Лекции 3: МЧП - Изисквания и информация за изпита PDF

Изисквания и информация за изпита Изпитът ще бъде писмен – под формата на казус. Продължителността на изпита е 90 минути. Казусът ни се диктува - слаба е вероятността да ни го дадат и разпечатан. Чете се 2 пъти. Казусът е свързан с проблеми на МЧП, като има 2 ключови въпроса, с които ще се за...

Изисквания и информация за изпита Изпитът ще бъде писмен – под формата на казус. Продължителността на изпита е 90 минути. Казусът ни се диктува - слаба е вероятността да ни го дадат и разпечатан. Чете се 2 пъти. Казусът е свързан с проблеми на МЧП, като има 2 ключови въпроса, с които ще се занимаваме и които винаги се падат на изпит. 1) Първият въпрос е „кой е компетентният съд?“. Например, казусът е от типа: Един българин има два апартамента в Б-я, след това се премества да живее 2 години в Германия, след което се премества и живее 5 години в Португалия – има къща в Португалия и умира. Завещава къщата на своята любовница, пък има и съпруга и две деца. Възниква спор за възстановяване запазената част. И съответно в този случай първият въпрос е кой е компетентният съд, т.е. този иск за възстановяване на запазен част дали трябва да бъде предявен в България, в Германия или в Португалия. Отговаряйки на този въпрос, ние трябва да обясним кой е релевантният източник, предпоставките, съответно да можем да отнесем конкретните факти към съответната правна уредба и да дадем правни изводи, т.е. да направим нещо като правно становище в тази си част. 2) Вторият въпрос от казуса винаги е свързан с това „кое е приложимото право?“, т.е. в конкретния пример кое наследствено право дава отговор на въпроса има ли запазена част съпругата с децата, може ли да се разпореди наследодателят приживе, в каква част – бг право ли е в случая, португалското ли е, немското ли е. И отново тук отговорът трябва да го дадем на базата на релевантна правна уредба, която да анализираме и да приложим към конкретния казус. 3) Следват още два допълнителни въпроса – трети и четвърти, основно се наричат теоретични. Първият от тях е във формата „сравнете/прилики и разлики между, да кажем възможността за избор на приложимо право при наследяването и, да кажем, възможността за избор на приложимо право при договорите“. Сравнението няма да го правим по време на лекционния курс – целта е ние да сме в състояние на изпита да разберем какво ни питат. 4) Четвъртият въпрос, който се пада на изпита е под формата на теза „вярно ли е твърдението“ и са измислени твърдения. Например: „Вярно ли е твърдението, че наследяването на недвижим имот в Б-я винаги е подчинено на бг право?“. Отговорът трябва да е примерно „да, така е, защото“; „не, не е така, защото“; „зависи от хипотезата и ги описваме..“. Ако на един от въпросите имаме напълно грешен отговор, то на целия изпит имаме 2. За грешен отговор се смята и когато решим въпрос на казуса на базата на Кодекса на МЧП, а имаме в същата област Регламент, т.е. да объркаме източника, дори и според двете да е приложимо едно и също право – лошо за нас, счита се за много груба грешка. Също за много груба грешка се счита, ако например за целите на международна компетентност приемем, че имаме договор, а пък за целите на приложимото право приемем, че имаме деликт – за един и същ ФС. На лекции ще решаваме казуси, които са се падали на изпити минали години. Всяка година доц. Мусева дава на изпита въпроси, свързани с нова практика на СЕС или с нов регламент. 1  Дисциплината на МЧП е доста специфична и с доста специфична уредба, но едновременно с това минава през различните дялове на ЧП; работи доста с процес и с ПЕС в области, в които има конкретни регламенти, има конкретна практика на СЕС и съответно това е нещо, което може действително да ни се случи в практиката. Източници: МЧП има огромен обем от източници. Има 3 тома с източници – МЧП част 1, част 2, част 3. Последното издание на първия том е 9 издание – тук имаме източници, които уреждат проблеми на гражданските и търговските дела най-общо. Вторият том съдържа източници, свързани с брачните, семейните и наследствените дела и проблеми. Третият том, най-общо е връчване на документи, събиране на доказателства, правна помощ. Тези източници можем да ги ползваме на изпита. Литература: Актуален учебник няма. - Учебник на Тодор Тодоров „МЧП“ – изданието е от 2010г. – не е особено актуален - Учебник на Владимир Кутикув „МЧП на РБ“ – той е от 1993г. - Няколко коментара на КМЧП (Кодекс на МЧП) - Коментари на отделните регламенти - Сборник „Съдебно сътрудничество по ГП въпроси в ЕС“ – част 4, той е от 2019г. – тук са представени почти всички регламенти, най-вече предпоставките за тяхното прилагане + основна практика на СЕС Въпрос 1 Обща характеристика на международното частно право – понятие, предмет, дялове Понятието за МЧП е система от ПН, която урежда частни материални и процесуални отношения с международен елемент, които се развиват между субектите на ЧП (частно право). Съответно изходната позиция да попаднем изобщо в проблематиката нa МЧП е (и това е съответно и предметът на уредбата) да имаме частно материално или процесуално отношение с международен елемент. Предметът ни е частно процесуално или материално отношение с международен елемент. Частни материални отношения с международен елемент Частни отношения са всички тези, които се развиват между равнопоставени субекти. Разбира се, равнопоставеността е относително явление, тъй като има области, в които силно се съмняваме, че има такава. Например в отношения между банка и кредитополучател – изначално са равнопоставени, но при положение, че се знае, че не са, затова имаме специална материя, която защитава потребителите. Тоест има области, където пак имаме равнопоставеност, но имаме допълнителна правна уредба, която цели позитивно правно да допринесе до малко по-висока степен на равнопоставеност. Отношения с по-слаба страна могат да бъдат застрахователни, 2 потребителски, трудовоправни отношения, отношения във връзка с деца и т.н. Можем ли да имаме равнопоставени отношения, когато субект от частното отношение е държавата? Стига държавата да действа като субект на ЧП. Държавата, разбира се, не е просто държавата – доста често това са ЮЛ, които да държавни или доста често са някакви ДО, които имат характера на самостоятелни субекти, които участват също в ЧП оборот. Тук имаме допълнителни специфични правила, които са свързани с обезпечаването на равния достъп до големия участник в ЧП отношения – държавата, т.нар. правомерка на обществените поръчки. Има доста гранични ситуации, в които не е ясно държавата реално участва ли като ЧП субект, или като израз на държавния суверенитет, на империум. Има доста богата практика на СЕС, която се занимава с такива казуси. Например иск за обезщетение на вреди от държавата, причинени по време на ВСВ – съдим Германия, защото по време на ВСВ ни е счупила къщата. Имало е такъв иск, предявен в Гърция. Това ГП обезщетение за вреди на деликтно основание ли е и съответно отговаря ли държавата като субект на ЧП, или тя ползва специален имунитет, защото войната е израз на империум? Емиитирнето на държавни облигации, съответно обезщетение за вреди във връзка с предоставена грешна информация от държавата при емитирането на тези облигации отношение на ЧП ли е, или държавните облигации са израз на империум. Или държавата оперира летище и авиокомпания, която използва услугите на летището има претенции във връзка с предоставените услуги – израз на държавен суверенитет ли е, или не е ? СЕС е питан с тези въпроси – по- нататък в курса ще се обсъждат тези въпроси. Когато имаме материално отношение се интересуваме от въпроса за уредба на конкретното отношение по същество. Кой е наследник? Мога ли да се разпоредя с моя имот изцяло? Има ли възстановяване на запазена част? Има ли разполагаема запазена част и прочие.. Международният елемент За да попаднем в предмета на уредба на МЧП ни трябва международен елемент, който може да бъде открит във връзка с всеки един елемент на отношението. Елементите на отношението са субекти, обект, съдържание, правопораждащ ЮФ/ФС/юридическо събитие. Международен елемент в ЮФ/ФС/юрид. събитие – например за събитие: умрял е човек в Португалия - смърт в друга държава; раждане в Испания. Пример за ЮФ – завещание съставено в друга държава (българи, които живеят в чужбина създават завещание там обаче се отнася за имот, който се намира в България). Примери за ФС могат да бъдат договор, деликт и т.н. (договорът е сключен в чужбина, автомобилната катастрофа се е случила в чужбина, увреждането на честта или доброто име на някого се е случило в интернет или пък нарушаване на интелектуална собственост в чужбина и т.н.) 3  Субекти – субектите обикновено ги делим на ФЛ, ЮЛ, неперсонифицирани образувания, държавата. При ФЛ имаме основно три усложнения, при които можем да имаме международен елемент: 1) гражданство – в нашия казус от по-рано, да речем любовницата е с чуждо гражданство (португалка); българка, женена за французин - детето с двойно българско и френско гражданство и съответно проблем за връзка с родителските права (имаме международен елемент по отношение на гражданството); 2) обичайно местопребиваване – бг. гражданин, който живее в Португалия, има обичайно местопребиваване там. Какво е обичайно местопребиваване има богата практика на СЕС (ще говорим допълнително за това); 3) местоживеене – такава би била ситуацията, при която се съобразява не толкова къде фактически се намира центърът на живот на едно лице, а къде формално то е вписано/регистрирано. Да речем ние в Б-я имаме регистриран настоящ и постоянен адрес, в Германия имаме друг адрес и т.н. Тези три неща са различни и е груба грешка да ги объркаме, защото имат различни значение, използват се различни източници. Международен елемент при ФЛ може да имаме, когато те взимат някаква стопанска дейност – тогава мястото на тази дейност също може да има значение. При ЮЛ също е възможно да имаме международен елемент, който да бъде свързан с различни възможни техни връзки с дадена държава. 1) Може да имаме място на регистрация. 2) Също така можем да имаме централно управление – дружеството е регистрирано в България, обаче централното управление се намира в Гърция, например. 3) Третата възможност е основно място на дейност – дружеството е регистрирано в някаква офшорна зона, обаче цялата му дейност е в България. Можем да имаме и обикновено място на дейност. Също така можем да имаме клон на територията на друга държава. Когато възникне спор във връзка с клон в друга държава, имаме международно усложнение / международен елемент. В материята на несъстоятелността говорим пък за център на основен интерес. Това са все възможни връзки на едно ЮЛ или на друг вид образувание с различни държави. При държавата общо взето можем да си представим кое е важно – националност 4  При международните организации имаме една таква двойственост – хем са МО, хем в същото време са ЮЛ и там може да има такава връзка с различни държави. Съдържание – това е третият елемент на отношението, или правата и задълженията, или предмета. Най-често даван пример за международно усложнение е договор, който се изпълнява на територията на друга държава. Обикновено примерът е транспорт – договор за превоз. Трябва да се превози стока от една държава до друга и местоизпълнението е свързано с различни държави. Друг пример: българска компания строители отиват да построят къща в Гърция, имаме местоизпълнение на договора в друга държава. Обект – обектът е онова, по повод на което страните си съдействат. Може да бъде от различно естество – движима, недвижима вещ, интелектуална собственост. Най-често примерът, който се дава, е къща, която се намира в чужбина; предмет е на наследяването. Този международен елемент, разбира се, може да се развие в различни хипотези в момента на неговото възникване. Той може да е налице в момента на възникване на самото отношение – автомобилна катастрофа, българи пътуват за Германия, където живеят, и става автомобилна катастрофа в Унгария; международният елемент възниква в момента на настъпването на катастрофата. Можем да имаме международен елемент, който да е свързан с ФС деликт в Унгария, но можем да имаме причинител на деликта, който да е някакъв унгарски гражданин, който да живее в Италия. Така в едно и също отношение можем да имаме няколко международни елемента (МЕ), свързани с различни държави. МЕ може да възникне по-късно – българи живеят в България, имат дете, имат уредба на родителската отговорност/отношения, но в един момент единият взима детето и отива в друга държава. Възниква спор, т.е. това родителско отношение, което се развива и съществува, става спорно и МЕ е придаден в по-късен момент. От самата проблематика зависи точно този темпорален момент дали има значение, т.е. гледаме ли момента на сезиране на съда или на възникване на отношението, това вече зависи от конкретната област на уредба. Т.е. във всеки случай темпоралният момент трябва да бъде съобразен. Понякога той е посочен изрично, понякога не е. При материалните отношения принципът е, че гледаме изначално, ако нищо не е казано, темпоралния момент към момента на възникване на отношението (към момента на сключване на договора, на настъпване на деликта и прочие). Международният елемент в едно отношение трябва сам по себе си да не е незначителен!!! Трябва в най-общия и разумен подход да предполага, че заради този международен елемент имаме връзка с поне две държави. Не всички МЕ могат да имат правно значение. Да кажем, ако ние живеем в България и сме отишли в 5 Гърция и просто умрем там, има международен елемент, защото сме умрели там, обаче това, от което се интересува правната уредба е къде е моето обичайно местопребиваване, а то си е в България. Например: отиваме в магазина и си купуваме една бутилка Джони Уокър, произведена в Ирландия. Има ли международен елемент, ако се случи договорно неизпълнение? Ние сме си го купили с черен етикет, пък то било с червен. Онова, по повод което страните си взаимодействат е ирландското уиски Джони Уокър, ама някак си не е разумно да очакваме, че точно тази продажба има връзка с Ирландия по повод договорното неизпълнение. Освен ако не стане дума за вреда от вещ и това Джони, да речем, гръмне вкъщи и счупи телевизора, убие котката. Възможно е да има международен елемент и в други хипотези. В западните учебници доста често дават пример „ подписвам договора с химикалка БИК, произведена в Китай“ – има ли международен елемент? Не, няма. МЕ трябва да е съществен! Има отношения, които попадат в уредбата на МЧП, когато нямат международен елемент. NB!! Може отношението да няма МЕ и пак да се урежда от МЧП. Примерно, ние си живеем в България, правим едно завещание и избираме да се прилага бг. право. Към момента на възникване на отношението няма МЕ. Възможно е в един по-късен момент да се преместим в друга държава и да възникне отношение на наследяване там, но това завещание е направено към момент, в който няма никакво международно усложнение (МУ) и сме си избрали да е приложимо бг. право. Т.е. от гл. т. на самото завещание, за едностранната правна сделка, ЮФ и прочие няма никакъв международен елемент. Обаче това може да има значение при наследяването, което вече е друго отношение. Друг пример: идва едно чуждо дружество в Б-я и започва да развива дейност, например някаква чешка компания, обаче тя си прави дъщерно дружество в Б-я и това бг. дружество започва някаква дейност и си наема хора по трудово договор. Може обаче да предявят ТД да е подчинен на чешкото право. Реално от гл.т. на трудовото ПО имаме 2 субекта - бг. ЮЛ и бг. работник, трудът се осъществява в Б-я и няма никакъв международен елемент. Обаче изборът на чешкото право има правно значение и за него има правна уредба в Регламента РИМ I, който се занимава с приложимото право към ТПО (трудовите правоотношения). Изводът, като ни се падне на изпита казус е: да установим, че сме изправени пред частно правоотношение, да установим какъв е МЕ – описва се накратко; елементът не трябва да е незначителен и трябва да знаем, че може да има усложнения и когато няма МЕ. Може да има 1, 2, 3 МЕ, важното е поне 2 държави да са засегнати. Частни процесуални отношения „Частни процесуални“ – звучи зле, защото частните отношения по принцип са между равнопоставени лица, а пък процесуалните отношения винаги предполагат от една страна съд или някой друг орган и страни, където вече нямаме равнопоставеност, но това е условно название, което цели всъщност да обособи ситуациите, в които имаме патологично развитие или не непременно патологично развитие, но развитие, при което ЧПО (частно правоотношение) стига най-общо казано до съд или до необходимост от съдействие от други органи – нотариус, кмета на общината, съдебен изпълнител и прочите, т.е. вече имаме процесуално отношение, в което участва някакво друго лице, което обикновено е представител на държавата, съд или някой друг орган, може да бъде 6 съд или арбитраж, може да бъде и ЧП институция, която трябва да разгледа и да реши спора. Съответно международният елемент тук основно може да бъде свързан със страните по спора; МЕ може да бъде свързан с основанието – деликт настъпил в чужбина, отказ от изпълнение настъпил в чужбина, наследяване на лице с обичайно местопребиваване в чужбина и пр.; МЕ може да имаме и във връзка с предмета на спора – правото, което искаме да ни бъде защитено. На ниво процес МЕ може да има и във връзка с делата. Имаме, да речем, 2 иска срещу двама различни ответници – единият чужд гражданин, другият ответник има местоживеене в друга държава. Поради това, че делата се гледат заедно, съдът, който разглежда единия иск, става компетентен и за другия. Последно, на ниво процес международният характер на спора може да произтича и във връзка с допълнителни процесуални действия. Например връчване на документи в чужбина, връчване на доказателства в чужбина, евентуално установяване съдържание на чуждо право. Важното тук е отново да имаме връзка с друга държава, която да е достатъчна. Това следва и от самата уредба на въпросните процесуални отношения с МЕ. Когато установим, че едно отношение има връзка с повече от една държава, много е важно веднага след това ние да направим проверка каква е тази държава. Обикновено изходната позиция е (това е нагласата и на дисциплината МЧП) МЧП се нарича международно именно заради МЕ в частните отношения с международно усложнение. Този МЕ в ПЕС се нарича „трансгранично значение“, частни отношения с трансгранични последици или с трансгранични усложнения. Бг. доктрина го нарича въпросното нещо „международен елемент“ и той е причината въпросният елемент да се нарича МЧП. Частно се разбира като материални правни отношения, които ескалират и стават спорни, съответно е необходимо съдействието на друг орган и въпреки това, независимо че процесуалните отношения не са между равнопоставени, те са си под този знаменател. Дялове в МЧП Имаме материалноправен дял, където предмет на уредба са частните материални отношения, и имаме процесуален дял, където предмет на уредба са процесуални отношения. Материален дял В материалноправния дял имаме от една страна система от ПН, които определят приложимо право. Да кажем в казуса, който описахме в началото на тази лекция относно наследяването имаме един регламент, в който се казва, че наследяването се урежда от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, ако съответно 7 нямаме някакво изключение от принципа. Това е норма, която определя приложимото право. Тя не казва, кой е наследник, заветник, запазена част и т.н., а просто указва кое е приложимото право чрез стълкновителни норми (специфични норми, характерни за МЧП). Вторият вид група уреждани отношения на ниво материално право са тези, където уредбата е пряка и непосредствено. Това са преки норми, които уреждат непосредствено частното отношение с МЕ. Тук реферираме към Виенската конвенция за международна продажба на стоки CISG – съдържа непосредствена материално правна уредба, казва какви са правата и задълженията на продавача, какво се случва, ако има неизпълнение, кога преминава риска. И понеже урежданият договор е за международна продажба на стоки, който е с международно усложнение, всъщност имаме частно отношение с МЕ, където държавите са успели да се договорят, че непосредствено урежда самия договор по еднакъв за всички държави съдоговорителки начин. Такава пряка уредба имаме в области, в които имаме по-висока степен на международно договаряне като например международната продажба на стоки, международния транспорт, в материята на интелектуалната собственост, в международните инвестиции. Процесуален дял В процесуалния дял първото нещо, което трябва да знаем, е, че няма да се занимаваме с това, което се учи по граждански процес, т.е. тук имаме избрани проблеми с процесуалноправен характер, свързани с въпроса за това кой е компетентния съд или орган, въпроса за признаването и изпълнението на решения и други актове (ако ние в Б-я сме осъдили една френска компания, как можем да си съберем парите във Франция, как може бг. решение да бъде признато или изпълнено във Франция). На следващо място такива помощни процесуални правни аспекти, когато в процеса има международно усложнение, например ответникът е в чужбина, трябва да се извърши връчване на документи; ако е станало ПТП в Унгария, трябва да се съберат доказателства в чужбина, т.е. имаме събиране на доказателства в чужбина и прочие. Също с процесуално правен характер може да бъде признаването на чужд официален документ и съответно на отразеното в него правоотношение/правоотношения. Например, имаме дело за делба в България, обаче се представя един акт за брак от чужбина и признаването на този брак за целите на делбата (това не е съдебно решение, но е акт с правно значение, който се отнася до някакво възникнало брачно отношение) също е проблем на МЧП, който се урежда от т.нар. метод на признаването. В материята на п-суалните отношения също могат да се използват стълкновителни норми. Например: компетентен е съдът по местонахождението на НИ (недвижим имот) или по обичайното местопребиваване на детето. Също така могат да се използват и преки норми – примерно: районният съд по 8 местонахождението на обичайното пребиваване на адресата, връчва документите; имаме конкретно задължение – връчва се документите като се използва формуляр Х; трябва да се отговори в срок от 7 дни. Това са все преки норми, които задължават съдът да действа, а не указват просто кой съд може да реши даден спор. Това е систематиката от гледна точка на материалните и процесуалните отношения. Вътре имаме проблематика, която е конфликт на права, или на юрисдикции, която уредба се дава със стълкновителни норми, и имаме пряка материалноправна и друга процесуалноправна материя, което се урежда, като всичкото това е подчинено на идеята, когато възникне едно ЧПО с МЕ ние трябва да знаем кое е приложимото право, защото то е онова, което определя задълженията и прочие и прочие при правилното развитие. Когато стигнем до патология, можем да стигнем до съд и тогава трябва да отговорим кой е компетентния съд, той трябва да приложи същото онова относимо право, което изначално урежда отношението; когато постанови това СР, ние трябва да знаем какво можем да правим с него, т.е. къде да го използваме и ако го използваме какво нещо допълнително трябва да направим. За да стигнем до това СР обикновено при дела с МЕ има тези усложнения – връчване на документи, събиране на доказателства и пр.+признаване ad hoc. Вече, разбира се, ако имаме уредба на мат.отношение с преки норми, можем да прилагаме и Виенската конвенция за международна продажба на стоки, ако е транспорт – трябва да прилагаме материалното право по някоя друга конвенция и т.н. докато в един момент делото не приключи. Методи на уредба в МЧП 1) Първият метод е стълкновителен метод – там, където имаме стълкновителни норми. Правната уредба не дава непосредствено материалноправно разрешение, а насочва към някоя друга правна система, или към орган, съд, приложимо право, които уреждат правоотношението и решават спора. Този метод се нарича стълкновителен просто защото имаме неяснота относно приложимото право. И понеже имаме неяснота се казва, че имаме стълкновение или колизия между възможни приложими правни системи и реално стълкновителната норма, стълкновителният метод разрешават този въпрос. 2) Вторият метод е прекият метод. Става дума за преки норми, които уреждат непосредствено частното отношение с международен елемент. В определени области имаме по-голяма степен на развитие на международното договаряне. Включително в рамките на ПЕС е имало един момент, в който е съществувала наивната вяра, че може да се постигне обща уредба на договорните отношение между ДЧ. В рамките на ЕС все още не се е стигнало до това развитие. Но обикновено в рамките на международните организации това се случва. 9  3) Третият метод е този на признаването, където съответно имаме някакво правно отношение, което не се урежда непосредствено, а е уредено в някаква друга държава и чрез нормите на МЧП на територията на съответната заинтересована страна това отношение просто получава правен ефект, т.е. признава се. Това е особено актуална тема, тя не е винаги непременно позитивноправно уредена във връзка с правно положение на ФЛ. Да кажем, ако се оженим за чужденец, името на нашето дете по чия именна традиция да се формира - по едната или по другата, или по избор на страните. Ако се формира по чуждата именна система с две имена, а не с три, както е в Б-я, трябва ли Б-я да признае това име, или не? Българин отива в Холандия и се жени за друг мъж, трябва ли Б-я да признае ефекта от този еднополов брак, или не? Друга противоречива тема в различните държави е тази за сурогатното майчинство – може ли една българска двойка да отиде в Украйна и сурогатна майка в Украйна да роди дете и трябва ли да признаем нерожденната майка за майка или не. МЧП действително е международно заради международния елемент. Изходната позиция е, че бг. МЧП си е бг. МЧП съответно то е МЧП с нашите източници, с нашите вътрешни и международни източници и ПЕС. В Германия си има немско МЧП, което си има немските източници, МД, в които Германия участва + ПЕС. Правната уредба на ПЕС се припокрива за ДЧ на ЕС, същото важи и за МД, по които участват страните. 10  Въпрос 2 Историческо развитие на международното частно право. Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение в рамките на ЕС. Тенденции на развитие Историческо развитие По принцип във всички учебници по МЧП пише, че то е възникнало в дълбока древност. Истината е, че възниква, когато възниква съзнанието за „чужденец“. В Древна Гърция има различни полиси и чужденците са третирани като тотално безправни, несъществуващи и съответно е нямало особена уредба. Единствено в един по-късен етап се твърди, че се сключват МД и се дава специална защита като „приятелски гост“. В Древния Рим вече имаме jus civile и jus gentium, като jus gentium е замислено като правото, което се прилага спрямо чужденците (такова по-профанизирано, по- опростено право). Това деление съществува до един период от време, след което изчезва. Това са примери за това как в началото чужденецът е нищо и в последствие започва да се появява една „лека“ правна уредба, ама втори клас уредба. Чисто исторически след този етап се стига до Великото преселение на народите, където всъщност германските племена носят със себе си приложимостта на своето собствено право, т.е. както имаме осъзнаване, че чужденецът е нещо, той се подчинява на някакво право, което действа на някаква територия, при Великото преселение на народите пък чужденецът идва с право, което се прилага за него и то откъдето той идва. Това е т.нар. персонално право. Така се стига до колизията на МЧП, която дълги години е най-важната – дали прилагаме правото на територията (понеже ти си чужденец и си дошъл тук, прилагаме правото на тази територия, може би специално модифицирано за тебе, като чужденец) или персоналното право (понеже на тази територия ти си чужденец, прилагаме твоето право), т.е. това е един конфликт между териториалното прилагане с колизията с персоналния принцип. Има различни разрешения в различните тогава съществуващи държави. В периода 13-ти – 18-ти век пък в МЧП се явяват едни учени, основно италиански учени там, където имаме градовете-държави с доста силно влияние, които казват, че точно този конфликт между териториално и персонално действие на правото, на законите трябва да се структурира по някакъв начин. Те дават предложения за различно действие на законите – да кажем, ако става дума за действие 1 на закон, който се отнася до НИ – да се прилага правото по местонахождение на този НИ. Ако става дума обаче за права, свързани с движими вещи – да се прилага персоналното право на лицето. Идеята е, че трябва да се структурира и да се даде някакъв баланс между териториалния принцип и персоналния принцип в т.нр. „статутарна теория“ – стават различни статути. Стигаме вече до появата на първите кодекси – Баварският кодекс от 1756г., Пруският кодекс от 1794г. и после Френският кодекс от 1804, където отново с оглед териториалното действие на съответните кодекси има някаква уредба с МЧП характер. В този контекст стигаме до двама важни учени на МЧП: Савини, който развива теорията, че при такива отношения, които са свързани лично или териториално с различни държави, изходната позиция за определянето на приложимото право трябва да бъде самата специфика на конкретното уреждано отношение („седалище на ПО“, т.е. трябва да видим кое е най-характерното.) Най- лесният пример е с ВП върху НИ, ако се спори за ВП върху НИ, не можем да си мислим изобщо, че се прилага персоналното право, а се прилага правото, където се намира имота. Да кажем, ако става дума за деца, определящ е интереса на детето и трябва да дирим връзка с детето, защото това е негов интерес, защото то е страна на ПО, а не да преценяваме от гл. точка на държавата. Тази теория на Савини се свързва с един пък американски учен – Джоузеф Стори – той предлага името на МЧП. Стори казва, че при частни отношения с международен елемент, когато се гледа спецификата на отношението, всъщност ние трябва да си представяме, че е възможно да се прилага и чуждо право. Стори, назад във времето е този, който казва, че може и в определени ситуации именно заради интереса на отношенията или заради добрите отношения между държавите да е необходимо да се прилага чуждо право. Тези двама души в комбинация влияят изключително много върху развитието на МЧП, което започва да се ориентира към създаване на такива стълкновителни норми, които определят приложимо право, съобразявайки характера на отношенията. И тук вече първата важна исторически тенденция е, че за изходна позиция се гледа принципът на гражданството (гражданството като лична връзка с държавата, политическа връзка, а не териториална). В колкото повече области може да се приложи принципът на гражданството, толкова по-добре. По този начин се твърди, че се съобразява чуждият суверенитет – чуждата държава. Този принцип дълги години се среща като основополагащ в много системи на МЧП, вкл. и в бг. МЧП до 2005г. През 2005г. се приема първият бг. кодекс на МЧП. В този кодекс на МЧП за първи път имаме дефиниция на предмета на уредба – частни отношения с МЕ. 2 Чл. 1, ал.2 казва: Частно отношение с МЕ е отношение, свързано с 2 и повече държави. В този кодекс на МЧП за първи път се уреждат едновременно въпросите на международната компетентност и производството по международни граждански дела, приложимото право и признаването и изпълнението на съдебни решения и други актове. Този кодекс всъщност разрешава няколко въпроса в материята на МЧП, които до този момент (до 2005г.) са доста спорни. Първият въпрос е „Съществува ли изобщо МЧП?“. Съществува и е такава система от ПН, която си има свой собствен предмет и своя собствена правна уредба. До 2005г. уредбата на МЧП в Б-я е била разпокъсана в отделните закони – СК, ЗЗД, ТЗ, КТ, ГПК и т.н. В литературата е имало и много разгорещен спор, който е бил между проф. Живко Сталев и проф. Владимир Кутиков. Според Ж. Сталев МЧП не съществува и че то е само пътен знак преди прилагането на съответните МПН (немска теория). Проф. Кутиков пък твърди, че МЧП включва в себе си самото приложимо право и МЧП си има своя самостоятелна правна уредба. Сега кодексът разрешава този спор, защото ясно се вижда, че е обособена правната уредба. Вторият въпрос е „Какво точно влиза в МЧП“? Тези въпроси са уредени в чл.1 от Кодекса, уредени са „дяловете“ условно казано. От гледна точка на същността на уредбата нашият кодекс на МЧП стъпва вече на модерния подход, че определящо е обичайното местопребиваване (до 2005г. водещ е бил принципът на гражданството). Не е по-важно от коя държава си, а е важно къде е твоят център на семеен и социален живот и съответно правото на държавата, където е нашият център на семеен и социален живот, се счита, че отговаря повече на нашия интерес, от колкото правото на държавата, чиито граждани сме. В кодекса на МЧП голяма част от уредбата почива на това по-съвременно разбиране за подхода на определяне на приложимото право. Кодексът на МЧП в своята цялост е приет и се прилага от 21.05.2005г. Б-я става член на ЕС от 01.01.2007г., т.е. за доста кратко време този кодекс се прилага в своята цялост, защото в не малка част от областите, които се уреждат в КМЧП (кодекс на МЧП) имаме уредба и на ПЕС. Фактически историческото развитие на бг. МЧП реално се дели на тези фази – фаза до 2005г. (тогава се създава КМЧП, който се прилага в своята цялост за много кратко време) и фаза от 2007г., когато имаме ПЕС и области, които не са уредени от него. В КМЧП не се е отменила нито една разпоредба, за която се прилага ПЕС. Съответно в момента в КМЧП има норми, в които се казва как се определя приложимото право към наследяването, обаче от 2015г. имаме регламент – фактически тези разпоредби на МЧП са отменени заради йерархията на НА, но това не го пише в КМЧП и това е причината за това да сме скъсани, защото не прилагаме правилната уредба. От гл. точка на историческото развитие МЧП има национални източници, но има и също така и класически международни източници – по време на комунистическия период 3 (до 1989г.) МЧП не е особено долюбвано. Въпреки това Б-я участва в някакви международни конвенции в рамките на ООН и в рамките на специализираните международни организации, да кажем, в материята на международния транспорт. Реално Б-я се е присъединила към конвенцията в материята на международния транспорт, преди промените. Също така в материята на интелектуалната собственост ние сме били принудени да се присъединим в международните конвенции в тази материя по силата на Ньойския договор. Обикновените извънтърговски отношения с ЧП х-р се уреждат преди всичко с договори за правна помощ с бившите социалистически държави. Б-я има доста договори за правна помощ, но с бившите социалистически държави те са доста подробни – там има уредба за приложимо право при брака, при развода, при наследяването, към договорите, към процесуалните аспекти в тази връзка просто защото частните отношения са се осъществявали между такива субекти. Интересен пример е материята на издръжката – във всеки един от договорите за правна помощ Б-я много е държала за издръжка да се прилага правото на длъжника, бг. право да се прилага като право на държавата, където е гражданството на длъжника. Договорите за правна помощ продължават да се прилагат и до днес. Те се явяват по-стари и по-специални източници на уредба и извън отношенията между ДЧ те продължават да се прилагат и имат практическо значение. Например, договорът за правна помощ с Русия към днешна дата дава доста отговори на въпроси за това как се наследяват бг., които живеят в Русия или руснаци, които живеят в Б-я по този договор за правна помощ. Какво се случва след 1989г. Б-я освен в ООН се присъединява към Съвета на Европа и се присъединява и към ЕКПЧОС, която конвенция всички органи в Б-я трябва да я прилагат, вкл. и съдът, когато прилага вътрешно национално право, трябва да прилага едновременно с това и ЕКЗПЧОС и да осигурява адекватно ниво на защита на правата, които са закрепени в тази конвенция. Има още една конвенция, която е важна в материята на МЧП, това е Европейската конвенция за обмен на инфо между държавите – това е във връзка с установяване съдържанието на чуждото право. В рамките на Съвета на Европа имаме нещо по принцип като правата на човека, което по принцип се счита като нещо не особено важно, а не трябва да бъде така, а също имаме вече конкретна уредба с конкретни проблеми на МЧП. Втората международна конвенция, която е много важна и в която Б-я се присъединява след 1989г., е Хагската конференция по МЧП – тя е замислена края на 19-ти век от учените на МЧП, които казват, че ние трябва да се обединим в една МО и в областите, които са важни за държавите, да създаваме международни конвенции, които да уреждат въпроси, които са от общ интерес по общ за всички начин. Тази конференция още от началото 20-ти век започват да се правят предложения за международни конвенции, 4 като обаче Б-я по време на комунистическия период не иска да има нищо общо с тази Хагска конференция, но след промените Б-я естествено се присъединява и към Хагската конференция по МЧП. Първоначално Б-я се присъединява самостоятелно към избрана част от конвенциите в Хагската конференция основно свързани със събиране на документи, връчване на доказателства, много важната Хагска конвенция за премахване на изискванията за легализация и използването на т.нар. Апостил. Важни конвенции има в материята на родителската отговорност и отвличането на деца. В един момент ЕС придобива компетентност в материята на МЧП и вкл. тази негова компетентност е не само да приема актове, които да са приложими в рамките на ДЧ от институциите на ЕС, а и да се присъединява към международни конвенции. От този момент нататък новите конвенции, които се изработват и приемат в рамките на Хагската конференция по МЧП към тях не се присъединява Б-я сама, а се присъединява ЕС. Съответно тези конвенции действат и в Б-я, защото в тази област компетентността се упражнява от ЕС, а не от Б-я. И така виждаме всъщност интересното развитие, при което Б-я изведнъж през 2007г. става член на ЕС, престават да се прилагат 2/3 от КМЧП, Б-я се присъединява и към Хагската конференция и губи възможността да приема вътрешна правна уредба, както и възможността да се присъединява към международни конвенции. Всичкото това се случва в рамките на ЕС. Развитие на съдебното сътрудничество по ГП въпроси с трансгранично значение (ЕМЧП – Европейско МЧП) Условно ЕМЧП не възниква в дълбоката древност на ПЕС. Условно казано, имаме няколко исторически обусловени етапа, благодарение на които се стига до съвременния вид на ЕМЧП. Етапи на развитие Първият етап условно се нарича етап на координация (1957 – 1992г.). Този период стартира от ДЕИО от 1957г. и към онзи момент всъщност това, което обединява държавите от ЕС, е идеята за икономическа интеграция и към онзи момент проблемите на МЧП не са приоритет на ЕО – липсва всякаква позитивноправна уредба в ДЕИО. В чл.220 обаче на същия този договор се предвижда, че ДЧ могат да влизат в преговори и да сключват международни споразумения в области, които са изредени в този чл.220, и една от областите е „опростяване на правилата за признаване и изпълнение на решения“. Този чл.220 демонстрира едно разбиране, че може би ще е необходимо да се уеднаквят правилата за признаване и изпълнение на решения, защото в крайна сметка в този много дълъг период се създава единен пазар, опростява се движението на хора, стоки, услуги, капитали. Ако в същото време държавите си запазят своите национални правила за 5 признаване и изпълнение на решения, т.е. във Франция по един начин, в Германия – по друг, в Италия – по трети, това е възможно да попречи на свободното движение в рамките на ЕС и също така да повлияе на свободата на конкуренцията. Ако ние сме една немска компания и продаваме своите продукти на една италианска компания и трябва да водим делото в Италия и след това да чакаме това решение да се признае и да се изпълни в Германия или обратното, можем да се окажем в по-неблагоприятно положение, защото всичко може да се случи по-бавно и по-тежко. Ако държавите се разберат да имат единен режим на движение на съдебните решения, това ще повиши значително нивото на доверие между партньорите, ще облекчи бизнеса и съответно ще допринесе за свободата на движение на останалите блага. Понеже към онзи момент ЕО е основно икономически проект, свободното движение на СР се оказва част от повишаването на интеграцията и от повишаването на свободата на движение в рамките на ЕС. Поради тази причина през 1968г. се сключва Брюкселската конвенция за компетентността и признаването и изпълнението на СР по граждански и търговски дела. Тази конвенция се сключва само между ДЧ към онзи момент и това е конвенция от затворен тип – т.е. към нея могат да се присъединяват само ДЧ. С всяко едно разширяване на ЕС, новите ДЧ се присъединяват към тази конвенция – това е като част от ПЕС. Тази конвенция условно казано се нарича двойна конвенция, защото от една страна се определя кой е компетентният съд, т.е. има единни правила между ДЧ, които си разпределят достъпа до правосъдие (Примерно, ако се спори за ВП върху НИ, единствено държавата по местонахождението на НИ; ако се спори за деликт – или където е местоживеенето на ответника, или където е настъпило вредоносното събитие), а от друга страна се определя как се признават и се прилагат решения. По този начин всички държави си установяват единни правила за международна компетентност и имат и единен режим за движение на СР (по едни и същи правила). Тази конвенция основно се отнася до въпроси, които са преди всичко до търговските отношения. Тази конвенция в последствие се заменя с регламент, който се нарича Брюксел, защото исторически наследява тази въпросна Брюкселска конвенция. Важно е да знаем, че от 1978г. ДЧ на ЕС сключват един нарочен Протокол и по силата на този протокол те се споразумяват, че тази Конвенция може да се тълкува от СЕО. Много скоро след това започва доста голям брой преюдициални запитвания да се отправят към СЕО по тълкуването на въпросната конвенция. В този период освен Брюкселската конвенция се приема и Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения. Тази конвенция отново е посветена на договорите, а договорите са главно свързани с търговията, т.е. акцентът отново е икономическата интеграция. Във връзка с тази конвенция на един по-късен етап също има протокол и тя се тълкува от СЕО. В последствие регламентите, които имат предмет на действие единствено определянето на приложимото право, се наричат 6 Рим 1, Рим 2, Рим 3, защото заместват тази Римска конвенция и си остава това име за вбъдеще. В този първи период на координация реално координацията е, защото всъщност чрез международните конвенции се координират тези избрани въпроси на МЧП към онзи момент – компетентност, приложимо право, изпълняване на СР, но основно договори и граждански и търговски дела. Следващият етап е този на сътрудничество, условно казано. Това е периодът от Договора от Маастрихт (1992г.) до Договора от Амстердам (1997г. – влиза в сила 1999г.). В тогавашния ДЕС чл. К е предвидено, че за целите на постигането на създаването на ЕС и в частност с оглед на свободното движение на хора ДЧ ще считат от общ интерес въпроса свързан със съдебното сътрудничество по ГП въпроси, т.е. тук за първи се появява европейско сътрудничество (синоним е ЕМЧП). Въпросното съдебно сътрудничество попада в третия стълб на ПЕС (институциите не могат да законодателстват, могат да се предприемат мерки с помощта на т.нар. междуправителствено сътрудничество или на практика чрез сключване на МД; тук попадат и такива въпроси на правосъдие и вътрешен ред). Понеже това вече е от общ интерес все пак е възможно в рамките на ЕС да се подготвят такива работни групи, които да разработват проекти на конвенции. Тези работни групи започват да работят по няколко конвенции – Конвенция в материята на трансграничната несъстоятелност; Конвенция за връчване на документи; Конвенция за компетентност и признаване и изпълнение на решения във връзка с родителската отговорност. Третият етап е от 1997г. до 2007г. (Договора от Лисабон). Този етап вече се нарича „действия на Общността“ - вече за първи път общността може да предприема мерки, т.е. придобива компетентност в материята на въпросното съдебно сътрудничество. Как става това? В чл.65 от Договора за създаване на ЕО е предвидено изрично, че мерките в областта на съдебно сътрудничество по ГП въпроси с трансгранични усложнения, доколкото са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар могат да включват (тук се изреждат подробно области, в които могат да се предприемат такива мерки), като подобряването или опростяването на връчването на документи, събирането на доказателства, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела, насърчаването на създаването на еднакви правила за определяне на приложимо право и вкл. премахването на пречки пред гражданския процес и насърчаване на съвместимост между процесите на ДЧ. 7  1) Първото нещо, което се случва през този етап е, че въпросното съдебно сътрудничество преминава от третия в първия стълб, което означава, че вече там може да се приемат въпросните мерки на институциите на ЕС. 2) На следващо място – областите са посочени малко по-подробно, без да са изброени изчерпателно, като условието, което изрично се вижда от чл.67 е тези актове да са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар. Тук е големият въпрос: Какво е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар? И в науката на МЧП, и на политическо ниво държавите и различните представители се разделят много по този въпрос. Става дума за уредбата на договорите, за връчването на документи, за събирането на доказателства във връзка с търговски спорове – това безпорно е свързано с вътрешния пазар. Несъстоятелността свързана ли с правилното функциониране на вътрешния пазар (проблемите на МЧП с оглед несъстоятелността)? Свързана е, защото субектите са ЧП субекти и несъстоятелността им би засегнала ЧПО с МЕ. Ако ние сме една компания, регистрирана в Германия, обаче във Франция и в Италия развиваме също дейност, та ако сме в несъстоятелност, обаче имаме длъжници или кредитори в няколко от тези държави, къде ще трябва да се започне производството по несъстоятелност? Трябва ли да е там, където е регистрирана компанията, или там, където има най-много кредитори, или може във всяка една държава, където има сгради, банкови сметки? И съответно, ако това дружество бъде обявено за несъстоятелно в едната държава, другите държави ще го считат ли това дружество за обявено в несъстоятелност или не? Има ли правно значение за правилното функциониране на вътрешния пазар? Трябва да се счита – щом е за такава предвидимост. Примерно ако правим бизнес с трансгранично значение има едно място, където ще бъдем обявени в несъстоятелност и там всички кредитори ще знаят, че трябва да си предявят вземанията и после ще знаят , че всички държави се съгласяват, че това решение за несъстоятелност ще се признава навсякъде. Това създава правна сигурност. А уредбата на родителската отговорност? Има ли нещо общо уредбата на това кой съд е компетентен при спор за родителски права или как се признава и изпълнява едно решение за родителски права с правното функциониране вътрешния пазар? Има значение. Ама защо? Защото в противен случай ще се ограничи правото на свободно придвижване. Всичко що е свързано със свободно движение на хора, което може да ги смути, е лошо. Това е разбирането на европейския законодател и на СЕС, който казва: „щом нарушават свободното движение, противоречи на ПЕС, т.е. противоречи на основните свободи“. Разбирането е, че правилното функциониране на вътрешния пазар е свързано включително и със свободното движение на хора, а това е основна ценност на ПЕС и по-добре да имаме единни правила. Доколкото е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар, имаме разширително тълкуване, т.е. в контекста на вътрешния пазар разбиран със свободите и областите вече не са 8 непременно само обхванати чисто търговски договори и облигационни отношения, а могат да бъдат и с друг характер. И в действително в този период от 1997г. до 2007г. се стига до един огромен бум на законодателство – приемат се актове, основно регламенти в тази област в ПЕС. Приемат се регламенти, защото с тях по-сигурно се постига уеднаквяване на уредбата, тъй като при директивата се оставя на самата държава да прецени по какъв начин да постигне целите, заложени в нея. Има няколко по-важни регламента: Регламент 44/2001, който се нарича Брюксел 1. Той е за компетентност и приложимо право по граждански и търговски дела. Той замества отношенията между ДЧ от Брюкселската конвенция. От своя страна този Регламент 44/2001г. е заменен през 2015г. с Регламент 1215/2012г. – Брюксел 1а. Това е регламентът, по който ще работим – любим е на доц. Мусева. Регламент 2201/2003г. – Брюксел 2а. Той е заменен от Регламент 2019/1111, който се нарича Брюксел 2б, но той ще се прилага от 2022г. На следващо място имаме три регламента – Рим1, Рим2 и Рим3. Имаме Регламент 593/2008г., който се нарича Рим 1 – той е за приложимото право към договорните задължения и отменя Римската конвенция. Имаме Регламент Рим 2 – той е за приложимото право към извъндоговорните задължения. Регламент Рим 3 е за приложимото право към развода. Следващите регламенти стават тройни регламенти – в един регламент имаме компетентност, имаме и приложимо право, имаме и признаване и изпълнение на СР. Такъв регламент е Регламентът 650/2012г. – той е в материята на наследяването. Има и други регламенти с такъв троен характер, за които ще стане дума на следващите лекции. При Договора от Амстердам, когато ДЧ тогава преговарят да се направи това изменение в правото на ЕО, има едни държави, които са на особено мнение и на които не им се харесва тази интеграция. Тук попадат от една страна Обединеното кралство и Ирландия, които казват: „тази степен на интеграция не ни харесва“ и те подписват този Договор от Амстердам с един протокол, с който казват, че във всеки един случай, когато планират да се предприемат мерки в тези области, т.е. когато Институциите на ЕС тръгват да приемат някакъв регламент или някакъв акт на ПЕС, „канете ни, ние ще участваме в подготовката и когато стане готов въпросният акт, ние ще преценяваме дали искаме да се прилага в нашата държава или не“. С други думи, тези 2 държави си договарят, т. наречената opt-in възможност. Съответно във всеки един преговорен процес тези 2 държави са супер важни, защото ако те не се съгласят да го прилагат, това значително ограничава ефекта на въпросния акт. Втората група държави, всъщност е само една държава и това е Дания. Дания казва така: „изобщо не искам да участвам в 9 това сътрудничество. Този вид компетентност ние не го отдаваме на европейските институции – не искаме да ни каните, не искаме да го прилагаме.“- те са тотално аут. В един момент обаче Дания осъзнава, че това е лошо за нея и започва да сключва споразумения – класически МД между Дания и ЕС по въпроси, които иначе биха били в регламент, но по въпроси само на строго търговските договорни или облигационни отношения. В този период Б-я се присъединява към ЕС, а следващите изменения започват се прилагат от Договора от Лисабон (който влиза в сила 2009г.). Така на практика ние се присъединяваме и тези регламенти, които са приети към момента на бг. присъединяване, стават приложими и се прилагат директно у нас. Факт е, че в Б-я в процес на нашето присъединяване адаптира националното ни право към директивите предимно. По повод на регламентите е бил поставен въпросът „трябва ли нещо да изменяме в нашето национално право?“. Отговорът е не, защо те така и така директно се прилагат. Истината е, че понеже не е трябвало да се прави промяна в нашето законодателство, никой не се е интересувал толкова от тези регламенти и фактически от 01.01.2007г. изведнъж са започнали да се прилагат тези регламенти, като почти никой не е бил чувал за тях и те дори половин година не са били преведени на български език, и за Б- я този преход е бил доста труден. В тази материя има няколко доста важни преюдициални запитвания до СЕС от български съдии. Много е важно да знаем, че, когато имаме въпроси, уредени и от КМЧП, и от ПЕС, прилага се ПЕС, а не КМЧП. От този етап, накратко казано, компетентността в материята на МЧП принадлежи на институциите на ЕС, но само в областите, които са посочени във въпросния Договор от Амстердам. Важно е да знаем, че компетентността на институциите на ЕС в тази област е споделена – тя не е изключителна. Дотолкова, доколкото вече е упражнена от институциите на ЕС, чрез приемането на регламенти, съответно ДЧ губи възможност да приема актове в същата област. Вече разбрахме, че МЧП в ПЕС се нарича съдебно сътрудничество по ГП въпроси с трансгранично значение и че от 1999г. (началото на прилагане на Договора от Амстердам) е споделена компетентност, която е упражнена от институциите на ЕС много интензивно. Съответно в тази област държавата България е отстъпила суверенитета на институциите на ЕС и съответно вече като право, актовете, които са приети в рамките на първия стълб от институциите на ЕС по default си се тълкуват от СЕС и в контекста на тези регламенти, както и на други, които не сме споменали още има доста богата практика на СЕС по различни преюдициални запитвания, което развива много интерпретирането на съответните актове и съответно помага на правоприлагането. 10  Какво правим, когато е приета национална уредба по материя на МЧП и след това институциите на ЕС и те приемат в същата сфера, която е споделена? Прилага се ПЕС, защото то има предимство. В отношенията между ДЧ Брюкселската конвенция престава да се прилага и съответно започват да се прилагат регламентите. Обаче ЕС има едни отвъд морски територии – за тях съдебното сътрудничество не важи и за тях си важи Брюкселската конвенция. Нещо интересно за БРЕКЗИТ: една от идеите какво да се прави, понеже след като UK напусне ЕС, няма да е страна по тези регламенти, а те са доста важни за свободното движение на съдебни решения, е да се възкръсне Брюкселската конвенция от 1968г. и в отношения между ДЧ и UK да се прилага тази конвенция. Договорът от Лисабон от 2007г. влиза в сила през 2009г. и вече ЕМЧП е въпрос на ПЕС. Не се случва нещо кой знае колко съществено, освен следното: 1) Компетентността на институциите по ГП въпроси с трансгранично значение е уредена в чл.81 от ДФЕС – посочено е изрично, че по принцип въпросните мерки (актове) се приемат в рамките на обикновена законодателна процедура, обаче ако мярката е в областта на семейното право, тук изрично е предвидено в чл.81, пар.2, че този тип актове се приемат с единодушие от Съвета сл?