Езикознание - Теории и Видове Езици PDF

***Езикознание*** ***1-ва тема: Същност и дялове на езикознанието. Теории за произхода на езика. Характеристики на езика като общочовешко явление.*** 1. - - **а) комуникативна -** езикът служи като основно средство за предаване на информация между хората **б) номинативна/назователна -**...

***Езикознание*** ***1-ва тема: Същност и дялове на езикознанието. Теории за произхода на езика. Характеристики на езика като общочовешко явление.*** 1. - - **а) комуникативна -** езикът служи като основно средство за предаване на информация между хората **б) номинативна/назователна -** езикът служи за именуване на обекти, явления и действия **в)мислоформираща -** езикът играе ключова роля в процеса на мислене и формиране на идеи **г) когнитивна -** езикът е средство за познание и предаване на знания **д) експресивна -** езикът служи за изразяване на емоции, чувства и отношения **е) социоформираща -** ролята на езика в изграждането и съхраняването на етническа и културна идентичност **ж) етноформираща -** ролята на езика в изграждането и съхраняването на етническа и културна идентичност **з) магическа -** използването на езика за въздействие върху реалността или върху другите хора, често в ритуален или символичен контекст 2. **а) синхронен -** изучава езика в съвременното му състояние ( без да отчита фактора време) **б) диахронен -** историческия развой на езика, как се е променял през времето **в) панхронен -** съчетава синхронния и диахронния **г) семантичен -** изучава значението на думите в езика (лексикално (речниково) значение и граматично); каква част на речта, характеристики като род, число, време и т.н. **д) етимологичен -** изучава произхода на думата **е) сравнително-исторически метод** - подпомага откриването на родствеността между езиците **ж) компаративен метод** **-Лингвистични методи** **а) Метод на лингвистичната индукция -** от 1 нещо да извлечем много информация; от 1 факт да извлечем много факти **б) Метод на лингвистичната дедукция -** от много информация да извлечем един общ извод 3. **а) божествена -** езикът е даден от божествена сила; разглежда се като ворден, даден на човека, за да комуникира с Бог чрез него **б) космическа -** езикът има извънземен или свръхестествен произход **в) еволюционна -** основава се на научни подходи и разглежда езика като продукт на биологично и културно развитие на човека **-звукоподръжателна - Вилхелм фон Хумболт,** ез. се появил вследствие подражанието на първобитния човек на звуците в обкръжаващата го природа; Но: 1. звукоподражателните думи в различните езици- нищожна част: 2. не всички от тях са старинни; 3. голям брой думи не крият елемент на звукоподражание **-междуметна - процес на интеракция,** език от спонтанно изтръгната звукове (възклицания), вследствие чувства или афекти- неиздържана, защото възникването на речта е свързанои с появя на съзнание у човека, а това не е отразено в тази теория **- трудова -** опит да се свърже появата на езика с появата на трудова дейност 4. **а) онтолингвистика -** занимава се с изучаване на езика сам по себе си, формите, под които съществува(устна, писмена реч, способността да мислим чрез него) - **-** изучава езика като стройна система, изградена от 6 задължителни елемента, които се обединяват в 3 нива: най-малкият е фонема, сл. е морфема, лексема, синтагма, синтаксема, текстема; фонемата няма самостоятелно значение **в) екстралингвистика -** изучава връзката между езикознанието и останалите науки **г) стилистика -** езикът може да бъде моделиран, за да бъде използван в различни стилове и жанрове 5. Античен: 7 в.пр.н.е.-18/19в. - създаване на първите граматики, не съществува наука за езика, той се изучава в рамките на други науки 19в.(от началото до края) - разцвет на филологията, микролингвистика 20в. - днес - изучаването на езика като система, ориентирана към настоящето, а не само към миналото; структурализъм - общо езикознание 6. **а) универсалност -** всеки човек притежава способността да усвоява език **б) арбитрарност -** връзката между думата и значението е условна **в) двойна структура -** езикът се състои от 2 нива - звуци(фонеми) и значения(морфеми, думи) **г) продуктивност**- позволява създаването на безкраен брой изрази и изречения **д) динамичност** - езикът се развива и се променя във времето **е) културна обусловеност -** езикът отразява културата, историята и ценностите на обществото ***2-ра тема: Език и общество. Проблеми на социолингвистиката. Функции на езика.*** - 1. ***а) Да научи формите на съществуване на езиците според екзистенциалната теория.*** Според тази теория езиците са 3 вида: живи езици, мъртви езици(но са оставили изключително богато наследство, осн. група мъртви езици са класическите езици - латински, старогръцки, старобългарски, санскрит, иврит) и отмрели езици (оставили са малко или никакви археологически и писмени наследства - тракийски, прабългарски). ***б) Да научи развоя на езика според основните форми на обединвние на човешкия колектив*** племе - народност - нация ***Евфемизъм -*** неконкретно назоваване на дума, а нейно описание Езикът на племето - липса на писменост, езикът е изключително дифузен, полова дисференциация при използването на езика, наличие на езиково табу,липса на осъзнатост спрямо езика Езика на народността - съществува писменост, създава се художествена и научна литература, появяват се първите граматики, съществува 1 социална форма, която е достояние на високите класи, езикът става обект на интерес от науката Езика на нацията - ясно фиксирана писменост, фиксиран речник, постоянни граматични правила, езикът е стилово дефиринциран, съществува 1 книжовен език (понякога повече) със задължителни норми; 4 фактора, които влияят на националния език - урбанизацията, индустриализацията, образованието, политиката 3\) да изучи двете основни форми на съществуване на висш етноезик, които са книжовен език и диалект Книжовният език е абстрактно понятие, представлява комбинация от норми и правила, които са задължителни. Основни характеристики са норма и кодификация. Диалектите са териториални, социални, възрастови, професионални и тайни говори 2. - - 1. 2. 3. 4. 5. 6. - - - ***3-та тема: Общо и частно езикознание.*** ***„Общото езикознание"*** изследва „същността и природата на езика"; „проблема за произхода" ; общите закони на „развитие и функциониране на езика"; проблема за „връзката между език и общество", „език и мислене"; „произход и развитие на писмото" ([Писменост](https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)); „езика като знакова система"; намира мястото на езика сред останалите знакови системи; изучава елементите, от които се изгражда знаковата система; правилата, според които се установяват връзките между елементите на системата, методите за използване и определяне границите на тяхното приложение. Нарича се още макролингвистика, изучава езика като общочовешко явление, умение присъщо само на човека да: комуникира, общува, назовава/именува, покаже емоционална интелигентност. ***Частното езикознание*** изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славянски езици.Изучава техните писменост, фиксирана лексика, фиксирана граматика и социална осъзнатост. Начините на изучаване са: **синхронно" (описателно)** - даден език на определен етап от неговия развой, понятие въведено за пръв път от [Фердинан дьо Сосюр](https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%A1%D0%BE%D1%81%D1%8E%D1%80) **„диахронно" (историческо)** - проследява развитието на езика през по-продължителен период от време. В неговите рамки се обособява сравнително-историческото езикознание, което разкрива историческото минало на близкородствените езици по пътя на съпоставянето им. **„сравнително"** - обикновено се има предвид сравнително-историческо, но има и сравнително-синхронно. ***4-та тема: Генеалогична класификация на езиците.*** ***Индоевропейско езиково семейство (ИЕЕС)*** ***1. Генеалогична класификация на езиците*** - - - - ***5-та тема: Език и мислене. Менталингвистика. Психолингвистика*** - 1. - - - - 2. - - - 3. - - 4. - - - - - 1. 2. 3. ***6-та тема: Езикът като система - език е реч*** - - - - - - 1. - - б) според характера на елементите: - - в) според функциите на системата: - - - 2. - - - - - - - 3. Езикът е социално явление, докато речта е индивидуално. Езикът има надлинеен характер, а речта - линеен. Езикът е неситуативно(не зависи от ситуацията) явление, а речта - ситуативно(зависи от ситуацията). Езикът е узуално(обичайно) явление, а речта - оказателно(неповторимо). ***7-ма тема: Знаков характер на езика. Лингвистична семиотика.*** 1. - - - - - - - - естествени (без човешка намеса) и изкуствени(създадени от човека; неезикови и езикови) - - - - ***8-ма тема: Фонетика и фонология. Същност и характеристики на фонемата.*** - - - - - - - - - - - - а) градивна - изразява се в това, че фонемата е основен градивен елемент на езика и изгражда значещите езикови елементи б) дистинктивна(смислоразличителна) - добавянето или замяната на само една фонема е действието, за да се промени значението на една дума в) перцептивна - фонемата трябва да бъде обект на правилно възприятие, за да се случи комуникативния акт г) емоционално - стилистична - чрез фонемата можем да изразим емоционално волево състояние - ***9-та тема: Ударение и интонация. Сричка*** Ударението и интонацията са надлинейни (суперсегментни) елементи на речта, която протича в линеен вид. В по-широк смисъл те се изучават от специфичен дял на фонетиката, наречен прозодия. 1. Ударението (акцентът) е свързано със сричката и представлява фонетичното съдържание на думата в речта. Една от сричките се отличава от останалите, когато произнасяме дадена дума, с наличието на ударение. Отличаването на ударената сричка става по три начина, от които произлизат три вида ударения в езиците по света:\ - Силово (динамично) ударение -- изразява се в увеличаване на силата на гласовия тон, което се получава при усилване на мускулното напрежение и напора на издишаната струя.\ -Музикално (тонално) ударение -- изразява се в изменение на височината на гласовия тон и води до деление на гласните на високи и ниски.\ -Количествено ударение -- характеризира се с удължаване на времето на звучене на гласовия тон. То е най-рядко срещано, по-често има придружаваща функция. Основен вид е в индонезийския език. - - 2. Сричката не е елемент на езиковата система. Тя е характерна за речта. Сричката е основната и най-малката произносителна единица на речта като звуков поток. Сричките не се отъждествяват и нямат никакво отношение към значението на морфемите и думите. Сричката и фонемата се отнасят към субзнаковото равнище на езика. В българския език и в други индоевропейски езици сричката не се свързва със значение. - - отворени срички:\ V-CV (о-ко, у-хо); CV (де-те, че-та, во-да) ; CCV (кни-га, вра-та, сла-ва) ; CCCV (здра-ве, стре-ла) Видове срички: V -- вокал C -- консонант\ затворени срички: VC (иг-ла, иг-ра); CVC (вид-ра, мар-ка) ; CVCC (болт, корт); CCVCC (спорт, швепс) ; CCCVC (здрач, страх); VCC (аст-ма)\ Най-често срещаният тип сричка във всички езици е CV. ***10-та тема: Същност на морфемата. Видове морфеми. Класификация на морфемите.*** 1. - - - - - - 2. - - 3. - - 1. 2. 3. - - ***11-та тема: Именни граматични категории. Грамема.*** 1. Под термина грамема се разбира най-малкото (елементарното) граматично значение, например грамема м. р., грамема ж. р., грамема ср. р; грамема ед. ч., грамема мн.ч.; грамема им. п; грамема род. п, и т. н.; грамема сег. вр. грамема бъд. вр., грамема I л. и пр. Терминът и понятието граматична категория все още нямат общоприето използване и тълкуване. Опитите да се даде определение на граматичната категория могат да бъдат обобщени в три основни (при наличие и на други): Граматична категория се нарича съвкупността от противопоставени (намиращи се в опозиция) граматични значения или още --- съвкупността от еднородни грамеми се нарича граматична категория. Граматичната категория род се състои от три грамеми --- м. р., ж. р., ср. р.; граматичната категория падеж --- от шест грамеми: им. п., род. п., дат. п. и т. н. (в руски език); граматичната катедгория число -- от две грамеми -- ед. число и мн. число (в старобългарския език са били три грамеми -- ед., мн. и двойствено число /днес са толкова в сръбския език/); граматичната категория време в български език е представена от девет грамеми --- сег. вр., мин. несв. вр. и т. н. Също така се смята, че граматичната категория е реално съществуващото в езика единство на някакво граматично значение (грамема) и формалните средства на неговото изразяване. !!!Граматичните категории са свързани със съответните разреди, на думите като лексикални единици (с частите на речта). За разреда имена (съществителни, прилагателни,местоимения причастия) са характерни граматичните категории: род, число, падеж, клас, определеност, одушевеност; за разреда глаголи --- лице, число, време, вид, наклонение, залог. За даден език са характерни определени граматични категории --- турски --- няма род, български --- няма падеж, руски --- няма определеност и т. н. Тези граматични категории се отнасят за думите. Граматичните (синтактични) категории се отнасят за единици на езика от по-високо равнище --- словосъчетания н изречения. Например утвърждение --- въпрос (Хубаво е. Хубаво ли е?) (Тя е красива. Красива ли е тя?). Граматичните категории по характер на своите значения биват -- общограматични и частнограматични. Общограматичните категории са частите на речта и членовете на изречението. Посочваме ги в началото при описание на граматичното значение на думата. Към частнограматичните категории се отнасят например граматичните категории число, падеж, лице, време, вид, залог, наклонение и т.н. Всяка от тези категории има свои характерни признаци --форма и значение. Начините за изразяване на граматичните категории в езика се наричат граматични начини. Между общограматичните и частнограматичните начини съществува определена зависимост -- координация и субординация. Например общограм. значение на съществителното име може да бъде съпътствано от следните частнограм. значения -- число, падеж, род, притежателност, лице-нелице, определеност и др. По същия начин общограм. значение на глагола може да бъде съпътствано от ред частнограм. значения, указващи на отношението на изказването към момента на речта, действителност, участници в речевия акт и др. Тук се отнасят например категории време, вид, залог, лице, наклонение и др. 2. - - - - - 3. А) Падеж - Безспорно граматична се явява категорията падеж при съществителните. Тя изразява отношението на думата към другите думи в словосъчетанието. Граматична се явява и категорията падеж при прилагателните, но там падежните форми изпълняват друга функция. При съществителното формата на падежа изразява отношението на думата към другите думи, определя се мястото на дадена дума, то падежната форма на прилагателното изразява отношението му към съществителното, с което то се намира в атрибутивна връзка. Т.е. падежните форми на съществителното се явяват диференцирани по значение, а на прилагателните -- притежават чисто синтактично значение. Падежите изразяват най-разнообразни отношения и обектни, и субектни. Броят им в различните езици е различен. Именителният падеж (номинатив) е падежът на субекта (вършителя) на действието. Винителният (акузатив)-- падеж на обекта на действието. Дателният (датив) -- показва към кого, за кого е действието. Творителният падеж (инструментал) показва инструмента на действието. Местният падеж (предложен, локатив) -- място на действието. Отделителният падеж (аблатив) показва изходната точка на действието. Родителният падеж (генитив) има значение за притежание. Звателната форма (вокатив) не е падеж в точния смисъл на думата, но по традиция се причислява към падежите. Б) Род- Категорията род се явява лексикално-граматическа в езиците, където тя съществува. Тя е предимно именна категория. Имената в дадения език се разделят на класове -- в бълг., руски, немски и т.н език има три рода -- мъжки (маскулинум), женски (фемининум) и среден (неутрум), във френски -- само мъжки и женски, африканските езици имат над 20 рода. Категорията род се изразява чрез афиксация или определителен член. Много често флексията не отговаря на рода -- воевода -- женска флексия, м. род. Родът се изразява и чрез суплетивизъм -- различни думи за мъжко и женско животно: елен, сърна, Stute, Hengst, Eber, Schwein, Ente, Enterich, Hummel, Biene, кон, кобила и т.н. Има животни, при които само един род изразява и двата пола -- лисица, таралеж и др. Родът няма нищо общо с граматичните значения. Некоректно е да се говори, че въз основа на пола възниква рода, т.е. че върху Sexus се гради Genus. В индоевропейски е имало 2 рода -- род на живите същества, одушевените лица (нещо като мъжко-женски род) и род на неодушевените предмети (среден род). Родовете в различните езици не съвпадат. Напр.: маса -- der Tisch, картина -- das Bild и т.н. Понякога съгласуването на частите на речта се явява особено важно, т.к. то е единствено средство за разпознаване на граматичния род- белоруски. Прилагателните имена, причастията също притежават категория род. При тях тя е граматична, защото зависи от рода на съществителните. Съгласуването е особено важно при много езици -- латински, немски, литовски, оформят се съгласувателни класове, които се разкриват в синтактичните отношения. В)Число - Категорията число е по-скоро именна, но е присъща на всички части на речта. Основно тя изразява единичност и множественост (единствено (сингулар) и множествено число (плурал)), но в старобългарски е имало и двойствено число (диал). Същността на категорията при съществителните например се състои в това, че формата на съществителното се изменя в зависимост от количеството на предметите, които означават. Числото се изразява чрез афиксация маса-маси, вътрешна флексия Mutter-Mьtter, комбинация от двете Stuhl-Stьhle, суплетивизъм Mensch-Leute, редупликация ямаяма и т.н. Много лингвисти правят извода, че значението на числото е лексикално, а категорията число -- лексикално-граматическа. Наличието на двойствено, тройствено и т.н. число се обяснява с развитието на абстрактното мислене при човека и различните бройни системи, които човек използва. Десетичната система е късна в развитието на човечеството. При значението на числото трябва да се има предвид и синтактичното обкръжение на думата. При зависимите членове на синтагмата формите за число се явяват синтактични, при независимите(подлог) и относително независимите(допълнение) -- лексикални. Г) Определеност -Категорията членуване на имената. Изразява се във съотношението определеност-неопределеност. В бълг. език категорията се изразява чрез афиксация, специфична флексия, включена в състава на думата -- член, който бива определителен (изразява само определеността) в бълг. език -- ът, ят/а, я за м.р, та за ж.р. (определителният член бива пълен и кратък), то за ср.р. и те за мн.ч. Неопределеността се изразява чрез т.н. нулева флексия, т.е. липсата на член. В други езици тази определеност-неопределеност се изразява чрез предпоставен член и той се счита за служебна дума. В тези езици има както определителен, така и неопределителен член. Немски -- der, die, das, die, ein, eine, ein, френски -- le, la, les, un, une, des, испански -- el, la, los, las, un, una, unos, unas, английски -- the, a. Членуваните форми изразяват "определеност", обектът е известен на участниците в комуникацията. Подобна дефиниция насочва към отношения вътре в езиковия текст, но по произход членуването е свързано с локалната характеристика на предмета (посочва се място). Членът се е развил от задпоставените показателни местоимения в старобългарски -- тъ, та, то, като има още 2 варианта на члена -- нъ, на, но и съ, са, со, които са запазени в родопските говори и изразяват близко, далечно и неутрално положение. ***12-та тема: Глаголни граматични категории. Грамема.*** - 1. - 2. 3. Сложен е въпросът и за характера на тези значения, които притежават форма за време. Категорията е присъща на глагола. Изразява се чрез афиксация, субективизъм и др. Времето изразява отношението между момента на говоренето, който е основен ориентационен момент, към момента, в който става действието, за което се говори. Формалните показатели на времевите значения (окончанията) не са свързани със синтактичните отношения в словосъчетанието или изречението. Преди всичко не трябва да се счита, че граматическото време представлява непосредствено отражение на действителността. Времевите отрязъци, които ние отчитаме в реалния живот, в системата на езика встъпват в допълнителни отношения към момента на говорене. Граматичното време се свързва с граматичната категория на сказуемото. Значението на времето се поражда от синтактичната структура на изречението. Броят на времената в отделните езици, според различни езиковеди е различен. В български те официално са 9, някои твърдят, че са 100. Най-често се говори за 3 времена: Сегашно време (презенс) -- моментът на говорене съвпада с момента на действието Минало време (перфект) -- действието се е извършило или извършвало преди момента на говорене Бъдеще време (футур) -- действието ще се извърши след момента на говорене Някои учени поставят под въпрос бъдеще време, т.к. то реално не е време, а наклонение. Бъдеще време изразява някакво пожелание да се свърши нещо, а бъдещото действие не е факт. I will write - will изразява воля, желание. Така често като истински грамеми тук се посочват сегашно и минало време. Характерна черта на времената е, че те не се придържат строго към елемента от действителността -- минал, сегашен, бъдещ. Сегашното време може да замества бъдеще, чрез форми на бъдеще да се изразява минало и т.н. 4. Залогът /глаголна граматична категория/ показва какво е отношението на подлога към действието в изречението. Българският глагол има два залога: деятелен и страдателен. Глаголът е в деятелен залог, когато действието се върши от глаголното лице (подлога). Всички глаголи в българския език имат форми за деятелен залог. Глаголът е в страдателен залог, когато действието не се върши от глаголното лице (от подлога), а то понася действието. Не всички глаголи в българския език имат форми за страдателен залог, а само преходните. Формите на страдателния залог се образуват от: -деятелните форми на глаголите и възвратното местоимение се. -от глаголни форми (страдателни причастия) и съответните форми на спомагателния глагол "съм". Страдателните причастия се образуват от основата на мин. св. вр. на глагола и наставките - н, -т, и -ен. Подлогът от изречението в деятелен залог заема функцията на пряко допълнение в изречението в страдателен залог. 5. **Лексикално-граматична и сложна по своята семантика е категорията на глаголния вид, която изразява продължителността или завършеността на глаголното действие.** Обикновено се различава 2 вида, 2 грамеми -- свършен (глаголните форми съсредоточават вниманието си на един от моментите на процеса, на неговия предел, не дават представа за продължителността на действието - перфектив) и несвършен вид (означава характера на протичане на действието и не дава указания за неговата пределност - имперфектив). Видът на глагола се изразява чрез афиксация. Видът изразява начина на протичане на действието, отношението на действието и цялостната представа за това действие, т.е. дали действието се представя като незавършено(протичащо) или като завършено(изчерпано). Комбинацията между времето и вида дават по-пълна представа за това кога и как е протекло действието. ***13-та тема: Начини на граматично изразяване.*** - - а) формообразуване/ формоизменение б) словообразователно/ словоизменително - чрез морфемни и граматични похвати променяме структурата или семантиката на думата 1. - а) за образуване на мн.ч. при съш. и прил. имена б) образуване на род при прилагателните в) степени за сравнение при прил.(по синтатичен начин) - положителна; сравнителна; превъзходна г) лице, число и време на глагола д) за образуване на падежните форми на думите по родове и числа е) префиксацията води до промяна на глагола ж) префиксацията при германските и славянските езици води до промяна на призмата и пълна десементизация при другите 2. - - а) образуване на сродни думи чрез трансфикс б) при образуване на апоформи чрез морфема в) число при съществителните имена г) вътрешната флексия често се придружава от афиксация д) при формите на глаголите за образуване на различни времена 3. а) назоваване на определен или принципен обект б) промяна на числото само при определителния член в) падеж → определителен член показва падежа г) промяна на дума като част на речта 4. - 5. - а) чрез съчинително свързване - паратаксис б) чрез подчинително свързване - хипетаксис 6. - 7. а) променя числото и падежа на думата б) промяна като част на речта в) промяна на вида на глагола г) промяна във времето 8. - 1. - - - - - б) Идентифицирането на аполексите като варианти на дадена лексема трябва да отговарят на 3 условия:\ - общата семантика(значение) - - в) Думата може да съществува като лексема, словоформа, словоупотреба, вокабула 2. - - - - - - - в) Според Сосюр лексикалната семантика е тази, която прави думите като отделни и конкретни единици, тъй като граматичната семантика може да съвпада за голям клас еднотипни думи - ***15-та тема: Фразеология и идиоматика.*** - - - - - - - 1. - - - - - 2. - - - - - - - - - - - - - - - ***17-та тема: Синтагма и синтаксема*** 1. - - - а) прилагателно име + същ. име (словосъч.: синя химикалка) б) глагол + наречие (словосъч.: ходя бавно) в) същ.име + съюз + същ.име(словосъч.: мед и масло) г) числително име + същ.име (словосъч.: две деца, вторият състезател) д) местоимение + същ. име (словосъч.: тази врата) е) същ. име + същ. име (словосъч.: кутия бонбони, чаша кафе) ж) наречие + съюз + наречие (словосъч.: сега или никога) з) глагол + същ. име и др (словосъч.: рисувам картина) - сложни ( полилексемни) - състоят се от 3 или повече пълнозначни думи( студен зимен ден, мил и приятен човек). - - - - - - 1. 2. 3. **2. Синтаксема и изречение** - - - - - 1. 2. 3. 4. - ***18-та тема: Части на речта и части на изречението.*** 1. А)ТЕОРЕТИЧНИ МОМЕНТИ: Общите граматически характеристики на думите от един и същ лексико-граматически клас се изразяват в две посоки -- морфологична и синтактична. Всички думи от даден лексико-граматически клас се характеризират с един и същ набор от граматически категории и могат да изпълняват едни и същи синтактични функции в изречението. Например всички съществителни в българския език имат постоянен род, изменят се по число и по определеност/неопределеност, като могат да изпълняват в изречението ролята на подлог, пряко допълнение, непряко допълнение (с помощта на предлог), несъгласувано определение (с предлог), сказуемно определение, обстоятелствено пояснение (с предлог), срв. Книгата е на масата; Купих книгата и т. н.\ Всеки от основните лексико-граматически класове може да се подразделя на по-частни подкласове, както например съществителните имена биват собствени и нарицателни, прилагателните се делят на качествени и относителни и т. н. В такъв случай е възможно отделните подкласове на общия клас да се различават помежду си по определени граматически особености. Например качествените прилагателни имат категорията степен за сравнение, но относителните (поне в прякото си значение) не образуват форми за сравнителна и превъзходна степен. От друга страна, във всеки лексико-граматически клас (с изключение на междуметията) се различават две категории лексеми -- "обикновени" (неместоименни) и местоименни. Между тези две категории се наблюдават лексикални различия по линията "конкретност" : "абстрактност", доколкото местоименните думи са с много по-обобщена и размита лексикална семантика в сравнение с неместоименните, срв. книгата -- тя, зелен -- такъв, вдясно -- там. Б)ОСНОВНИ ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧЕСКИ КЛАСОВЕ: Съществителни, прилагателни и числителни имена, глаголи, наречия, междуметия. Под въпрос понякога се поставят класовете на числителните и междуметията. Например в китайския език и в други езици от неговия тип очевидно не е подходящо обособяването на отделен клас числителни, тъй като там това, което съответства на българските бройни числителни, представлява просто особен вид глаголи с числова семантика. Във френската граматика, от друга страна, традиционно числителните се представят като особен вид прилагателни. За обособяването на междуметията като отделен клас колебанията са други -- за тях не може да бъде открит никакъв специфичен набор от граматически категории. На съществителните се приписва категориалният лексикален признак предметност. Разбира се, някои от назоваваните чрез съществителни имена обекти действително са осмислени като предмети (в буквалния смисъл на думата) в традиционната категоризация на нещата от света, срв. книга, камък, камион и т. н. Други обаче са чувства и емоции, например радост, скръб, мъка, или отношения като зависимост, подчиненост, свързаност или пък абстрактни същини, които само езиково се "опредметяват", срв. свобода, мода, опит и мн. др. Някои от назоваваните чрез съществителни имена неща от действителността могат сами по себе си да представляват процеси, срв. четене, писане, бягане, или признаци на предмети, срв. белота, дължина, ширина и пр. Лексико-граматически обаче всички тези неща са представени в езика (и съответно предоставени на нашето мислене) като предмети. В граматическо отношение съществителните имена във всеки език се характеризират с точно определен набор от граматически категории и със способността да изпълняват определени синтактични роли в изречението. Всички съществителни имена могат да влизат в ролята на подлог, пряко и непряко допълнение, несъгласувано и сказуемно определение, предикативно име, обстоятелствено пояснение. В морфологично отношение българското и френското съществително имат категориите род, число и определеност/неопределеност; английското съществително има само число и определеност/неопределеност; турското -- число и падеж. Във всеки език общият клас на съществителните имена (които са неместоименни) се дели на два големи подкласа -- съществителни собствени и съществителни нарицателни. Казаното дотук се отнася предимно за съществителните нарицателни, тъй като съществителните собствени, макар да имат същите синтактични функции, се отличават от нарицателните съществителни по някои лексикални и по някои морфологични особености. Основна лексикална специфика на собствените имена е обозначаването на единични уникални обекти, например София, Киев, Дания и т. н. Имената, които назовават географски обекти, се наричат топоними. За тях по принцип не е характерно изменението по число -- те имат постоянна форма или за единствено, или за множествено число, макар че понякога могат да имат словообразувателни варианти от типа Родопи, Родопа. По принцип имената на страни и на градове не се членуват, но в различните езици някои названия на реки и планини се менят по категорията определеност/неопределеност -- в български например някои имена на реки от мъжки род, срв. Искърът, Дунавът, Осъмът.\ Човешките имена, от друга страна, се наричат антропоними. Те също имат по-различно морфологично поведение в сравнение с нарицателните имена. На български и на английски обичайните човешки имена са нечленувани -- Иван, Стоян, Стефана и др, докато прякорите са по принцип членувани -- Лазар Дъбака, Камата, Бадема и т. н. Членуване може да има при формите за множествено число, срв. двамата Стояновци, трите Марии, Ивановците и т. н. За галените женски имена в български обаче изменението по определеност/неопределеност е нещо съвсем обичайно и в единствено, и в множествено число, срв. Лилито, Мимито,Лилитата, (двете) Десита и др. А в немския език членуването в единствено число е обичайно за всички антропоними, особено в позицията на подлог или пряко допълнение, срв. Eva, но Die Eva ist nicht da "Ева не е тук". Освен това в езиците, които подобно на български са изгубили падежите при нарицателните съществителни, някои антропоними пазят форми за звателен падеж, срв. Стефке, Ано, Иване, Стояне. Подобно на антропонимите се държат и зоонимите с характер на собствени имена на животни -- Шаро, Рекс, Белка и др. Следващо деление в класа на съществителните имена се получава за сметка на противопоставянето между неместоименни и местоименни съществителни. Специфика на местоименните съществителни -- аз, ти, той, тя, то, някой, никой и др. (и техните еквиваленти в другите езици) в лексикално отношение е, че те назовават съответните обекти просто като принадлежащи към категорията "предметност" и с оглед на съвсем общи признаци като отношение към акта на общуване, познатост/непознатост, включеност/невключеност в клас и други подобни. Отрицателното местоименно съществително никой и обобщителното всеки имат противоположни характеристики -- първото отрича членството на обект или лице в даден клас, а второто утвърждава това членство за всеки обект или лице от този клас. Поради свръхобщото си лексикално съдържание местоименните съществителни могат в потока на речта да заемат синтагматичната позиция на всяко неместоименно съществително със същите граматически признаци по род и число, срв. Масата е нова. Тя е не е много висока. Местоименните съществителни имат и граматически специфики в сравнение с неместоименните. Например в езици като българския, английския и френския, чиито неместоименни съществителни отдавна са изгубили категорията падеж, тази категория добре се пази при местоименията, срв. аз \~ мене, ме, ми; той \~ него, го, му; анг. I \~ me; she \~ her; фр. je \~ moi. А в английския език, който е загубил при неместоименните съществителни и категорията род, я пази при местоименните -- he "той", she "тя", it "то". От друга страна, категории, които са валидни за неместоименните съществителни, не важат при местоименните -- например категорията определеност, характерна за неместоименните съществителни в български, немски, английски, френски и др., липсва при съответните местоименни съществителни. В) Прилагателните имена са обединени в една лексико-граматическа парадигма от абстрактния лексикален показател "качествен признак" и от сходните си граматически характеристики. Прилагателните интерпретират обозначаваните от тях обекти от света като качествени признаци на предмети, срв. зелен, син, слънчев и др., анг. green, blue, sunny и т. н. По произход те могат да са първични (непроизводни) лексеми, като например бял, син или жълт, но може да са образувани от именни основи, като златен, златист, дървен, дървесен, синьозелен и др., от глаголни основи -- пробяган, извлечен, огорчен, обединен и т. н. Прилагателните се делят на два подкласа -- качествени и относителни. В лексикално отношение между двата подкласа няма съществено различие, но в граматическо отношение има. Наборът от граматически категории е различен за прилагателните в отделните езици. Например в български, френски, испански и др. прилагателните се менят по род, число и определеност, срв. бял, бяла, бяло, бели, бялата роза. В латински, руски, чешки, словашки и др. прилагателните имат категориите род, число и падеж, срв. рус. белая, белый, белое, белые, белая роза, бзлика от относителните, притежават и категорията степен за сравнение, срв. бял, по-бял, най-бял. В общата парадигма на прилагателните има неместоименни и местоименни прилагателни, срв. бял \~ какъв, такъв, инакъв, някакъв, никакъв, всякакъв, същият, друг и т. н. Местоименните прилагателни се отнасят към неместоименните по същия начин, както местоименните съществителни към неместоименните. Всички прилагателни имат за основна синтактична функция изпълнението на ролята съгласувано определение към някакво съществително в изречението, срв. Голямата къща се продава, Купих две бели рози. Типична за прилагателните е и синтактичната роля на предикативно име, срв. Къщата е голяма и бяла. Г)Числителните (бройни) имена представят обозначаваните от тях извънезикови същности като количествени признаци на предмети, срв. две книги, двадесет ученици, сто лева.\ Числителните имат граматически характеристики, подобни на характеристиките на прилагателните имена. Например в изречението числителните изпълняват функцията на съгласувано (по число) определение -- един мъж \~ трима мъже, една жена \~ три жени, едно дете \~ три деца, или на предикативно име, срв. Книгата беше една. Мъжете станаха трима. Децата са три. В езиците, различаващи род при имената, числителното едно се мени по род, срв. един балкон, една лодка. В някои езици, като например в български, различия по род има и при следващите числителни, срв. две жени, двама мъже, два коня. Съответно в езиците, притежаващи падеж при съществителните и при прилагателните имена, съответното числително, еквивалентно на българското едно, също се мени по падеж, срв. рус. (купил) одну книгу -- винителен падеж "(купих) една книга" В езиците с граматическа категория определеност при имената числителните различават членувани и нечленувани форми, срв. двете момичета, двамата приятели, тримата студенти и т. н. Впрочем в немския език числителното еin, eine, ein, също като френското un, une, е развило функцията на неопределителен член. Както при останалите класове думи, така и при числителните има различие между неместоименни и местоименни. По принцип обаче местоименните числителни са малобройна категория, срв. в български толкова, няколко, николко. Д) Лексико-граматическият клас на глаголите обединява единици с абстрактен лексикален признак процесуалност и синтактична функция сказуемност (предикативност). Глаголите интерпретират назоваваните от тях същности като процеси, протичащи във времето, срв. седя, седна, чакам и т. н. Всеки глагол може сам или с помощта на формален подлог (например приглаголно местоимение в немски, френски или английски) да образува изречение, срв. Седя, Ще спя, Вали; анг. I am sitting, I shall sleep. Глаголите притежават множество граматически категории и поради това във всеки език се отличават с многобройни граматически словоформи. Например за тях е характерна категорията време, срв. чета (сегашно), ще чета (бъдеще), ще съм чел (бъдеще предварително), четях (минало несвършено), четох (минало свършено) чел съм (минало неопределено), щях да чета (бъдеще в миналото), щях да съм чел (бъдеще предварително в миналото), бях чел (минало предварително). Глаголите различават граматически форми и по категорията наклонение -- чета (изявително), чети (повелително), бих чел (условно), чел съм (преизказно).\ Типична за глаголите е и категорията залог, срв. чете (деятелен залог) \~ чете се (страдателен залог). В български, руски и останалите славянски езици глаголът се характеризира и с граматическата категория вид, като много от глаголите образуват видови двойки (съответно с форми за свършен и несвършен вид), срв. прочета \~ прочитам, нарека \~ наричам, заведа \~ завеждам, наредя \~ нареждам и мн. др. Е) Наречията се обединяват в лексико-граматически клас с абстрактен лексикален показател признак на процес, срв. идвам утре, бягам бързо, пиша нечетливо, или признак на друг признак, срв. идвам чак утре, бягам много бързо. Специфична за наречията е функцията обстоятелствено пояснение. В семантично отношение наречията традиционно се описват като разделени на няколко вида: наречия за време -- утре, после, рано, късно; за място и посока -- вътре, отвън, наляво; за начин -- бързо, бавно, ужасно и др. Наред с първичните (непроизводни наречия) като сега, тук, там, вчера, после и др. има и наречия, произведени от основите на лексеми от други класове, например глаголи -- бегом, тичешком, съществителни -- кръгом, вкъщи, но най-много са наречията, произведени от прилагателни -- добре, зле, бързо, бавно и мн. др. Характерно за наречията, получени от прилагателни (по-рядко за някои други, например после, вече, скоро), е изменението по граматическата категория степен за сравнение, срв. добре, по-добре, най-добре; зле, по-зле, най-зле и т. н. Класът на наречията се разделя на неместоименни (рано, късно, вляво) и местоименни -- сега, тогава, тук, там, така, иначе, също и др. Местоименните наречия не се степенуват. Ж) В последния лексико-граматически клас се обединяват междуметията. Те се отличават от думите от всички останали класове по това, че не осъществяват същинско назоваване на съответните неща от света, а някак си се стремят пряко да представят, даже да "изобразят" въпросните неща. Например звукоподражателните междуметия от типа грух, мяу, пляс, тряс, шляп и др. звуково имитират съответните явления, без обаче да ги квалифицират като предмети, действия или нещо друго. По подобен начин емоционалните междуметия -- тип ох, ах, олеле, ура -- пряко изразяват съответната положителна или отрицателна емоция, без да се стремят да я назоват по същество. Така се държат и междуметията с характер на волева подбуда -- ей, ало, стоп и др., като и междуметията, получени от глаголни основи (особено чести в детската реч), срв. беж-беж, тич-тич и др. За всички междуметия е характерна подчертана чувственост при представянето на съответните явления, поради което на целия клас може да се припише абстрактен лексикален признак емотивност. Междуметията са единственият лексико-граматически клас думи, които не притежават никаква граматическа категория и поради това са граматически неизменяеми думи. В изречението обичайната им функция е сказуемната -- те най-лесно се вграждат в синтактичната конструкция в позицията на глагол, срв. И лисицата мет-мет с опашката, заличила си следите. ***погледни таблици!*** ***19-та тема: История на писмото. Принципи на ортографията. Транскрипция и транслитерация.*** **1. Необходимост от възникване** \- пространството и времето пречат на общуването със звукове; \- необходимост от трайно запаметяване на изречените думи -- за целите на правото и търговията; \- развитието на данъчната система в древните общества изисква старателно документиране. кипу - индианско дописмено средство за съхраняване на информация 2. **думи** **ПИСМЕНОСТ** **ЛОГОГРАФСКА ПИКТОГРАФСКА** **ИДЕОГРАФСКА** **звукове** **ФОНОГРАФСКА СРИЧКОВА** **АЗБУЧНА** 1\) Пиктография (рисунково писмо) - - - -Писменост „ерсу шаба" (1000 -- 1500 г, Китай) - условност + символ -\> идеография 2\. Идеография (писмо на понятията). - - - - - - - пример). - - - - - 3\. Сричково писмо - - - 4\. Буквено писмо (азбука) - - - - **3. История на славянската графика** \- същите етапи на развитие \- нова графична система (глаголица) -- Св. Константин-Кирил Философ за западните славяни. \- учениците на Св. Кирил и Методий са изгонени от Великоморавия; \- при западните славяни се налага латиницата; \- създаване на кирилицата от Св. Климент Охридски / Константин Преславски; \- Златен век на българската писменост при цар Симеон (892-927). **4. Принципи на ортографията** - - - - - пр.:RU Борис Николаевич Ельцин EN Boris Nikolayevich Yeltsin - Оригинал Транскрипция Транслитерация Isaac Newton Айзък Нютън Исак Нютон Boccaccio Бокачо Бокачио ***20-та тема: Типологична класификация на езиците*** - - - - - - - - - 1. 2. 3. 4. Типологията на езиците върви с 2 фундаментални техники за образуване на граматични форми - аналитизъм и синтетизъм. Аналитизъм - грам. форма на думата се случва извън нея Синтетизъм - грам. характеристика се случва вътре в думата Ако в езика няма падепс той е аналитичен, а ако има падепс той е синтетичен ***21-ва тема: Класификация на вокали*** - - 1. - а) В зависимост от прохода между езика и небцето - - - - - - - 2. а) В зависимост от височината на основния тон - - - - в) Според тембъра на гласните - - - ***23-та тема: Комбинаторни звукови промени*** 1\. АСИМИЛАЦИЯ/уподобяване/: Даден звук се нагажда частично към учленението на друг звук или напулно се изравнява с него.(Резките контрасти намаляват или се отстраняват) А)въз основа на това дали следващият звук влияе на предходния или обратното, асимилацията бива: · РЕГРЕСИВНА АСИМИЛАЦИЯ: асимилиращият елемент следва асимилирания. \- По-често срещана в българския език. \- пр.-\[тешко\]; \[испит\]; фр.-\[optenir\] \- ПРЕГЛАС/МЕТАФОНИЯ(вид регресивна асимилация)-изменение на гласната под ударение под влияние на гласната в следващата сричка \- пр.променливото «Я»-\[б'ал\]-\[бели\]; -широко застъпена в немския · ПРОГРЕСИВНА АСИМИЛАЦИЯ:предходен звук влияе върху следващ -преобладава в тюркските езици. -пр.\[сфекър\],\[сфой\] -ВОКАЛНА ХАРМОНИЯ(разновидност на прогресивната асимилация)- характерът на коренната гласна определя характера на гласната в афиксите. -характерна за тюркските и унгро-финските езици Б) според степента на уподобяване: · ЧАСТИЧНА-Звуковете само частично са се уподобили(Звуковете се сближават по част от своите признаци). -пр.\[лотка\], \[връска\], \[исток\] · ПЪЛНА-звуковете напълно са се уподобили (изравняване на съответните звукове по всички признаци). -пр.-диалектно: \[енна\]-една; \[панна\]-падна В)според разположението на звуковете: · КОНТАКТНА/БЛИЗКА-уподобяват се съседни звукове -пр. \[зговор\], \[расхотка\] · ДИСТАНЦИОННА/ДАЛЕЧНА-несъседни звукове в думата си оказват влияние -пр.\[еденица\], \[фафла\] Г)САНДХИ/МЕЖДУСЛОВНА АСИМИЛАЦИЯ- Промени, на които са подложени крайните и началните звукове на съседни думи. -пр. \[од града\],\[ис селото\]; фр.\[têd de veau\]-вм. Tête de... Д)ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ-Асимилационна промяна, при която учленението на твърда (непалатална) съгласна се отмества към твърдото небце(или образуваа допълнително учленително място-втори фокус върху твърдото небце), под влияние на следващата гласна от преден ред, т.е.твърдата съгласна(най-често задноезична) се омекчава или става мека,когато се намира пред гласните от преден ред (е, и) и полугласната Й (в диалектите)-майкя -омекчените съгласни имат по-висок характерен шум от шума на съответните твърди съгласни -може да бъде и прогресивна! (все едно, че не знаете\...) -пр. „к" в „кал", „кон", „кум"-разположение на езика в сравнение с „кино" и „керван" -в някои български диалекти палатализираните съгласни са преминали в други-цвете -- цвек'е ДЕПАЛАТАЛИЗАЦИЯ-затвърдяване -пр-ходя-\[ходъ\],преподавателят-\[преподавателът\] 2\. ДИСИМИЛАЦИЯ/РАЗПОДОБЯВАНЕ, ДИФЕРЕНЦИЯЦИЯ/: Фонетична промяна, противоположна на асимилацията-2 еднакви или близки звука се раздалечават, разграничават се в учленително и акустично отношение -пр. \[бомбандировка\]-вм. Бомбардировка Бива прогресивна и регресивна, близка и далечна, частична и пълна · ДИСИМИЛАТОРНО ИЗЧЕЗВАНЕ-изчезване на един звук поради това, че в същата ду,а има втори също такъв звук -пр.\[кремвиш\]-вм. Кремвирш ХАПЛОЛОГИЯ-(гр.-опростяване)-особен вид дисимилаторно изчезване, при което отпада едната от 2 еднакви или близки срички(звукосъчетания) -пр. Трагикомедия(вм. Трагикокомедия); имен ден (вм.именен ден) 3\. МЕТАТЕЗА: 2 съседни звука променят местата си · Близка- когато звуковете, които се разместват са в непосредствено съседство · Далечна- звуковете, които се разместват НЕ са в непосредствено съседство -пр. Протмоне-вм. портмоне; старобълг.-вєтъхъ ―\>вехт 4\. ЕПЕНТЕЗА(гр.-вмъкване)-поява на нов звук в думата -пр. „учереждение" (вм. учреждение) -епентетично Л: След п, б, м, в.. В сръбски, хърватски, словенски, епентичното л се е запазило в средата на думата. Такова е положението и в източните славянски езици. В западнославянските езици и в български това епентично л е изчезнало. -пр. земля (рус.) -- земя ; корабль -- кораб \- възникване на ерова гласна ъ и на е- в историята на българския език : -пр. добръ -- добър; топлъ -- топъл; мозгъ -- мозък; прьснъ -- пресен \- ерова епентеза получават думи от чужд произход завършващи със словосъчетание от шумова съгласна и сонорна гласна -пр. Спектакъл; социализъм; театър 5\. ПРОТЕЗА- поява на гласна в началото на думата пред съчетание от съгласни. -характерна за тюркските езици и за историческата фонетика на френския език и други романски езици; -пр. schola (лат.)=\> escola (стар фр.)=\> école (фр. -училище) 6\. ЙОТАЦИЯ- появата на полугласната \[j\] между 2 гласни или пред гласна в началото на думата=\> Йотацията-вид епентеза или протеза -пр. агне -- ягне; утре -- ютре 7\. РЕДУКЦИЯ- звукове в неударено положение(главно гласни) променят отчасти или напълно своето звучене. -пр.- зелено -- зилено; \[къштъ\] 8\. ЕЛИЗИЯ-изпадане, изпускане на звукове в думата. · АФЕРЕЗА-отпада(т) звук(ове) в началото на думата -пр. \[фаштам\]; \[убав\] · СИНКОПА-изпадане на звукове в средата на думата -пр. \[четри\], \[полвина\], \[нашта\] · АПОКОПА-отпада(т) звук(ове) в края на думата -пр. \[шес\]-вм. шест, \[дъш\]-вм.дъжд, \[дванайсе\] КОНТРАКЦИЯ- Разновидност на елизията, характеризира се със сливането на два еднакви или близки звука в един. -пр.- Илиинден -- Илинден; кооператив -- коператив 9\. ЛАБИАЛИЗАЦИЯ („оустяване")- заменянето на нелабиален звук с лабиален, т.е. такъв, при който дейно участие вземат устните. -пр. дежурен -- дужурен -Лабиализация се наблюдава и когато дадена съгласна се намира пред устените о или у. Бълг. фонема Д е неустена, нов позиция пред о или у (дом, дума), тя се реализира под формата на по-слабо или по-силно лабиализувано д, които представляват нейните варианти. 10\. ДЕЛАБИАЛИЗАЦИЯ(„разустяване")- заместване на лабиален звук с нелабиален. -пр.- любеница (л'убеница) -- либеница; зюмбюл -- зимбил 11\. ЕСОНОРИЗАЦИЯ(обезгласяване)- вместо дадена звучна съгласна се произнася съответната беззвучна. -пр.- в\>ф: готов -- готоф;б\>п: \[боп\]; ж\>ш: \[виш\]; \- в следствие на десоноризацията се появяват омофони(произнасят се еднакво)-куб-куп; клуб-клуп; рог-рок 12\. АКОМОДАЦИЯ- комбинаторна промяна при различни типове звукове (гласни и съгласни), означава приспособяване.звукът придобива някаква допълнителна окраска, но не се променя изцяло. \- пр. лук \-- люк ***24-та тема: Спонтанни звукови промени. Звукови закони.*** 1. \- При тях измененията не протичат от взаимодействието на звуковете. Те засягат определени звукове във всички възможни случаи, без оглед на фонетичното им положение. Има различни теории за техните причини: на поколенията(несъвършеното възпроизвеждане от децата на изговора на възрастните), на най-малкото усилие, на условията на живот, социалните фактори и т.н. Тези промени са доказателство за развитието на езиковата система. А)В български: 1\) Повсеместната промяна на ы (ири) в и: -пр. сынъ -- син; рыба -- риба; ты - ти 2\) Промяната на двете носовки: голяма Ѫ \[он\]\>Ъ и малка-Ѧ \[ен\]\>Е -пр.- рѪка -- ръка; зѪбъ -- зъб; мѦсо -- месо; имѦ -- име; сѦ - се Б)В други езици: 1\) Изчезване на аспироваността (придиханието) в много езици, напр. индоевропейски 2\) Преминаването на всяко латинско дълго ū, ударено или неударено във френски в ü (ю) -пр. mūru (лат. стена) -- mur (фр. стена); mūla (лат. муле) -- mule (фр.); tū -- tu (ти) 3)Преминаването на акцентуваното (á) свободно латинско а във френски език в е(отворено-é или затворено-è) -пр. mare (лат. море)-- mеr (фр.); patre (баща) -- père (фр.);cantare (лат. пея) -- chanter (фр.) **2. Фонетични закони:** А) Праславянските съчетания ar и al между съгласни преминават в български език в ра и ла, в руски език в оро и оло, в полски -- в ro и lo: \- пр. Град(бълг-ра)―\>гòрод(руски-оро)―\>gród(полски-ro); глава―\>голòва―\>glowa слама―\>солòма―\>sloma Б) Праславянският и старобългарският звук ъ в т.нар. силно положение се запазва в български, в руски минава в о, в сръбски и хърватски -- в а, в чешки -- в е: -пр. Бъз, сън (бълг) ―\>боз, сон (руски) ―\>баз, сан(ср.хр) ―\>bеz, sеn (чешки) Вън ―\>вон ―\>ван ―\>ven В) Праславянският звук, равен на старобългарския Ѫ, преминава в български език в ъ, в руски в у, в полски в ą (носовката се запазва): български : дъб кръг руски : дуб круг полски : dąb krąg Г) Праславянското съчетание dj преминава в български език в жд, в руски език в ж, в сръбски и хърватски в đ/ђ, в словенски език -- j , в чешки - в z, в полски -- в dz. Български: межда, чужд; Руски: межа, чужой; Ср.хр: међа, туђ; Словенски: meja, tuj Чешки: meze, cizi; Полски: miedza, cudzy ***25-та тема: Морфемен и морфологичен анализ*** **1.Морфемен анализ** Да направим морфемен разбор на думата, означава да я разчленим на морфеми. -Морфемата е най-малката значеща част на думата; чрез нея се променя формата на думата или се създава нова дума. -Морфемите се пишат винаги по един и същи начин. Исторически звукови промени се наблюдават само при корена, но те се откриват лесно. **2.Видове морфеми**: словообразуващи (корен, представка, наставка) и формообразуващи (окончание, определителен член) -корен -- носи основното значение на думата; напр. чета, уча, пея, пиша, слушам \- представка -- стои пред корена; чрез промяната ú образуваме нови думи; представката е словообразуваща морфема (слово = дума); напр. про, пре, при, до, из, под и мн. др; голяма част от тях са и предлози; Представките се пишат винаги по един и същи начин, независимо от това как се чуват. -наставка -- стои след корена, чрез промяната ú образуваме нови думи; наставката е словообразуваща морфема (слово = дума); напр. -тел, -ар, -ичка, -ица, -к, -ва и мн. др. \- окончание -- стои след наставката и променя формата на думата (напр. от ед.ч. в мн.ч.); окончанието е формообразуваща морфема - Ред на операциите: 1\. отделяме определителния член (ако думата е членувана) 2\. отделяме окончанието (ако има окончание) 3\. отделяме корена 4\. отделяме представката (ако има представка) 5\. отделяме наставката (ако има наставка) Единствената морфема, без която няма дума, е коренът. **3.Морфологичен анализ** \- Да направим морфологичен анализ на думата, означава да определим думата като част на речта и граматичните ú признаци. На първо място винаги записваме към коя част на речта принадлежи думата, а след това -- граматичните ú признаци. \- Всяка изменяема част на речта е свързана с граматични признаци, които трябва да определим и запишем: 1\) Съществително име: определяме рода, числото и дали думата е членувана: 2)Прилагателно име: определяме рода, числото, дали думата е членувана и степенувана: -Когато правим морфологичен разбор на думите от дадено изречение, не трябва да забравяме, че прилагателното име приема граматическите признаци на съществителното име, което определя. Каквито са граматичните признаци на съществителното име, такива са и на прилагателното. 3)Числително име -- определяме вида: числително редно -- определяме рода, числото и дали е членувано; числително бройно -- определяме дали е членувано. 4)Местоимение -- определяме вида на местоимението; различните видове местоимения са свързани с различни граматични признаци (виж по-долу). 5\) Глагол -- определяме времето, лицето, числото и спрежението 6\) Наречие -- определяме вида (за време, за място, за начин и т.н.) и дали е степенувано по-нагоре, по-високо, по-далече -- наречия за място, степ. вчера, догодина, рано -- наречия за време добре, бавно, весели -- наречия за начин 7\) Съюз, предлог, частица и междуметие са неизменяеми части и когато правим морфологичен анализ, записваме само към коя част на речта принадлежат. \- Наречието също е неизменяема част, но може да се степенува (някои видове). **4. Определяне на граматичните признаци** \- Род -- рода на думата определяме с числителните един, една, едно. Ако притежава граматическата категория род, думата може да се свърже в естествен израз с едно от числителните: -Число -- числото на думата определяме пак с един, една, едно и много: -Членуване -- изясняваме дали предметът се представя като познат, известен, определен или като непознат, неизвестен, неопределен.\ -Окончанието, което приемат формите на съществителното, за да изразят определеност, се нарича определителен член. \- Лице -- в българския език има три лица, които се определят с личното местоимение: \- Време -- за да определим времето, трябва да вникнем в смисъла на изречението и разбира се, да познаваме спрежението на глагола в българския език (да знаем окончанията). \- Спрежение -- виж глагол или спрежение на глагола **3. Граматични признаци на изменяемите части на речта** А)Съществително име -- има постоянен род, изменя се по число и се членува Б)Прилагателно име -- изменя се по род, число и се членува В)Числително име -- числителните редни се изменят по род и число и се членуват, а числителните бройни могат само да се членуват Г)Местоимение -- различните видове местоимения имат различни признаци: \- Лично местоимение -- изменя се по лице, число и род (само в 3 л., ед. ч.), има падежни (пълни и кратк?