LOGB703 Диагностика и терапия на езикови нарушения PDF

LOGB703 Диагностика и терапия на езикови нарушения **Тема 1: КОМУНИКАЦИЯ -- характеристика, видове, функции** 1. Условия на комуникативния акт a. Мотивация за изпращане и получаване на съобщение между събеседниците. b. Съгласие за единен езиков код -- конвенция. c. Проду...

LOGB703 Диагностика и терапия на езикови нарушения **Тема 1: КОМУНИКАЦИЯ -- характеристика, видове, функции** 1. Условия на комуникативния акт a. Мотивация за изпращане и получаване на съобщение между събеседниците. b. Съгласие за единен езиков код -- конвенция. c. Продуциране/ кодиране на съобщението. d. Рецеперане и интерпретация/ декодиране на съобщението. e. Медиатори на комуникативния акт -- слух, зрение, артикулация, говор, четене, писане. 2. Варианти на комуникативната ситуация f. Устна вербална комуникация: - Изпращащият и получаващият информацията се намират заедно на едно и също място, по едно и също време. g. Писмена комуникация: - Изпращащият и получаващият информацията са разделени във времето и пространството. h. "Модерна" комуникация: - Участниците в комуникативния акт са заедно във времето, но не и в пространството: 1. Разговор по телефон ► устна форма; 2. Разговор в "мрежата" ► писмена форма. 3. Комуникативни средства i. **Вербални:** - Език - Устна/ писмена реч - Говор - Артикулация j. **Невербални:** - Мълчание - Паралингвистични средства - Лицева експресия (мимики) - Поглед - Жестове - Поза - Допир - Облекло, аксесоари, прическа, миризми - Лични предмети - Време (хронемика) - Отстояние (проксемика) между партньорите **Тема 2: Вербални средства за комуникация** 1. Основни термини a. Звук (звуци -- мн.ч.) b. Говорен звук (звукове -- мн.ч.) c. Фонема d. Артикулация e. Говор f. Реч g. Език, структура на езика h. Говорна комуникация 2. Звук - ЗВУЦИ i. Механично явление, субективно възприемано със специализиран слухов орган при хората и животните. j. В по-широк смисъл -- механични трептения и вълни с произволна честота в еластична среда. k. Източник на звукови вълни е всеки процес, предизвикващ местно изменение на налягането или механичното напрежение в дадена среда (Българска енциклопедия, 1974). l. Това са всички звуци и шумове от заобикалящата ни среда, включително и музикалните звуци. 3. Говорен звук - ЗВУКОВЕ m. Най-малкият членоразделен и материален елемент от състава на думата със словостроителна функция (Българска енциклопедия, 1974). n. Звуковете се определят въз основа на своите артикулационни и акустични характеристики, т.е. чрез своята материална реализация (Тилков Д., Бояджиев Т., 1990). 4. Фонема o. Най-малката фонетична единица в езика, звук за различаване и изграждане на смисловите езикови единици -- думи, морфеми (Българска енциклопедия, 1974). p. Фонемата се определя въз основа на функционалната си стойност (лингвистична функция, която говорният звук изпълнява в езиковата комуникация или това е способността му да служи като различител на морфеми и словоформи в акта на езиковото общуване). q. Фонемата е най-малката сегментна единица на речта и се състои от диференциални признаци, които определят нейното фонологично съдържание (Тилков Д., Бояджиев Т., Българска фонетика, 1990). 5. Артикулация r. Движение и разположение на говорните органи за произнасяне на определен говорен звук (Българска енциклопедия, 1974). 6. Говор s. Материална реализация на лингвистичния код, която включва процесите на: i. Респирация, ii. Фонация, iii. Артикулация, iv. Резонация, t. за осъществяването на правилната продукция на говорните звукове. 7. Реч u. Вербално средство за комуникация, което служи за предаването на лингвистичен код (език). v. Речта е инструменталната реализация на езика, неговата реалната употреба в процесите на общуване, кодиране и декодиране на съобщения в различни по вид изказвания. w. Тази реализация се осъществява с помощта на устната реч (съчетана с говора -- говорно речева дейност) и на писмената форма на речта (четене и писане). 8. Език x. Езикът е оръдие, средство (инструмент) за общуване (комуникация), който има знаков характер и който служи за анализ на човешкия опит по специфичен начин във всяка човешка общност чрез единици (морфеми, думи, изречения), имащи смислово съдържание и знаково изражение (Георгиев Б., 2007). 9. Модел за структура на езика (Bloom & Lahey, 1978): 10. Структура на езика y. Лингвистиката описва езиковата система като сложен комплекс от три основни компонента със съдържателно обособени пет обширни области на езиково функциониране (Bloom, Lahey, 1978). z. Базисните компоненти на езиковата система са: форма, съдържание и употреба. a. Езиковата форма включва областите фонология, морфология и синтаксис. b. Езиковото съдържание включва семантиката като компонент, който управлява значението на думите и техните комбинации (Bernstein D., Tiegerman E., 1985). c. Прагматиката е свързана с езиковата употреба, доколкото езикът се използва правилно в процеса на комуникация в зависимост от ситуацията и партньора за общуване. 11. Говорна комуникация d. Включва не само артикулационните и говорни умения на индивида, а още -- речеви актове и езикови умения. e. За да се осъществи комуникативния акт, говорещият и слушащият трябва да разполагат с един и същ лингвистичен код -- такава езикова система, която е еднаква и за двамата по форма, съдържание и употреба. f. Тази конвенционалност подсигурява правилното функциониране на процесите езиково кодиране и езиково декодиране на вербална информация. g. В противен случай (ако използваме уникална, вместо универсална кодова/ знакова система) ние възприемаме само поток звукова вълна, състояща се от *звуци*, която не се свързва с никакви значения. **Тема 3: Езиково развитие -- норма и патология. Езикови нарушения- медицински модел.** 1. Езикови нарушения в детска възраст/на развитието a. На развитието (развитийни)/придобити b. Първични: i. ОБЩИ (аутизъм) ii. СПЕЦИФИЧНИ(дисфазия/алалия, СЕН) c. Вторични: iii. нам. слух iv. УИ v. детски психози d. Медицински/Синдромологичен модел e. Поведенчески/Социален/Лингвистичен модел 2. Медицински модел -- **дисфазия/алалия** f. Аналогия със соматичната патология = соматичен модел на болестта g. Невропсихология/ афазиология h. Етиологичен фактор i. Симптоми j. Етиологична класификация от синдроми k. Диференциална диагноза (по соматични/етиологични фактори, а не по езикови симптоми) 3. Медицински модел -- етиологични фактори l. Недоразвити езикови способности поради централо-органични причини m. Поражения в коровите зони ок. Центъра на Брока и ок. Центъра на Вернике, при запазен слух и първично съхранен интелект. n. При по-голяма част от децата няма доказателства за мозъчни поражения. o. Сходни мозъчни увреди -- различни прояви на говорна и езикова патология. p. Различна локализация, обхват и специфика на увредите -- сходни езикови симптоми. q. Доказани поражения -- различни от областите на Брока и Вернике 4. Медицински модел -- Класификация/Етиология r. Експресивна дисфазия / моторна алалия (дисфлуентна,предимно експресивна лингвистична недостатъчност -- езиково кодиране; обща двигателна/праксисна недостатъчност -- орален, мануален праксис) s. Импресивна дисфазия / сензорна алалия (флуентна ?, езиково декодиране, сензо-моторна, нарушена перцепция и разбиране) 5. Медицински модел -- Етиология t. Неизвестните в детската езикова патология са главно в причините, които предизвикват първичният когнитивно -- езиков дефицит и механизмите, по които се стига до нарушено езиково функциониране / поведение. u. Соматичен модел -- органични увреди на главния мозък -- във вътреутробния или долингвистичния (предвербален) период. v. Следствие от влиянието на различни фактори 6. Пренатален (вътреутробен) период w. Вирусни и инфекциозни болести на майката x. Интоксикации от различен произход (вкл. Алкохолизъм и Наркомании) y. Радиационни облъчвания z. Недохранване и авитаминоза a. Други вредни токсични влияния b. Многоплодна бременност c. Психични заболявания на майката d. ! *Увреди на мозъчната тъкан* 7. Перинатален (по време на раждането) период e. Комплицирани раждания (асфикция на плода -- включително с хипоксия и смърт на мозъчни клетки) f. Грешна акушерска интервенция (като следствие: черепно-мозъчни травми). 8. Постнатален (след раждането) период g. Тежки вирусни и инфекциозни заболявания на кърмачето (менингит, енцефалит) h. Травми на главата i. Недохранване j. Авитаминоза k. Вредни лъчения l. Интоксикации m. Генетични фактори n. Психосоциално стимулиране на средата o. Полиетиологични нарушения -- причините са в процес на изясняване **Тема 4: Медицински модел -- Експресивна дисфазия / Моторна алалия** 1. Определение: a. Нарушено развитие на експресивната реч. b. Нарушение на езиковото кодиране. c. Разбирането на съдържанието на изказването е относително съхранено. d. Първично запазени слух и интелект. 2. Определение в МКБ 10: e. Специфично разстройство на развитието, при което способността на детето да използва експресивната реч е значително под съответната за него умствена възраст, но разбирането на езика е в нормални граници. Абнормности в артикулацията може да са налице, но може и да не са (МКБ 10). f. *Дисфазия* или *афазия на развитието (експресивен тип)* 3. Нелингвистична симптоматика: g. Късно прохождане -- след 1;6 h. Моторна и праксисна несръчност (орален и мануален праксис) i. Като следствие: манипулативните действия са засегнати (тромави, неловки, несръчни) j. Когнитивни дефицити k. Особености на мисленето -- обобщение и класификация, абстрактно мислене. l. Особености на мисленето -- на вербални тестове показват снижен IQ, до долна граница на нормата. m. Особености на вниманието -- концентрация, устойчивост, обем. n. Особености на паметта -- краткосрочна, дългосрочна, вербално-слухова, зрително-пространствена. o. Емоционални и поведенчески особености: i. Пасивни -- затворени, отчуждени, апатия, немотивирани. ii. Активни -- хиперактивност, агресия, емоционално нестабилни. p. ! Като цяло: необщителни, неинициативни към комуникация. 4. Лингвистична симптоматика: q. Късно проговаряне -- след 3;0 r. Около 4;0 -- 5;0 (сензитивен период от лингвистичната онтогенеза) устния език се характеризира с множество дефицити. s. Беден речник. t. Нарушена фонология -- класификация и диференциация на акустично сходни фонеми. u. Нарушен морфо-синтаксис (граматика) -- нарушена структура на думата, неправилна употреба на представки и окончания, неупотреба или неправилна употреба на предлози, съюзи, частици, несъгласуваност на думите в изречението. Като следствие, фразата е бедна, аграматична, с неправилен словоред. v. Парафазия -- разместване на фонеми или цели срички в думата (главно в многосрични думи и думи от струпани съгласни). Например: "Вачдар" вм. "Чавдар", "летевизор" вм. "телевизор". w. Нарушения на артикулацията -- от фонологичен и праксисен тип. x. Праксисен тип -- трудно превключване от една артикулаторна поза в друга. Проба: \[па -- та -- ка\] y. Артикулаторна диспраксия -- липси, замени и изопачавания на групи консонанти. Най-често: преградни \[к г\], съскави/шушкави \[с з ц ш ж ч\], сонорни \[р л\]. z. Фонологичен тип -- нарушена диференциация (замени) на звучни/беззвучни, съскави/шушкави, сонори \[р л м н\]. a. Фонологичен тип -- добавяне на звукове, с цел опростяване на думата (главно в многосрични думи и думи от струпани съгласни). Например: "солон" вм. "слон","перестилка" вм. "престилка", "тарамвай" вм. "трамвай". b. Фонологичен тип -- редукция на срички от струпани съгласни (отпада консонант). Например: "сон" вм. "слон", "как" вм. "крак", "сали" вм. "свали". c. Фонологичен тип -- трудно усвояват определена последователност от говорни звукове/фонологичен контекст (дефицит на фонологичната преработка и вербално-слуховата памет). d. Сравнително добро езиково декодиране. e. Затруднения в разбирането на абстрактни понятия, многозначност на думите (напр.: коса, блок, градина), синоними. Свързано с общото когнитивно функциониране. f. Една и съща дума (за български език -- съществително) се използва едновременно за номинация на предмет и действие. Неправилната употреба засяга думи от един семантичен кръг. Например: "супа" е както съществително, така и номинира глагола "ям". (-- "Какво правиш?" -- "Супа.) g. Изпълняват успешно прости вербални инструкции. h. Затруднения в изпълнението на сложни -- линейни инструкции. i. Затруднено разбиране на логико-граматични структури, басни, гатанки, преносни значения (златно сърце, бистър ум). 5. ПРОГНОЗА: j. Благоприятна, ако интервенцията започне в РДВ, с активно включване на родителите в програмата за въздействие. Терапевтичния процес задължително приключва с ограмотяване. В НУВ езиковия/когнитивен дефицит провокира нарушения в ученето и научаването. **Тема 6: Медицински модел -- Рецептивна дисфазия/Сензо-моторна алалия** 1. Определение a. Неясен концепт b. Нарушение в развитието на езиковото декодиране (импресивна/рецептивна реч) c. Нарушение в развитието на езиковото кодиране(експресивна реч) d. Дефицит на вербално-слуховото внимание (неустойчиво към вербални дразнители) 2. Определение в МКБ 10: e. "Специфично разстройство на развитието, при което способността на детето да разбира езика е под съответното за неговата умствена възраст ниво. Почти във всички случаи е нарушена и експресивната реч и са налице абнормности в изговарянето на думи и звуци" (МКБ 10). 3. Диференциална диагноза f. Затруднена, често етикетирани като УИ или деца с намален слух g. Недостатъчно надеждни тестови методи за изследване на слуха и интелекта h. Синдром на LANDAU-KLEFFNER, аутизъм, елективен мутизъм, УИ, вторично закъснение в развитието на езика, вследствие на намален слух 4. Нелингвистични симптоми i. Неустойчиво слухово внимание, особено за вербални дразнители. j. Особености на вниманието като цяло -- устойчивост, концентрация, обем. k. Не задържа вниманието си на определен обект. l. Като следствие: около 1;0 не реагира при назоваване на познати имена. m. Като следствие: на 1;6 неспособност да се разпознаят поне няколко обичайни предмета. n. Не реагира на инструкции, поради затрудненото езиково разбиране. o. Като следствие: на 2;0 неспособност да се изпълнят прости общи инструкции. p. Трудно, почти невъзможно терапевтично въздействие в началото, поради снижена разбираемост на езиковия вход. q. Понякога -- свръхчувствителност към слухови дразнители (хиперакузия), следствие от напрягане на слуха по посока на слуховите сигнали, в опит да бъдат различени и разпознати. r. Понякога -- добро справяне с невербални задачи, при това с добра концентрация, интерес и мотивация. s. **Невербално поведение**: i. Нормална социална свързаност; ii. Нормална игра "наужким"; iii. Нормално търсене на подкрепа от родителите за утеха; iv. Сравнително в норма употреба на жестовете; v. Леки нарушения на невербалната комуникация. t. **Съпътстващи социални, емоционални и поведенчески нарушения:** vi. Хиперактивност и невнимание; vii. Ниска социална интеграция, изолация от връстници; viii. Тревожност; ix. Чувствителност; x. Прекалена плахост. 5. Лингвистични симптоми u. Нарушение на импресивната реч (нарушение на езиковото съдържание -- семантика). v. Нарушение на експресивната реч (нарушение на езиковата форма -- фонология и граматика). w. Като следствие нарушение на езиковата употреба. x. Нарушена фонология xi. *Вербално-слухова агнозия* -- нарушена перцепция и преработка на фонеми. xii. Като следствие -- затруднения в идентификацията, класификацията и диференциацията на говорните звукове. xiii. Като следствие -- сериозен дефицит в развитието на фонологичната езикова система. y. Нарушена езикова форма xiv. Като следствие -- неразбираемост на говора. xv. Като следствие -- силно нарушена граматика (морфология и синтаксис). xvi. *Ехолалия* -- повтарят сравнително правилно чути думи и фрази, тъй като нямат праксисни нарушения. z. Най-много страдат семантиката и прагматиката. a. Некомуникативни, етикетирани като необучаеми. b. ! **Рядко срещана, нехомогенна популация, с недостатъчно добре детайлизирани диагностични критерии, в трудна за изследване група аномални деца.** 6. Прогноза c. Неблагоприятна. d. Развитие на невербалните средства за общуване, които да подсигурят езиковото съдържание и разбиране. e. Развитие на фонемен гнозис -- използване на други сензорни канали (зрителен, сомато-сензорен). f. Терапия и обучение -- като при деца с намален слух. g. **При подобряване на състоянието:** xvii. Хипервербални, ехолалични; xviii. Остава дефицит в езиковото разбиране на нискочестотни думи, абстрактни понятия, по-сложни граматични структури. xix. В НУВ, при ограмотяване развиват графемно-фонемно и фонемно-графемно съотнасяне, но страда достъпа до смисловото съдърание на писмения текст. 7. Синдром на Ландау - Клефнер h. Придобита афазия с епилепсия. i. Начало: между 3;0 и 7;0 j. Етиология: неизвестна, възпалителен процес (енцефалит) k. ок. 1/3 от децата се възстрановяват напълно l. Диагностика: **Тема 7: Езиково функциониране. Лингвистичен модел** 1. Език a. Средство за комуникация b. Има знаков характер -- единици (морфеми, думи, изречения), имащи смислово съдържание и знаково изражение c. Езикът съществува във всеки от носителите му като индивидуална кодова система. d. Noam Chomsky(1965) -- Как от дълбинните езикови структури (*езикова компетентност*) на повърхностно равнище се поражда различно езиково поведение (*езикова изява*)?  **Тема 8: Езикови нарушения -- лингвистичен, поведенчески, социален модел** 1. Поведенчески / Социален / Лингвистичен модел a. N. Chomsky: i. Language competence -- езикова способност ii. Language performance -- езикова реализация/поведение b. Модалности на езиковата реализация: устен език + говор, писмен език c. В процеса на комуникация: iii. Вербална информация -- 1/3 iv. Невербална информация-- 2/3 (качества и характеристики на гласа, интонация, темп, разстояние, пози и положение на тялото, естествени жестове и движения, мимики) 2. Лингвистичен модел d. **Всяко езиково или езиково-говорно нарушение като следствие нарушава процеса на общуване (комуникативно нарушение) и винаги е съпътствано от нарушение на невербалната комуникация.** e. Социална среда f. Вербалното поведение в общуването g. Качеството на езиковата реализация h. Дефицит в една или повече области от езиковата система (Bloom & Lahey, 1978) i. По актуална и информативна интерпретация на езиковото поведение j. Термини: "езикови нарушения на развитието"/"развитийни езикови нарушения", "специфични езикови нарушения", "специфично езиково нарушение" k. Дефинира нарушенията като СПЕЦИФИЧНИ: v. първична когнитивно-лингвистична недостатъчност; vi. възниква на висше символно, знаково равнище; vii. не е задължително да е следствие от поражения в двигателната или слуховата зона на главния мозък. 3. Лингвистичен модел - Класификация l. Фонологично езиково нарушение m. Гаматично езиково нарушение n. Семантично-прагматично езиково нарушение o. **!** **Фонологичното и граматично езиково нарушение приблизително се доближават до концепта -- експресивна дисфазия/моторна алалия.** p. **! Семантично-прагматично езиково нарушение -- импресивна дисфазия/сензо-моторна алалия.** 4. Изводи q. Етиологията е [предполагаема], [неизвестна], често [незабелязана] от родителя. r. Етиологията е многофакторна -- взаимодействие на биологични и социални фактори. s. Времето на действие на етиологичния фактор и времето на изследване и диагностика са разделени от дълъг период. t. Етиологичните фактори действат в сензитивен, ранен период от развитието (дифузни, а не избирателни нарушения). u. Езиковата система е с различни равнища, следователно нарушенията се появяват на различни нива от езиковата система. v. Нарушения на повече от едно равнище. w. Нарушенията от различните равнища си взаимодействат. **Тема 9: Лингвистичен модел. Специфични езикови нарушения (СЕН)** 1. Въведение a. Дискусионна област; b. Атипично овладяване на майчиния език при деца; c. Съхранено интелектуално функциониране; d. Липса на: i. Сензорни: слухови и зрителни; ii. Емоционално-поведенчески; iii. Психиатрични; iv. Соматични нарушения. e. Различните школи използват различни термини и теоретични модели: алалия, общо недоразвитие на речта; дисфазия; специфични езикови нарушения. 2. Значение на невербалната комуникация f. Два вида -- вербална (език, реч, говор) и невербална (паравербални средства за комуникация, жестове, мимики, допир\...); g. В процеса на комуникация: v. 1/3 вербална информация; vi. 2/3 невербална информация (качества и характеристики на гласа, интонация, темп, разстояние, пози и положение на тялото, естествени жестове и движения, мимики) h. Всяко езиково или езиково-говорно нарушение нарушава процеса на общуване (комуникативно нарушение); i. Винаги е съпътствано от нарушение на невербалната комуникация. 3. Лингвистичен модел j. Актуална и информативна интерпретация на езиковото поведение; k. Идентифицира, дефинира и анализира различията между езиковата система на деца с типично и нарушено развитие; l. Термини: vii. „езикови нарушения на развитието"; viii. „развитийни езикови нарушения"; ix. „специфични езикови нарушения"; x. „специфично езиково нарушение" 4. Какво изследва лингвистичният модел? m. Същност на нарушението според области на функциониране; n. Взаимодействие между областите на функциониране; o. Взаимодействие между лингвистични и нелингвистични нарушения; p. Механизми на овладяване и нарушаване на езика; q. Начини за преодоляване на езиковия дефицит 5. Специфично езиково нарушение r. На англ. „specific language impairment"; s. За пръв път през 80-те г. на XX в.; t. Дефинира състояние при деца с особености на езиковото функциониране, без ясна причина за това. u. Не е свързано с: xi. Мозъчно увреждане, намален/липсващ слух, умствена изостаналост, друго медицинско състояние. 6. Дефиниция на термина v. Езиковата система е нарушена, ако езикът се различава по: xii. Съдържание; xiii. Форма; xiv. Употреба w. от очаквания за възрастта и социокултурната среда. x. Езиковите нарушения се изразяват в дефицит в една или повече области на езиково функциониране; y. Едно дете има езиково нарушение, ако неговите способности са под очакваните за възрастта и функционирането му (Leonard, 1986). z. Специфични a. Първична когнитивно-лингвистична недостатъчност b. Възниква на символно, висше, знаково равнище c. Не е задължително да е следствие от нарушения в двигателната или слуховата зона на главния мозък 7. Характер на нарушението d. Нарушенията могат да се проявят на различни нива от езиковата система; e. Нарушенията са обикновено на повече от едно равнище; f. Нарушенията от различните равнища често си взаимодействат 8. Ограничения на термина g. Не включва всички нарушения на детското развитие, които се отнасят до езика; h. Терминът се дефинира на базата на изключването на състояния, например умствена изостаналост или нарушения на слуха. 9. Класификация i. Фонологично езиково нарушение j. Граматично езиково нарушение k. Семантичнопрагматично езиково нарушение 10. Каква е лингвистичната симптоматика на СЕН? l. Нарушено езиково кодиране при относително съхранено езиково декодиране (експресивен тип); m. Нарушена езикова преработка (декодиране), която препятства развитието на езиковото кодиране (рецептивен тип); n. Затруднено овладяване на формалната структура на езика -- фонология, морфология, синтаксис; o. Беден речник (семантика) и затруднена вариативност на речника (прагматика); p. Липса на употреба на сложни изречения с напредване на възрастта; q. Неинициативни към вербална комуникация; r. Особености в развитието на познавателните процеси, вниманието, паметта и мисленето. s. Риск от социални и поведенчески проблеми, образователни затруднения, включително четене и други нарушения в ученето **Тема 10: Формална структура на езика. Области на езиково функциониране** 1. Фонология a. Фонологията е онази част от езиковата система, която определя функционирането на говорните звукове в речта. b. Фонологията е наука, която изследва лингвистична функция на фонемата. c. Фонология (лингвистична функция) и Фонетика (говорна функция)  2. Говорни звукове - фонеми d. Всяка отделна езикова система съдържа специфични говорни звукове или фонеми които го характеризират. e. Фонемата е най-малката фонетична единица в езика, звук за различаване и изграждане на смисловите езикови единици -- думи, морфеми. f. Фонемата се определя въз основа на функционалната си стойност -- лингвистична функция g. Говорният звук (фонемата) служи като различител на морфеми и словоформи в акта на езиковото общуване h. Доказва се чрез противопоставянето на фонемите в идентични позиции в думите, което променя значението на думите i. Напр.: **пие -- бие -- вие -- ние -- мие -- шие -- рие; каза -- каса -- каша; роса -- роза -- роша** i. Ние можем да конструираме езиковите си изяви благодарение на факта, че фонетичната система на българския език съдържа 45 говорни звука/ фонеми, които имат смислоразличителна функция, дължаща се на определени диференциални признаци между тях. j. \"От тези 45 звука чрез линейно свързване се градят корените и морфемите, които линейно свързани, пораждат словоформите. Те на свой ред чрез поредно линейно свързване и чрез евентуалното участие на служебните думи градят изречението, което е основа на изказването (Георгиев Б., 2006, с.14).\" k. Следователно, фонемите са основата на формалната (лингвистична) структура на езика, която обхваща областите фонология, морфология и синтаксис. 3. Фонологични правила в езиковата система l. Фонемите съществуват в езика благодарение на съществуването на правила за тяхното функциониране. ii. Правила за дистрибуция (разпределение) и съчетаемост на звуковете. iii. Дистрибуция - определят кои звукове могат да бъдат използвани в различните позиции в думата (начало, средисловие, краесловие). 1. Напр. В българския език е недопустимо съществуването на звучен съгласен в краесловието на думата. 2. Правописните правила изискват изписване на графема на звучен консонант, който обаче в потока не речта задължително се изговаря като беззвучен: **млад \[млат\]; ориз \[орис\]; нож \[нош\]** iv. Съчетаемост - изразяват допустимите звукови комбинации (звукосъчетания) за дадена формална езикова структура. 3. Напр. Независимо от позицията си в думите -- начало, среда или край, съчетанието между звучен и беззвучен консонант е недопустимо, като то винаги се изговаря като два беззвучни или два звучни съгласни звука: **сборник \[зборник\], вход \[фхот\], отбор \[одбор\], лодка \[лотка\].** 4. Фонологични и артикулационни грешки m. Важно е да бъдат разграничавани; n. Могат да се проявяват изолирано, но често се съчетават; o. Артикулационите грешки имат постоянен, системен, устойчив характер; p. Фонологичните грешки са непостоянни и променливи -- те варират и се променят според сложността на фонологичния контекст или вида на изявата. 5. Примери за фонологични дефицити q. Неправилна употреба на голям брой съгласни звукове от ранна, средна и късна онтогенеза: **„анталон" вместо „панталон", „онони" вместо „бонбони", „пор" вместо „бор";** r. Замени, при които един звук може да се заменя с различни звукове: **„сапка" или „тапка" вместо „шапка"** s. Грешките зависят от мястото на звука в думата (начало, среда, край) **„шапка", но „паскул" вместо „пашкул"** t. Добавяне (протези) на звукове за опростяване: **„тарамвай" вместо „трамвай"** u. Редукция (пропускане) на звук в сричка от струпани съгласни на сричковата граница: **„тамвай" вместо „трамвай" или „питолет" вместо „пистолет", „пакул" вместо „пашкул"** v. Редукция на сричка: **„обиквена" вместо „обикновена"** w. Литерални инверсии (промяна на позицията" на звукове и срички): **„рамалина" вместо „ламарина", „прикона" вместо „коприна".** 6. Морфология x. Дял от граматиката, в който се изучават преди всичко формите на думите -- правилата за тяхното образуване и свързаните с различните форми на една дума граматически значения. (Стоянов Ст.,1983) v. **Ваня ходи на кино всяка неделя.** vi. **Митко е ходил на кино през уикенда.** vii. **Студентите ходиха на кино в РТЦ-НБУ.** y. Дял от граматиката, в който се изучава и строежът на думите с оглед на най-малките структурни елементи в техния състав, имащи свое значение, т. е. морфемите, различните им видове и техните значения (Стоянов Ст. , 1983). z. Морфема -- най-малкият структурен елемент в състава на думата, който има собствено значение; 7. Морфологична структура на думата a. Думата се разглежда като структура от една представителна форма, която има различни словоформи, които имат еднакво лексикално значение, но изразяват различни граматически категории (род, число и т.н.) **добър -- добра -- добро --добри -- добрият -- добрата -- доброто -- добрите** 8. Класификация на морфемите b. Делят се на две основни групи морфеми: viii. Коренни морфеми -- носители на основното лексикално значение на думата (семантика); ix. Афикси -- допълват, уточняват, модифицират значението на думата. c. Зависимост от мястото, функцията и значението на афиксите, те се делят на префикси и суфикси. d. Българският език се характеризира с изключително богатство на префиксалната си система: **из-по-на-при-кажем (изпонаприкажем**). 9. Множествено число на съществителните имена- окончания/суфикси e. Сложно многообразие от суфкси, които я изразяват: **столове, мъже, крака, пътища, братя, гълъби, дядовци, пилета, знамена, чудеса.** f. Съществуването на обикновена и бройна форма за мн. ч.: **стол -- столове -- два стола; славей -- славеи -- три славея.** g. Правилата за звукови (фонетични) промени в краесловието: **кожух -- кожуси; тигър -- тигри; българин -- българи.** 10. Морфологични дефицити h. Затруднение при използване на морфологичните правила на езика; i. Затруднение при използване на представки, които променят вида на думите („изправя", „направя", „оправя") j. Затруднение при овладяването и употребата на окончания за род, число и време („коне", „направил"); k. За български език най-трудни са окончанията за множествено число на съществителните имена. 11. Синтаксис l. Определя организацията на думите в изречения. m. Синтактичните езикови правила определят: x. словореда, xi. организацията на видовете класове от думи в изречението, xii. взаимоотношенията (съгласуването) между тях, xiii. съгласуването на самите изречения. n. Спецификата на всяка отделна синтактична структура за даден език дефинира допустимите и недопустимите граматически съгласувания. 12. Морфо-синтактични дефицити (грешки на граматиката) o. Аграматизъм; p. Липси на главни части на изречението (подлог, сказуемо) q. Липса или ограничена употреба на второстепенни части на изречението или служебни думи: „Аз отидох магазина", „Аз радвам теб," „Котето спи масата" r. Нарушен словоред: „чорапи вълнени", „ябълка червена" s. Несъгласуване по род, число, време: „Аз утре отидох", „Ние се казвам", „Тя е красив" t. Неправилна употреба на окончания: „цветета", „коньове", „мъжове" 13. Семантика u. Понятието семантика се свързва с научното изследване на значението и смисъла на думите. v. Семантиката е онази област от езиковата система, която управлява значението на думите и техните комбинации. w. Това също е и качество на езика, което ни позволява да разбираме значението на понятията. x. Следователно, семантиката се интересува от значението (смисъла) на думите като лексикални, а не като граматически единици, за разлика от морфологията и синтаксиса. 14. Семантика на думите и контекст y. Думите могат да имат различно значение (многозначност) зависимо от различния лингвистичен контекст. z. Известният български лингвист Мирослав Янакиев (1978, с. 9) дава следният пример за многообразието и редуването на морфемните значения в българския език, зависими от контекста: **Моят син. Моят син пуловер. Моят син пуловер носи. Моят син пуловер носи щастие.** 15. Семантичен езиков дефицит a. Какви затруднения срещат децата със СЕН? b. Назоваване на обекти и намиране на думи; c. Ограничен семантичен контекст на думите; d. Късно формират понятия за някои думи и класове от думи; e. Трудно научават и/или употребяват предлози; f. Трудно разбират фрази с преносно значение, пословици, поговорки -- „златни ръце", „вълчи апетит". 16. Прагматика g. Свързана със социалните аспекти на езиковата употреба. h. Успешността на комуникативния акт зависи от: xiv. Използване на правилна езикова форма; xv. Използване на правилно езиково съдържание; xvi. Знания за социалните аспекти на езиковата употреба. i. Дискурс е слово, разказ, разискване (Речник на чуждите думи в българския език, 1970), но включва и речевата характеристика и речевото поведение на участниците в комуникацията (Гугалова, 2003); j. Дискурсът определя лингвистичния контекст на изказването -- изразява личния избор на говорещия за това какво иска да каже и как да го предаде. k. Езикът, като конвенционална знакова система, създадена за целите на комуникация, като че ли най-често се използва в разговора ни с другите. l. Езиковата употреба се възприема като дискурс или умения за водене на разговор. m. Прагматиката включва два аспекта: ✓езикова функция (language function) ✓лингвистичен подбор (linguistic selection) 17. Езикова функция n. Определя се от процесите на взаимодействие, регулиране и контрол на комуникативния акт. o. Ние използваме езика, за да общуваме с другите, като в процеса на това взаимодействие регулираме собственото си вербално поведение и контролираме изказването си спрямо: ✓комуникативните си нужди ✓и поведението на партньора. 18. Лингвистичен подбор p. Изборът на съответен лингвистичен код, зависимо от: ✓комуникативните намерения на говорещия, ✓от неговите възприятия за поведението на слушащия, ✓споделяната между тях когнитивна и лингвистична информация, ✓ различната комуникативна ситуация q. В процеса на интеракция между партньорите в комуникативния акт съществуват характеристики на слушащия (адресат), които влияят върху поведението на говорещия (адресант) като: ✓пол, ✓възраст, ✓расова принадлежност, ✓религиозна принадлежност, ✓стил, ✓наличие на диалект, ✓социален статус и социална роля. 19. Езикът като активен процес r. Езикът е не само абстрактен символен код, със съответно съдържание, но и един активен инструмент. s. Знаенето на прагматичните езикови правила за различните комуникативни ситуации и роли влияе върху уменията ни да използваме в пълнота знанията си за останалите аспекти от езиковата система -- фонология, морфология, синтаксис и семантика. 20. Прагматични дефицити t. Трудности при адаптиране на езика и комуникативния стил към нуждите на слушащия или ситуацията; u. Трудности в разбирането на загатнато значение в разговора, може да не отговорят подходящо. 21. Семантично-прагматичен дефицит v. Беден речник w. Нарушено езиково разбиране и нарушена езикова употреба като следствие; x. Ехолалия -- повтарят това, което са чули, защото не разбират; y. Неподходящи или неправилни отговори на вербални инструкции; z. Използват стереотипни изрази и щампи; a. Разбират конкретни думи, но трудно разбират абстрактни понятия; b. Затрудняват се с разбирането на сложни инструкции или сложни лингвистични структури; c. Затрудняват се с разбирането на личните местоимения -- аз, ти, той, тя, то и може да използват погрешно местоимение; d. Често са етикетирани като умствено изостанали или като деца от аутистичния спектър.