EПП_Лекции 10-11 PDF

Тема 10. МЕХАНИЗЪМ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ НА НАЦИОНАЛНО НИВО Споразумение за партньорство - приоритети. Отговорност между Европейската комисия и националните власти. Нормативна основа и дейност на органите на национално...

Тема 10. МЕХАНИЗЪМ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ НА НАЦИОНАЛНО НИВО Споразумение за партньорство - приоритети. Отговорност между Европейската комисия и националните власти. Нормативна основа и дейност на органите на национално ниво. 1. Споразумение за партньорство След присъединяването си към ЕС на 01.01.2007 г. България получава достъп до Структурните инструменти на общността. Усвояването на тези средства става на проектен принцип, като от своя страна проектите са в рамките на няколко предварително определени и одобрени от Европейската комисия (ЕК) оперативни програми (ОП). Средствата по всички тези фондове се управляват от самите държави от ЕС посредством споразумения за партньорство. Всяка държава подготвя споразумение в сътрудничество с Европейската комисия, в което се посочва начинът на използване на средствата по фондовете за текущия период на финансиране 2014 – 2020 г. В Споразумението за партньорство са заложени основните приоритети на дадена държава-членка за изразходване на средствата. 2. Споделена отговорност Въпреки че структурните фондове са част от бюджета на ЕС, те се изразходват чрез система на споделена отговорност между Европейската комисия и националните власти: - Комисията договаря и одобрява програмите за развитие, предложени от страните от ЕС, и разпределя средствата. - Страните/регионите в ЕС управляват програмите, изпълняват ги, като избират проекти, и извършват контрол и оценка.  - Комисията участва в мониторинга на програмите, определя бюджетните ангажименти и изплаща одобрените разходи и проверява системите за контрол. 3. Органи на национално ниво За всяка оперативна програма националните органи определят: - управляващ орган (национален, регионален или местен публичен орган или обществена/частна организация, която да управлява оперативната програма) - сертифициращ орган (национален, регионален или местен орган, който трябва да сертифицира разходите и заявленията за плащане преди тяхното изпращане до Комисията) - одитиращ орган (национален, регионален или местен орган за всяка оперативна програма, които да следи за ефективното функциониране на системата за управление и мониторинг). Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Дирекции към отделните министерства се определят за управляващи органи по различните ОП. Сертифициращите органи извършват специфични контролни дейности с цел потвърждаване пред Европейската комисия на законосъобразността и допустимостта на разходите, извършени при изпълнението на проекти, финансирани по програмите и изготвят и изпращат на Европейската комисия годишни счетоводни отчети по всяка програма. Те предоставят информация на Европейската комисия и осъществяват комуникация с нея във връзка с изпълняваните от тях дейности. Функциите на Сертифициращ орган (един за всички оперативни програми в България) се изпълняват от Дирекция “Национален фонд” към Министерство на финансите.  Одитните органи извършват специфични одитни дейности за предоставяне на независима и обективна оценка относно ефективността на системите за финансово управление и контрол и за придобиване на разумна увереност относно пълнотата, точността и достоверността на годишните счетоводни отчети и редовността и законосъобразността на свързаните с тях разходи. Единствен одитиращ орган за всички оперативни програми в България, функционално независим от Управляващия и от Сертифициращия орган е Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз" към Министерство на финансите. Централното координационно звено координира действията на горните органи, като ги подпомага при прилагането на правото на Европейския съюз и на българското законодателство, свързано с управлението на средствата от ЕСИФ. Централното координационно звено е структура, която поддържа връзката и предоставя информация на Европейската комисия. Централното координационно звено изпълнява функциите на администрация, която подпомага заместник министър- председателя или министъра, отговарящ за цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ. Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" в структурата на Министерството на вътрешните работи докладва нередности на Европейската служба за борба с измамите и осъществява контрола по прилагане на процедурите за администриране на нередности, засягащи средствата от ЕСИФ. *Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).  Тема 11. УПРАВЛЕНИЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИ Проектен цикъл, принципи и етапи. Програмиране. Идентифициране. Формулиране. Реализация. Оценка и одит. 1. Управление на проектите Проектите спомагат за постигането на общите цели на политиката на Европейския съюз и да съответстват на възприетата от него стратегия. Всички европейски програми и фондове – независимо от своя характер, продължителност и обхват предполагат усвояване на средствата само и единствено чрез проекти. Проектът представлява дейност за решаване на установен проблем. Всеки проект има три важни характеристики: идентифициране на проблем за решаване, време за решаване и ресурси (финансови, човешки и организационни). За гарантиране на прозрачното изразходване на средствата по проекта, коректното изпълнение на планираните дейности и постигането на заложените цели, финансиращите институции разработват детайлни правила и процедури, свързани с: – реда за избор на доставчиците и изпълнителите по проекта; – реда за отчитане на изпълнените дейности и постигнатите резултати по проекта; – реда и приложимите документи за отчитане на различните видове разходи – за активи, за услуги, за строителни дейности, за наеми, за трудови възнаграждения, за възнаграждения по граждански договори и други; – реда за промяна в предвидените по проекта дейности и разходи, в случай, че се налага да бъде направена такава.  Несъобразяването с правилата за изпълнение и отчитане на проекта може да доведе до частичен или пълен отказ за изплащане на финансовата помощ от страна на финансиращата институция. Ето защо бенефициентът трябва детайлно да е запознат с тях и да ги спазва. Бенефициентът може да назначи свой служител, който да се занимава изцяло с управлението на проекта или да възложи, тази изискваща специфична компетентност дейност, на консултантска фирма, специализирана в подготовка и управление на проекти по европейски програми. При избора на един от двата варианта безспорно трябва да се направи сравнение между компетентността на служителя и тази на консултантската фирма, както и да се сравнят разходите за тях. Управлението включва: 1) Изготвяне на план-график на дейностите по проекта и отчитане на разходите по него; 2) Организиране на тръжните процедури за избор на доставчици по проекта, съгласно изискванията на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и ПМС 160 (Постановление № 160 от 1 юли 2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове); 3) Подготвяне на необходимите документи – запитвания към потенциални изпълнители или изготвяне на публична покана; определяне на критериите и изготвяне на методологията за оценка на офертите; заповед за назначаване на членове на комисия за оценка на офертите; протокол от решение на оценителната комисия за избор на оферта и др.; 4) Периодично отчитане на изпълнението на дейностите по проекта с постигнатите цели и технически отчети по проекта; 5) Отчитане на разходите по проекта с редовни финансови отчети по проекта;  6) Подготвяне и обосновка на изменения в Договора за безвъзмездна помощ в случай, че се налага такива, свързани с промяна в дейностите и/или разходите по проекта. 2. Цикъл на проекта Всеки проект се състои от няколко етапа: Първоначално започва от една идея, после се открива и описва в рамките на дадената програма (идентифицира се и се оценява предварително), след това се финансира, осъществява се и накрая след приключването му се оценява. Резултатите от него обаче трябва да се запазят и да се ползват от тези, за които е бил предназначен проектът. Цикълът на управление на проектите се състои от следните фази: Програмиране; Идентифициране; Формулиране и предварителна оценка; Финансиране; Осъществяване – реализиране на проекта; Крайна оценка. За преминаването от една фаза в друга се налага финализирането на предишната, не е възможно да се прескочи дадена фаза. Цикълът започва с индикативно програмиране. За да бъде подготвен и финансиран един проект, той трябва да бъде намерен в една или няколко програми. Публичната администрация е водеща в тази фаза, но взимат участие и всички партньори. Програмирането се осъществява в границите на дадена Многогодишна финансова рамка (МФР за 2007 – 2013, 2014 – 2020 и 2021 – 2027) и е индикативно, което означава, че той трябва да е индикиран от гледна точка на приоритетите, времето и финансовите параметри.  След като ЕК одобри оперативните програми за съответния седем годишен период (МФР), представени от правителството, съответният управляващ орган или междинно звено периодично публикуват на сайтовете си и в националните всекидневници покани за представяне на проектни предложения по конкретна оперативна програма. Всеки проект трябва да отговаря на някой от приоритетите на одобрените от ЕК за съответния период оперативни програми. Бенефициентът трябва да обоснове проекта финансово, икономически и в социален аспект. Трябва да има ясно изразена потребност или проблем в приоритетен сектор, за които да се търси решение. Бенефициентът трябва да докаже в проекта си и че разполага с паричен ресурс за съфинансирането на предвидената дейност. Проектната идея трябва да включва: обща цел, специфична цел, доказване на необходимостта от проекта, описание на дейностите по проекта, план за действие, очаквани резултати след изпълнение на проекта, бюджет за изпълнение, очаквани източници на финансиране. Идентифицирането - има няколко важни аспекта: 1) идентифициране на проблема на национално или секторно равнище, за да се набележи идеята на проекта; 2) определяне на основните цели и приоритети, които трябва да бъдат постигнати чрез проекта и 3) формулиране на методологията и стратегията. Важно е идеята на проекта да е насочена към реална секторна и/или пазарна нужда. Планираните резултати трябва да бъдат насочени към решаване на конкретен проблем на избраната целева група. Нито един проект няма да бъде успешен, ако изпълнението му е мотивирано единствено от финансовите средства, отпускани от ЕС. Провежда се предварително проучване, за да се определи значимостта на проекта и потенциалните рискове. Доброто предварително проучване намалява риска от проблеми на етапа на изпълнение на проекта, например от липса на данни, неправилни допускания и погрешен избор на партньори. Също така подпомага разработването на идеята. Във фазата на формулирането идеите се разработват в конкретен проект. Проектното предложение трябва да бъде представено в официален онлайн образец и/или на хартиен носител. То включва подробно описание на задачите по проекта и разпределението им между партньорите. Внимателното обмисляне и планиране на всички дейности и ресурси на етап предложение е важно, защото е трудно да бъдат променяни след одобрение на предложението. На следващия етап Финансирането подаденият проект преминава през няколко нива на одобрение. Първото е административна проверка, която следи дали документацията е попълнена коректно. Следват оценка за правото на кандидатстване, проверка дали проектната идея отговаря на приоритетите на съответната оперативна програма и проверка на допустимостта на разходите. Ако в проекта са предвидени разходи, които не подлежат на финансиране по изискванията на ЕС, те няма да бъдат изплатени на кандидата. Разходите, които не подлежат на финансиране, трябва да се осигурят от бенефициента или трето лице. По различните оперативни програми се разработват специфични критерии за оценка, но има и универсални такива, по които се оценяват всички проекти: - съответствие на целите на Националната стратегия за регионално развитие; - формулиране на ясни и постижими цели; - принос към поне една от социално-икономическите цели на конкретната ОП; - наличие на измерими крайни резултати от проекта; - яснота за финансирането на проекта; - собствени средства на бенефициента; - наличие на добавена стойност за отпуснатите средства по проекта; - спазване на принципа за допълняемост; - наличие на икономическа стабилност на проекта; - аспекти, свързани със защита на околната среда и осигуряване на равни възможности;  - спазване на правилата на ЕС за отпускане на държавна помощ; - наличие на дублиране с други проекти, финансирани по фондове от ЕС или с национални средства, ако се открие такова, проектът няма да бъде одобрен; - съответствие на общинските и регионалните планове за развитие; - гаранция, че развитието на проекта няма да бъде възпрепятствано от външни фактори; - уточняване на размера на очакваните разходи и периодът, в който се очаква да бъдат направени; - ползи от проекта. След като приключи оценяването на проекта, се изготвя доклад до Договарящия орган (междинно звено или управляващ орган). Списъкът с всички подадени проектни предложения се представя на Управляващия орган. Той е последната инстанция за одобряване на проекта. На база на цялостна система за оценяване се дава оценка на всяко предложение. След това се осъществява контакт с всички кандидати. Най- успешните от тях получават индивидуални уведомления с точния статут на техните проекти. Неуспелите кандидати получават обратна информация за пропуските и слабостите на проекта (подробна обосновка на причините за отхвърлянето). Успешните кандидати подписват споразумение (договор) за безвъзмездна помощ с Националната агенция, в което са заложени както условията за отпускането на безвъзмездни средства, вноските за плащане, така и финансовите и оперативни отговорности на всеки партньор. Изпълнението е най-продължителната фаза от жизнения цикъл на проекта. С нея се реализират планираните резултати по проектното предложение. Етапът включва: изготвяне на подробни планове за управление и оценка. Той също така включва дейности за: подготовка на серия от търгове (ако е приложимо); подписване на договори (включително за техническа поддръжка); постоянен мониторинг и контрол върху своевременното и качествено изпълнение на задачите по проекта; проектодоклади по финансови въпроси и такива за напредъка. Бенефициентите са длъжни да представят редовни отчети пред Националната агенция, която следи за точното изразходване на безвъзмездната финансова помощ и успешното изпълнение на заложените дейности. Необходимите данни трябва да бъдат обобщени в специфични отчетни образци и таблици за финансово отчитане, осигурени от Националната агенция: ❖ Представяне на междинен доклад - средносрочна актуализация на напредъка по проекта; необходим само за проекти с продължителност от най-малко 18 месеца; само след приемане от Националната агенция могат да бъдат изплатени следващите вноски; ❖ Подаване на окончателен доклад - представя информация за цялостното изпълнение на проекта, резултатите и разходите. Оценката на доклада и класифицирането определят дали ще бъдат извършени частични или пълни окончателни плащания. ❖ Одит - в рамките на 5 години от окончателното плащане Националната агенция или Европейската комисия може да извърши одит. Важен аспект на управлението е колко устойчиви са резултатите след приключването на проекта. Проектите на ЕС следва да водят до устойчиви обществени ползи - преки или непреки дългосрочни положителни ефекти за гражданите на Европейския съюз. Устойчивостта означава, че след приключването на проекта резултатите от него ще продължат да носят ползи за целевите групи.