Основни понятия за българската литература

Study Notes

Идеал: Висша цел, принципи, ценности, които формират желаната основа на обществото и личния живот.

Осъзната висша цел на една нация, обединяваща нейните членове.
В епохата на Възраждането националният идеал на българите е освобождение от чужда власт и достигане на политическа независимост.

Поезия, свързана с борбата за свобода и справедливост.
Поетът гражданин е съвестта на своя народ, който го призовава да изпълни свой граждански дълг и да допринесе за осъществяването на националния идеал.

Този, който говори в лирическо творение.
Може да представя лирически герой, като разкрива неговите черти и характер, но са два отделни образа.
Пример: В „Стани, стани, юнак балкански" лирическият говорител призовава юнака да веде българския народ, а в „Вятър ечи, Балкан стени" разкрива народния водач като вестител на бунта.

Противопоставяне на различни понятия, идеи възгледи, често несъвместими.
В творенията на Чинтулов ключови опозиции са: робство – свобода, сън – пробуждане, родно – чуждо.

Организация на стихотворната реч.
Силабическо стихосложение: ритъмът се генерира от еднакъв брой срички във стиховете и точно определената места на паузата.
Силаботоническо стихосложение: основен ритъм се създава от редуване на ударени и неударени срички, обединени в ритмически стъпки и също от римуването.
„Стани, стани, юнак балкански" е с силаботоническо стихосложение, докато „Вятър ечи, Балкан стени" е с по-свободно стихосложение, с влияния на народните песни.

Нарушаване на обичайния словоред в изречение или стих.
Често се свързва с употребата на епитети след съществителните имена: "юнак балкански", "сън дълбок", "сълзи кървави".