местоположение. Великите сили търсят тяхната подкрепа. Има две подразделения в тази група: висша средна група- държави с много ресурси, население, значимо военно съоръжение, но а по-малък арсенал от този на Великите сили, част от тях са ядрени- Великобритания, Франция, Китай (ядрени), Германия и Япония; обикновена средна група- Бразилия, Аржентина, Канада, Испания, Италия; нисша средна група- Египет, Турция, Сирия, Ирак, Пакистан Микродържави- държави, които са с население под 1 милион Външнополитически механизъм- система от всички държавни органи за външни отношения , които органи играят роля за формулирането на външната политика, за ръководството и осъществяването и. Външнополитически механизъм на България- НС определя външнополитическия курс на държавата, а относно ръководството, то е възложено на МС. Осъществяването на външна политика- МС и специализирана администрация на МВнР 7.3. Дипломация- Михаил Геновски- дипломацията представлява правомерно изпълнение на държавна функция с цел представителството на държавата в чужбина и с цел защита и мирни средства на правата и интересите на страната. Дипломация- дипломацията е официална дейност на държавния глава, правителството и на специалните държавни органи за външни отношения като това е дейност с цел осъществяване на външна политика на държавата с цел защита на правата и интересите на страната и на нейните граждани (и тези в чужбина). Дипломацията е дейност, която се осъществява в областта на външните отношения. Неин основен метод са преговорите и се извършва от официални длъжностни лица 8.1. Дипломатическа служба 8.2. Дипломат- дипломат е всяко лице, което е упълномощено да осъществява дипломатическа дейност, лицето е акредитирано в съответната приемаща държава (в столицата) Дипломатическите представителства са държавни органи, които се намират и функционират в приемащата държава. Това е териториално- структурно звено на министерство на вътрешните работи (МВР), което осъществява дейност в друга държава или в международна организация. По нашия закон това са: Посолства, постоянни представителства, делегации, дипломатически бюра, специални мисии 8.3. Функции на дипломатическото представителство- дипломатическите представителства са в столицата, за разлика от консулствата - Представителна функция - Защитна функция- защита на правата и интересите на държавата и гражданите и - Преговорна функция - Информационна функция- събира се информация от приемащата държава за различни събития и условия и се докладва на правителството - Приятелска - Консулска (ако няма отделно консулство) 8.4. Дипломатически класове и рангове- установяват се по вътрешното право на държавата. Посочени са в ЗДС (закон за дипломатическата служба) - Посланик - Пълномощен министър - Съветник - Първи секретар - Втори секретар - Трети секретар - Дипломатически агенти - Аташе- пазач 8.5. Дипломатическа кореспонденция А) Устна- личните вербални контакти между посланици и техните сътрудници, тези контакти може да се осъществяват на различно ниво например формални и неформални срещи Б) Писмена- основна форма на дипломатическото общуване с най-високо значение, документите се съхраняват и имат доказателствена сила, въз основа на тях се правят анализи Дипломатическа преписка- всички видове документи от дипломатическо естество, посредством които се осъществяват дипломатическите връзки и общуване с държавите. Попада във „външна официална документация" Вътрешна документация- инструкции, анализ на министъра на външните работи, справки, записки, служебни бележки, вътрешната документация тече по дипломатическите канали на една и съща страна. Не е документация на дипломатическото общуване. Външна документация: Официална- дипломатическа преписка; полу-официална- осъществява се от административни лица по административно-технически въпроси; неофициална- частни преписки, писма на дипломатически агенти Видове дипломатически преписки: Дипломатически ноти- първи по важност документ, чрез нея се представя държавната позиция в МО проблем, може да съдържа запитвания или да отговаря на такива, може да се направи предложение, сондаж за преговори, чрез размяна на ноти може да се сключат МО споразумения (дипломатическите преговори могат да се водят под формата на кореспонденция чрез дипломатически ноти). Дипломатическите ноти могат да бъдат лични- под форма на лично писмо, пише се от 1л. ед.ч. или вербални- писмен документ, няма обръщение, има печат от МВР или дипломатическото правителство. Дипломатическите ноти могат да бъдат индивидуални- от една държава за друга държава или колективни- съвместна нота на две или повече държави, състои се в нота 1 екземпляр, връчва се в присъствието на държавите адресати (получателите). Според адресатите дипломатическите ноти могат да бъдат: паралелни- разновидност на колективната но са повече на брой със сходно или еднакво съдържание, циркулярна- един и същи текст в няколко екземпляра и изпратена до няколко адресата; меморандум- по-обемен, по-дълъг документ с основно предназначение да се излагат и коментират факти. Документ, който представлява цялостно виждане на държавата по определен въпрос , може да се връчи самостоятелни или като допълнение към нота; паметна записка- мемоар- предназначението му е да потвърди устно изявление; послания- отправят се от държавни глави или посланици под формата на обръщение, поздравление; декларации- изразяват позицията на правителството по даден проблем и нямат адресат; недокумент- не е дипломатическа преписка или официален документ, без подпис, печат и само със заглавие, прави се неофициално, защото би могла да се приеме като опит за намеса във вътрешните работи на страната, чрез този документ се обсъждат деликатни теми, обсъждат се въпроси или се изпращат молби Всяка форма на дипломатическа кореспонденция има характер на писмен дипломатически акт. Има политическо и юридическо значение и трябва да се отговори в срок. 9.1. Дипломатически преговори Разграничение между дипломатически разговори и преговори Дипломатическите разговори са с цел да се обмени информация- да се потърсят очертанията на даден проблем и да се намери евентуално решение Дипломатическите преговори- изискват внимателна подготовка, решаване чрез споразумение на даден проблем 9.2. Дефиниция на дипломатически преговор В по-широк смисъл- процес, при които двама или повече участници, търсят решение на проблем или проблеми като решението може да се постигне само чрез споразумение и компромис между тях. В тесен смисъл- контакти между специално упълномощени за целта лица, към постигане на определен конкретен резултат. Могат да се водят само от определени хора- например държавни глави 9.3. Видове дипломатически преговори А) според броя на преговарящите страни: двустранни и многостранни Б) Според предмета и целта на преговорите: преговори за установяване на отношения, нормализиране или подобряване; преговори за уреждане на статута на нови субекти в МО; преговори за промяна на статуковото (след военни конфликти ); преговори за информационна и пропагандна цел; преговори за взаимна сигурност и разоръжаване; според нивото, на което се водят, и субектите, които ги водят В)Форми на дипломатически преговори: устна- най-често; писмена (кореспонденция)- чрез размяна на ноти; закрити- форма на тайна дипломация, водят се по време на война или в изострена международна обстановка (Техеран, Ялта); открити- явна дипломация, публично достояние на участниците, хора, мястото 9.4. Фази на преговорния процес А) Сондаж- инициатива за преговори - Пряк- между самите заинтересовани държави - Непряк- инициативата за извършване на сондажа е на трета страна- държава или МО организация, която може да направи услуга и да предостави място, време, превод и идеи , за да се осъществят преговорите или да посредничи като самата трета страна участва в решаването на спора Б) Подготовка за преговори- уточнява се характера на преговорите, условията за преговорите, времето, мястото, участниците и на какво ниво са преговорите В) Същинска фаза- воденето на самите преговори върху определения предмет. Има няколко етапа: - Да се запознаят страните, по официален, неофициален път с взаимните си позиции- прoект на документи - Всяка страна сама да избере преговорна стратегия. Очертават се два крайни варианта: - Предлаганите от другата страна условия да бъдат приети - Напускане на преговорите - Има среден вариант, който е най-оптимален- да се подобри ситуацията чрез дипломатически пазарлък -да се намери компромис, ако едната страна отстъпи по дадена точка, другата да направи същото 10.1. Международни конфликти. Управление на кризи Управление на кризи- система от дейности от различен характер, които имат за цел да установят контрол върху конфликта и насочването му в желаната посока. При управлението на кризи има намеса на трети страни, които могат да бъдат държави, но основно са международни организации (ООН, ОССЕ). Те предприемат всички тези действия, за да контролират и насочват конфликта в посока неговото разрешаване. Конфликт- остро противопоставяне на външнополитически интереси 10.2. Операции по поддържане на мира- включват следните основни дейности: - Предотвратяване на конфликти- варират от дипломатически акции до превантивно разполагане на войски , целта е да не се стига до военни сражения или разрастване на конфликта. Примери за превенция са: индикативи за преговори, дипломатически сондажи, международни комисии и тн. - Установяване на мира/ умиротворяване- конфликтът вече е започнал и умиротворяването предполага както мирни, така и военни действия, предвидени в устава на ООН: [Мирни средства]- посредничество, преговори, международни анкети, помирения, помирителни процедури, съдебно или арбитражно уреждане на спора. Това е последната възможност участничките сами да разрешат спора си. В следващата стъпка Съветът за сигурност се опитва да разреши конфликтът, приемайки мерки по чл. 41 на ООН. Тези мерки могат да включват скъсването на всякакъв вид връзки с държавата, която е заплашила мира или е извършила акт на агресия. [Военни средства]- предвидени от устава на ООН чл. 42. Отново се предприемат от Съвета за сигурност. Те включват военни демонстрации, блокади, действия със сухопътни, въздушни и морски сили. ООН няма армия затова войските се изпращат от държавите членки - Когато умиротворяването се наложи с военни средства има различен термин- налагане на мира- това е крайна мярка, прилагана когато всички други усилия са неуспешни. Под налагане на мира се разбират именно операциите от военен характер. - Мироопазване- предотвратяване, смекчаване, сдържане и прекратяване на военни действия между държавите или в самите държави. Организирано е от международната общност с използването на многонационални сили, съставени от военнослужещи, полиция и граждански лица с цел възстановяване на мира. Осъществява се от мироопазващите сили на ООН- „сини каски на ООН". Мироопазващите операции не са предвидени в самия устав. - Изграждане на мира/укрепване на мира- действия, които се предприемат след приключването на конфликта , чиято цел е да не се допусне повторни разразяване на конфликта. Изграждането на мира може да стане чрез разоръжаване на участниците в конфликта, изпращане на наблюдатели, изграждане на инфраструктура и други. 10.3. Видове международни конфликти според „Теория на МО" на Г. Стефанов 1\. Спор Същност: Спорът представлява несъгласие между две или повече стр?