Трансценденталната логика на Кант и Хегел

Според Кант, трансцеденталното познание се фокусира върху самите обекти, а не върху начина, по който ги познаваме.

Трансцеденталната логика е наука, която изучава метода за създаване на априорно знание, т.е. знание, което е независимо от опита.

Трансцеденталната логика е наука, която изследва само произхода на чистото знание.

Кант смята, че трансценденталното познание трябва да се основава на опит.

Трансцеденталната логика е органон на чистия разум, според Кант.

Трансценденталната логика на Кант се занимава с анализ на съдържанието на обектите.

„Трансценденталната аналитика“ изследва категориите на разсъдъка като функции, които се извеждат от опита.

Трансценденталната логика е форма на логика, която се занимава с формалните правила на мисленето.

Според Кант трансценденталната логика е „специална логика“, която се фокусира върху законите на чистото априорно знание.

Трансценденталната логика на Кант се интересува от изучаване на познанието, което е ограничено до рамките на опита.

„Трансценденталната аналитика“ изследва категориите на разсъдъка, които се извеждат от опита чрез наблюдение и обобщение.

Кант смята, че формулната логика е в състояние да обясни съдържанието на априорното знание.

Трансценденталната логика се интересува от категории на разсъдъка, които се наблюдават в опита, като например „цялост“, "част", "качество", "количество".

Трансценденталната диалектика се занимава само с позитивните аспекти на познанието.

Трансценденталната диалектика изследва критериите за правилност на нашето мислене.

Кант е формулирал система от основни принципи на чистия разум, която включва само аналтични съждения.

Трансценденталната диалектика се фокусира върху ограниченията на нашето познание.

Една от целите на трансценденталната диалектика е да установи яснота относно принципите на каузалността.

Хегел се фокусира на критиката на метафизичните философски системи.

Спекулативната логика на Хегел е определена като 'система от чист разум'.

Хегел счита формалната логика за полезна и значима в анализа на философските системи.

Абсолютната идея според Хегел е статична и неизменна.

Хегел използва формалната логика, за да изведе ново знание от старото.

Процесът на инференциално познание е свързан с логическите изводи.

Всеки момент в развитието на абсолютната идея е взаимно свързан с другите.

Хегел счита, че опитът и историята на мисленето са важни за метафизичната философия.

Трансценденталната аналитика е част от трансценденталната логика, според Кант.

Според Кант, трансценденталната диалектика се занимава само с емпиричните познания на разума.

Кант определя трансценденталната аналитика като 'логиката на истината'.

Диалектичното отрицание може да породи разбиране, което е противоположно на отхвърляното понятие.

Аналитиката на понятията в трансценденталната аналитика разглежда само чисти апостериорни интуиции.

Трансценденталната логика на Хегел и диалектическата логика на Кант са идентични.

Трансценденталната аналитика включва две части: аналитика на понятиата и аналитика на основните положения.

Кант смята, че приложението на чистите понятия може да се извършва извън опита.

Когато се отрича понятието за 'същност', това не предизвиква нови разбирания.

Кант се интересува от структурите на човешкия разум и как те влияят на познанието.

Трансценденталната диалектика е свързана с изследването на априорните понятия.

Чистото знание според Кант не притежава принципи за приложение.

Диалектичната логика на Хегел не приема процеса на развитие и промяна в понятията.

Хегел и Кант имат сходни методи в анализа на процеса на мислене.

Постоянното развитие на понятийното разбиране е централна идея в диалектическата логика.

Приемането на нови понятија е невъзможно без отричането на старите.