Физични свойства на строителните материали

Физичните свойства на материалите се използват за оценка на експлоатационните параметри на материала
Тези свойства включват плътност, структури, хидрофизични, топлофизични, мразоустойчивост, радиационна устойчивост и акустични свойства

Основната система на измерителните единици е SI (Systeme International d'Unites)
Единиците за дължина, маса, време и температура са метър, килограм, секунда и Келвин

Масата на едно пробно тяло зависи от обема на тялото и плътността на материала
Дължината е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект
Температурата е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система

Плътността на материала се определя от отношението на масата на материала и неговия обем
Видове плътности:
- Специфична плътност: масата на материала в единица абсолютно плътен обем
- Обемна плътност: масата на материала в единица обем в естествено състояние
- Насипна плътност: масата на материала в единица обем в естествено състояние, определен заедно с порите на зърната и кухините между тях

Относителна плътност: процентното участие на плътния обем на материала в общия обем
Относителна порестост: процентното участие на порите в материала
Видове пори:
- Открити пори: свързани помежду си, достъпни за течностите и газовете
- Закрити пори: не свързани помежду си, недостъпни за течностите и газовете### Порестост на строителните материали
Порестостта варира в широки граници от 0% при стомана до 95-98% за топлоизолационните материали
Особен интерес представлява порестостта при насипни материали с порьозни зърна
Порестостта на материалите се определя чрез изчислението на обема на порите към общия обем на материала

Относителна порестост (p): отношение между обема на порите и общия обем на материала
Порестост на отделните зърна (pК): отношение между обема на порите на зърната и техния сумарен обем
Обща порестост на материала (p0): отношение между обема на порите и общия обем на материала

Откритата порестост (Pоткрита) е отношението между обема на порите, имащи връзка с външната среда към обема на материала в естествено състояние
Откритата порестост влияе върху намаляване на мразоустойчивостта на материала, увеличаване на водопропускливостта и намаляване на корозионната устойчивост
Откритите пори в структурата на звукоизолационните материали подобряват техните звукопоглъщащи свойства и намаляват склонността към реверберации

Закритата порестост (Pзакрита) е отношение между обема на порите, които нямат връзка с повърхността на пробното тяло, не са свързани помежду си и не могат да се запълват с вода след потапяне
Закритата порестост увеличава мразоустойчивостта на материалите, увеличава дълготрайността в условията на действие на течни и газообразни агресивни среди, подобрява топлоизолационните характеристики и др.

Според Международната асоциация по приложна химия (IUPAC) порите се класифицират в:
- Микропори – с диаметър по-малък от 2 nm
- Мезопори – с диаметър между 2 и 50 nm
- Макропори – с диаметър по-голям от 50 nm
- Ултрамакропори – с диаметър по-голям от 100 μm
В строителните материали се използва следната класификация:
- Микрокапилярни пори – радиусът на порите не надвишава 0,1μm (100nm)
- Макрокапилярни пори – радиусът на порите варира от 0,1 μm до 10 μm (от 100nm до 10 nm)
- Некапилярни пори – радиус от 10 μm до 1000(2000) μm (от 100nm до 106nm)
- Шупли – с радиус на порите по голям от 2000 μm (2.106nm)

Разпределението на порите по размер се изразява чрез функцията на разпределение на порите
Диаметърът на порите е разстоянието между две противоположни стени на порите
Разпределението на обема на порите в зависимост от техния диаметър се осъществява по методи разделени в три основни категории:
- Диференциално разпределение
- Постепенно разпределение
- Интегрално разпределение