Bulgarian Philosophy Exam 2024 PDF

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВ АНИ ЕТО И НАУКАТА ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ 23 август 2024 г. ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА ВАРИАНТ 2...

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВ АНИ ЕТО И НАУКАТА ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ 23 август 2024 г. ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА ВАРИАНТ 2 ЧАСТ 1 (Време за работа: 90 минути) Отговорите на задачите от 1. до 20. вкл. отбелязвайте в листа за отговори! 1. Кой от изброените философи разбира идеите като съществуващи независимо от човешкото съзнание? А) Платон Б) Талес В) Джон Лок Г) Томас Хобс 2. Изкуството като подражание се открива при: А) Кант Б) Хегел В) Аристотел Г) Кандински 3. Процесът в обществото, при който религиозните ценности и норми се заменят със светски принципи и правила, се нарича: А) селекция Б) секуларизация В) символизция Г) реформация 4. Хана Аренд твърди, че активният живот на човек се определя най-вече от: А) действията, основани на ценности и убеждения Б) действията, основани на конформистки решения В) способността му да се подчинява на стереотипи Г) способността му да познава миналото 5. Ако твърдението „Нито един вирус не се размножава самостоятелно“ е истинно, то: А) „Всеки вирус се размножава самостоятелно“ е истинно Б) „Някои вируси се размножават самостоятелно“ е истинно В) „Някои вируси не се размножават самостоятелно“ е истинно Г) Нито едно от горепосочените твърдения не е истинно 1 6. Според Кант човекът, способен на морални постъпки, е: А) индивид Б) личност В) индивидуалност Г) същество 7. Възгледът, отричащ ценността на света, в който живеем, се нарича: А) стоицизъм Б) оптимизъм В) буквализъм Г) нихилизъм 8. Изкуството НЕ е: А) специфична област на проявление на красивото Б) човешка творческа дейност В) природно явление Г) създаване на художествено произведение 9. Характерно за изкуството на класицизма е: А) изобразяване на света и човека такива, каквито трябва да бъдат Б) изобразяване на света и човека такива, каквито са В) абстрактно изобразяване на света и човека Г) хипотетично изобразяване на света и човека 10. Кой от изброените философи възприема природата преди всичко като даденост? А) Ханс Йонас Б) Аристотел В) Жан Пол Сартър Г) Ницше 11. Терминът „екзистенциална ситуация“ е характерен за: А) Питагор Б) Платон В) Джон Лок Г) Карл Ясперс 12. Какъв вид е умозаключението: „Установих за 5 града, че през Възраждането са имали и училище, и читалище. Следователно вероятно всички възрожденски градове са имали и училище, и читалище.“? А) дедуктивно Б) индуктивно В) традуктивно Г) по аналогия 13. Умозаключенията се подразделят на индуктивни и дедуктивни според: А) отношението на общност между предпоставките и извода Б) наличието на убедителен извод В) наличието на правдоподобни предположения Г) броят на предпоставките 2 14. „По–приятно ми е да гледам филми, вместо да чета книги“ е пример за: А) предразсъдък Б) мнение В) истина Г) измислица 15. Коя от посочените форми на управление НЕ е в интерес на общото благо според Аристотел? А) монархия Б) полития В) олигархия Г) аристокрация 16. Държавата е преходна форма на господство на една класа над друга и е исторически закономерно да отмре, според: А) Георг Фридрих Хегел Б) Августин Блажени В) Карл Маркс Г) Аристотел 17. Миро помага на самотна майка, като създава кампания за набиране на средства за лечение на болното ѝ дете в чужбина. Как се нарича такова поведение? А) конформизъм Б) асертивност В) солидарност Г) нихилизъм 18. Подпомагащото поведение свързваме с: А) избягване Б) емпатия В) пасивност Г) осъждане 19. В кой от случаите тревожността може да се разглежда като психическо разстройство? А) притеснение за труден изпит Б) напрегнатост при вземане на решение В) безпокойство в очакване на оценка по математика Г) постоянен страх от тежко заболяване в бъдещ момент 20. Кое от изброените НЕ е невербална комуникация? А) мимика на учудване Б) жест на отричане В) заплашителна поза Г) прошепване на думи 3 Отговорите на задачи от 21. до 27. вкл. запишете в листовете за свободни отговори! 21. В листовете за свободните отговори отбележете коя политическа идеология (либерализъм или консерватизъм) отстоява като основна ценност: 1. свободата 2. традициите 22. Кой е суверенът на властта при посочените форми на държавно управление? В листовете за свободни отговори напишете срещу А) и Б) съответния суверен: А) олигархия Б) демокрация 23. В листовете за свободните отговори запишете три от изброените понятия, които са белези на модерността: права на човека; предопределеност; автономия на личността; племенна общност; рационализъм; робство; аристокрация 24. Посочете на кой автор отговарят следните разбирания за човека. Философските мислители са: А – Жан-Пол Сартр Б – Фридрих Ницше В – Имануел Кант Г – Аристотел 1. „Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.“ 2. „Човекът е цел, а не средство.“ 3. „Човекът е обществено животно.“ 4. „Човекът е осъден да бъде свободен.“ За краткост срещу числото отбележете конкретната буква. 25. В листовете за свободни отговори запишете с ДА и НЕ кои от изказванията са аргументи: 1. Гледах най-веселата комедия на света. 2. Машините за кафе трябва да се махнат от всички училища. 3. Най-добре да тръгваме. Ако не тръгнем веднага, ще изпуснем последния влак и ще останем тук за цялата нощ. 4. Допуснах грешки, защото не ми стигна времето да прочета всички теми за изпита. 26. Прочетете текста и отговорете на въпросите към него в листовете за свободните отговори: „… в неговата държава притежаващите цялата власт нямат нито частна собственост, нито свобода - за разлика от поданиците. Такава държава още не е съществувала, съчетанието на власт и отказ противоречи на всичко, което психологията учи за човека. Но въпреки тази радикалност, Платон е твърде консервативен, понеже смята природата за създателка на кастите: селяни, войници и философи.“ Лудвиг Маркузе, „Философия на щастието“ А. Как наричаме този тип идеи, които не са практически осъществими? Б. Според Платон каква основна добродетел трябва да притежава всяко от изброените три съсловия в неговата идеална държава? 4 27. В листовете за свободните отговори запишете с ДА и НЕ кое от твърденията е вярно и кое – невярно от гледна точка на етиката на отговорността на Ханс Йонас: 1. Необходим е нов тип отношение към природата поради заплахите, създавани от съвременната техника. 2. Необходимо е да се върнем към античното отношение към природата. 3. Ограничеността на традиционните етически теории е в ориентираността им единствено към отношенията на човека към другите от неговия вид. 4. Съвременната етика трябва да разшири обхвата си далеч извън отношенията на човека с другите хора. 5. Най-важният дълг в епохата на техниката е дългът за усъвършенстване на техниката. 5  МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВ АНИ ЕТО И НАУКАТА ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ 23 август 2024 г. ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА ВАРИАНТ 2 ЧАСТ 2 (Време за работа: 150 минути) Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 28. до 31. включително) „Проблемът за свободата със сигурност представлява един от проблемите, който най-добре отговаря на условието за автентичност. Условието за автентичност на един философски проблем по същество се свежда до неразрешимостта на този проблем. С други думи, той неизбежно се оказва от такова значимо и фундаментално естество, че всеки път се издига наново, тъй като нито едно мислимо негово „решение“ не е в състояние да се справи напълно с него. Но тук възниква въпросът: съществува ли единен проблем за свободата? Наистина ли във всички епохи се разисква едно и също за свободата? Наистина ли дълбокомисленият мит от Платоновото съчинение за държавата, според който душата в своето състояние преди раждането си сама избира житейския си жребий – се свежда до същото нещо като разбирането за свобода в моралната философия на стоиците, която заявява: единственият начин да бъдем необвързани и по този начин свободни е да не се привързваме със сърцето си към нищо, което не е по наша воля? И дали е същият проблем, когато ние в нашата епоха на природните науки повдигаме въпроса: как трябва да се разбира възможността за свобода пред лицето на пълната детерминираност на природните процеси? И проблемът за детерминизма и индетерминизма на волята, формулиран на тази основа, все още ли е същият проблем? Проблем, поставен въобще, е като въпрос, който никога не е задаван истински. Всеки наистина зададен въпрос е мотивиран. Ние знаем защо питаме нещо и трябва да знаем защо ни питат нещо, в противен случай не можем истински да разберем въпроса и съответно да му отговорим. Нашият пример с проблема за свободата убедително показва, че тази или онази конкретна историческа постановка на въпроса става неразбираема, ако приемем, че имаме работа с идентичен проблем за свободата. Всичко се свежда по-скоро до това да се видят реални въпроси в тяхната конкретна постановка, а не абстрактно формализирани възможности на въпроса – като нещо, което подлежи на разбиране. Всеки въпрос е мотивиран. Всеки въпрос извлича своя смисъл от начина на тази мотивация. Така че, когато се говори за проблема за свободата въобще, това е догматична схема и тя затруднява да се види именно онази гледна точка на осмисленото питане, която обяснява неотложността на въпроса, факта на неговото поставяне.“ Ханс-Георг Гадамер, „Актуалността на красивото“ 28. В какво се състои условието за автентичност или иначе казано неразрешимостта на един философски проблем според Гадамер? 29. Кои са въпросите, чрез които Гадамер показва трудността на проблема за свободата? 1 30. Кои три примера съпоставя авторът, за да поясни тезата си, че всяка епоха поставя по свой начин проблема за свободата? 31. Как се отнася Гадамер към поставянето на проблеми въобще и как аргументира своята позиция? Какво означава един въпрос да е истински? 32. Прочетете внимателно предложените по-долу фрагменти за есе и зададения казус и направете избор между създаване на философско есе върху ЕДИН от фрагментите ИЛИ разработване на анализ по казуса, като се опирате на насочващите въпроси. Философското есе или анализа на казуса напишете в листовете за свободни отговори на предвиденото за това място! Фрагменти за есе: 1. „Нравствената свобода - тя единствено прави човека господар на самия себе си.“ Жан Жак Русо, „За обществения договор“ 2. „Нашият свят не е привиден свят, в противоположност на друг, действителен свят. Има само един свят.“ Карл Ясперс, „Малка школа за философско мислене“ Казус: Август беше един от отличните каскадьори на две колела. Правеше толкова опасни номера във въздуха с мотоциклета си, че с право беше заслужил името си „Велик майстор на въздушната акробатика“. Известността му дотолкова се разрасна, че го канеха на шоуспектакли в много страни по света. Беше измислил много опасни номера, някои дори бяха патентовани и му носеха добри финансови дивиденти. Но едно друго предизвикателство му предстоеше - един ден падна лошо, счупи ключица и лежа в болница за около месец. Съпругата му Юлия, която вече беше в напреднала бременност постави на Август едно съществено условие: „Виж, Август, детето ни скоро ще се роди. Не искам ти да умираш по цирковите арени. Преодолей „бензина в кръвта си“ и просто остани треньор, при това добре платен. Имаш много предложения. Помисли си. Няма да разреша синът ни да расте с млад, но болен баща“. Август се чувства тревожен. Какво решение да вземе? Насочващи въпроси (насоки за анализ на) към казуса: Трябва ли Август да приеме предложението на съпругата си, още повече, че чакат дете? Дали Юлия не ревнува Август за времето, което той прекарва в заниманията си с мотоакробатиката и има ли право да поставя такова условие? 2  Какво решение бихте взели вие, ако сте изправени пред дилемата: да оставите светла диря в този вид изкуство или да станете треньор и да откривате нови таланти? 3  М И Н И С Т Е РС Т В О Н А О Б РА З О В А Н И Е Т О И Н А У К А Т А ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЛОСОФИЯ 23.08.2024 г. ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА ВАРИАНТ 2 КЛЮЧ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ Въпрос № Верен отговор Брой точки 1 А 1 2 В 1 3 Б 1 4 А 1 5 В 1 6 Б 1 7 Г 1 8 В 1 9 А 1 10 Б 1 11 Г 1 12 Б 1 13 А 1 14 Б 1 15 В 1 16 В 1 17 В 1 18 Б 1 19 Г 1 20 Г 1 Задача 21. – 2 т. 1. либерализъм 2. консерватизъм Задача 22. – 2 т. А) олигархия – власт на малцина; суверенът на властта е малка група от хора, подбрани по знатност, богатство… Б) демокрация – власт на народа; суверен е народът Задача 23. – 3 т. права на човека, автономия на личността, рационализъм Задача 24. – 4 т. 1. „Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.“ – Фридрих Ницше (Б) 2. „Човекът е цел, а не средство.“ - Имануел Кант (В) 3. „Човекът е обществено животно.“ – Аристотел (Г) 4. „Човекът е осъден да бъде свободен.“ - Жан-Пол Сартр (А) Задача 25. – 4 т 1. НЕ 2. НЕ 3. ДА 4. ДА Задача 26. – 5 т. А. - Утопия; Б. - Селяни (земеделци, занаятчии) - умереност Войници – храброст (мъжество) Философи (управници) – мъдрост Задача 27. – 5 т. 1. ДА 2. НЕ 3. ДА 4. ДА 5. НЕ Задача 28. – 4 т. Неразрешимостта (условието за автентичност) на един философски проблем се състои в това, че „той неизбежно се оказва от такова значимо и фундаментално естество, че всеки път се издига наново, тъй като нито едно мислимо негово „решение” не е в състояние да се справи напълно с него.“ Задача 29. – 4 т. Двата начина, по които авторът поставя въпроса са: съществува ли единен проблем за свободата и във всички епохи ли се разисква едно и също за свободата. Задача 30. – 6 т. Първият пример е мит от Платоновото съчинение за държавата, според който душата в своето състояние преди раждането си сама избира житейския си жребий. Вторият пример е разбирането за свобода в моралната философия на стоиците. Третият пример е въпросът на нашата епоха на природните науки: как трябва да се разбира възможността за свобода пред лицето на пълната детерминираност на природните процеси; тук се включва и проблемът за детерминизма и индетерминизма на волята. Задача 31. – 6 т. Отхвърля поставянето на проблем „въобще“ с примерите, които ясно показват, че конкретните исторически постановки на въпроса стават неразбираеми, ако гледаме на въпроса за свободата като на идентичен/единен проблем. Така задаван, въпросът според него не е истински, а догматична схема, която затруднява разбирането защо е поставен въпроса. Всеки наистина зададен въпрос е мотивиран в една или друга конкретна историческа постановка на въпроса – т.е., ние знаем защо го задаваме или ни го задават – в противен случай не можем истински да разберем въпроса. Мотивацията осмисля въпросите. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА КАЗУС (35 точки) 1. Формулира проблем/въпрос/конфликт/дилема в казуса – до 5 точки; 2. Описва и използва при анализа: 1) информацията за фактите и обстоятелствата по казуса, за участниците и техните отношения и 2) подходящи философски (психологически, етически, естетически...) и научни възгледи, които обясняват позициите на участниците или конфликта между тях – до 10 точки; 3. Владее и прилага логическия и понятиен инструментариум при анализа на проблемите, посочването на алтернативни решения на казуса и оценяване на последиците от тези решения – до 10 точки; 4. Обосновава самостоятелно решение на казуса/самостоятелно прави обоснован избор на най-добра алтернатива – до 7 точки; 5. Спазва книжовната норма на българския език и подходящ аналитичен стил на изложението – до 3 точки КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ФИЛОСОФСКО ЕСЕ (35 точки) 1. Ниво на разпознаване на философската проблематика (философските проблеми), заложена/и във фрагмента – до 5 точки; 2. Ниво на философска осмисленост и интерпретация на проблемите – до 10 точки; 3. Ниво на употреба и владеене на логическия и понятиен инструментариум при формулиране на позиция и излагане на аргументация в нейна подкрепа – до 10 точки; 4. Степен на самостоятелност при тълкуването на проблема във фрагмента – до 7 точки; 5. Ниво на езикова и стилистична култура – до 3 точки