Външна и вътрешна търговия на България PDF

## Външна и вътрешна търговия на България ### Същност, особености и значение Търговията е най-старият отрасъл от третичния сектор и един от основните в съвременната му структура. Тя обединява всички дейности, чрез които се осъществява връзката между производители и потребители на стоки и услуги с...

## Външна и вътрешна търговия на България ### Същност, особености и значение Търговията е най-старият отрасъл от третичния сектор и един от основните в съвременната му структура. Тя обединява всички дейности, чрез които се осъществява връзката между производители и потребители на стоки и услуги с производствено и битово предназначение. Търговията се характеризира с няколко специфични особености: * Дели се външна и вътрешна. * Външната търговия е най-старата форма на външноикономическите връзки в световното стопанство. * Вътрешната търговия се разделя на търговия на едро и търговия на дребно. * Отрасълът има повсеместно разпространение. ### Инвестициите в инфраструктура Подобряване на логистиката в търговията чрез по-бързото обработване на стоките, тяхното транспортиране от България до други държави и др. ### Външна търговия на България България поддържа търговски връзки с над 200 страни в света. Външната търговия е важен стимул за икономическия растеж. Усилията на България са насочени към изпълнение на поетите международни ангажименти с членството й в Световната търговска организация (СТО), търговското споразумение за асоцииране с ЕС, споразумението за присъединяване към ЦЕФТА, двустранните споразумения за свободна търговия и др. Преминаването към пазарна икономика доведе до „отварянето на икономиката на България към света. Ликвидира се монополът на държавата върху външната търговия. През 2004 г. 33 - 34% от създадения у нас БВП се реализира чрез износа на стоки и услуги в ЕС. Този относително висок показател свидетелства за значителната отвореност на българската икономика спрямо ЕС. За периода 1993 - 2004 г. експортната и импортната квота на страната увеличават своята стойност приблизително 1.5 пъти. Търговската отвореност на българската икономика е над 2 пъти по-висока от отвореността на световната икономика като цяло. В периода 1990 – 2000 г. около 55% от общия износ се състои от минерални суровини, полуфабрикати и селскостопански продукти. Тази структура на износа не може да бъде източник на стабилен икономически растеж в по-дългосрочен план, тъй като не отговаря на структурата на българската икономика. За част от експортните производства дълго време се е разчитало на ценови предимства, но при новата конюнктура на международните пазари се налага да се повишава конкурентоспособността на крайната продукция, да се увеличава делът на крайните изделия (с по-голяма добавена стойност), да се модернизират производствените технологии, да се намалява енергоемкостта и материалоемкостта на производствата и др. В този процес на активни търговски контакти и стокообмен съществена роля изиграват и продължават да имат световните икономически организации ОИСР, СТО, както и регионалните международни организации. Те създават условия и регулират „отварянето“ на националните икономики към света, респективно към световното стопанство. ### Съвременни тенденции във външната търговия на България В периода 20 г. нараства значително износът на стоки от България. Преди 2007 г. и след нея той се увеличава малко повече от 2 пъти. България е след 60 водещи държави в световния износ (табл. 1). Нейната позиция се променя между 61-во и 64-то място през различните години. | Показатели | 2001 г. | 2006 г. | 2018 г. | 2019 г. | |---|---|---|---|---| | Износ на стоки (млрд. евро) | 5,7 млрд. евро | 12 млрд. евро | 28 млрд. евро | 27,5 млрд. евро | | Дял в световния износ (%) | 0,08% | 0,13% | 0,17% | 0,17% | | Износ на стоки/БВП (%) | 36% | 44,2% | 50,9% | 65,0% | Сходни с тези на износа са тенденциите, характерни за вноса на стоки в България през същия период. Вносът на стоки в България нараства от 8,1 млрд. евро за 2001 г. на 18,5 млрд. за 2006 г. и на 32,1 млрд. за 2018 г. Преди членството ни вносът се увеличава 2,3 пъти, а по време на членството в ЕС се увеличава близо 1,5 пъти. Българският дял в световния внос след първоначалното нарастване се задържа без промяна във втората част от периода (табл. 2), т.е. българският внос на стоки по-скоро няма съществена промяна за тези 18 години в сравнение със световния внос. Мястото на България се движи между 59-а и 63-та позиция през различните години. Вносът на стоки е около 59-а позиция, т.е. сред 60-те водещи държави. То се характеризира с абсолютен растеж през целия период. | Показатели | 2001 г. | 2006 г. | 2018 г. | 2019 г. | |---|---|---|---|---| | Внос на стоки (млрд. евро) | 8,1 млрд. евро | 18,5 млрд. евро | 32,1 млрд. евро | 28,8 млрд. евро | | Дял в световния внос (%) | 0,12% | 0,19% | 0,19% | 0,18% | | Внос на стоки/БВП (%) | 68% | 58,2% | 51,4% | 58,3% | Третият важен показател - търговският баланс на България е отрицателен (за 2001 г. е (-3 млрд. евро), за 2006 г. е (-3,4 млрд. евро), като тенденцията е към намаляване на отрицателното салдо на (-1,312 млрд. евро) през 2019 г. През последните години настъпват някои позитивни промени във външнотърговските потоци. Това е признак за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Наблюдава се преход към износ на продукти с по-висока стойност. ## Вътрешна търговия на България Вътрешната търговия на България също преминава през процеси на трансформация и преструктуриране, подобно на външната. Те са свързани с ликвидиране на държавния монопол върху ценообразуването и търговията, установяване на пазарни отношения и конкуренция, навлизане на частния сектор много успешно първоначално в търговията на дребно, а на по-късен етап и в търговията на едро. Търговията на едро е стопанска дейност, при която се осъществява покупко-продажба на стоки и услуги, предназначени за последваща продажба или преработка, внос или износ с цел получаване на печалба. Борсите са специализираните места за осъществяване на търговията на едро. Най-често те са локализирани в близост до големи промишлени центрове (Софийска стокова борса), пристанищни комплекси (Бургас, пристанище Росенец), свободни зони и др. В сделките могат да участват както лично търговците, така и техни представители (агенти, посредници). В търговията на дребно продажбата на стоки и услуги е насочена към крайни потребители, за лично потребление, обикновено в малки количества. В структура на търговията на дребно най-висок дял се пада на хранителните стоки. Търговските обекти са локализирани изцяло в населените места. Между тях има много микро-, МСП, както и представители на големи международни вериги.