Минерален and Химичен състав на почвите PDF

Минерален състав на почвите. Химичен състав на почвите.  минералната съставка на почвите може да се разглежда като смес от първични и вторични минерали Първични минерали:  кварц - 40-60% и повече от почвената маса  фелдшпати - около 20% от почвената маса  някои други минерали Вторични...

Минерален състав на почвите. Химичен състав на почвите.  минералната съставка на почвите може да се разглежда като смес от първични и вторични минерали Първични минерали:  кварц - 40-60% и повече от почвената маса  фелдшпати - около 20% от почвената маса  някои други минерали Вторични минерали:  прости соли - соли на алкалните и алкалоземните елементи (Na, K, Са и Mg) - калцит (СаСO3), магнезит (MgCO3), доломит CaMg(CO3)2, гипс (CaSO4.2H2O), епсомит (MgSO4.7H2O), мирабилит (глауберова сол) (Na2SO4.10H2O), халит (NaCl), бишофит (MgCl2.6H2O), хексахидрит (MgSO4.6H2O), апатит (Ca5(PO4)3.F,Cl,(OH)  глинести минерали - финораздробени (финокристални) вещества, с размери на частиците под 0,002 mm и съответно 0,001 mm т.е. имащи колоидна природа. От химична гледна точка тези минерали са два вида съединения - хидроксиди на Fe, Al, и Si и вторични алумосиликатни съединения.  Химичен състав на почвите  О, Si, Al, Fe, Ca, Na, K и Mg - около 99%  всички други срещащи се елементи - 1% Основни изводи: а) почвите винаги съдържат повече органогенен въглерод и азот- в скалите тези елементи почти не се срещат и особено голяма е разликата в това отношение между хумусно акумулативния хоризонт и почвообразуващата скала дължи се на биогенната акумулация на тези елементи от растителността; б) почвите винаги съдържат повече кислород и водород от скалите поради това, че в почвата се съдържа много повече вода и органично вещество (хумус), в които тези елементи се съдържат в голямо количество; в) в почвите се увеличава и съдържанието на силиций, защото в почвите намаляват по-лесно изветряващите минерали, а остава кварцът, който е устойчив на химичното изветряване и така количеството на силиция относително се увеличава. Освен това, при изветряването и почвообразуването се образува и се натрупва вторичен силиций след разрушаването на редица от силикатните първични минерали; г) в почвите е намалено количеството на алуминий, желязо, калий и натрий. Това се обуславя от факта, че в хода на изветряването и почвообразуването тези елементи образуват подвижни и разтворими съединения, част от които се отстраняват от почвата. Елементите, които растенията приемат като хранителни елементи в по-голямо количество, се наричат макроелементи - Si, Al, Fe, Ca, Mg, К, Na, N, Р и S. Хранителни елементи, които растенията използват в минимални количества, се наричат микроелементи - Mn, Cu, Zn, Co, B, Mo и I. Азот - съдържа се в органичните остатъци отрастенията и микроорганизмите и в хумуса. При разлагането на азотосъдържащите органични съединения (белтъчините) той се отделя под формата на амоняк (амонификация), който по-късно се превръща в нитрити и нитрати (нитрификация). Растенията го усвояват най-лесно от нитратите. Фосфор - влиза в състава на някои минерали - апатит, вивианит и др.Съдържа се в растителните остатъци и хумуса. Може да присъства в почвата и под форма на обменни йони – HPO42-. В почвите се акумулира под форма на фосфати на калция, желязото и алуминия. Растенията го усвояват от неговите разтворими форми. Калий - наблюдава се основно в три форми: като здраво свързан йон в кристалните решетки на някои първични и вторични минерали (ортоклази, слюди, глинести минерали и др.); като йон, погълнат в обменна и необменна форма от глинестите минерали; като елемент участвуващ вредица лесно разтворими соли. Той може да бъде усвоеннай-бързо от растенията от неговите разтворими соли. Тъй като тези соли са много лесно разтворими и бързо се измиват от почвата, то растенията се снабдяват скалий основно от неговата обменна и частично фиксирана форма от глинестите минерали. Натрий - среща се под формата на първични минерали (плагиоклази) – албит, обменни катиони и прости лесно разтворими соли. Най-лесно от растенията се приема от разтворимите соли и обменната форма от почвените колоиди (глинестите минерали). Голямото съдържание на обменен натрий в почвите (при солонците) е свързано със силно влошаване на физичните и химичните свойства на тези почви. Калций и магнезий - участвуват в състава на някои първични минерали (плагиоклази - анортит, амфиболи (рогова бленда), пироксени - авгит и др.), a като обменни катиони и в някои глинести минерали (монтморилонит и др.). Обикновено Ca и Mg образуват по- трудно разтворими соли, някои от които (карбонатите), обаче в присъствие на киселини (Н2СО3) стават лесно разтворими; усвояват се от растенията посредством разтворимата и обменната си форма. Наличието на повече обменни калциеви и магнезиеви катиони в глинестите минерали придава на почвите благоприятни физични и химични свойства. Желязо - среща се под форма на първични и вторични феро- и ферисиликатни минерали (биотит, амфиболи, пироксени, оливини, глинести минерали и др.) и под форма на оксиди и хидроксиди. Растенията усвояват желязото от неговите подвижни и разтворими форми. Алуминий - съставен елемент на всички първични алумосиликатни минерали (ортоклози, плагиоклази и слюди) и на всички алумо- силикатни глинести минерали (каолинит, монтморилонит, вермикулит, илит и др.). Отрастенията се усвоява в малки количества от неговите подвижни и разтворими форми. Силиций - главен строителен елемент при всички първични силикатни минерали (кварц, прости силикати и алумосиликати) и при всички глинести алумосиликатни минерали (каолинит, монтморилонит, вермикулит, илит и др.). Растенията усвояват силиция от неговите подвижни и разтворими съединения. Някои макроелементи като въглерод, кислороди водородрастенията си набавят от въздуха и водата, където те се съдържат. Манган - среща се в две форми - разтворима (двувалентни съединения) и неразтворима (четири валентни съединения). Растенията го усвояват от подвижните му форми. Мангановият глад предизвиква физиологични смущения при растенията, но съдържанието му над определено количество се явява токсично. Мед - съдържа се в някои първични и вторични минерали. Тя образува с хумуса комплексни органично-минерални съединения и под такава форма може по-дълго да се задържа в почвите. Участвува в състава на растителните отпадъци. Усвоява се отрастенията Цинк - влиза в състава на някои първични и вторични минерали откъдето се освобождава при изветряването и почвообразуването. Малки количества цинк се съдържат и в растителните отпадъци. Част от цинка може да се намира и в йонна (обменна) форма. Като микроелемент недостигът на усвоим цинк предизвиква физиологично заболяване при растенията (например цинкова хлороза), но също излишък от него над определени граници се отразява неблагоприятно. Кобалт - съдържа се в някои първични и след това във вторични минерали. Също образува органично-минерални съединения с хумуса. Съдържа се и в малко количество в растителните остатъци. Частично може да се наблюдава и в обменна форма. Растенията го усвояват от неговите разтворими и подвижни форми. Недостигът на усвоим кобалт води до смущения в развитието нарастенията. Бор - първично се намира в някои алумосиликатни минерали. В почвата се задържа главно като борорганични съединения, предимно в хумусно-акумулативните хоризонти. В малко количество се съдържа и в неразложените растителни остатъци. Растенията го усвояват от неговите разтворими и подвижни съединения. Недостигът на усвоим бор предизвиква физиологични смущения при растенията. Молибден – среща се в някои първични и вторични минерали. Съдържа се в малко количество в растителните остатъци. С хумусните киселини образува органично-минерални съединения. Молибденова недостатъчност може да се очаква при по-силно киселите почви. Недостигът, както и излишъкът от молибден, npeчат на нормалното развитие на растенията. Йод – задържа се главно в органичните съединения и се акумулира най-много в хумусно-акумулативните хоризонти. Недостиг на йод за растенията може да се очаква при силно киселите почви. При недостиг на йод растенията изпитват физиологични смущения.