Presentation for Exam on Accounting Methods PDF

ТЕМА 2 ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА СЧЕТОВОДСТВОТО Гл. ас. д-р Атанас Атанасов  При характеризиране на предмета на счетоводството следва да се имат предвид две обстоятелства: 1) Счетоводството като завършена информационна система се осъществява в рамките на предприятието; 2) 2) За да намерят отражен...

ТЕМА 2 ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА СЧЕТОВОДСТВОТО Гл. ас. д-р Атанас Атанасов  При характеризиране на предмета на счетоводството следва да се имат предвид две обстоятелства: 1) Счетоводството като завършена информационна система се осъществява в рамките на предприятието; 2) 2) За да намерят отражение в системата на счетоводството стопанските факти, явления и процеси трябва да бъдат достоверно измерими.  Предмет на счетоводството Имущество Средства Източници /активи/ /пасиви/ Предмет на счетоводството е имуществото на предприятието (под формата на активи, капитал и пасиви) и всички изменения, които настъпват с него (вкл. разходи и приходи) в процеса на осъществяваната от предприятието дейност, представени посредством паричния измерител.  Имущество Собствен Активи Пасиви капитал !!! Основно счетоводно равенство: А = СК + П Активи Определение според Общи положения на НСС Актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Дефиниция според Концептуалната рамка за финансово отчитане (МСС/МСФО) от 2018 г. (В сила от 2020 г.) Актив е настоящ икономически ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития. Икономическият ресурс е право, което има потенциала да произведе икономически ползи.  Класификация на активите: В зависимост от периода, през който предприятието ще получава икономическа изгода от актива, активите биват: Активи Ако периодът Ако периодът Дълготрайни Краткотрайни е по-голям от е по-малък от (Нетекущи) (Текущи) 1 година 1 година  Активи ДА КА Финансови Материални Нематериални (инвестиции)  Дълготрайни материални активи (ДМА) Един актив се признава и отчита като ДМА когато: има материално-веществена форма; периода, през който ще се черпи икономическа изгода е по-голям от 12 месеца; предназначението на актива е за производство, отдаване под наем, административни и др. цели, но не и за продажба; той е достоверно измерим, разграничим и има самостоятелно предназначение; стойността му е над възприетия минимален стойностен праг за същественост на дълготрайните активи в предприятието. /за данъчни цели този праг е 700 лв./ Примери за ДМА: земи, гори, трайни насаждения; сгради; машини,съоръжения и оборудване; компютърна техника; офис обзавеждане; транспортни средства; работни и продуктивни животни и др. Нематериални дълготрайни активи (НДА) Дефиниция – установим нефинансов ресурс, придобит и контролиран от предприятието, за който са изпълнени едновременно следните изисквания: ▪ няма физическа субстанция (но може да има физически носител) ▪ е със съществено значение при употребата му ▪ очаква се бъдеща изгода от използването му в предприятието. Видове НДА: патенти; лицензи; търговска репутация; фирмени и търговски марки; търговски права и права на ползване; програмни продукти; уеб сайтове; продукти от развойна дейност и др. Класификация за целите на отчитането Права върху Ползват се със законова защита – търг. марки, авторски права, търг. индустриална наименования, лицензи, патенти, собственост издателски права и др. НДА Права върху Предприятието ги притежава въз интелектуална основа на договор със създателя им собственост Амортизируеми и неамортизируеми ДА  Дългосрочни финансови активи Дългосрочните финансови активи (Дългосрочни инвестиции) включват: ▪ Придобити акции или дялове за повече от 12 месеца, от които се очаква доходност под формата на разпределяем дивидент. (дългосрочни съучастия) ▪ Придобити облигации с падеж след 12 мес., които не са държани за търгуване; ▪ Инвестиционни имоти; ▪ Предоставени заеми със срок по-голям от 12 месеца; ▪ Предоставени активи по договори за финансов лизинг.  10 лв Номинална 10 лв стойност Облигация Акция Документ за собственост Документ за дълг Показва каква част от капитала на едно предприятие притежава Показва размерът на дълга, който е нейния собственик. даден на заем от нейния собственик. Дава право на дивидент, участие в Дава право да получи дадения заем общо събрание, получава + договорена лихва ликвидационен дял и т.н.  Предприятие „А“ Според размера на участието различаваме: „А“ придобива Контролно участие – над 50% …...% от капитала Значително участие – от 20% до 50% на „Б“ Малцинствено участие – под 20 % Предприятие „Б“  1000 бр. х 1 лв. Предприятие Предприятие „А“ „Б“ 1000 лева Предприятие „А“ придобива 1000 облигации с номинална стойност 1 лв., които са емитирани от предприятие „Б“. Всъщност „А“ дава на заем 1000 лв. на „Б“ за определен период срещу определена доходност (лихва).  Парични средства и други активи, които предприятието очаква да превърне в пари, да продаде или консумира за период от 12 мес. или в рамките на оперативния АКТИВИ цикъл, което от двете е по-дълго. Краткотрайните активи са ресурси, които участват еднократно в стопанската дей- ност на предприятието. Краткотрайни ДА активи Разходи за Материални Парични Вземания Инвестиции бъдещи запаси средства периоди Материални запаси материали; готова продукция; стоки; амбалаж; млади животни и животни за угояване; дребни продуктивни животни; незавършено производство. Краткосрочни вземания Такива могат да бъдат всички вземания със срок на погасяване до 12 месеца, произтичащи от: от продажби ( вземания от клиенти) - вземане за предприятието възниква, когато е налице извършена продажба на стоки, продукция, услуги и др., но клиентът не е платил в момента на сделката, а ще плати в бъдещ период. вземания от доставчици по аванси; вземания от подотчетни лица, вземания по липси и начети, вземания по съдебни спорове; данъци за възстановяване от други дебитори и т. н. Краткосрочни финансови активи (инвестиции): ❑ всички ценни книжа (акции и облигации), със срок на държане до 12 месеца; ❑ благородни метали; ❑ скъпоценни камъни. Парични средства В брой и/или по сметки в банкови и небанкови финансови институции. Те могат да бъдат в лева или валута, съхранявани в касата на предприятието или по разплащателни, депозитни, спестовни, акредитивни и т. н. сметки в търговските банки. Разходи за бъдещи периоди Платени суми през текущия период, които се отнася за следващ период, през който услугата или изгодата от нея ще бъдат получени. Обикновено са свързани с: - абонаментни услуги; - застраховки; - предплатени наеми и др.  Собствен капитал Собственият капитал: представлява паричен израз на вложените в предприятието активи от страна на неговите собственици; Не подлежи на вписване (регистрация); Няма изискване за минимален размер; СК = А - П Може да бъде отрицателна величина; От своя страна той се подразделя на: Чиста стойност на капитала Нетни активи Основен (записан) капитал; Чисто имущество Резерви; Финансов резултат (печалба или загуба).  Собствен капитал Записан Финансови /основен/ Резерви резултати капитал - от текущата Резерв от година последващи -от мин. години оценки Премии от емисии Печалба Загуба Законови /общи/ и допълнителни резерви Основнен капитал: Основни характеристики при капиталовите търговски дружества:* Формира се при учредяване на предприятието и при капиталовите дружества се вписва в Търговския регистър. Показва размера на участието на всеки от съдружниците/акционерите Има изискване за минимален размер (2 лв. за ООД; 50 000 лв. за АД); Е относително постоянна величина; В Отчета за финансовото състояние(счетоводният баланс) този капитал се посочва в пълен размер, независимо, че част от него може и да не бъде внесена в момента на учредяване на дружеството. Невнесената част според НСС 1 се записва като „Невнесен капитал“. * Посочените характеристики не се отнасят за Дружество с променлив капитал (ДПК) по смисъла на чл. 260а от Търговския закон.  Някои особености на ДПК ДПК може да се учредява само за предприятие с по-малко от 50 служители и оборот и/ или стойност на активите до 4 милиона лева. Капиталът на дружеството не подлежи на вписване на Търговския регистър Облекчена процедура за оценка на непаричните вноски в капитала в сравнение с дружествата, уредени към момента Регулира се възможността да се издават опции за придобиване на дялове в полза на служители и трети лица, както и конвертируемите заеми Облекчен режим за прехвърляне на дялове спрямо ООД Управление чрез управителен съвет или чрез един или повече управители, които длъжности може да се заемат както от физически, така и от юридически лица Регламентирана възможност за уговаряне на специални условия за прехвърляне на дялове. Пример: При учредяването на „Алфа“ ООД двамата съдружници („А“ и „Б“) са записали капитал от 2 000 лв., като всеки от тях е записал дялове с номинална стойност 1 000 лв. Съдружник „А“ внася 700 лв. и съдружник „Б“ внася 700 лв. по набирателната сметка. !!!!!! Активи = СК + Пасиви Пари 1400 2000 0 Невнесен капитал 600 Записаният основен капитал, който е част от СК, се посочва в пълния записан размер. Резервите се образуват за сметка на печалбата или по друг ред определен с нормативен акт. Използват се за покриване на рискови мероприятия и загуби. Видове: ❑ Резерв от последващи оценки ❑ Премии от емисии ❑ Законови /общи/ и допълнителни резерви Финансов резултат ФР може да бъде положителен (печалба) и отрицателен (загуба). Положителният финансов резултат води до увеличаване на собствения капитал на предприятието, а отрицателният - до неговото намаляване. ФР бива още: ФР от текущата и ФР от минали години. Пасив Пасив е настоящо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да доведе до изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи. Уреждането (плащането) на едно задължение може да доведе до изтичане (намаляване) на активи, възникването на нови задължения и/или трансформирането им в собствен капитал. Те се подразделят на: дългосрочни (нетекущи) и краткосрочни (текущи) пасиви.  Пасиви (задължения) Нетекущи Текущи Приходи за Финансирания (Над 1 год.) (До 1 год.) бъд.периоди  Нетекущите (дългосрочните) пасиви (дългосрочните задължения) представляват чужди средства, привлечени в предприятието за допълване на собствените активи със срок на погасяване над 12 месеца. Текущите (краткосрочните) пасиви (задължения) са източници на активи, привлечени в предприятието от трети лица със срок на погасяване не по-дълъг от 12 месеца. Към тях се отнасят: задълженията по получени краткосрочни банкови заеми, задълженията към доставчиците, към персонала, за данъци, за социално и здравно осигуряване, задължения за застраховане и др. Провизии – провизията е задължение с неопределен срок и/или размер. Представлява най-добрата настояща оценка на евентуалните бъдещи разходи, които предприятието трябва да извърши като задължение по силата на договор, нормативен акт или което произтича от действия на предприятието, чрез които то е показало, че ще поеме определени задължения, които има намерение да изпълни. Провизиите са вид приблизителни оценки в счетоводството.  Финансиранията представляват безвъзмездно получени активи (от държавата или други предприятия и лица) със строго целево предназначение. Получените активи подлежат на възстановяване на финансиращия орган, ако не се използват по предназначение, поради което се разглеждат като специфична форма на задължение. Те се подразделят на финансирания за дълготрайни активи и финансирания за текущата дейност (за разходи). Типичен пример: финансиранията по различни програми на ЕС, за които предприятията могат да участват.  Като отделен обект на отчитане следва да се разглеждат и разходите и приходите на предприятието. Разход е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала. Счетоводните разходи възникват от намаляване на стойността на активите, начисляването на работни заплати, социални осигуровки и надбавки и др., независимо от момента на тяхното изплащане.  Следва да се има предвид обстоятелството, че счетоводните разходи възникват когато активите на предприятието се вложат в употреба. В този смисъл трябва да се прави разлика между понятието “счетоводен разход” и понятието “плащане”. Освен това счетоводните разходи се отчитат в момента на тяхното възникване, независимо дали паричните средства са изплатени, или разходите са само начислени. Разходи възникват тогава, когато предприятието е използвало част от своите активи или е получило услуги с цел осъществяване на дейността си.  Приход е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала. Счетоводните приходи се формират от продажбата на продукция, стоки или оказването на услуги, както и от използване на ресурсите на предприятието от трети лица (под формата на лихви, неустойки, наеми, дивиденти и др.). Те могат да съществуват под различни форми - приходи от дейността и финансови приходи. Счетоводните приходи се отчитат в момента на възникване (т.е в момента на сделката), независимо дали са получени паричните средства от клиента.  Обща характеристика на счетоводния метод. Елементи на метода. Дефиниция и характеристика Съвкупността от способи, с които си служи счетоводството, с чиято помощ се обхващат обектите на счетоводно отчитане, дава съдържанието на метода на счетоводството.  Елементи на счетоводния метод: 1. Балансово обобщаване 2. Документиране 3. Инвентаризация 4. Оценка 5. Калкулация 6. Система на счетоводните сметки 7. Принцип на двойното записване 8. Сводка на отчетните данни Балансово обобщаване Този елемент на метода на счетоводството намира проявление чрез прилагане на техническия прийом счетоводен баланс. Счетоводният баланс се характеризира с равенство между общата сума на активите и пасивите на предприятието. Това равенство произтича от обстоятелството, че в баланса се отразява имуществото на предприятието веднъж като активи (средства по конкретен състав) и втори път като пасиви (източници на образуване). Документиране Процесът на счетоводно отчитане започва с първично обхващане на отчетните обекти и регистриране на информацията за състоянието и измененията им, което се осъществява посредством способа на документирането. Следователно документирането като елемент на метода на счетоводството представлява способ за първично обхващане и отразяване на протичащите стопански факти, явления и процеси посредством регистрирането им върху съответни информационни носители. Последните могат да съществуват както под формата на книжни бланки, така и под формата на електронни документи, оптични документи и пр.  Инвентаризация Счетоводното отчитане дейността на предприятието се организира така, че получаваната икономическа информация да бъде максимално точна и достоверна. Съществуват различни обстоятелства, които водят до отклонения между фактическите наличности от съответните активи и счетоводните данни, например: Естествените загуби, причинени от климатичните условия (изветряне, изпаряване, изсъхване), неточностите при заприходяване и отпускане на материалите, грешките, които се допускат при организацията на отчитане, съществуващите злоупотреби и разхищения на материални активи и др. С помощта на този способ се установяват фактическите наличности на активите и пасивите на предприятието към определен момент, извършва се съпоставяне със счетоводните данни, като на тази база се документират и отразяват счетоводно констатираните различия между тях.  Оценяване Оценяването на активите и пасивите е съществен елемент от счетоводната политика на всяко предприятие. По своята същност, то представлява преобразуване на информацията за осъществените сделки и събития от натурални в стойностни измерители. Редица отчетни обекти могат да бъдат оценени направо, без особени затруднения и допълнителни пресмятания. Обикновено оценката на даден обект се базира върху цената, по която той е придобит, която включва най-вече разходите по неговата доставка или производство.  Калкулиране Някои отчетни обекти получават парична оценка чрез т.нар. калкулация. Етимологически терминът “калкулация” произлиза от латинската дума calculatio-пресмятане, изчисляване. Следователно калкулирането може да се определи като способ, при който се извършва обобщаване и систематизиране на разнородни разходи в единен паричен измерител, групирането на последните по отделни видове изделия, работи и услуги, с цел получаване на информация за себестойността на произвежданата продукция (или услуги).  Система на счетоводните сметки Отразената в първичните документи информация не разкрива съществуващите връзки, тенденции и закономерности между осъществените стопански операции. За целите на управлението е необходима цялостна и обобщена представа за състоянието и измененията, които настъпват в обектите на отчитане, в резултат на стопанските операции. Такава информация може да се получи, посредством използването на счетоводните сметки и способа на двойното записване. По своята същност счетоводните сметки са способ при който се постига икономическо групиране, систематизиране и обобщаване на данните, отразени в първичните счетоводни документи, в резултат на което се получава икономическа информация, необходима за вземането на управленски решения, както и за осъществяване на контрол върху дейността на предприятието. Принцип на двойното записване Съществена особеност на протичащите стопански операции е, че засягат най-малко два обекта на отчитане. Двойнственият характер на стопанските операции предопределя и необходимостта от прилагането на специфичен способ известен като двойно записване по сметките. Неговата същност се изразява във взаимно свързаното отразяване в системата на счетоводните сметки на противоположните изменения в активите и пасивите на предприятието, предизвикани от стопанските операции. Сводка (сводиране) на отчетните данни Този способ представлява обработка на информацията, получена непосредствено от първичните документи и счетоводните сметки и свеждането им до обобщени справки и отчети за дейността. Най-често се свързва с обобщаването на текуща информация с цел съставяне на междинни отчети, справки, необходими за ръководството, справки за регулаторни органи, годишни отчети и т.н.