Международни отношения: Теории и събития

Международните отношения са сложен процес на взаимодействие между суверенни държави, международни организации и други актьори на световната сцена.

Вестфалската система за международни отношения се основава на суверенитета на държавите, еквивалентния им статут и самоопределение.

В 19-ти век се наблюдава нарастващо влияние на Виена, което води до засилване на консервативното управление и баланес на силите на Европа.

Версайско-Вашингтонската система е следствие от Първата световна война, характеризира се с изграждане на нови международни институции и либерални принципи.

Създадена след Втората световна война, Ялтенско-Потсдамската система е биполярен световен ред с доминиране на СССР и САЩ.

Офанзива на Северен Виетнам и Виетконг срещу САЩ и Южен Виетнам през 1968 г., която, въпреки военния неуспех, силно подкопава морала на американския народ и катализира антивоенните настроения в Америка.

Политика на САЩ по време на Виетнамската война, която се фокусира върху постепенното предаване на отговорността за войната на южновиетнамските сили. Целта е да се оттеглят американските войски от войната.

Мирното споразумение, подписано през 1973 г., което официално прекратява американското участие във Виетнамската война. То предвижда изтеглянето на американските войски и пленниците.

Финалната офанзива на комунистическия Северен Виетнам, която довежда до падането на Южен Виетнам и обединяването на страната под комунистическо управление през 1975 г.

Процесът, по който комунистическите идеологии и движения се разпространяват и укрепват позициите си в съседните на Виетнам държави (Камбоджа, Лаос) след края на Виетнамската война.

Международните отношения са сложен процес на взаимодействие между различни субекти - държави, международни организации, неправителствени организации, транснационални компании и индивиди.

Държавата е най-важният участник в международните отношения, но има и други субекти, които играят ключова роля, като например международни организации, неправителствени организации и транснационални компании.

Вестфалският мир от 1648 г. е ключова дата за развитието на съвременните международни отношения. Този мир спомогна за установяването на суверенни държави, които действат независимо една от друга.

Микродържавите са държави с ограничени ресурси и малка територия, които често са зависими от по-силни държави.

Системата на МО се развива динамично. За да се разбере по-добре, може да се раздели на периоди с характерни особености.

Транснационалните организации са групи, които действат отвъд националните граници. Тези групи могат да играят важна роля в международните отношения.

Транснационалните компании са големи компании, които развиват дейност в различни страни по света. Тези компании често имат значително влияние върху международните отношения.

НПО са групи от хора, които работят за постигане на определени цели, независимо от държавите. Тези групи могат да участват в глобални проблеми и да оказват влияние.

Конгресът цели създаване на международен ред, основан на баланс на силите, за да се гарантира траен мир и стабилност.

Съюзници в Конгреса: Великобритания, Русия, Прусия, Австрия и Франция.

В конгреса са взети важни решения за Европа, като признаване на Швейцария за неутрална, разделянето на Полша, създаване на Германски съюз и разделянето на Италия.

Виенската система се основава на запазване на монархията, сдържане на демократичните идеи и защита на статукво.

Франция възстановява територията си от преди Наполеон, но властта е върната на Бурбонската династия.

Виенската система е известна както и като Метернихова система, поради силното влияние на министър-председателя на Австрия.

Системата е в сила до 1848 година, когато е заменена от нов ред, характеризиращ се с по-либерални идеи и възникване на националистически движения в Европа.

Германия e разделена на няколко княжества до 1871 година, когато е обединена.

Държавите, които нямат излаз на море, са зависими от сътрудничеството с държавите, които имат достъп до морето. Те ще се стремят да поддържат добри отношения, за да получат полза от търговия, транспорт и други ресурси.

Това са държави, които имат евентуална възможност да завоюват влияние по света, като поддържат силен военен потенциал и ресурси.

Тези държави имат значителна военна мощ, но са по-скромни от великите сили. Те могат да играят значима роля в външната политика, но не са лидерски сили.

Държавата се характеризира от географско местоположение, ресурси и население, които оформят нейните възможности и интереси.

Този тип анализ класифицира държавите според техния капацитет, влияние и интереси в международната сцена.

Разпадането на СССР е обяснено от структурния реализъм като следствие от структурни напрежения в международната система, прекомерни разходи за надпреварата във въоръжаването и неефективност на централизирания икономически модел на СССР.

Структурният реализъм подчертава как структурните ограничения могат да доведат до системни трансформации, както е при разпадането на СССР.

Според структурния реализъм, поради структурните ограничения, СССР не смогва да поддържа баланс на силите с САЩ, водещо до упадък.

Варшавският договор, насилствено поддържан от СССР, се разпада, когато СССР губи влияние, контрастирайки с устойчивия НАТО, създаден на основата на общи интереси.

Краят на Студената война показва как структурните ограничения водят до системни трансформации, например разпадането на един от двата основни полюса.

СССР не успява да се адаптира към променящите се икономически и технологични реалности, губейки мястото си като суперсила, според структурния реализъм.

Централизираният икономически модел на СССР се доказва за по-малко ефективен сравнено с капиталистическите структури на Запада.

Прекомерните разходи за надпреварата във въоръжаването имат значителен принос за разпадането на СССР, според структурния реализъм.