Фройд 2. Грешки, сънища, неврози PDF

Ранни възгледи на Фройд – грешки, сънища, неврози  Грешки и сънища  Първоначалните си възгледи за несъзнавания психически живот Фройд развива в две ранни работи: в „Тълкуване на сънищата“ той твърди, че съновидението е резултат от несъзнателни желания, които проникват в съз...

Ранни възгледи на Фройд – грешки, сънища, неврози  Грешки и сънища  Първоначалните си възгледи за несъзнавания психически живот Фройд развива в две ранни работи: в „Тълкуване на сънищата“ той твърди, че съновидението е резултат от несъзнателни желания, които проникват в съзнанието в изкривена форма. В „Психопатология на всекидневния живот“ разглежда провалите в паметта и езиковите грешки по подобен начин – като израз на несъзнателни мотиви и намерения.  Така напр. ние мислим едно, но казваме друго, пишем не това, което сме искали или уж случайно загубваме предмет, който не харесваме или подарен ни от човек, когото не харесваме. Забравяме име или срещи и задължения към някой човек, което според Фройд е симптом за несъзнаваното негативно отношение на забравящия. Заключението му е, че това не са случайни грешки, а сериозни душевни актове, които се получават при сблъсъка на две различни намерения – едното съзнателно, другото несъзнавано. Гледната точка на Фройд, е че в психическия живот няма случайности. Примери за грешки на езика: Чести са грешките, при които вместо дадена дума се изговаря друга, много подобна на нея: Например един професор казва в своето слово при поемането на новия си пост: „Аз не съм склонен (вместо «способен») да оценявам заслугите на моя многоуважаван предшественик“. Най-впечатляваща говорна грешка е, когато човек изрича точно обратното на онова, което е искал да каже. За този вид грешки има исторически примери. Един от председателите на нашия парламент открил веднъж заседанието с думите: „Господа, констатирам присъствието на… депутати и затова обявявам заседанието за закрито“. Друг типове грешки: Един човек разказва за някакви събития, които го възмущават, и продължава. „После обаче се изсвиниха някои факти…“ При запитване той потвърждава, че е искал да нарече тези случки свинщини. Думите „изясниха се“ и „свинщини“ са породили странното „изсвиниха се“.  Политически вестник, обвинен в подкупност, се защитава чрез статия, кулминация на която би трябвало да са думите: „Нашите читатели ще потвърдят, че ние винаги сме се застъпвали най-безкористно за благото на обществото“. Но редакторът, натоварен с написването на статията, пише: „най-користно“. Това значи, че той си мисли: „Трябва да пиша така, но знам, че не е вярно“. Един депутат, който в речта си пред германския райхстаг приканва да се казва истината на императора безрезервно (rückhaltlos), навярно е дочул вътрешен глас, изплашен от неговата дързост и затова превръща „rückhaltlos“ в „rückgratlos“ (безгръбначно). Практическото значение на писмените грешки е свързано с един интересен проблем. Може би си спомняте случая с убиеца X., който съумявал да си доставя чрез различни научни институти култури от много опасни болестотворни бактерии, представяйки се за бактериолог, а всъщност ги използвал, за да ликвидира свои близки по този най-модерен начин. Веднъж той написал оплакване до ръководството на такъв институт по повод неефикасността на изпратените му култури, но допуснал грешка и вместо „при опитите ми с мишки и морски свинчета“ съвсем ясно се четяло „при опитите ми с хора“. Грешката направила впечатление и на лекарите от института, но доколкото ми е известно, те не си извадили никакви заключения от нея.  Примери за забравяне, затулване, загубване: Един млад човек ми разказа: „Преди години в моя брак имаше недоразумения. Намирах жена си прекалено студена и макар да признавах с готовност големите й достойнства, ние живеехме един до друг без нежност. Веднъж тя ми донесе от разходката си книга, която купила, защото мислела, че ще ме интересува. Благодарих й за тази проява на «внимание», обещах да прочета книгата, прибрах я при себе си и повече не я видях. Изминаха месеци, през които аз от време на време си спомнях за изгубената книга, но напразно я търсех. Около половин година по-късно се разболя обичната ми майка, която живееше отделно от нас. Жена ми отиде да се грижи за свекърва си. Състоянието на болната сериозно се влоши и даде възможност на жена ми да се прояви откъм най-добрите си страни. Една вечер се връщам вкъщи, изпълнен с възхищение и благодарност. Пристъпвам към писалището, отварям едно от чекмеджетата неволно, но сякаш с увереността на сомнамбул, и най-отгоре намирам така дълго липсвалата, затурената книга“.  Познат на Фройд разказва, че веднъж, необяснимо защо, оставил едно писмо да лежи на бюрото му в продължение на няколко дена. Най-сетне решил да го изпрати, но от пощата му го върнали, понеже бил забравил да напише адреса. След като го адресирал, го занесъл отново на пощата, но този път забравил пък да му залепи марка. И тогава вече трябвало да си признае, че не му се иска да изпрати това писмо. В друг случай се комбинират вземането на предмет по погрешка и загубването му. Една дама заминава за Рим със зет си, прочут артист. Живеещите в Рим немци му устройват тържествено посрещане и между другото му подаряват античен златен медальон. Дамата се огорчава, че зет й не оценил достатъчно хубавия подарък. Когато сестра й идва на нейно място и тя се връща обратно вкъщи, открива при разопаковането на багажа, че е взела — неизвестно как — медальона. Веднага пише за това на зет си, като му обещава, че още утре ще му изпрати задигнатата вещ. На следващия ден обаче медальонът се оказва така ловко затурен, че е невъзможно да бъде открит и изпратен, и тогава на дамата започва да й се изяснява какво означава нейната разсеяност, а именно — че иска да задържи медальона за себе си.  Сънищата  По сходен начин той разглежда и сънищата. Според него в съня съществува външно, манифестирано съдържание, което представлява случките и образите, които се явяват насън. Но има и скрито, латентно съдържание: а именно сподавените неосъзнати импулси и желания.  Фройд достига до схващането, че манифестираният сън представлява замаскирана реализация на латентни неосъзнати желания, защото именно в сънищата, когато съзнателното Аз е по-слабо активно, скритите желания се опитват да излязат наяве.  Като доказателство за това, той прилага най-лесните и ясни примери – детските сънища, в които детето сънува пряко задоволяване на своите желания.  При възрастните тълкуването е далеч по-сложно, защото често става въпрос за желания, които съзнателният Аз поради морални скрупули се опитва да сподави и затова в съня те се изкривяват под формата на неясни образи.  Тук Фройд въвежда понятието цензура на съня, като това е именно тази инстанция, която не позволява на желанията да се проявят в своя суров вид, а ги изопачава и променя в приемливи за съзнателния Аз разкази и образи.  Психоаналитикът може да достигне до несъзнаваното на сънуващия, тълкувайки съня му както чрез метода на свободните асоциации, така и чрез превод на устойчивата символика, появяваща се в множество сънища.  Според Фройд съществуват универсални символи, които се появяват в съня като амбивалентен и труден за разгадаване, но и поради това приемлив за съзнанието, израз на сексуалните желания. „Пребладаващото множество на символите в съня са сексуални“ – пише Фройд.  Така например, мъжкият полов орган бива представен в съня чрез неща, които го наподобяват - т.е. предмети: които са дълги и стърчащи - бастуни, прътове, дървета; които проникват в тялото – ножове, копия, саби, пушки, пистолети; от които тече вода – чешми, кани, фонтани или които се удължават - моливи с графит; които се издигат - балони, самолети, ракети. Най-изразителният начин да се предаде ерекцията е летенето насън.  Символичното представяне на женския полов орган е чрез кухи обекти, които могат да поемат неща в себе си - шахти, ями, пещери, чекмеджета, шишета, кутии, чанти и т.н. Тези символи и тълкуванието им според Фройд са известни от различни източници – от приказки и митове, от шеги и вицове, от фолклора и етнологията, от литературния и обикновения език.  Затова той смята, че тяхното тълкуване от психоаналитиците не е произволно, а базирано върху устойчивото представяне на сексуалността чрез подобни символи още от най-древни времена.  Наред с другите си възгледи върху сънищата, Фройд уточнява, че неосъзнатите желания, реализиращи се в съня са израз на забравени детски желания, на егостичната перверзност, характерна за детето.  Обръщайки внимание на така нар. детска амнезия – т.е. липсата на спомени за живота на детето преди 5-6 годишната му възраст, Фройд посочва, че в сънят се реализират именно тези натрупани в несъзнаваното инфантилни желания.  Това води до извода на Фройд, че «несъзнаваното в душевния живот» до голяма степен трябва да бъде идентифицирано с «инфантилното» у човека.  Според Фройд сексуалното тълкуване на несъзнаваното посредством сюжетите и образите на сънищата, въпреки понякога стряскащата жестокост на сънищата, не трябва да води към песимистични обобщения относно природата на човека.  Смущаващото на пръв поглед впечатление, че в съзнанието на човека има толкова много зло и порочност, започва да се разсейва. «Тази ужасяваща злина – твърди той - е чисто и просто първичното, примитивното, инфантилното в душевния живот». От тълкуването на сънищата и грешките на езика следва че нещата, които изглеждат безсмислени в света на съзнателните намерения и мотиви на субекта, могат да придобият нов смисъл чрез психоаналитичното изследване на несъзнателното. По подобен начин според Фройд болестните невротични симптоми, които изглеждат безсмислени и непонятни придобиват смисъл, когато започнат да се разглеждат като проява на несъзнателни намерения.  Истерия и натрапливи неврози  Според Фройд сексуалните желания могат да се преобразуват в други съвършено различен тип явления като на пръв поглед безсмислените невротични симптоми, сънищата и т.н.  Така например при истеричната невроза несъзнаваните сексуални импулси намират израз в съвсем реални физически симптоми - гърчове, парализа, частична слепота или глухота. Тоест сексуалните желания се проявяват чрез дисфункция на различни органи от човешкото тяло. Тази симптоматика навежда на мисълта, че освен нормалните функции, органите имат и сексуална роля, която ако вземе надмощие, разстройва първата.  Други невротични заболявания, които Фройд описва и лекува чрез психоанализа, са фобиите и натрапливите неврози. Фобиите представляват необосновани страхове, а натрапливите неврози се изразяват с това, че болните имат мисли, които всъщност не ги интересуват, усещат в себе си импулси, които са им чужди и извършват действия, които са им неприятни, но от които не могат да се откажат.  Посвещавайки много усилия на изследване на причините на неврозите и смисълът на невротичните симптоми, Фройд стига до извода, че симптомите представляват ерзац-задоволяване на незадоволени сексуални желания.  В този смисъл невротичните симптоми имат смисъл, подобен на елементите на явния сън, които Фройд разглежда като замаскирани и изопачени изрази на несъзнавани сексуални желания. Това води до формулировката, че сексуалният живот на невротика се проявява изцяло или частично чрез неговите симптоми.  Нерядко невротичните симптоми са израз на незадоволяването на съвсем нормални сексуални желания, докато в други случаи те представляват заместители на незадоволени перверзни желания.  Фройд търси причината за потискането на тези желания и стига до извода, че съществува емоционално прeживяване, след което се е стигнало до изтласкване на желанията в недостъпната за паметта психическа област.  Именно така се формира невротичния симптом. Неврозите произхождат от конфликта между съзнанието (Егото) и несъзнаваните нагони. При някое събитие или преживяване съзнанието става неспособно на контролира нагоните.  Този отключващ фактор може да засили нагоните или да отслаби егото. И в двата случая обаче съзнанието относително отслабва и става така, че нагоните заплашват да нахлуят в него и да се превърнат в действия, въпреки опитите на Егото да ги възпре. В резултат от това се стига до компромис, който именно представлява невротичния симптом.  Затова преживяванията, заместени от невротичните симптоми представляват психическа травма, чийто произход може да се проследи чак до ранното детство. Чрез специфичен метод на обсъждане (свободните асоциации) пациентът и психоаналитикът изясняват корена на травмата.  Общувайки с пациенти невротици, Фройд установява, че те въобще не могат да достигнат до своето несъзнавано, което за тях се явява нещо като „вътрешна чужда земя“.  Целта на психоанализата е те да достигнат до тази вътрешна чужбина и несъзнаваната информация да стигне до съзнанието на пациента.  Но този процес не е прост, защото психоаналитикът няма как да разкаже на пациента за неговото несъзнавано, изяснявайки му смисъла на симптомите. Подобен тип външно познание не помага на пациента. Едва когато самият пациент преодолее съпротивата си и сам достигне до несъзнаваното си, могат да изчезнат невротичните симптоми и той да бъде излекуван.