Конспект по Нова балканска история PDF

Конспект по Нова балканска история **Причини за успеха на османското завоевание на Югоизточна Европа. Теории за произхода на ранните османци** - В Германия -- не се дава информация, че Цойне е наименувал полуострова -- знае се, че е създал училище за слепи - Балкански полуостров ̶ предлож...

Конспект по Нова балканска история **Причини за успеха на османското завоевание на Югоизточна Европа. Теории за произхода на ранните османци** - В Германия -- не се дава информация, че Цойне е наименувал полуострова -- знае се, че е създал училище за слепи - Балкански полуостров ̶ предложено за пръв път и въведено в научен оборот от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „*Опит за научно описание на земята*\" - Имал две обстоятелства ̶ - 1\. Това е била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския и Пиренейския ̶ получават имената си от планините, които доминират в тях или ги ограничават от европейския материк. - 2\. Немският географ бил повлиян от наложената още от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтално полуострова, доминирала е неговия ландшафт и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия - Спорен момент -- северната граница -- по билото на Стара Планина - На север -- Карпатска земя -- Румъния, Молдова, Украйна - Според Цойне -- Балканите продължават от Черно море до Словения - Понятието „Югоизточна Европа" -- за първи път се появява във Франция -- в по-сериозна употреба -- края на XIX в. - Теобалд Фишер -- - Отрицателното усещане на други държави, които смятат, че не са от Балканите: 1. Избор на понятие -- смяна на името от Хемус на Балкан 2. Произход на думата „Балкан" -- за българите по времето на Аспарух -- „Каменица" 3. Тежестта на понятието -- началото на XIX в. -- странни политически формации -- нецивилизовани държави -- изостаналост, корупция - 40-те години на XVIII -- слага ново понятие -- Балканска земя -- земите на Османската империя и земите на бившите провинции -- заедно с Румъния и Молдова - Поява на понятието на Ориента - Втората половина на XIX в. -- усложняване -- Балкански войни и Първата световна война - 20-те години -- понятието „Балканизация" - Николай Юрген -- началото на XX в. -- понятието „Югоизточна Европа" - „Европа е нещо положително" -- френската версия - 30-те години на XX г. -- има конгреси, свързани с Югоизточна Европа и тяхната история - Това понятие -- свързани с амбициите на Австро-Унгария - 30 и 40-те години на XX в. -- идеологията на Хитлер -- създава се институт: - Югоизточна Европа -- политически хинтерланд на Германия - Третия Райх -- смята, че ще предоставя продукти в Югоизточна Европа -- връщане на продукти - До 70-те години на XX в. -- темата „Югоизточна Европа" -- тема табу - (Imagine Тhe Balkans -- книга на Мария Тодорова) -- защита на понятието „Балкани" -- от западния човек - Други названия ̶ Илирийски, Тракийски, Дардански, Елинистичен, Римски, Византийски, Европейска Турция, Турция в Европа, Европейски Левант, Ориенталски полуостров - 1861 г. - Йохан Георг фон Хан -- Югоизточен полуостров - 1891 г. -- Теобалд Фишер -- Югоизточноевропейски полуостров - Османската администрация ̶ Румелия (турското словосъчетание Рум-или ̶ римска земя) - Балкан ̶ персийско-турски произход или Bala Khana -- висока сграда -- за първи път в документ -- 1565 г. - Карпати ̶ за турците (Унгурус Балкан ̶ унгарски планини) - Централната част на Балканите -- Коджа Балкан (висока планина) - Гърците -- Хемус **Описание на Балканския полуостров -- от устието на р. Идрия в Триесткия залив , по южните склонове на Юлийските Алпи , по басейна на р. Сава през течението на р. Дунав до връзката с Черноморския бряг** - Нали империята на османците да се нарича Османска империя или Турска империя? -- разграничаване - Теории за ранните османци - Произход и митология - Ранната история на османците е обвита в митове и легенди. Османските историци създават \"държавно-династически мит\", който има за цел да представи османската държава като дело на гений на малко племе. Те се стремят да убедят читателите, че държавата е създадена от малко племе, което бързо се отърсва от номадските традиции и възприема идеите за държавно управление на развитите ислямски общества. Съществува и официална кореспонденция между Осман и султан Ала-ад-Дин Кайкубад, която е изфабрикувана към 1575 г.. Тези митологични елементи затрудняват съвременните историци да извлекат достоверна информация за произхода и ранното развитие на османската държава. - Основателят Осман I е от племето Кайи (теория се подкрепя от хронисти като Язъджъзаде и Ашък паша-заде. Според тях, титлите \"хан\" и \"падишах\" принадлежат на рода Кайи, докато има техни наследници), което е част от по-голямата група огузки тюрки. Има легенди, които свързват династията с Ной. Според Язъджъзаде, титлите хан и падишах принадлежат на рода Кайи, докато има наследници. - Военна експанзия и джихад - Някои автори смятат, че османците възприемат и усъвършенстват принципите на джихад, препоръчващи \"използване на неверниците\", поради голямото значение на системата \"удж\" в ранната им история. През 70-те години на XIV в. примитивните методи на пряко завоевание изчерпват възможностите си, което налага използването на потенциала и пасивността на балканските държави. - Османците не са били просто завоеватели, но и **хора, търсещи по-добър живот**. Те са **заимствали знания от гърците** и са **привличали ресурси** от други княжества. Също така са усвоили **административни и други практики** от по-урбанизираните си съседи. - Според източниците, **ранните османски владетели не са били варвари без принципи, а са били свързани с византийски благородници**. Също така, те не са преследвали християните, което е доказателство за съвместно съществуване в ранната османска държава - Легендарните разкази и епичните поеми също са част от историографията на ранните османци, където герои като Батал Гази, Мелик Данишменд и Абу Муслим се появяват като храбри воини на исляма - Легитимация чрез ислямска традиция - Османците се стремят да легитимират властта си, свързвайки я с ислямската традиция и минало. Чрез връзката си с Огуз хан и пророка Ной, те се опитват да покажат, че са част от дълга и благородна линия - Политизация на понятията -- на база приятелството на едната държава с друга -- 1976 и 1978 -- 100-годишнината от Априлското въстание -- сериалът „Демонът на империята" - Тюрките -- смятат Османската империя за провалена империя -- създаване на нова историческа представа -- сливане на понятия -- турския национализъм с елементи на Османската империя - Въпрос спрямо европейските източниците -- От къде идват тюрките? -- нали те са троянци или са скити - Според историкът Ричард Кнолс -- тези хора се нарича мюсюлмани -- двете им силни качества -- военната дисциплина и уважението към техните принцове и султани - Тюрките -- бивши гръцки християни и бивши пагански тюрки -- приели исляма - Нали са синоними -- да, но има езиково различаване -- тюрки и турци - Тюрки -- общо казано има и други народи - Османската империя -- многонационална империя - Династията на Осман -- като част от исляма - Появата на легендата за Ертугрул -- бащата на Осман -- за хронистите -- Той има важна част за изгряването на Османската сила - Султан -- син на султана на газиите - 2-3 случая -- Султанът -- един единствен мъжки представител - Гръбнакът -- Балканския полуостров - Запазването като държава -- различни фактори - Паралелни процеси като българите - Газията -- син на газията -- герои на света - Споменават се \"гази\", които са били воини, търсещи плячка и участващи в набези по границите на Византийската империя \[история\]. Тези групи са се присъединявали към османските походи, когато защитата на Византия е отслабвала, което допринася за разширяването на османската власт \[история\]. Също така, туркменски елементи са се движили към границите в търсене на нови пасища, което също допринася за османската експанзия - Края на газиите -- влизането на Османската империя в Първата световна война - Историци, пишещи за Османската империя: 1. Ричард Кнолс (1550 - 1610) 2. Йозеф фон Хамер (1774- 1856) -- „Die Geschichte des osmanischen Reiches" 3. Николае Йорга (1871 -- 1940) 4. Хърбърт Адамс Гибонс (1880 -- 1934) -- първият, който проблематизира темата, свързана с корените на Османската страна -- според него Осман е приел исляма 5. Паул (Пол) Витек (1894 -- 1978) -- Спрямо Кепрюли - османската държава трябва да се изучава на фона на векове на войни, културни трансформации, акултурация и заселване на мюсюлмани и турци в средновековна Анадола, свързано с уджовете (стрелките) и газиите (войници на вярата) -- Хрониката на Ахмеди (1337 -- 1410) - Тезата на Витек: - Успехът се дължи -- стремежа към разширяване на пътя на исляма - Домовете на исляма - - Появата на Данишмендите -- 11 и 12 век - Битки между Селджуските началници и газиите - Появата на емиратствата -- по времето на Никейската държава -- начело с принц, които управлява всички емиратства (лидер на газиите) 6. Мехмет Фуат Кепрюлю (1890-1966) -- „Les origines de l\'empire ottoman" - основен противник на Гибонс -- С своята книга, той дава внимание към местоположението на Османовия бейлик -- динамиката, силите и организационните принципи са били важни за Анатолийските тюрки - Появата на Османския бейлик -- създаване на трайна формация 7. Уан и Гари Блейк - Понятието „трибализъм" в началото на Османската империя -- според всички историци това понятие е много важно -- Трибализмът води до кръвно родство - племето по същество трябва да бъде съставено от кръвни роднини, чийто произход трябва да бъде проследим до общ произход, поне по принцип. - Влиянието на Византийските дисиденти - Следващата стъпка -- Бурса -- създаването на тяхната столица, реформи и появата на модерна страна - Две линии на ранната история на Османската империя: 1. Първа линия -- Гибонс и Арнакис 2. Втора линия -- Витек и Кепрюлю - Алтернативни мнения: 1. Зеки Тоган (1890-1970) -- прави връзка с Нугай 2. Мустафа Акдаг (1913 -- 1972) -- 3. Сперос Вроинис -- Изгравянето на Османската империя не е специфичен феномен -- Смята, че е на база византийския отказ от тюрки и тюркменски (номадски) демографски натиск 4. Ернст Вернер -- нарича Кепрюлю -- „екстремен националист" -- 5. Според Руди Паул Лиднер -- ако османците бяха войни на база идеологията, на газиите нямаше да: - Вербуват византийски войници в армията - Воюват срещу други мюсюлмански сили - Да не упражняват натиск срещу християни - Интерес към помирение - Да позволят свобода на мюсюлманки култове - Връзката им в началото с шаманството - Появата на идеята за Свещената война -- подготовка за нея от тяхна страна - Идеята за джихад -- свещената война - Първите завладявания -- Азия -- с по-слаби държави - Причини за успеха на османците на Балканския полуостров през XIV век: - Политическа фрагментация - Балканите през XIV век са раздробени на множество малки държавици и княжества, които често са във война помежду си. Тази липса на единство прави региона лесна цел за завоевание. Местните владетели често търсят външна помощ за разрешаване на своите конфликти, включително от османците, което допълнително отслабва региона. - Разделение на двете църкви - Разделението между католическата и православната църква допълнително подкопава единството на Балканите. Православното население е против латинското влияние и често подкрепя османците в борбите им срещу католическите сили. Османците официално признават Православната църква и потискат Католическата - По-ниско данъчно време - На Балканите по това време се наблюдава засилване на феодализма, което води до увеличаване на данъците и феодалните задължения за селячеството. Османците, от друга страна, провеждат политика на толерантност и помирение към християните, за да улеснят разширението си и да увеличат приходите си. Те също така приемат местни войници в своята армия, като им дават привилегии. Тази политика спомага за привличане на подкрепа сред населението и за намаляване на съпротивата срещу османската власт. Османците облекчават данъчната тежест на балканското селячество, което е било подложено на грабителство от местните феодали. Тази политика спомага за привличане на подкрепа сред населението и за намаляване на съпротивата срещу османската власт. - Административна ефективност - Османците успяват да установят стабилна администрация в завладените територии, като осигуряват ред и законност. Те третират с толерантност местната аристокрация и военна класа, като ги приемат в своите служби. Това помага за консолидиране на тяхната власт и намалява съпротивата срещу тях. Военни стратегии и технологии - Османците разполагат със силна и централизирана армия, включително елитния корпус на еничарите, който е първата постоянна армия в Европа. Османската армия е добре организирана и обучена, и използва ефективни военни стратегии и технологии. - Колонизация и заселване - След като превземат дадена територия, османците заселват мюсюлмани, особено номади, за да затвърдят контрола си и да укрепят границите. Това също спомага за установяването на османска власт в новозавладените земи - Тактика на постепенно проникване - Османците не са нахлули внезапно, а са прилагали стратегия на постепенно проникване, възползвайки се от слабостта на Византия. Те са окупирали територии и са създавали нови поселения, докато напредват, което е подкопавало съществуващите властови структури - Битката при Черномен (река Марица) (1371) - Победата над сръбските сили осигурява на османците контрол над по-голяма част от Балканите - като са стигнали до р. Марица -- искали да си починат (60 000 войска) -- мислят, че няма османски отряд в района, което не е вярно (25/26 септември) -- случва се през нощта -- Сърбия без подготвен владетел -- печеливши -- Византия - Мануил Палеолог -- владетел на Солун (император Мануил II Палеолог) -- завладява Сяр, Бер, Халкидическия полуостров -- ноември - Битката при Косово поле (1389): Въпреки големите загуби, османската победа над сърбите утвърждава османското присъствие на Балканите - Милош Кобилич навлязал в лагера на османците -- убил Мурад -- пленили Лазар- убили го до трупа на Мурад - Начало на завладяването -- 1352 -- крепостта Цимбе или 1354 г -- крепостта Галиполи ( **Падането на крепостта Галиполи** - Земетресение разрушава крепостта, което улеснява превземането й от османците през 1354 г. Това събитие дава на османците **постоянен плацдарм в Тракия**. Загубата на контрол над Галиполи за десет години (1366-1377) от Амадей от Савоя, води до разрив в комуникациите между Мала Азия и Тракия.) - Столица -- Бурса - Край на завладяването -- 1521 г., 1499 г., 1453 г. - 1453 г. -- Завладяване на Константинопол -- епохално събитие -- образът на неверника -- Византия -- следваща стъпка -- Рим - Останалите православни държави -- Влахия, Молдова, - 1699 г. -- край на разширението на Османската империя - Договорите от Сремски Карловци -- не е Карловатски договор -- първите териториални загуба -- за първи път се говори за граница - Гранична комисия -- определяне на граница - Реакциите на много държави -- неочаквано - Първите прояви на турския национализъм -- XIX в. -- първи наченки - Историческата традиция -- Европейските пътеписи -- за великия турчин, - Турция -- синоним на исляма Пътят на османците  undefined **Османизацията на Балканите като исторически процес** - Процес на преформатиране (Османизация на Балканите - Исторически процес, при който Османската империя разширява своето политическо, религиозно, социално и културно влияние върху завладените територии и техните народи. Този процес е комплексен и многостранен, като не протича по един и същ начин във всички региони и исторически периоди.) - Характеристики на османизацията като исторически процес: - Политически проблеми - Завладените земи се превръщат в част от Османската империя, а местните владетели и династии биват премахвани, заменяни от централизирана имперска власт. Властта се упражнява от османски чиновници, а териториите се администрират според османските закони и принципи. - Например - След като Баязид I присъединява България към империята, тя губи своята автономия и автокефална църква, и е поставена под управлението на гръцки православни свещеници - Религията -- разместване на социалната роля -- 1/3 са мюсюлмани и 2/3 са християни -- смяната на религията на християни -- до приключване на джихада - Въпреки че империята е ислямска, на християнските общности е позволено да запазят вярата си, но са задължени да плащат данък (джизие - Шериатски данък). Приемането на исляма от християни автоматично ги прави „османци", давайки им привилегии като освобождаване от данъци, право на земя и възможности за кариерно развитие. Тази практика води до социална мобилност и интеграция, като същевременно създава разделение между мюсюлмани и християни в селските райони. Въпреки че на теория всички поданици на султана имат равни права, на практика мюсюлманите имат привилегирован статут - От къде се появяват -- население от Мала Азия - За православните -- трябва да има цар - Ориентинизация на селищната система - Промяна и непромяна на някои градове през този период -- крепостните стени, нови градове, пазари (включва безистен (покрит пазар за ценни стоки), ханове (складове и места за търговия на едро) и чаршии (мрежа от улички с магазинчета), публични бани (част от по-големите комплекси (кюлие), включващи религиозни, благотворителни и търговски сгради) - Културно влияние и синтез - Османската култура, език, архитектура и обичаи се разпространяват в завладените земи. Въпреки това, местните култури не са напълно заличени, а често се наблюдава смесване и адаптиране на културни елементи. Например, в архитектурата се наблюдават както османски, така и местни влияния. Също така, във фолклора се запазват местни традиции и герои - Икономически трансформации - Османизацията води до развитие на търговията и икономиката в империята, включително създаване на гилдии, разширяване на пазарите и търговия със Запада. Османската империя се превръща във важен търговски център, свързващ Азия и Европа. Въпреки това, с течение на времето, османската икономика не успява да се справи с конкуренцията от Запада - Административни и правни реформи - През различни периоди от съществуването си, империята предприема реформи, като Танзимат, които се опитват да модернизират държавата и да осигурят равенство на всички поданици. Създават се нови закони и институции, но тези реформи често се сблъскват с консервативни сили и не успяват да постигнат пълна реализация - Съпротива и национално пробуждане - Наред с процеса на османизация, в империята се зараждат и национални движения, които се борят за независимост. Появяват се и идеи за конституционно управление и демокрация. Тези процеси показват, че османизацията не е еднопосочен процес, а по-скоро взаимодействие и сблъсък между различни култури и политически идеи. - Промени в идентичността - Османизацията не означава само налагане на чужда култура, а води и до формиране на нова колективна идентичност. Хората в Османската империя стават османлии, но същевременно запазват своята етническа и религиозна принадлежност. Тази сложност на идентичностите е характерна за многонационалния характер на империята