История на книгата и писмеността

История на книгата - Исторически тенденции

• Различните региони (България, Източна Европа, Западна Европа) имат специфични акценти в историята на книгата и четенето.
• Западна Европа - социокултурен подход.
• Източна Европа - функционални и системни аспекти.
• Ключови етапи: авторство, издателска дейност, производство, разпространение и социално въздействие.
• Развитието на четенето е свързано с формата на книгата, грамотността и урбанизацията.
• Библиотеките са в центъра на изследванията в източната традиция.
• Книготърговията и социалното влияние на книгите са акцент в западната.

Писменост, писмена комуникация, история на древните писмени системи

• Писмеността възниква от икономически и административни нужди.
• Първоначалните символи са пиктограми (картини).
• Развитие на логографски, сричкови и азбучни системи.
• Протописмености (рабоши, глинени жетони) играят роля в ранната комуникация.
• Съвременността добавя нови измерения – визуални символи, знаци, приложения, интерфейси.
• Универсалната писменост остава предизвикателство, поради културното и езиково разнообразие.

Славянската писменост и научните дискусии около нея

• Славянската писменост има дълга история, свързана с глаголицата и кирилицата.
• Глаголицата е първата славянска азбука, адаптирана към звуковата система.
• Кирилицата измества глаголицата и е основна писменост за славянския свят.
• Научните дискусии се въртят около произхода, гръцкото влияние и разпространението.
• Адаптирането на кирилицата към специфичните нужди на славянските езици.
• Писмеността е ключова за културната идентичност и развитието на общностите.

Материали и форми на книгата. Отношението към писменото общуване в Древността и в християнската култура

• Древни материали: папирус – египетски свитъци (чуплив, чувствителен към влага).
• Папирус – писане в колони, без пунктуация, декорация.
• Пергамент (от кожи) – по-устойчив, писане от двете страни, кодекси.
• Хартия (изобретение в Китай) – от бамбук, парцали, памук, дървесина - основен материал след книгопечатането.

Средновековната ръкописна книга: Латински, византийски и арабски манускрипти

• Средновековните книги - основни жанрове: религиозни книги, юридически трактати, рицарски романи.
• Създаване в манастирски скрипториуми.
• Свързаност с университетите - търсене на учебни помагала и стандартизация на копирането.
• Художествена ценност - разнообразие в стиловете на украса и оформление.
• Илюстрации за допълване на текста.

Българската ръкописна книга, Х-ХVIII век

• Българските ръкописи – манастири и царски дворове.
• Използване за богослужебни и образователни цели.
• От богато украсени кодекси до скромни требници.
• Хартията заменя пергамента.
• Кирилицата – основна писменост.
• Разнообразие от жанрове (богослужебни текстове, исторически хроники, апокрифи, медицински ръкописи).
• Орнаменти и миниатюри са отражение на културата.
• Манастирите - книжовни центрове, съхраняващи българската писменост.

„Гутенберговата галактика“ и отражението ѝ върху развитието на Модерна Европа (ХV-ХIХ век): Елизабет Айзенщайн и «печатната преса като агент на промяна»

• Гутенберг - революционно изобретение – подвижни букви - по-достъпни и по-бързи книги.
• Елизабет Айзенщайн - анализира въздействието (Реформация, Научна революция, Просвещение).
• Печатната преса - катализатор на големи обществени промени.
• Разпространение на знанието.
• Национални езици и литература развити.

Реформацията и книгопечатането през ХVI век

• Реформацията използва печатните книги за разпространение на нови идеи.
• Преводи на Библията на местни езици – достъпност за обикновените хора.
• Укрепване на националните култури и езици.
• Индивидуално четене и разбиране на текстовете – промяна в връзката църква – вярващи.
• Печат - стимулатор на социални, религиозни трансформации.

Просвещение и книгопечатане. Дарнтънов дебат: «Предизвикват ли книгите революции?»

• Просвещението – книги като средство за разпространение на научни и философски идеи.
• Масово производство на книги – грамотност, печатни технологии.
• Дарнтън - книги като фактор за обществени промени.
• Книги – инструмент за промяна - способстващи за разпространение на идеи и обществен дебат.
• Влиянието на печатната преса на културата и политическите процеси.

Начало на южнославянското книгопечатане и първи български печатни издания

• Южнославянска печатница (кирилица) – края на 15 век.
• Българските печатни издания - културен възход (Влашко, Молдова).
• "Абагар" - първи известен български печатен труд.
• Важност в културното и политическото възраждане на България.
• Значение на книжовната традиция - национална идентичност.

Книги, периодичен печат и национално формиране в българския ХIХ век: «Въобразените общности» и българското Възраждане

• Книги и периодичен печат – национално самосъзнание, „въобразени общности”.
• Разпространение на идеи и културни ценности – новите технологии.
• Български издания - богословски, исторически, научни – за укрепване на идентичността.
• Печат – за разпространение на идеи, култура.
• Четене в училища, обществени библиотеки, читалища, домове.

Печатни медии и модернизация след 1878 г.: полови, класови, етнически, религиозни и пр. различия и ролята на печата за конструиране на универсалния гражданин на националната държава

• Печат - модернизация след Освобождението.
• София Юрукова – успешна издателка.
• Издателски украшения.
• Ляво разположение на текста.
• Текстът започва да се разполага в лявата част на страницата.

Общи черти и характер на българското книгоиздаване между двете световни войни. Политика и печат

• Политизирано книгоиздаване – издатели, свързани с политически кръгове.
• Книги за пропаганда и формиране на обществени нагласи.
• Първи закон за авторско право.
• Разнообразие от жанрове и теми – отразяващи социалните и политическите промени.
• Ликвидиране на издателства.

Съветският модел в книгоиздаването и неговите проявления в България след Втората световна война

• Книгоиздаване – съветски модел – след Втората световна война.
• Централизиране на издателската дейност – държавата определя съдържание, тиражи.
• Ограничено разнообразие и качество на литературата.
• Художествена стойност на отделни произведения
• Ограничена свобода на изразяване – масово ограмотяване, достъп до литература за широката публика.

Тестът разглежда историческите тенденции в развитието на книгата, акцентите в различните региони и социалното влияние на литературата. Също така ще се запознаете с историята на писмените системи и тяхното развитие от най-ранните дати до съвременността.