Френска и абсолютизъм

През 1600 г. Франция е с 16 млн. жители, развито земеделие и търговия, но територията й е разделена на 40 отделни провинции със собствени закони, традиции и език.

Обединяването на разпокъсаните френски земи в единна държава.

Ришельо е първият министър на крал Луи XIII, работил за централизиране на Франция, ограничаване на властта на аристокрацията и утвърждаване на кралската власт.

В основата на Френския абсолютизъм е идеята за крал, който съсредоточава цялата власт в свои ръце, има силна армия и централизиран чиновнически апарат.

Развита икономика е необходима за поддържане на голяма армия и чиновнически апарат, затова кралят подпомага производството и търговията.

След смъртта на крал Луи XIII, кралят му Луи XIV е само на 5 години, а управлението е в ръцете на кардинал Мазарини, който продължава политиката на Ришельо.

Въстание на френската аристокрация против малолетния крал Луи XIV и кардинал Мазарини.

Въстанието на френската аристокрация - Фронда, показва, че абсолютната власт в Франция все още не е утвърдена.

Това е епохата, в която френския крал Луи XIV пренася резиденцията си от Париж в двореца Версай, с цел да избяга от въстанието „Фронда“.

Той е бил императорът, който е преместил резиденцията си от Париж в Версай.

В рамките на „Фрондата“ Луи XIV преживява трудности.

Той е императорът от XVI–XVII век, който е устоял на въстанието „Фрондата“ и се е борил за властта си.

През 1661 г. кралят Луи XIV премества резиденцията си в двореца Версай в подкрепа на кралската власт.

Кралят управляваше Франция с неограничена власт, концентрирайки в своите ръце всички правомощия.

Крал Луи XIV ръководише реформи, които укрепваха френската държава и общество. Те засилваха властта на краля, изграждаха силна армия, развиваха търговията и културата.

Франция искаше да завоева нови територии в Европа и да стане първа сила на континента.

Франция се бори срещу Хабсбургите за влияние в Европа, но при Луи XIV целта се променя.

Френските войни са значителен фактор в международната политика на XVII век.

Луи XIV води пет войни, които променят френската армия и войнски дело.

Френската армия се състои от 170 хиляди войници, с униформи, разделена по родове войски и екипировка.

Френският флот от 230 кораба е втори по размер след австрийския, но застрашава торговските кораби в Европа.

Версай е избирано за местоположение на новия град поради близостта му до Париж - на 21 километра западно.

Кралските архитекти Льо Во и Льо Нотр са отговорни за проектирането на новия град Версай.

Кралският закон е наредил всички сгради в Версай да бъдат строени по план, създавайки ефект на симетричност и красота.

За да се запази красотата на дворцовия комплекс, височината на сградните покриви е ограничена, за да не превишават нивото на входа на дворeца.

„Авеню дьо Париж

Крал Луи XIV отменя Нантския едикт на Анри IV, който гарантира религиозни свободи на протестантите, и нанася тежък удар върху френската икономика.

Населението от третото съсловие, което е съставено от селскостопански работници, занаятчии и търговци, се сблъскват с ограничени права и възможности. В икономически отношение то не може да получи благородническа титла и да се възнесе социално.

Моноархът при абсолютизма концентрира в ръцете си всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна.

Кралят управлява чрез централизирана администрация, с много чиновни системи.

Чрез реформи Луи XIV осъществява ценни промени, укрепвайки френската държава. Той при реформи в икономика и армия, целяйки да затвърди своята власт и да укрепи държавата си.

Френския абсолютизъм е свързан с силните и богати културни произведения: литература, музика, живопис, архитектура и скулптура.

Луи XIV стреми да концентрира в ръцете си всичката власт и да укрепи позицията си.

Френският класицизъм е характерен за периода на абсолютизма. Сред най-известните творци са Жан Батист Молиер в театралното изкуство, Никола Пусен в изобразителните изкуства, Жан-Батист Колбер в архитектурата и Жан-Батист Люли в музиката!

Француската култура, подкрепяна от абсолютизма, достига своя пик, представяйки се като модел на класицизъм, който съчетава античното наследство с френските традиции.

Създадена през 1635 г., Френската академия е институция, която определя правилата в литературата и изкуствата, пази чистотата на френския език. Тя успява да стандартизира френския език, който се говори от всички образовани хора.

Жан-Батист Молиер, великият майстор на комедията, създава шедьоври, които не само се смеят, но и осмиват обществените пороци. Драмите му критикуват човешката природа и разглежда сериозни социални проблеми.

Пиер Корней и Жан-Батист Расин, двама велики драматурзи, поставят началото на съвременния театър. Те създават трагични пиеси, изпълнени със страсти и конфликти, които разглеждат въпроси за морал и човешката съдба.

Никола Пусен, видният представител на класицизма в живописта, създава исторически и митологични картини, в които се подчертава благородството и изпълнението на дълга.