Концептуални PDF

Концептуални Свързано е с понятието модернизъм. Заражда се втората половина на ХІХ век и продължава до 70-те години на ХХ век. Включва редица явления в изкуството, най-новаторските от които се обединяват от понятието авангард. Модерното изкуство изоставя терена на религиозното и се включва много п...

Концептуални Свързано е с понятието модернизъм. Заражда се втората половина на ХІХ век и продължава до 70-те години на ХХ век. Включва редица явления в изкуството, най-новаторските от които се обединяват от понятието авангард. Модерното изкуство изоставя терена на религиозното и се включва много по-активно в развитието на обществото и на самия автор. Съществува вкус към новото и към постоянна промяна на социалния ред. Повишава се субективния момент -- авторът започва да придобива водещо значение. Модерността се характеризира с акцент върху изразяването на Аза. Особено влияние оказват идеите на Кант, които са възприети от Романтизма и дават концептуалната основа за появата на модерното изкуство. Кант дефинира естетиката на красивото и на възвишеното, като поставя между тях отчетлива разграничителна линия. Според него, красивото се отнася до формата на предмета, в която той е ограничен. Това е естетика, която се регулира от вкуса. Върху нея стъпва класическото изкуство, обвързано в същността си с „чувството за красиво". Модерното изкуство се базира на естетиката на възвишеното, което може да се определи като „без-образно". То е отвъд формата, отвъд сетивата; свързано е с безграничното и абстрактното. Излиза извън ограниченията на видимата реалност и се свързва преди всичко със свободата на мисълта. Модерните художници започват да изследват неподчиненото на вкуса поле на възвишеното. Поради това, творбите им първоначално се възприемат трудно от масовата публика. Романтизмът, както и реализмът в изкуството са предмодерни явления, в които се извършва подготовката за прехода към модерния художествен изказ. Този период се характеризира с отприщване на личността и освобождаване на личната индивидуалност. Появява се доста рязко противопоставяна на индивида спрямо обществото. От края на XVIII век започва разбиването на големите стилови общности. Постепенно модерното изкуство (изкуството на индивида) се отделя от официалното изкуство (академизма). Противопоставянето на класическото изкуство е принципен момент за модерните художници. Основна разлика между модерното и класическото е че класическото търси винаги общото, общозначимото, обективното, докато модерното търси единичното, частното, субективното. Течение в модерното изкуство възникнало около 1905 г. във Франция. Има сравнително кратък живот -- около 10 години. Терминът се появява когато критикът Луи Воксел, след едно посещение в салона на независимите възкликнал за класическата скулптура, поставена в средата на залата, че това е „Донатело сред дивите зверове" („фов" на френски означва див звяр). Фовизмът е първото течение в ранния европейски авангард. Не е програмно явление и не е подкрепено особено с текстове. Няма ясно определена доктрина или структура, а залага преди всичко на експеримента. Фовизмът предлага едно съвършено ново третиране на цвета в неговите най-изявени качества. Използва се чистият цвят -- цветът изстискан направо от тубата. Това е първото радикално направление, което преодолява пространството. Класическият изобразителен модел се заменя с условно декоративен, основан на базата на чистите цветове. За Фовизма, проблемът за цвета е водещ. Все още има една, макар и условна форма. Важен момент е, че художниците фовисти се влияят от изкуството на примитивните култури (африканското изкуство), поради което нараства експресивната сила на изображението. Също така петното (чистият цвят), който Сьора и Синяк въвеждат още в постимпресионизма, става конституиращ признак при фовистите. Терминът се въвежда през 1912 г. от Херват Валден -- издател на немското списание за изкуство „Дер Щурм" (Бурята), което е сред основните защитници на авангарда. Експресионизмът е течение в модерното изкуство, което възниква 1905 г. в Германия. Продължава около 12-13 години. Името идва от „експресия" -- изказ, израз. В основата на експресионизма стои творчеството на Ван Гог, като влияние оказват и работите на Едварт Мунк. Художниците от това течени търсят директен изказ на душевното си състояние в картините, които рисуват. В този смисъл като експресионизъм се разбира степен на повишена изказност. Във формален план в експресионизма се използва много силната деформация, като основен принцип. Цветът няма толкова естетически, колкото сугестивни качества. Художниците търсят изкривяване и издължаване на линиите и формите, използват неестествени, наситени цветове предимно в тъмен колорит, до крайност опростяват детайлите. Картините са освободени от разказвателност, в същото време запазват известна степен на социалност. Липсват резки контрасти и дисхарммония. Силно влияние в творбите на художниците оказва увлечението по „примитивните" култури -- линия, която експресионистите „попиват" от изкуството на Пол Гоген. Същото така, съществува позоваване както на фовистите, така и на късносредновековното германско изкуство и немския ренесанс. Освен в живописта, експресионизмът има проявления и в скулптурата и графиката, където се правят дърворези. В тях се долавя много силно търсене на примитива.\ Кубизмът възниква във Франция 1907 г. и се развива до 1914 г. Терминът е измислен от Луи Воксел, който през 1908 г. пише за картина на Брак, че сякаш е изградена от малки кубчета. Също така пише, че Брак се влияе от Сезан и египетското изкуство. Кубизмът е създаден от Брак и Пикасо, които по това време работят заедно. Освен тях, в тази област се изявяват Хуан Гри, Фернан Леже, Делоне, Алберт Глез, Жан Метсанже и др. Глез и Метсанже издават книгата „За Кубизма" -- първата книга, която се появява като теоретичен опит. Това не е теоретично явление. Пикасо казва, че вътрешните мотиви на кубизма са чисто пластически. Чак след това започват да се търсят някакви теоретични модели. В основата си, кубизмът тръгва от късното творчество на Сезан от една страна, а от друга от негърското изкуство. Съществува голям интерес към примитивите. Буквално се заимстват модели на африкански маски. Примитивите са жив източник за развитие на личното творчество извън академизма. Идеята е да се създава живопис, която изгражда илюзия за пространство далеч от реалната перспектива. Кубистите разлагат формата така, че тя да се вижда от различни гледни точки едновременно. Това дава повод на някои критици да говорят за четвърто измерение -- времето. В творбата съществуват едновременно множественост на гледните точки, и синтезирането им в един образ. Водещо е конструктивното начало, а не подражателността на натурата, което прави художника повече архитект и конструктор, от колкото изобразител. В цветово отношение картините са монохромни, защото става дума за формата. За това кубизмът се реализира и в скулптурата. Сред големите открития на кубизма е колажа. Футуризмът (от лат. futurum -- бъдеще) е течение в модерното изкуство възникнало през първото десетилетие на ХХ век в Италия. За негово начало се смята „Манифестът на футуризма", публикуван от поета Филипо Томазо Маринети през 1909 г. Манифестът прокламира радикален отказ от традиционните културни ценности, разрушаване на музеите, библиотеките и академиите за сметка на нова естетика, базирана на динамиката на съвременната цивилизация. Футуризмът се „проектира" като изкуство на бъдещето. Идеологически е свързан с левите движения и фашизма. Подкрепен е от множество манифести. Проявява се в литературата, пластичните изкуства, театъра и музиката. През 1910 г. се появява манифест на художниците футуристи. Той е подписан от Умберто Бучони, Карло Карра, Джино Северини, Луиджи Русоло и Джакомо Бала. Футуризмът е сред най-радикалните явления от Ранния европейски авангард -- новаторско направление отричащо миналото. Футуристите виждат в абсурда на обществото възможност за обновление. Търсят се нови форми на изказ, различни от имитативните форми характерни за миналото. Художникът е рязко противопоставен на обществото. Отхвърлят се хармонията и добрият вкус, като буржоазни и символи на фалш. Футуристите казват, че старото изкуство трябва да бъде разрушено. Прокламират вредата от художествената критика. Смята се, че универсалният динамизъм трябва да бъде пресъздаден като динамично светоусещане. Съществува отхвърляне на сюжетността. Футуристите изследват последователните фази на движението с идеята да вклчат в творбата четвъртото измерение -- времето. От гледна точка на тематиката, футуристите се насочват към съвременността -- спорта, машината, автомобила (машината е един от основните митове на модернизма). Във формален план се заимстват някои принципи от кубизма и абстрактното изкуство, както и от експресионизма. Характерна е известна еклектика. Терминът абстрактно изкуство произлиза от понятието абстракция (от латински abstractio -- отвлечен) което се използва в изкуството още от края на ХIХ век за произведения рисувани по памет, а не от натура. С развитието на изкуството паралелно се променя и смисълът на това понятие по посока на обозначаване на произведения, които не изобразяват външния свят и радикално са скъсали връзката си с фигуративното отразяване на действителността. Абстракционизъм е течение в модерното изкуство, което се развива основно в полето на живописта. При него цветовете са освободени от предметна форма, а формите нямат аналог с натурата. Онова, което го различава от декоративното изкуство е, че се случва в рамките на кавалетната сфера -- в картината. За формално начало на абстракционизма се смята първият абстрактен акварел, нарисуван през 1910 г. от Василий Кандински, въпреки че и преди това има подобни опити (Густав Моро например). Според Кандински, живописта може да изрази всичко със своите собствени средства, без да ползва натурата. Абстрактният художник е най свободен, т. к. не е ограничен от натурата, а изразява своя собствена действителност. Абстрактното изкуство може да се раздели на две направления: природна (негеометрична) абстракция и геометрична абстракция. Кандински се причислява към първото направление. Влияят му идеите на експресионизма и руските фолклорни орнаменти, на базата на които създава нефигуративно изкуство, в което няма сюжет и не се оподобява природата. Отправната точка е живописта да въздейства по начина по който въздейства едно неизобразително изкуство каквото е музиката. На тази основа той се отказва от търсене на форми, съществуващи във видимата реалност. Паралелно с живописните си опити Кандински прави и теоретични разработки, в които смята, че изкуството може да промени света. Говори за водещата функция на духовното, скритата личност в личността -- идеи свързани са с теософията и антропософията. Второто направление в абстрактното изкуство обхваща геометричната абстракция. С него се свързва творчеството на художници като Казимир Малевич и Пит Мондриан. Въпреки че работят независимо един от друг, те достигат до идеята, че висшата функция на изкуството може да се постигне чрез денатурализация -- изчистване на предметите чрез геометризация. В това отношение може да се открие влиянието на Сезан и изкуството на кубизма. И двамата са художници, които изграждат теоретична основа за изкуството си. Сюрреализмът се появява във Франция през 1924 г. когато Андре Бретон публикува първия му манифест. Името на течението буквално означава „свръх реализъм". Бретон го взема от подзаглавието на пиесата „Гърдите на Тирезий" на Гийом Аполинер. Сюрреализмът намира почва за изява в театъра, киното и литературата. В изобразителното изкуство се реализира в много различни пластични форми. Голяма част от художниците от течението са били свързани с дадаизма, но впоследствие се разграничават от него. Първата изложба на сюрреалистите се реализира през 1925 г. В нея участват Ман Рей, Жан Арп, Хуан Миро, Макс Ернст, Паул Клее, Пабло Пикасо, Джорджо де Кирико. Метафизичната живопис на де Кирико се смята за предшественик на сюрреализма. По-късно към кръга се включват Салвадор Дали, Рене Магрит, Пол Делво, скулпторът Алберто Джакомети и др. Сюрреалистите се опитват да отразят в творчеството си една реалност, която е повече от реалността, която виждаме в действителност -- свръх реалност диктувана от нашето подсъзнание. Течението е силно повлияно от теориите на Зигмунд Фрйд за психоанализата и тълкуването на сънищата. Сюрреализмът се възприема като психически автоматизъм, посредством който се цели да бъде предадено реалното функциониране на мисълта -- диктовка на мисълта в отсъствие на контрола на разума, извън всякакви грижи за естетика и морал. В тази връзка Бретон прокламира и термина „автоматично писане". Сюрреалистите търсят всякакви начини да „изключат" съзнанието от творчеството си. Прибягват до хипноза, употреба на опиати и алкохол, до различни методи за достигане на трансови състояния. Използват игрови практики в търсене на скрити асоциации. Еротичното начало дава много мощен тласък. В изобразителното изкуство сюрреализмът приема всякаква пластична форма, но винаги бяга от онова, което наричаме действителност. Той е вид програмна насока, която не се базира на конкретни пластически особености. Въпреки това, формално биха могли да се разграничат три направления. Първото може да се нарече „фигуративно". Свързано е с рисуване близко до натурата и следване на класическия изобразителен модел, но с алогизми и деформации, чрез които се създават естетически конфликти. Към него причисляваме творбите на Дали, Делво, Магрит и др.