Конспект по Нова балканска история PDF

Конспект по Нова балканска история **Причини за успеха на османското завоевание на Югоизточна Европа. Теории за произхода на ранните османци** - В Германия -- не се дава информация, че Цойне е наименувал полуострова -- знае се, че е създал училище за слепи - Балкански полуостров ̶ предлож...

Конспект по Нова балканска история **Причини за успеха на османското завоевание на Югоизточна Европа. Теории за произхода на ранните османци** - В Германия -- не се дава информация, че Цойне е наименувал полуострова -- знае се, че е създал училище за слепи - Балкански полуостров ̶ предложено за пръв път и въведено в научен оборот от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „*Опит за научно описание на земята*\" - Имал две обстоятелства ̶ - 1\. Това е била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския и Пиренейския ̶ получават имената си от планините, които доминират в тях или ги ограничават от европейския материк. - 2\. Немският географ бил повлиян от наложената още от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтално полуострова, доминирала е неговия ландшафт и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия - Спорен момент -- северната граница -- по билото на Стара Планина - На север -- Карпатска земя -- Румъния, Молдова, Украйна - Според Цойне -- Балканите продължават от Черно море до Словения - Понятието „Югоизточна Европа" -- за първи път се появява във Франция -- в по-сериозна употреба -- края на XIX в. - Теобалд Фишер -- - Отрицателното усещане на други държави, които смятат, че не са от Балканите: 1. Избор на понятие -- смяна на името от Хемус на Балкан 2. Произход на думата „Балкан" -- за българите по времето на Аспарух -- „Каменица" 3. Тежестта на понятието -- началото на XIX в. -- странни политически формации -- нецивилизовани държави -- изостаналост, корупция - 40-те години на XVIII -- слага ново понятие -- Балканска земя -- земите на Османската империя и земите на бившите провинции -- заедно с Румъния и Молдова - Поява на понятието на Ориента - Втората половина на XIX в. -- усложняване -- Балкански войни и Първата световна война - 20-те години -- понятието „Балканизация" - Николай Юрген -- началото на XX в. -- понятието „Югоизточна Европа" - „Европа е нещо положително" -- френската версия - 30-те години на XX г. -- има конгреси, свързани с Югоизточна Европа и тяхната история - Това понятие -- свързани с амбициите на Австро-Унгария - 30 и 40-те години на XX в. -- идеологията на Хитлер -- създава се институт: - Югоизточна Европа -- политически хинтерланд на Германия - Третия Райх -- смята, че ще предоставя продукти в Югоизточна Европа -- връщане на продукти - До 70-те години на XX в. -- темата „Югоизточна Европа" -- тема табу - (Imagine Тhe Balkans -- книга на Мария Тодорова) -- защита на понятието „Балкани" -- от западния човек - Други названия ̶ Илирийски, Тракийски, Дардански, Елинистичен, Римски, Византийски, Европейска Турция, Турция в Европа, Европейски Левант, Ориенталски полуостров - 1861 г. - Йохан Георг фон Хан -- Югоизточен полуостров - 1891 г. -- Теобалд Фишер -- Югоизточноевропейски полуостров - Османската администрация ̶ Румелия (турското словосъчетание Рум-или ̶ римска земя) - Балкан ̶ персийско-турски произход или Bala Khana -- висока сграда -- за първи път в документ -- 1565 г. - Карпати ̶ за турците (Унгурус Балкан ̶ унгарски планини) - Централната част на Балканите -- Коджа Балкан (висока планина) - Гърците -- Хемус **Описание на Балканския полуостров -- от устието на р. Идрия в Триесткия залив , по южните склонове на Юлийските Алпи , по басейна на р. Сава през течението на р. Дунав до връзката с Черноморския бряг** - Нали империята на османците да се нарича Османска империя или Турска империя? -- разграничаване - Теории за ранните османци - Произход и митология - Ранната история на османците е обвита в митове и легенди. Османските историци създават \"държавно-династически мит\", който има за цел да представи османската държава като дело на гений на малко племе. Те се стремят да убедят читателите, че държавата е създадена от малко племе, което бързо се отърсва от номадските традиции и възприема идеите за държавно управление на развитите ислямски общества. Съществува и официална кореспонденция между Осман и султан Ала-ад-Дин Кайкубад, която е изфабрикувана към 1575 г.. Тези митологични елементи затрудняват съвременните историци да извлекат достоверна информация за произхода и ранното развитие на османската държава. - Основателят Осман I е от племето Кайи (теория се подкрепя от хронисти като Язъджъзаде и Ашък паша-заде. Според тях, титлите \"хан\" и \"падишах\" принадлежат на рода Кайи, докато има техни наследници), което е част от по-голямата група огузки тюрки. Има легенди, които свързват династията с Ной. Според Язъджъзаде, титлите хан и падишах принадлежат на рода Кайи, докато има наследници. - Военна експанзия и джихад - Някои автори смятат, че османците възприемат и усъвършенстват принципите на джихад, препоръчващи \"използване на неверниците\", поради голямото значение на системата \"удж\" в ранната им история. През 70-те години на XIV в. примитивните методи на пряко завоевание изчерпват възможностите си, което налага използването на потенциала и пасивността на балканските държави. - Османците не са били просто завоеватели, но и **хора, търсещи по-добър живот**. Те са **заимствали знания от гърците** и са **привличали ресурси** от други княжества. Също така са усвоили **административни и други практики** от по-урбанизираните си съседи. - Според източниците, **ранните османски владетели не са били варвари без принципи, а са били свързани с византийски благородници**. Също така, те не са преследвали християните, което е доказателство за съвместно съществуване в ранната османска държава - Легендарните разкази и епичните поеми също са част от историографията на ранните османци, където герои като Батал Гази, Мелик Данишменд и Абу Муслим се появяват като храбри воини на исляма - Легитимация чрез ислямска традиция - Османците се стремят да легитимират властта си, свързвайки я с ислямската традиция и минало. Чрез връзката си с Огуз хан и пророка Ной, те се опитват да покажат, че са част от дълга и благородна линия - Политизация на понятията -- на база приятелството на едната държава с друга -- 1976 и 1978 -- 100-годишнината от Априлското въстание -- сериалът „Демонът на империята" - Тюрките -- смятат Османската империя за провалена империя -- създаване на нова историческа представа -- сливане на понятия -- турския национализъм с елементи на Османската империя - Въпрос спрямо европейските източниците -- От къде идват тюрките? -- нали те са троянци или са скити - Според историкът Ричард Кнолс -- тези хора се нарича мюсюлмани -- двете им силни качества -- военната дисциплина и уважението към техните принцове и султани - Тюрките -- бивши гръцки християни и бивши пагански тюрки -- приели исляма - Нали са синоними -- да, но има езиково различаване -- тюрки и турци - Тюрки -- общо казано има и други народи - Османската империя -- многонационална империя - Династията на Осман -- като част от исляма - Появата на легендата за Ертугрул -- бащата на Осман -- за хронистите -- Той има важна част за изгряването на Османската сила - Султан -- син на султана на газиите - 2-3 случая -- Султанът -- един единствен мъжки представител - Гръбнакът -- Балканския полуостров - Запазването като държава -- различни фактори - Паралелни процеси като българите - Газията -- син на газията -- герои на света - Споменават се \"гази\", които са били воини, търсещи плячка и участващи в набези по границите на Византийската империя \[история\]. Тези групи са се присъединявали към османските походи, когато защитата на Византия е отслабвала, което допринася за разширяването на османската власт \[история\]. Също така, туркменски елементи са се движили към границите в търсене на нови пасища, което също допринася за османската експанзия - Края на газиите -- влизането на Османската империя в Първата световна война - Историци, пишещи за Османската империя: 1. Ричард Кнолс (1550 - 1610) 2. Йозеф фон Хамер (1774- 1856) -- „Die Geschichte des osmanischen Reiches" 3. Николае Йорга (1871 -- 1940) 4. Хърбърт Адамс Гибонс (1880 -- 1934) -- първият, който проблематизира темата, свързана с корените на Османската страна -- според него Осман е приел исляма 5. Паул (Пол) Витек (1894 -- 1978) -- Спрямо Кепрюли - османската държава трябва да се изучава на фона на векове на войни, културни трансформации, акултурация и заселване на мюсюлмани и турци в средновековна Анадола, свързано с уджовете (стрелките) и газиите (войници на вярата) -- Хрониката на Ахмеди (1337 -- 1410) - Тезата на Витек: - Успехът се дължи -- стремежа към разширяване на пътя на исляма - Домовете на исляма - - Появата на Данишмендите -- 11 и 12 век - Битки между Селджуските началници и газиите - Появата на емиратствата -- по времето на Никейската държава -- начело с принц, които управлява всички емиратства (лидер на газиите) 6. Мехмет Фуат Кепрюлю (1890-1966) -- „Les origines de l\'empire ottoman" - основен противник на Гибонс -- С своята книга, той дава внимание към местоположението на Османовия бейлик -- динамиката, силите и организационните принципи са били важни за Анатолийските тюрки - Появата на Османския бейлик -- създаване на трайна формация 7. Уан и Гари Блейк - Понятието „трибализъм" в началото на Османската империя -- според всички историци това понятие е много важно -- Трибализмът води до кръвно родство - племето по същество трябва да бъде съставено от кръвни роднини, чийто произход трябва да бъде проследим до общ произход, поне по принцип. - Влиянието на Византийските дисиденти - Следващата стъпка -- Бурса -- създаването на тяхната столица, реформи и появата на модерна страна - Две линии на ранната история на Османската империя: 1. Първа линия -- Гибонс и Арнакис 2. Втора линия -- Витек и Кепрюлю - Алтернативни мнения: 1. Зеки Тоган (1890-1970) -- прави връзка с Нугай 2. Мустафа Акдаг (1913 -- 1972) -- 3. Сперос Вроинис -- Изгравянето на Османската империя не е специфичен феномен -- Смята, че е на база византийския отказ от тюрки и тюркменски (номадски) демографски натиск 4. Ернст Вернер -- нарича Кепрюлю -- „екстремен националист" -- 5. Според Руди Паул Лиднер -- ако османците бяха войни на база идеологията, на газиите нямаше да: - Вербуват византийски войници в армията - Воюват срещу други мюсюлмански сили - Да не упражняват натиск срещу християни - Интерес към помирение - Да позволят свобода на мюсюлманки култове - Връзката им в началото с шаманството - Появата на идеята за Свещената война -- подготовка за нея от тяхна страна - Идеята за джихад -- свещената война - Първите завладявания -- Азия -- с по-слаби държави - Причини за успеха на османците на Балканския полуостров през XIV век: - Политическа фрагментация - Балканите през XIV век са раздробени на множество малки държавици и княжества, които често са във война помежду си. Тази липса на единство прави региона лесна цел за завоевание. Местните владетели често търсят външна помощ за разрешаване на своите конфликти, включително от османците, което допълнително отслабва региона. - Разделение на двете църкви - Разделението между католическата и православната църква допълнително подкопава единството на Балканите. Православното население е против латинското влияние и често подкрепя османците в борбите им срещу католическите сили. Османците официално признават Православната църква и потискат Католическата - По-ниско данъчно време - На Балканите по това време се наблюдава засилване на феодализма, което води до увеличаване на данъците и феодалните задължения за селячеството. Османците, от друга страна, провеждат политика на толерантност и помирение към християните, за да улеснят разширението си и да увеличат приходите си. Те също така приемат местни войници в своята армия, като им дават привилегии. Тази политика спомага за привличане на подкрепа сред населението и за намаляване на съпротивата срещу османската власт. Османците облекчават данъчната тежест на балканското селячество, което е било подложено на грабителство от местните феодали. Тази политика спомага за привличане на подкрепа сред населението и за намаляване на съпротивата срещу османската власт. - Административна ефективност - Османците успяват да установят стабилна администрация в завладените територии, като осигуряват ред и законност. Те третират с толерантност местната аристокрация и военна класа, като ги приемат в своите служби. Това помага за консолидиране на тяхната власт и намалява съпротивата срещу тях. Военни стратегии и технологии - Османците разполагат със силна и централизирана армия, включително елитния корпус на еничарите, който е първата постоянна армия в Европа. Османската армия е добре организирана и обучена, и използва ефективни военни стратегии и технологии. - Колонизация и заселване - След като превземат дадена територия, османците заселват мюсюлмани, особено номади, за да затвърдят контрола си и да укрепят границите. Това също спомага за установяването на османска власт в новозавладените земи - Тактика на постепенно проникване - Османците не са нахлули внезапно, а са прилагали стратегия на постепенно проникване, възползвайки се от слабостта на Византия. Те са окупирали територии и са създавали нови поселения, докато напредват, което е подкопавало съществуващите властови структури - Битката при Черномен (река Марица) (1371) - Победата над сръбските сили осигурява на османците контрол над по-голяма част от Балканите - като са стигнали до р. Марица -- искали да си починат (60 000 войска) -- мислят, че няма османски отряд в района, което не е вярно (25/26 септември) -- случва се през нощта -- Сърбия без подготвен владетел -- печеливши -- Византия - Мануил Палеолог -- владетел на Солун (император Мануил II Палеолог) -- завладява Сяр, Бер, Халкидическия полуостров -- ноември - Битката при Косово поле (1389): Въпреки големите загуби, османската победа над сърбите утвърждава османското присъствие на Балканите - Милош Кобилич навлязал в лагера на османците -- убил Мурад -- пленили Лазар- убили го до трупа на Мурад - Начало на завладяването -- 1352 -- крепостта Цимбе или 1354 г -- крепостта Галиполи ( **Падането на крепостта Галиполи** - Земетресение разрушава крепостта, което улеснява превземането й от османците през 1354 г. Това събитие дава на османците **постоянен плацдарм в Тракия**. Загубата на контрол над Галиполи за десет години (1366-1377) от Амадей от Савоя, води до разрив в комуникациите между Мала Азия и Тракия.) - Столица -- Бурса - Край на завладяването -- 1521 г., 1499 г., 1453 г. - 1453 г. -- Завладяване на Константинопол -- епохално събитие -- образът на неверника -- Византия -- следваща стъпка -- Рим - Останалите православни държави -- Влахия, Молдова, - 1699 г. -- край на разширението на Османската империя - Договорите от Сремски Карловци -- не е Карловатски договор -- първите териториални загуба -- за първи път се говори за граница - Гранична комисия -- определяне на граница - Реакциите на много държави -- неочаквано - Първите прояви на турския национализъм -- XIX в. -- първи наченки - Историческата традиция -- Европейските пътеписи -- за великия турчин, - Турция -- синоним на исляма Пътят на османците  undefined **Османизацията на Балканите като исторически процес** - Процес на преформатиране (Османизация на Балканите - Исторически процес, при който Османската империя разширява своето политическо, религиозно, социално и културно влияние върху завладените територии и техните народи. Този процес е комплексен и многостранен, като не протича по един и същ начин във всички региони и исторически периоди.) - Характеристики на османизацията като исторически процес: - Политически проблеми - Завладените земи се превръщат в част от Османската империя, а местните владетели и династии биват премахвани, заменяни от централизирана имперска власт. Властта се упражнява от османски чиновници, а териториите се администрират според османските закони и принципи. - Например - След като Баязид I присъединява България към империята, тя губи своята автономия и автокефална църква, и е поставена под управлението на гръцки православни свещеници - Религията -- разместване на социалната роля -- 1/3 са мюсюлмани и 2/3 са християни -- смяната на религията на християни -- до приключване на джихада - Въпреки че империята е ислямска, на християнските общности е позволено да запазят вярата си, но са задължени да плащат данък (джизие - Шериатски данък). Приемането на исляма от християни автоматично ги прави „османци", давайки им привилегии като освобождаване от данъци, право на земя и възможности за кариерно развитие. Тази практика води до социална мобилност и интеграция, като същевременно създава разделение между мюсюлмани и християни в селските райони. Въпреки че на теория всички поданици на султана имат равни права, на практика мюсюлманите имат привилегирован статут - От къде се появяват -- население от Мала Азия - За православните -- трябва да има цар - Ориентинизация на селищната система - Промяна и непромяна на някои градове през този период -- крепостните стени, нови градове, пазари (включва безистен (покрит пазар за ценни стоки), ханове (складове и места за търговия на едро) и чаршии (мрежа от улички с магазинчета), публични бани (част от по-големите комплекси (кюлие), включващи религиозни, благотворителни и търговски сгради) - Културно влияние и синтез - Османската култура, език, архитектура и обичаи се разпространяват в завладените земи. Въпреки това, местните култури не са напълно заличени, а често се наблюдава смесване и адаптиране на културни елементи. Например, в архитектурата се наблюдават както османски, така и местни влияния. Също така, във фолклора се запазват местни традиции и герои - Икономически трансформации - Османизацията води до развитие на търговията и икономиката в империята, включително създаване на гилдии, разширяване на пазарите и търговия със Запада. Османската империя се превръща във важен търговски център, свързващ Азия и Европа. Въпреки това, с течение на времето, османската икономика не успява да се справи с конкуренцията от Запада - Административни и правни реформи - През различни периоди от съществуването си, империята предприема реформи, като Танзимат, които се опитват да модернизират държавата и да осигурят равенство на всички поданици. Създават се нови закони и институции, но тези реформи често се сблъскват с консервативни сили и не успяват да постигнат пълна реализация - Съпротива и национално пробуждане - Наред с процеса на османизация, в империята се зараждат и национални движения, които се борят за независимост. Появяват се и идеи за конституционно управление и демокрация. Тези процеси показват, че османизацията не е еднопосочен процес, а по-скоро взаимодействие и сблъсък между различни култури и политически идеи. - Промени в идентичността - Османизацията не означава само налагане на чужда култура, а води и до формиране на нова колективна идентичност. Хората в Османската империя стават османлии, но същевременно запазват своята етническа и религиозна принадлежност. Тази сложност на идентичностите е характерна за многонационалния характер на империята   Обсадите в европейско-османския конфликт -- XV-XVII век Начало на завладяването -- 1352 -- крепостта Цимбе или 1354 г -- крепостта Галиполи Край на завладяването -- 1521 г., 1499 г., 1453 г. Влахия и Молдавия -- васални княжества -- различни тези - Създаване на буферната зона - С течение на историческите обстоятелства -- унищожаване на държавността - Втората половина на XV в. -- без излаз на море - Съпротива -- Влад III Дракула Кримското ханство -- 1475 г. -- става част от Османската империя Баязид I Светкавицата (1388 -- 1402) -- първият, който иска да завладее Византия -- блокада по суша -- до 1402 г. - Увереност -- завладяването на крепостта Бурса -- овладяване по суша - Август 1402 г. -- не могат да защитават повече -- пратеничество към Баязид (подготовка за Тимур (Тамерлан) -- ключовете за Константинопол - Взимане на жена -- сръбкиня -- пиенето на вино - Държавата на Илханидите -- споменати в петъчните молитви -- ръководи се от монголи Франц -- изчисление на гарнизоните Няма фактори за османското завладяване -- в съвкупност - Политическата раздробеност - Три етапа 1. Грабителски набези 2. Да стане васал 3. Васалитет -- не съществува -- османска провинция - Битка с гарнизоните -- 2000 -- 3000 - Убеждението -- всичко е написано в Корана - Чрез копиране -- предпазливост - Обстоятелството, че трябва да се развиват -- войни с ислямски държави - Джихадът малък- (одобряване от Аллах -- ангели(невидими) -- много важно -- мобилизиране на хора -- набег на Балканите - Голям -- чисто човешки - Право на плячка -- 80 % за себе си , 20 % на предводителя - Прилагане на принципи на исляма -- уважение към християнството - Свещената война (джихад) -- политическо решение -- подчиняване на неверниците 2 плоскости при османското завоевание - Класически подход -- регионален поглед -- от Византия -- създаването на Арабския халифат - Глобален поглед -- първите османски завоевания -- Палестина и Израел -- Мехмед Завоевателят при завладяването - \- процеса -- Премахването на арабите на Илирийския полуостров -- затвърдяване на Османската империя Християнството -- повечето владетели са православни Кръстоносните походи спрямо различията в Християнството - Православните -- несигурност към кръстоносците -- схизматици -- (неистински християни) -- представата за врагове към мюсюлманите -- според тях можело да се разберат с тях - \- ранното османско завладяване -- не е било някаква пречка -- - \- спрямо времето - търсене на Запада -- отблъскването им - \- Унгария -- страхът за идването на османците - Католиците -- към Божия гроб -- първите военни акции -- Владислав III Ягело -- 1444 г. - Флорентинската уния -- резултат -- недоволство от православието - Подозренията за лъжа от страна на византийците -- до началото на обсадата на Константинопол през 1453 г. -- блокиране по суша и море - След Мурад II -- пак Константинопол ще удържи Геополитиката -- нов фактор - Географското разположение на Османския бейлик - Няма сухопътен път между Европа и Азия -- прехвърляне с търговски кораби, рибарски лодки -- лесно преодолима - Няма доказателства, че османците задачата им е да се насочат към Балканите -- търсене на решение -- превръщане като селджуките -- тръгване към посоката на най-малко съпротивление - Вектори -- Албания и Черна гора - Чумните епидемии -- армията -- наемни войски -- на база пари -- нали има армия или няма - Икономическото състояние -- не е добро - Засилването на Венеция и Генуа - Човешкия фактор -- владетелските качества на предводителите на държавата -- неграмотни -- рационална политика -- връзката с инстинкта на тюркските народи -- лотария при сина - Пропагандата като фактор -- феодали, сменили своята вяра -- не е печеливша тактика - Писмо на папа Пий II (чернова) до Мехмед II -- предлагане за невоюване срещу християнското общество -- живот в мир -- Султанът да се откаже от исляма -- да стане православен -- отчайващ опит - Новата цел -- Рим - Идеята, че Европа е крепост на Християнството - Сблъсъкът между Османската и Антиосманската пропаганда -- може ли да се противодейства - Силов метод -- риска -- вкарване под някакъв ъгъл -- малките държави - Спрямо мисленето на мюсюлманина в овладяването на някаква крепост -- при Тамерлан - Спомените на даден баварец -- Ханшилберг - Натякват им, че те не живеят хубав живот -- поправка на техни грешки -- ако приемат новата власт - Дестабилизиране на православното общество - Крепостните селяни -- освобождение от османците -- представата в Централна Европа - Ново социално движение -- на шеих Бейледин -- целта на Османската империя е изграждането на ново общество -- няма да има частна собственост -- всички се разделят на невярващи и вярващи - Много православни му вярват - Той се обявява за султан и иска да премахне османската династия - Резултат -- насилствено -- движението на унищожено от султан Мехмед I - Жестокости -- първата половина на XIV в. -- проливане на християнска кръв -- цел -- сплашване - Етични движения -- Османското завладяване -- вид Божие наказание за греховете на християните - Пропагандата на Католическата църква -- края на XIV в. е по-променлива - Властта на Влахия и Молдавия -- по волята на султана - Промяна на обществото, нормите, религиозните общности - Процес на преформатиране (Османизация на Балканите) -- фактори: - Политически проблеми - Религията -- разместване на социалната роля -- 1/3 са мюсюлмани и 2/3 са християни -- смяната на религията на християни -- до приключване на джихада - От къде се появяват -- население от Мала Азия - За православните -- трябва да има цар - Насилствено ислямизиране -- християни -- допълнителни данъци 1444 г. -- Битката при Варна - След като Мурад II се завръща внезапно във Варна през ноември 1444 г., той се изправя срещу християнските войски, които са много по-малко на брой. - Мурад успява да избегне морския дозор, използвайки попътни ветрове и подкупвайки генуезци за транспорт, за да премине през проливите. - Той събира войски, които са три пъти по-многобройни от християнските. - Развитие на битката: - Еничарите на Мурад отблъскват основната атака на християните, което води до голям брой жертви и от двете страни. - Владислав е свален от коня и убит на бойното поле. - Главата му, поставена на копие, е издигната, а до нея е поставено копие с разкъсана копие от договора. Това е представено като урок за християнското коварство. - Кардинал Юлиан, инициаторът на похода, успява да избяга и повече не е видян. - Хунияди изчезва заедно с Влад Дракула, който го държи известно време като затворник. - Последствия от битката: - Главата на крал Владислав е запазена в мед и изпратена в Бурса. - Османската победа при Варна е значима, тъй като показва военната мощ на османците и деморализира християнските сили. 1453 г. -- Завладяване на Константинопол -- епохално събитие -- образът на неверника -- Византия -- следваща стъпка -- Рим - След ултиматум от Баязид I, последван от пристигането на турска армия пред стените на Константинопол, започва първата османска обсада \[също от предишни разговори\]. - Баязид I поставя ултиматум на Мануил II Палеолог, който включва не само продължаване на васалната зависимост и по-голям данък, но и учредяване на длъжност кадия (съдия) в Константинопол за нуждите на мюсюлманското население. - След този ултиматум турска армия пристига пред стените на Константинопол, безмилостно убивайки или поробвайки гърците от Южна Тракия, които все още са християни. Така започва първата османска обсада на града. - Градът е плътно обграден в продължение на седем месеца. - След това Баязид I сваля обсадата, но при още по-строги условия. - Император Мануил е принуден да се съгласи на учредяване на ислямски съд в рамките на градските стени и отделяне на един от кварталите на града за мюсюлмански заселници. - Половината от пристанището Галата на противоположния бряг на Златния рог е предоставена за настаняване на турски гарнизон от шест хиляди души. - Освен увеличения данък, османците изискват десятък от лозята и зеленчуковите градини, разположени извън градските стени. - Призивите за молитва от минаретата на двете мюсюлмански джамии започват да се чуват в целия град, който османците наричат Истанбул, което е изкривено от гръцкото \"is tin poli\" - \"към града\" - На 29 май 1453 г., Константинопол е превзет от османските войски. В този ден се слага край на съществуването на Византийската империя - Дипломатическа подготовка: Преди да започне обсадата, Мехмед II внимателно подготвя почвата, като прилага дипломатическа стратегия. Той се интересува от настроенията на поданиците си, като нощем обикаля из улиците на Одрин. Също така, той чертае планове на града и измисля военни хитрости. - Провокация и скъсване на мирните договори: Император Константин Драгаш и неговите приближени не се ориентират добре в обстановката и се опитват да ревизират мирните споразумения, настоявайки за удвояване на издръжката на Орхан. Това става докато Мехмед II е зает с военни действия срещу караманския емир Ибрахим. Мехмед II хладнокръвно изслушва византийските искания и скъсва мирния договор, ускорявайки подготовката за обсада. - Обективни условия за превземане: Амбициите на Мехмед II съвпадат с обективните възможности за превземане на Константинопол, породени от развитието на военното дело, особено артилерията, и нарастването на османския флот. - Необходимост от имперска столица: За укрепналата Османска държава, Константинопол е не само мечта, но и необходимост, заради неговия блясък, престиж и вековна история като център на световна империя. - Строителство на крепост: Мехмед II заповядва да се построи нова крепост на европейския бряг на Босфора, срещу замъка, построен от Баязид I на азиатската страна в Анадолу Хисари. Това гарантира на османците контрол над пролива и осигурява база за обсадата. Крепостта е наречена Богаз Кесен, което означава \"прерязващият пролива\". - Изработване на огромно оръдие: Мехмед II поръчва на Урбан да изработи в леярната в Одрин оръдие два пъти по-голямо от предишното. Оръдието е дълго над 26 фута и има диаметър 8 инча, като изстрелва ядро с тегло 1200 фунта. За обслужването и транспортирането му е сформиран отряд от 700 души с 15 чифта волове. - Превземане на Константинопол: След като всички подготовки са приключени, Мехмед II започва обсадата на Константинопол и в крайна сметка превзема града през 1453 година. \- Папа Николай V -- Мехмед II = Сатана  Завладяването на Сърбия -- 1459 г. - В източниците се съдържа информация за завладяването на Сърбия от Османската империя, но не е посочена конкретна година 1459. Въпреки това, може да се реконструира процесът на завладяване въз основа на наличните данни: - Предходни събития: - Първото падане на сръбската деспотовина под османска власт е през 1439-1441 г.. - След унгарските победи в края на 1443 и началото на 1444 г. и мирните преговори със султан Мурад II, Сърбия е възстановена като османска васална държава в границите си от 1428 г.. - Деспот Георги Бранкович се стреми да избягва антиосмански действия, за да запази държавата си - През 1454 г. изтичал срокът на османско-сръбския мир. Деспот Георги Бранкович предложил подновяване на мирните споразумения, но срещнал категоричен отказ. Станало пределно ясно, че за османския султан мирът бил нужен само за осигуряване на тила на османската държава по време на константинополската обсада. Само година след падането на Града османска войска нахлула в сръбска територия, опустошила обширни територии, пленила много хора, но не успяла да превземе столицата на деспот Георги Бранкович - Смедерево - През 1455 г. османците превземат Ново Бърдо, важен рудодобивен център, след 40-дневна обсада - През следващата 1455 г. последвал нов османски поход в сръбска територия, който този път бил насочен към Косово и към южните сръбски предели. Нашествениците сложили ръка на родовите владения на Бранковичи, включително и върху комплекса от църкви и манастири в Печ, където се намирало седалището на сръбския патриарх. Завзетите сръбски територии били предадени под църковната власт на Охридската архиепископия, чиито предстоятели през този период следвали неотклонно проосманска политика.. Особено тежка за сръбската деспотовина била загубата на рударския център Но- во бърдо, който след кратка обсада бил превзет лично от султан Мехмед 11. Така сръбският владетел изгубил най-богатия си източник на приходи, който му носел около 120000 дуката годишно. - Обсадата в Белград през 1456 година - Обсадата на Белград започва в началото на юли 1456 г. - В крепостта има малоброен гарнизон, командван от Михай Силаш (Силаги) - Ян Хунияди оглавява кръстоносна войска, състояща се от разнородни хора, които са въоръжени с каквото имат, но все още е далеч от Дунав. - Османската кавалерия опустошава околностите на града, а артилерията обстрелва крепостта денонощно. - Мехмед II прегражда Дунава с понтон от леки плавателни съдове, съединени с вериги, за да спре достъпа на подкрепления по реката. Предполга се, че тази преграда е при устието на Сава. - Развой на събитията: - Ян Хунияди успява да пристигне с подкрепления, за да защити града от османците. - Той организира защитата и предприема контраатаки срещу османците \[извън източниците\]. - Хунияди успява да пробие османската блокада на Дунав и да осигури снабдяване на крепостта. \* Унгарските защитници успешно отблъскват османските атаки и нанасят значителни загуби на нападателите \[извън източниците\]. - Резултат от обсадата: - Османците не успяват да превземат Белград и са принудени да се оттеглят. - След обсадата султанът остава в Одрин през 1457 г. - Победата е значителен успех за християнските сили и задържа османското настъпление към Централна Европа за известно време. - Смъртта на Хунияди на 11 август 1456 г. слага началото на нов кризисен период. - Унгарците не успяват да се възползват от победата си, защото след смъртта на Хунияди настъпва криза. - Завладяването: - През 1458 г. османците отново завладяват Голубац. - След смъртта на деспот Георги Бранкович (1456 г.), унгарците се опитват да овладеят положението в Смедерево чрез Стефан Томашевич (1459 г.), но безуспешно. - Унгарците обвиняват бошняците за завладяването на Смедерево и конфискуват всички имоти на сръбския деспот в Унгария. - Фактори, допринасящи за завладяването: - Разногласията между унгарските благородници и вътрешните борби в Унгария, които отслабват способността им да се противопоставят на османците. - Унгарците нападат владенията на Бранкович, който дори е държан като пленник в Белградската крепост. - Султан Мехмед II се насочва към завладяването на сръбските земи, за да се придвижи към Унгария. - Османците се стремят да овладеят важните търговски пътища и рудодобивни райони в Сърбия. - Последици: След завладяването, имотите на сръбския деспот в Унгария са конфискувани, а съпругата му е изпратена в изгнание. След превземането на Смедерево (Това станало на 20 юни 1459 г. Унгарци- те побързали да се възползват от гибелта на сръбската държава и завладели областта Шабац. Според унгарския крал главки виновник за случилото се бил Стефан Томашевич, който заедно със съпругата си успял да избяга от Смедерево в Босна. Официалната унгарска версия била, че босненският принц и последен владетел на Сърбия продал на турците Смедерево срещу голямо количество злато) - Сърбия окончателно пада под османска власт. - Нахлуването на османците е част от по-голям план за разширяване на империята към Централна Европа. - Въпреки че не е посочена годината 1459, източниците показват, че завладяването на Сърбия е процес, който продължава от 1439 до 1459 с различни етапи на османско настъпление и временно възстановяване на сръбската държавност. Преломният момент е превземането на Смедерево, което бележи окончателното падане на сръбската държава под османска власт Завладяването на Албания - Съпротива на Скендербег: Георги Кастриоти (Скендербег) е ключова фигура в антиосманската съпротива в Албания. Той се превръща в най-изявената личност на антиосманската съпротива на Балканите. - Географски фактор: Труднодостъпният терен на Западните Балкани играе съществена роля за успехите на Скендербег , като позволява на албанските сили да устояват на османските атаки в продължение на десетилетия. Планинският терен се оказва непреодолимо препятствие за османците. След поражението при Берат, Албания остава център на османски неуспехи почти десетилетие. - Венецианско влияние: Венеция подклажда противоречията между албанските феодали, които се противопоставят на централизиращата политика на Скендербег. - Отношения с други сили: - Скендербег търси финансова помощ от Венеция, Неапол, Рим и Дубровник след завладяването на Константинопол. - Рим и по-късно Венеция и Унгария се стремят да дестабилизират Балканите и подкрепят антиосманските действия - Примирието на Скендербег с Мехмед II е посрещнато с неодобрение от папата. - Османски приоритети: - След падането на Константинопол, Мехмед II насочва усилията си към Сърбия, считайки я за по-важна от Морея. Той се стреми да се приближи към унгарските владения, за да се подготви за решаваща битка с Ян Хунияди. - За османците завладяването на албанските земи е второстепенна, но важна задача, свързана с ликвидирането на антиосманските действия на Скендербег. - В хода на 15 - началото на 16 век османците концентрират стратегическия си удар по Via Militaris, тоест през Белград към Централна Европа. - Последици: - Османците полагат значителни усилия, за да овладеят Албания, което изтощава техните сили \[ - Въпреки съпротивата, централизиращите елементи в политиката на Георги Кастриоти провокират отпора на други албански феодали - Запазване на местните структури: Османската администрация запазва някои административни, данъчни, юридически и военни структури, когато те не накърняват държавните интереси - Въпреки че повечето селяни са освободени от крепостничеството, османците не успяват да създадат градски структури, подобни на тези в Запада - Морски поход: Веднага след завладяването на Константинопол, албански пратеници търсят помощ във Венеция, Неапол, Рим и Дубровник. Ситуацията е изострена от безредиците в Морея, в които участват албански преселници и венецианците - Пропаганда на кръстоносната идея: Отношенията на албанците с османците и непоследователните политически действия на съседните страни се обясняват с пропагандата на кръстоносната идея от папа Пий II. Рим, Венеция и Унгария, като проводници на идеите на папата, имат интерес от дестабилизиране на Балканите - В заключение, завладяването на Албания е сложен и продължителен процес, белязан от ожесточена съпротива под ръководството на Скендербег и географските особености на региона. Османците се сблъскват със значителни трудности при покоряването на тази територия, което изиграва роля в по-широкия контекст на борбата за надмощие на Балканите - Цитаделата му в Круя е паднала (1478) Падането на Босна - Политика на Мехмед II: Султан Мехмед II следва политика на унищожаване на владетелите на завладените територии. Той не се колебае да екзекутира владетели, въпреки дадените обещания за помилване. - Нарушаване на обещания: След като завладява Босна, Мехмед II нарушава обещанието си за помилване на последния босненски крал, като се допитва до свой приближен светец, който обявява, че обещание, дадено на \"неверник\" не е задължително за владетеля. Кралят е обезглавен лично от светеца или евентуално от султана. - Приемане на османската власт: След завладяването на Босна, богомилите масово приемат исляма. Този факт показва, че османската власт е била по-приемлива за тях от предишната. - Завладяване на Херцеговина: Съседната планинска територия на Херцеговина първоначално запазва относителна независимост, но по-късно е включена в империята от сина на завоевателя, Баязид II - Един от източниците отбелязва, че съседната област Херцеговина запазва независимост известно време, но по-късно е включена в империята от сина на Мехмед II, Баязид II. Това предполага, че окончателното завладяване на целия босненски регион отнема известно време, но основното завладяване на Босна е преди 1463 г. - Липса на подробности за военните действия: В източниците няма детайлно описание на военните действия, свързани със завладяването на Босна. Липсва информация за конкретни битки, обсади или други военни маневри. - Събития в края на XV век: Споменава се, че през втората половина на XV век, западните балкански и гръцки земи се включват в територията на Османската империя. Това поставя завладяването на Босна в контекста на общата османска експанзия. - Отношения между Стефан Томашевич и Унгария: В източниците се отбелязва, че отношенията между Стефан Томашевич и Унгария са обтегнати, което може да е било фактор за падането на Босна. Според Константин Михайлович сърбите са били по-склонни да предадат Смедерево на турците, отколкото на унгарците. - Опит за помирение и подкрепа: Преди падането си Стефан Томашевич се опитва да се помири с Матиаш и търси подкрепа от Венеция, Скендербег и Дубровник. Това показва, че е съзнавал опасността и се е опитвал да се защити. - Липса на илюзии: В писмо до Пий II, Стефан Томашевич пише, че Мехмед готви нападение и подготвя войска и топове. Това показва, че е бил наясно с предстоящото нападение на османците. 1499 г. -- Завладяването на Черна гора - Черна гора, чиито непристъпни планини я превръщат в естествена крепост, населена с непокорни племена от сръбски произход, се съпротивлява на османското нашествие до 1499 г. - По същото време град Котор, нейното морско пристанище, попада в ръцете на венецианците1. - След няколко първоначални опита, отбити от надигналите се местни жители, османците се принуждават да се откажат от въвеждането в тези земи на тимари и спахии1. - Цялата Черна гора става хас на султана, прикрепен до края на XVI в. към санджака Искендерие (Шкодра) или Дукакин1. - Вероятно оскъдните природни ресурси на страната разубеждават завоевателите да предприемат по-големи усилия, за да си осигурят пряк контрол1. - Османците се задоволяват с доста слаб сюзеренитет върху своеобразната теокрация, която сама се налага върху племенната организация - От 1515 г. православният епископ, владиката на Цетина, избран от народа и от клира от монасите на местните манастири, приема титлата принц-епископ на Черна гора1. - Следователно, макар и Черна гора да е завладяна през 1499 г., османската власт не е напълно установена в региона, който запазва известна степен на самостоятелност под формата на теокрация Реакциите на много държави -- неочаквано 1499 г. -- По- подходяща за граница -- Падането на Черна гора 1521 г. -- Завладяване на Белград - през 20-те години на XV в. -- в ръцете на унгарците -- насочване към Централна Европа -- падането на Унгария (Битката при Модач -- 1526 г.) - Първи удар на Сюлейман: Завладяването на Белград през 1521 г. е първият удар на султан Сюлейман I срещу християнския свят, насочен към Унгария, чиято основна защита е крепостта Белград. По това време, разширяването на Османската империя при управлението на Селим I се провежда главно на изток и към Северна Африка. - Подготовка за похода: Докато тече подготовката за сватбата на унгарския крал Лайош II с Мария Хабсбургска, на 18 май 1521 г. султан Сюлейман I потегля от Истанбул с огромна армия, разделена на три части, като централната се насочва към Белград. - Състояние на Белград: По това време в Белград има сериозен недостиг на провизии, а отбраната му е организирана само от местния сръбски гарнизон. - Липса на унгарска помощ: Младият унгарски владетел не е в състояние да се противопостави сам на опасността и изпраща емисари при Хабсбургите с искане за помощ, но без особен резултат. - Придвижване на османските войски: Подобно на други походи към Унгария, основният източник за придвижването на османските войски от Константинопол до Виена е т.нар. \"Дневник на Сюлейман\". През балканските територии походът е съпроводен от силни порои, лошо време и недостиг на провизии. - Пристигане в Белград: Едва в средата на юли 1521 г. румелийските войски успяват да достигнат Белград, където са принудени да чакат присъединяването на анадолските части. - Липса на детайлно описание на военните действия: В източниците не се предоставя детайлно описание на военните действия по време на обсадата на Белград. Липсва информация за конкретни битки или военни маневри. - Състояние на Белград: По това време в града има сериозен недостиг на провизии, а отбраната е организирана само от местния сръбски гарнизон. - Липса на унгарска помощ: Младият унгарски владетел не е в състояние сам да се противопостави на опасността и изпраща емисари при Хабсбургите с искане за помощ, но без особен резултат. - Обсада на крепостта: След като пристига пред стените на Белград, османската армия започва обсада. Армията е разделена на три части и централната част се насочва към крепостта. - Успех на османците: Третият пореден опит за превземане на крепостта се оказва успешен за османците, поставяйки началото на края на Унгарското кралство. Тази победа е представена като повратна точка в хода на османската експанзия в Централна Европа - Значение на завладяването: Завладяването на Белград през 1521 г. (29 август) е важен момент в османската експанзия към Централна Европа, като поставя началото на по-нататъшни завоевания в региона. - Изображения на събитието: Съществуват гравюри от 1521 г., изобразяващи похода на Сюлейман към Белград. - В заключение, завладяването на Белград през 1521 г. е важна повратна точка в османската експанзия, белязана от мобилизацията на големи османски сили и липсата на ефективна съпротива от страна на унгарците. Макар източниците да не предоставят детайлно описание на военните действия, те показват, че превземането на Белград е резултат от организиран военен поход и че градът е бил стратегическа цел в османските планове за завладяване на Централна Европа  Понятията: Турско робство -- не се мислило от възрожденците -- за първи път -- пътешественици - 1/3 на XVIII в. -- Австрийски посланик -- християнски роби в Османската империя - Робство -- на база дефиницията - Евреите -- роби -- в днешно време - Антиосманска пропаганда след завладяването на Константинопол -- към населението -- нали е основателна -- да тя е - Османското завладяване -- край на държавността -- през представата на Западна Европа -- през османците -- не е така -- примери: Влахия и Молдова, генериране на държавност (Трансилванското княжество) - Край на християнската религия -- Промяната на религията -- засилване на религиозната общност на мюсюлманите -- според мюсюлманите в техните територии е Цариградската патриаршия -- Трансилванското княжество (мир между религиите) - Преставане на съществуване - Подкрепа на владетеля - Приближаването на глашатая (приближен до императора) - Релегати -- християни приемащи исляма за пари - Неуспешното завладяване в Централна Европа от османците -- на база доста елементи - Случайността - Тълкуване за природните явление -- през религията - Константинопол -- богохранимия град - Рефлекс -- ако не стане три пъти -- да се откажем -- при мюсюлманите - Някаква светлини преди третия щурм към Константинопол -- вулкан или комета - По-важните фактори -- Властта на османската империя на Балканския полуостров - Властта на Влахия и Молдавия -- по волята на султана - Промяна на обществото, нормите, религиозните общности - Процес на преформатиране (Османизация на Балканите) -- фактори: - Политически проблеми - Религията -- разместване на социалната роля -- 1/3 са мюсюлмани и 2/3 са християни -- смяната на религията на християни -- до приключване на джихада - От къде се появяват -- население от Мала Азия - За православните -- трябва да има цар - Насилствено ислямизиране -- християни -- допълнителни данъци - Ориентинизация на селищната система - Промяна и непромяна на някои градове през този период -- крепостните стени, нови градове, пазари, публични бани Превземането на остров Родос (1522 г.) - Предистория: Остров Родос е бил под контрола на рицарите хоспиталиери (йоанити) до 1522 г.. Първият голям опит за превземане на острова от османците е бил предприет още при Мехмед II през 1480 г., но е бил неуспешен. - Османската експедиция: През 1522 г. султан Сюлейман насочва най-добрите си войници към Родос, включително бейлербейовете на Анадола и Румелия, еничарите, и сам участва в ръководството на похода. - Ход на военните действия: - Флот под командването на Мустафа паша отплава от столицата в началото на юни. - Първото сражение е в края на юли, като атаките са както по суша, така и по море - Малки околни острови са завладени от османците. - Османците проникват в крепостта на Родос едва на 24 декември 1522 г.. - Оцелелите кръстоносци, начело с великия магистър на острова, напускат Родос с корабите си. - Последствия: - След превземането, султанът заповядва незабавно да се укрепят крепостните съоръжения на Родос. - На острова е оставен санджакбей, подчинен на капудан пашата на османската флота, а пристанището се използва за ремонт на кораби и временна база. - Изгонените йоанити са принудени да търсят ново убежище и след няколко години преговори испанският крал и император на Свещената Римска империя Карл V им предоставя остров Малта и Триполи. От 1530 г. те продължават да бъдат основна ударна сила на християнския свят в западната част на Средиземно море. Битката при Мохач -- 1526 г. - През 1526 г. се състои битката при Мохач, където османската армия под командването на Сюлейман I нанася съкрушително поражение на унгарските сили \[история\]. - Резултат: След битката, кралство Унгария е опустошено и разделено, а крал Лайош II е убит \[история\]. - Последици: Голяма част от унгарските територии попадат под властта на Османската империя, докато други части остават под контрола на Хабсбургите \[история\]. - Стратегически елементи: Въпреки че няма подробности за битката, се споменава че османците са използвали необучени новобранци в първите редици, за да изтощят противника \[история\]. Освен това, империята разполага с мощна флота и ефективна тимариотска система Обсадата на Виена (1529 г.) - Провалът в Белград от Мехмед Завоевателят (1465 г.) - Голобац -- крепост на запад от Железни врата - Белград в ръцете на Унгария (1427 г.) - Султан Селим I -- експанзия на изток и на юг -- Египет (1517 г.) - За пръв и последен път се изпраща протестантска помощ - Цел -- покоряване на цяла Унгария - Цел на похода: Според източниците, походът на Сюлейман I към Виена е по-скоро демонстрация на сила, отколкото стратегически планиран опит за превземане на града1. Въпреки това, османците имат намерение да победят християните, особено германската нация, и да ги подчинят - Главен въпрос -- Защо Сюлейман напада този град? -- показване на силата на империята или стратегическа битка за експанзия на империята - съчинението на Йозеф фон Хамер, разказът на Петер Щерн фон Лабах, дневникът на Сюлейман (информация за метеорологичните условия) - Документиране след обсадата -- съобщения и писма -- „Нови Вестници"- известяване на християнския свят за успех - Ахмед Содулов -- 120 000 хил. войници Хронология: \- Султан Сюлейман I потегля от Константинопол с многохилядна армия на 10 май 1529 г. \- През балканските територии армията е съпроводена от лошо време, недостиг на провизии и логистични проблеми. \- Юли 1529 г. -- Достигане до Белград -- изоставяне на тежките оръжия -- отклоняване на запад - чакат присъединяването на анадолските части \- Минават през р. Сава -- към Осиек \- Достигат до Мохач -- според извори Ибрахим паша разработва план за поход към Буда и Виена \- Тръгват към Буда -- овладяват някои селища -- заповед за навлизане в Хабсбургските земи \- Достигане до границата при Алтенбург -- появата на първите акънджийски отряди -- до тогава се укрепват стените на града \- 24 септември -- предложение за даване на ключовете за града -- отхвърлено \- 26 септември -- обсаждане да Виена по вода и суша -- според Петър Щерн -- три крила \- Централно крило -- еничарите със спахиите, шатрата на султана заедно с личната му стража -- край Зимеринг \- Ляво крило -- бейлербея на Анадола -- до Швехат, силите на великия везир Ибрахим паша \- Дясно крило - дефтердарите и чиновниците, лагера на унгарците, силите на Петер Перени и архиепископа на Гран, османската артилерия от 300 големи и малки оръдия, силите на пашата на Белград Кючук Бали бей; силите на пашата на Босна Хусрев бей; на предната линия непосредствено пред крепостните порти се разполагат силите на бейлербея на Румелия, а по протежението на Дунава до Нусдорф -- флотата на Касъм бей с мартолосите и насадистите \- Фердинанд I (оттегля се в Бохемия) -- поверява защитата на Филип фон Райн и Вилхелм фон Рогендорф \- Помагачи -- Никлас фон Залм ( с 1000 копиеносци) \- Очакван основен удар -- пътя на Унгария \- Поява на 400 бойни османски кораба \- 27 септември -- същинска обсада -- цел -- превземане на османската тактика за миниране на крепостните стени \- 1 октомври -- откриване на огън от артилеристите -- цел -- подкопаване на стените -- издадени са -- намокряне на барута \- 9 -- 14 октомври -- 4 щурма -- неуспешни \- 15 октомври -- камбаните на „Св. Стефан" -- оповестяват победата -  Карта на Османската империя Битката при Сегед (1566 г.) - Предистория: - След като султан Сюлейман Великолепни умира, той е наследен от Селим II. - Османската империя организира нова инвазия в Унгария, като султанът лично ръководи кампанията. - Сигетвар е крепост близо до границата между Унгария и Хърватия, отклонение от основната цел на османците, но султанът дава заповед за нападение заради предишно поражение на негов генерал близо до крепостта. - Ситуация на крепостта: - Сигетвар е необичайна крепост със сложна структура от три части, свързани с мостове и насипи, заобиколена от реки, блата и ровове, което я прави да изглежда като островна крепост. - Крепостта е защитавана от Миклош Зрини и 600 войници. - Защитниците са били малобройни, но решителни, което е направило обсадата тежка. - Развитие на обсадата: - Османците обграждат Сигетвар и започват обсада, която продължава около месец. - Обсадата е жестока и продължителна, и основно се води на суша. - И двете страни използват мини и артилерия. - Османците атакуват крепостта, една след друга се превземат външните защити. - Последна атака и падане на Сигетвар: - След като защитниците остават само с три стени, Зрини решава да поведе самоубийствена контраатака, където загива. - След смъртта на Зрини, османската армия нахлува в остатъците от крепостта, където попада в колосален капан, тъй като експлодира склад с муниции. - Смъртта на Сюлейман и последици: - По време на обсадата, султан Сюлейман умира, но тази новина е скрита от армията, за да се поддържа морала. - Великият везир фалшифицира бюлетини за победа от името на султана, а лекарят на султана е удушен, за да се запази тайната. - Смъртта на Сюлейман и падането на Сигетвар свидетелстват за упадъка на Османската империя, въпреки победата. - Обсадата е съпоставима с обсадата на Малта по ожесточение и трудности за османците. - Памет: - Битката при Сигетвар е запомнена като героична защита от унгарците и хърватите. - Защитата на Сигетвар е символ на съпротивата срещу османското нашествие. - Съществува паметник на Сюлейман в Сигетвар Битката при Кипър (1570 г.) - Причини за завладяването: - Султан Селим II лично инициира превземането на Кипър, въпреки резервите на великия везир. - Османците