Френска революция: Основи и събития

Френската революция е период на големи социални и политически промени във Франция от 1789 до 1799 г.

Събитие, което бележи началото на Френската революция, е превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г. Това е символ на кралската власт, а превземането му е символ на победата на народа над тиранията.

Декларация за правата на човека и гражданина е важен документ, който бележи началото на Френската революция. В него се декларират основните права на човека, като свобода, равноправие, собственност и съпротива срещу потисничеството.

Един от основните принципи на Декларацията за правата на човека е равенството на всички хора пред закона. Всички хора се раждат свободни и равноправни.

Декларацията защитава свободата на човека, подчертавайки правото му да върши всичко, което не вреди на другите.

Декларацията декларира правото на собственност като неотъемлем право на човека.

Съпротива срещу потисничеството е право, защитено от Декларацията. То е признато като отговор на неправомерно и несъвестно управление, което е против волята на хората.

В документ се подчертава, че законът е израз на общата воля. Тоест, законите не се налагат отгоре, а се създават от народа.

Човек не може да бъде арестуван или лишен от свободата си без основателни причини, определени от закона.

Всеки човек има право да изразява своите мисли и идеи, дори и религиозни, без значение какви са те, освен ако не нарушават обществения ред.

Свободата на словото е едно от най-важните права на човека. Всеки може да изказва мислите си, да пише и публикува своите идеи без ограничения.

Никой не може да бъде лишен от собствеността си, защото тя се счита за неприкосновена.

Максимилиан дьо Робеспиер е радикален политик, който е бил лидер на френската революция. Той е подкрепил идеята за всеобщо избирателно право и републиканизма, и е установил диктатура, основана на терора.

Якобинският клуб е радикална политическа група, която е била активна по време на Френската революция. Те са подкрепяли идеите за всеобщо избирателно право и републиканизма.

Комитетът за обществено спасение е бил орган, който е контролирал Франция по време на Френската революция. Робеспиер е го е оглавил.

Робеспиер е бил осъден на смърт и екзекутиран без процес. Неговото управление е етикетирано като диктатура.

Френски революционни песни, превърнали се синоним за революционен дух.

Бедните парижани, различаващи се от аристократите по своите дрехи - дълги панталони (за разлика от късите панталони и копринените чорапи на аристократите).

Обществото и системата във Франция преди революцията от 1789 г., характеризира се с абсолютна монархия, привилегии на аристокрацията, неравенство, мощта на Католическата църква и религиозния фанатизъм.

Изисквания за заемане на длъжности, упражняване на права и участие в политическия живот. Тези изисквания може да включват образование, имотно състояние и др.

Разтърсване на основите на съществуващия ред – политически, социален, икономически.

Крайност, екстремен подход в политическа система или идеология; Човек, който приема крайни позиции.

Единайсетият месец от френския революционен календар, от 20 юли до 18 август. В историята на Француската революция, този период е маркиран с остро политическо завъртане от радикални реформи към потискане на опозицията и реакциони мерки.

Състояние на хаос и безнаказаност без власт.

Боаси д'Англа, умерен монархист, смята, че хората, които притежават собственост, са по-загрижени за спокойствието и законите, които го защитават. Според него, даването на пълни политически права на хора без собственост може да доведе до нестабилност.

Робеспиер е радикален революционер, който е привърженик на егалитарни принципи и национален суверенитет. Той защитава идеята за народното управление и е против всяка форма на тирания, включително монархията.

Теорията за естествените права е основен принцип на Просвещението, която твърди, че хората се раждат със свобода и права, които не могат да бъдат отнети. Ограничаването на собствеността би противоречило на тази теория, тъй като тя е важен аспект от свободата и независимостта.

Екзекуцията на крал Луи XVI е символично действие, което бележи края на монархията във Франция. Този акт е съществен за развитието на революцията, тъй като затвърждава идеята за народната власт и отхвърля божественото право на кралете.

Терорът е период от Френската революция, характеризиращ се с екзекуции и репресии към всички, които са смятани за врагове на революцията. Това е период на беззаконие и страх, който е съчетан с радикални идеи за създаване на нова република.

Терорът е насочен към всички, които се смятат за противници на революцията, включително онези, които са съдействали за свалянето на властта, са пречели на доставките на храна, са дали убежище на емигранти или са внасяли оръжие. Идеята е да се елиминират потенциалните врагове на революцията.

Френски революционер, журналист и политик, известен със своите радикални идеи и есктремни мерки, е бил един от лидерите на Санкюлотите.

Френски революционер, адвокат и политик, ключова фигура в Радикална фаза на Френската революция. Бил е лидер на 'Планински класа' и основател на 'Комитета за обществена безопасност'.

Френски революционер, политик и идеолог на терора, е представител на 'Чистия якобински' кръг.

Френски революционер, политик и близък съратник на Робеспиер, 'Планински клас', известен със своите остри речи и радикални идеи.

През този период управлението на Франция се поема от якобинците, водещи до 'Терор' .

Създадена през април 1792 г., която се противопоставя на революционната Франция.

Тълпата напада двореца и залавя крал Луи XVI.

В този контекст, "tretoto saslovie" (третото съсловие) се отнася до обикновените хора - производителите, занаятчиите, търговците и селяните, които не са част от аристокрацията или духовенството.

Абат Сийес твърди, че третото съсловие, или обикновените хора, са основата на нацията – те са "всичко", а не аристокрацията, която е "бреме" за нея.

В политическо отношение, според Сийес, третото съсловие е било непознато - "НИЩО".

Третото съсловие иска да бъде "НЕЩО" - да има свои права, влияние и глас в управлението на страната.

Теорията на Сийес се основава на идеята за равноправие и свобода. Той отхвърля привилегиите, даващи предимство на аристокрацията., и твърди, че народът е "всичко" и трябва да участва в управлението на страната.

Третото съсловие е притиснато и "оковано" от аристокрацията, която го лишава от свобода и правa.

Според Сийес премахването на аристокрацията ще доведе не до ослабване, a до укрепване на нацията.

Вярването, че народът е изворът на властта и че управлението трябва да се основава на волята му.