Публично право и частно право PDF

Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 Публично право и частно право § 1. Публично право и частно право  Значение на делението за правното мислене; o Основа на континенталното юридическо мислене; o Основа на разграничаването на публич...

Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 Публично право и частно право § 1. Публично право и частно право  Значение на делението за правното мислене; o Основа на континенталното юридическо мислене; o Основа на разграничаването на публичния и на частния интерес в политическия дискурс54; o Основа на структуриране на учебните курсове в европейските правни факултети; o Основа на мисленето за държавна власт като за власт, която е:  Породена от обществото;  Ограничена от обществото;  Направлявана от обществото: все с цел гарантирането на частноправната сфера на личността от прекалена публичноправна намеса;  Основен смисъл на делението (какво ни обяснява делението за живота в обществото): o Хората живеят в общност; o Живеещите в общност хора разглеждат определени въпроси като въпроси от значение за общността в нейната цялост, а други въпроси като отнасящи се до отделния човек/група/семейство. o Общностните въпроси следователно трябва да бъдат разглеждани и решавани от името на общността, а въпросите, отнасящи се до отделните нейни членове – частните въпроси, само от тези, които се засягат. 54 Bobbio, N. Democracy and Dictatorship: The Nature and the Limits of State Power, transl. P. Kennealy, University of Minnesota Press, 1989, p. 2.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 o Всяка общност има „общи въпроси“. За семейната общност е общ въпрос „кога ще вечеряме“, както и „кога ще си легнат децата“. Когато децата пораснат въпросът, „кога да си легнат“ или „кога да се приберат“ може да бъде предаден на тяхното собствено усмотрение, да се превърне в „частен“ въпрос. Що се отнася до държавната общност, тя разглежда своите общи въпроси като въпроси от публичен интерес, оставяйки въпросите на по-малките общности в определени държавнорегулирани рамки – така, въпросът на отношенията между съпрузите или между децата и родителите, от гледната точка на правната теория е частноправен въпрос.  Трябва да правите разлика между двете значение на думата публичен: o Когато говорим за публичното право, имаме предвид правото, регулиращо въпросите от значение за цялата общност, в този смисъл публичен означава общностен като в римското res publica – нещата от общ интерес, нещата от интерес за целия народ. o Когато обаче говорим за принцип на публичност например имаме предвид достъпът на обществеността до определена информация, даването на явен характер на определен процес. o Ерата на абсолютната монархия е свързана с идеята за arcana imperii – държавната тайна, скритостта на управлението, която осигурява неговата ефективност 55, напротив – при републиканския модел общите (публичните) дела трябва да се решават по начин, явен (публичен) за народа. public (adj.)56 late 14c., publike, "open to general observation," from Old French public (c. 1300) and directly from Latin publicus "of the people; of the state; done for the state," also "common, general, of or belonging to the people at large; ordinary, vulgar," and as a noun, "a commonwealth; public property." This Latin word was altered (probably by influence of Latin pubes "adult population, adult;" see pubis) from Old Latin poplicus "pertaining to the people," from populus "people" (see people (n.)). 55 Вж. Bobbio, N. Democracy and Dictatorship, p. 19. 56 https://www.etymonline.com/word/public  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024  Римскоправен произход на делението; o Institutiones, 1.1.4.: The study of law consists of two branches, law public, and law private. The former relates to the welfare of the Roman State; the latter to the advantage of the individual citizen. Of private law then we may say that it is of threefold origin, being collected from the precepts of nature, from those of the law of nations, or from those of the civil law of Rome57.  Публичното право според Улпиан е онова, което се отнася до римската държава – quod ad statum rei romanae spectat;  Частното право е онова, което се отнася до ползата на отделния човек – quod ad singulorum utilitatem. o Цицерон, За държавата, I.ХХV.39. И тъй държава ще рече „достояние на народа“ (res publica res populi), а народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право (iuris consensus) и общи интереси (utilitatis communione). Първопричината за такова обединяване е не толкова слабостта, колкото някакво природно като че ли събиране на хората; понеже човекът не е уединяващо се и самотно бродещо същество, а е създаден така, че дори и при изобилие от всякакви неща да не... 58. 57 https://www.gutenberg.org/files/5983/5983-h/5983-h.htm#link2H_4_0002 58 Вж. превода на Мария Костова - https://romulusbg.net/?page=text&prevod_id=147&proizvedenie_id=30614#41  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024  Съвременни формулировки на разграничителния критерий: o Теорията на интереса възпроизвежда базовата идея на римското разбиране считайки, че ПП регулира отношенията, отнасящи се до публичния интерес, а ЧП – отношенията, отнасящи се до частните интереси. o Субектна теория59. ПП-ЧП като два дяла на правото, регулиращи съответно отношенията с участието на органите на държавната власт (ППО) и отношенията, в които липсва елемента на държавната власт, а субектите съответно са равнопоставени (ЧПО); o Теория на империума представлява възгледът, че ПП регулира отношенията, свързани с упражняването на държавната власт (империум), а ЧП – отношенията, при които липсва упражняване на такава власт. От тази гледна точка към субектната теория се добавя уточнението, че е от значение, не просто дали по ПО-то има страна ДО, а дали той участва, упражнявайки държавна власт. o Субординационна теория60. ПП-ЧП като два дяла на правото, регулиращи съответно отношения на субординация (власт и подчинение – в ППО) и координация (равнопоставеност, изискваща взаимно договаряне – в ЧПО);  Теория на общностното действие – вземайки за основа някои идеи на правните реалисти за разграничаване на частното и публичното право 61, можем да развием следното разграничение (то ще Ви помогне да разберете механизма, не го използвайте пред другите преподаватели, защото може да им се види непознато): 59 Battis/Gussy, Einführung in das Staatsrecht, 4. Auflage, C. F. Müller Verlag Heidelberg, 1999, S. 2. 60 Battis/Gussy, Einführung in das Staatsrecht, 4. Auflage, C. F. Müller Verlag Heidelberg, 1999, S. 2. 61 Вж. Zoller, E. Introduction to Public Law: A Comparative Study, Martinus Nijhoff, 2008, p. 5, note 11.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 o Публичното право регулира отношения на общностно действие, тоест отношения между общността и отделните нейни членове – при които:  Определени юридически действия се вършат „от името на общността“;  Правата и задълженията (възможностите и обвързаностите за действие) се определят централизирано и едностранно „от общността“, тоест от нейните органи;  За реализирането на така определяните публични права и задължения органите на общността следят служебно. o Частното право регулира отношения на частно взаимодействие при които:  Правата и задълженията (възможностите и обвързаностите за действие) се определят доброволно чрез взаимна координация (някаква форма на договаряне) между страните (липсва пряко вменяване от страна на общността, тоест колективна намеса в индивидуалната сфера);  Органите на общността биха се намесили за реализирането на така определяните частни права и задължения, само доколкото бъдат сезирани от засегнатите частни лица. o Социално значение на темата – идеята за публичното право като общностно действие и частното право като поле на лично действие, ни помага да разберем, че:  Ако твърдим например, че държавата следва да санкционира определено поведение – това означава ние като общество да налагане санкция за него;  Ако твърдим, че определена свобода трябва да бъде ограничена, това означава да се съгласяваме, че в определени случаи останалите членове на обществото могат да ограничат тази свобода и за самите нас;  При авторитарните режими, в които членовете на политическия корпус не могат да влияят на вземането на политическите решения, публичноправната намеса в частния живот се превръща…  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024  Държава и гражданско общество; o Дефиниция на гражданското общество; o История на концепцията – да почетем заедно Дж. Кели, Кратка история на западната теория на правото62: Цицерон, малко по-възрастен съвременник на Лукреций, бил запознат с неговото произведение и когато, може би в последната година от живота на Лукреций, Цицерон написал един трактат за държавата (De republica), той включил в него няколко пасажа, които предават концепцията за произхода на политическото общество със силно подчертана договорна насока, която при Лукреций била много по-неясна. Първо, както и при Лукреций, държавата е представена с по-общи понятия: тя е крайният плод на човешкия инстинкт да се сдружава със себеподобните си, изхождайки от първичното сдружаване чрез брака и родителството. Този инстинкт е «началото на града и сякаш е лехата, където е изникнала държавата» (principium urbis et quasi seminarium rei publicae)(42); след като веднъж е бил обяснен този естествен социален инстинкт на човека, можел да бъде открит «източникът на законите и на самото право» (fons legum et iuris)(43). Но в De republica той продължава: «...а народ (populus) не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право (iuris consensu sociatus) и общи интереси [utilitatis communione]. Първопричината за такова обединяване е не толкова слабостта, колкото природният инстинкт на хората да се събират заедно; понеже човекът не е уединяващо се и самотно бродещо същество...»(44). Забележете тук не просто едно ехо от идеята на Аристотел за хората като същества, естествено склонни към гражданско общество (politikon zōon), а несъмнено и едно съзнателно отнасяне към правото. Когато към този откъс се прибави и една друга фраза от De republica — «една правна връзка и споразумение и партньорство при събирането е това, което прави народ» (unum vinculum iuris (ас) consensus ас societas coetus, quod est populus)(45) — може да ce предположи, че Цицерон намеква за римския «консенсуален» договор за партньорство (societas), аспект на който е споделянето на стоките на партньорите (communio). Това, че предавайки в римски термини гръцката теория на обществения договор за произхода на държавата, Цицерон е осъзнавал своята приемственост, може би се доказва от неговото подчертано несъгласие с идеята — първо изложена от софистите, — че слабостта на индивидите е била техният мотив за участие в първичната социална сделка. В тази основана върху договора държава няма никакво място за тирания (за разлика от много по-късната представа на Хобс за политията, управлявана от един абсолютен управник, с чиято власт всички са се примирили). Наистина Цицерон представя тиранията като отрицание на самата държава: «... когато поради жестокостта на един, всички са потиснати и липсва всякакво правно обвързване, съгласие и обединяване, каквото е народът?...Всичко това при управлението на Дионисий с нищо не можело да допринесе, за да се нарече Сиракуза държава (res publica)... Значи където има тиран, там държавата е не само порочна,... но трябва да кажем (защото разумът го налага), че там въобще няма държава»(46). Подобна мисъл е изказал по-късно и Сенека, когато си представя един първоначален златен век, разрушаван от порока и погубван от тиранията: именно тогава като антитеза на тиранията възниква нуждата от закони(47). Но Сенека живял в епоха, в която, по думите на Д. У. Гоф, «докато договорното мислене и фразеология очевидно все още са съществували, 62 https://electronic-library.org/books/Book_0067.html  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 абсолютизмът и покорството определяли цялата политическа атмосфера»(48). По времето на Нерон той бил принуден да се самоубие. … Първоначалният човек на Лок в природното си състояние напомнял повече този на Пуфендорф, отколкото на Хобсовия. Живеейки в подчинение на закона на природата, който бил достъпен за него чрез разума му, той бил задължен да не посяга на живота, свободата или собствеността на другите и от своя страна можел в предгражданското общество да си отмъщава за всяко накърняване на своите права в тези области: «Но тъй като не може да съществува никакво политическо общество, което не притежава в себе си властта да съхранява собствеността и поради тази цел да наказва престъпленията на всички свои членове, то политическо общество може да има там и само там, където всеки един от членовете се е отказал от тази естествена власт, оставяйки я в ръцете на общността във всички случаи, при които той не е възпрепятстван да се обърне за защита към установения от общността закон... Тези, които са обединени в едно цяло и имат общ установен закон и съдилища, към които могат да се обърнат и които имат авторитета да разрешават споровете между тях и да наказват нарушителите, се намират в гражданско общество едни спрямо други». Членовете на това гражданско общество сега трябва да изберат управление за себе си, управник или управници. Вършейки това, както е при всяко друго действие, общността действа според волята на мнозинството, които имат право да «изключват другите», т. е. малцинството: «Когато някакъв брой хора са създали чрез съгласието на всеки от тях общност, те са направили тази общност едно тяло, с власт да действа като едно тяло, което се осъществява единствено чрез волята и решението на мнозинството. Това, което задвижва всяка общност... трябва да се движи в една посока, необходимо е тялото да се движи натам, накъдето го носи по-голямата сила, която е съгласието на мнозинството». Правителството на общността, веднъж учредено, има само една функция и тя е защита на собствеността на членовете(19). В този контекст Лок не използва думата «собственост» в тесен смисъл на външни притежания. Както той обяснява няколко пъти, с нея обхваща всички легитимни интереси на поданика; «под собственост — казва той — тук и на други места трябва да се разбира собствеността, която хората притежават в своите личности, както и материални блага»(20), или, както я нарича на други места, «техния живот, свободи и имоти»(21). Тази единствена функция на управлението да защитава собствеността на поданиците в този смисъл се предава на управник или управници — тук е съществената част на доктрината на Лок; не абсолютно и неотменимо, а под формата на попечителство над общественото благо. От многото места във втория «Трактат», в които се говори за характера на управлението, основано на общественото доверие, ще бъде достатъчно да се цитира едно: «Политическата власт е тази власт, която всеки човек е притежавал в естественото състояние и която е предал в ръцете на обществото, а по този начин и в ръцете на управниците, които обществото е издигнало за себе си с изразено или мълчаливо доверие, че тя ще се използва за благото на неговите членове и за съхраняването на тяхната собственост». От това основно приемане на управлението като вид доверие възникват няколко извода. Първо, въобще не се поставя въпросът за допускане на произволна власт в управлението:  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 «Макар че законодателната власт, независимо дали е поверена на един или повече хора, дали е в действие постоянно или през определени интервали, е върховната власт във всяка държава, то въпреки това: първо, тя не е, нито може да бъде абсолютно произволна по отношение на живота и богатствата на хората. След като не е нищо повече от обединената власт на всеки член от обществото, отдадена на онова лице или събрание, което е законодател, то тя не би могла да надвишава властта, която тези хора са притежавали в естествено състояние, преди да влязат в обществото и която са отдали на общността. Никой не може да прехвърли на другите повече власт, отколкото сам притежава, и никой няма абсолютна произволна власт над себе си или над другиго, за да отнема живота си или пък да лишава от живот и собственост друг човек. Човек... понеже в естествено състояние не притежава произволна власт над живота, свободата и имуществото на другите, а притежава само толкова власт, колкото законът на природата му е дал, за да съхрани себе си и останалата част от човечеството, то в това се състои всичко, което той дава или може да предаде на държавата, а чрез това и на законодателната власт, така че законодателната власт не може да го превишава. В своите крайни предели тази власт е ограничена от публичното благо». По този начин принципът nemo dat quod non habet ce прилага широко, за да ограничи властта на всяко управление, което «няма никаква друга цел освен запазването и поради това никога не може да има право да унищожава, поробва или преднамерено да предизвиква обедняване на поданиците»(24). Второ, ако едно управление на практика надхвърля легитимните граници на своята власт, то може да бъде отхвърлено поради нарушаване на доверието и заместено с друго от народа, който първоначално го е учредил: «След като законодателната власт е основана върху доверие в името на изпълнението на определени цели, в народа остава върховната власт да отстрани или промени законодателната, когато той прецени, че законодателният акт противоречи на целта, за която е оказано доверие. Защото когато всяка власт, дадена с доверие за постигане на определена цел и ограничена от тази цел, открито пренебрегва или противостои на тази цел, тогава доверието трябва да бъде снето и властта да се прехвърли в ръцете на тези, които са я дали, и те наново да я дадат там, където смятат, че е най-добре за тяхната безопасност и сигурност»(25).  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024 o Гражданското общество е сфера на свободния обмен между гражданите (на стоки, услуги, идеи, взаимоотношения) и се регулира от комутативната справедливост63 – справедливостта на взаимния обмен, която предполага, че:  Действията са доброволни;  Всеки дава нещо, за да получи нещо; o Политическото тяло (държавата), напротив, се регулира от идеята за дистрибутивната справедливост, тоест за едно справедливо централизирано разпределение на правата и задълженията в рамките на общността. Идеята за установяването на една система за разпределение и преразпределение на благата изхожда от предпоставките, че: o Съществува общностен механизъм (общността действаща чрез определени свои органи въз основа на установени правила) за разпределение и евентуално преразпределение на благата;  Пример за разпределение на произвежданите материални блага ще бъдат (1) системата за производство, при която работодателят получава стоките, за да може да ги продаде, а заплаща на работниците си работна заплата; (2) по- различно е било във феодалното общество, където селяните произвеждат селскостопанска продукция, но могат да задържат за себе си само определена част, а друга следва да заплатят на своя феодал; (3) система за разпределение на благата – в допълнение на (1) ще бъде и данъчното облагане, при което държавата има правото да получи определена част, както от печалбата на производителя, така и от заплатата, която той заплаща на своите работници. 63 За идеята за комутативната справедливост като справедливост на частната сфера и дистрибутивната справедливост като справедливост на публичната сфера – вж. Bobbio, N. Democracy and Dictatorship, p. 8.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024  Пример за разпределение на благата обаче ще бъде налице и чрез системата за предоставяне на политическата власт, според която определени граждани стават управляващи, а другата – преобладаващата част, остават в ролята на управлявани.  Пример за преразпределение на блага ще имаме например, когато (1) държавата извършва социални разходи със събраните от данъчното облагане суми – например изплащайки социални помощи на най-бедните членове на обществото или (2) субсидирайки определени производства, за да ги запази конкурентноспособни.  Общността е оправомощена (чрез споменатия механизъм и въз основа на правилата) да налага разпределителния модел дори въпреки волята на своите членове (предполага се, че отнемането на едно благо от този, който го създава, за да се предостави то на този, който не го създава, няма винаги да е доброволно).  Норберто Боббио обобщава, че „комутативната справедливост определя взаимоотношенията между отделните части [на обществото помежду им], а дистрибутивната справедливост – между цялото и частите“64. Ако последваме анализа на Норберто Боббио65 откриваме един парадокс: o Съществуват два вида общности:  Общности на равнопоставеност: додържавното естественоправно състояние по начина, който си го представят просвещенските философи, пазарът като ключова сфера на обществения живот.  Общности на неравнопоставеност: семейството, Църквата, държавата; 64 Bobbio, N. Democracy and Dictatorship, p. 8. 65 Bobbio, N. Democracy and Dictatorship, ch. 1, Associations of equals and associations of uneguals.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 27 Ноември 2024  В демократичната държава публичното право като дял на правото, основан на власт и подчинение, се базира на самоуправлението на политическото тяло като общност от равни помежду си граждани (citoyens) – политически субекти. Частното право регулира отношения на равнопоставеност, които дават възможност за лично самоопределение на всеки човек в рамки, защитени от публичното право. В гражданското общество обаче гражданите (bourgeois) – иначе равни политически субекти, са представени в най-богата палитра от взаимодействащи си различия: бедни и богати, работещи и безработни, мъже и жени, представители на титулния етнос и на други етноси, хора от различни религии и пр. o Следователно само в политическото тяло (гражданите с политически права като общност – суверен в една държава на народния суверенитет) имаме гражданите в определено единство на равни права и задължения66. o Норберто Боббио67 свърза делението на публичното и частното право с една цялостна система от деления, основна за юридическото и политическото мислене:  Публично и частно;  Колективно и индивидуално;  Политическо и икономическо;  Явно и тайно (от гледната точка на достъпа на околните до информация); 66 Срвн. с идеята на Bobbio, N. Democracy and Dictatorship, p. 5, който счита политическата общност за общност между неравнопоставени. Тук аз обаче имам предвид не държавата като политическа общност на управлявани и управляващи, а „електоратът“ като общността на избирателите, т.е. като народът, посочен за носител на суверенитета. 67 Bobbio, N. Democracy and Dictatorship, ch. 1.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 Политически режими. Общи понятия. Форми на диктатура. Дачев, ОУД Танчев и Белов, СКП Гл. VII, § 29. Раздел V. § 1. Понятие за политически режим  Дефиниция: политически режим наричаме системата от фактически използвани способи за управление в отношенията между държавата и обществото.  Роля на понятието: o Идея за общата теория на държавата като наука, обединяваща социологическо (за дължимото) и юридическо (за нормите) познание; o Формата на управление и формата на държавно устройство използваме, за да разглеждаме нормативния механизъм за разпределение на държавната власт. Политическият режим е понятие, което се използва за да се опишат различните типове фактически отношения по отношение на упражняването на тази власт. o Същевременно понятието за политически режим ще ни даде връзката между юридическите конструкции в теорията на държавата (държавна власт; форма на държавно управление, форма на държавно устройство) и основните политически принципи и понятия, които съвременната конституционна държава се стреми да осъществява (демокрация, политическо представителство, избирателен процес, гаранция на основните права).  Понятието в политологията.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 § 2. Демокрация и диктатура – произход на понятията.  Сложност на даването на безспорно деление: o Демокрация  Автокрация;  δημοκρᾰτῐ́ᾱ - от δῆμος (обикновените хора, народа, народното събрание) + κρατία, от κρᾰ́τος (сила, власт);  αὐτοκρατορία – от αὐτός, сам, еднолична власт; в съвременния гръцки например αυτοκρατορία се използва за „империя“ - например ρωμαϊκή αυτοκρατορία.  Демокрация  Диктатура;  От лат. dictator, от dictio, говоря, респективно „диктувам“, заповядвам – съобр. ролята на диктатура в римското публично право.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  Деление у Платон (делението на Аристотел разгледахме при ФДУпр.): Режим Водеща ценност Оценка Аристокрация Чест +, (от ἀριστοκρατίᾱ = справедлив режим άριστος, най-добър, най- благороден + κρατία, управление на най-добрите)  Тимокрация Слава -, (от τῑμοκρατίᾱ = τῑμή – несправедлив режим почест + κρατία, управление на честолюбивите)  Олигархия Пари -, ὀλιγαρχία несправедлив режим (От ὀλιγαρχία = ὀλίγος – един от няколко + κρατία, управление на неколцина )  Демокрация Свобода -, Вж. по-горе. У Платон = (тежненията на тълпата) несправедлив режим Управление на тълпата.  Тирания Първоначално – -, (от τῠ́ρᾰννος – едноличен налагане на ред в несправедлив владетел, постепенно демократичния хаос. режим придобива познатите ни След това − личният негативни конотации) интерес на тирана  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 § 3. Основни съвременни типове политически режими:  Демокрация и автокрация; o Видове автокрация (автократични форми на държавно управление):  Абсолютна монархия;  Конституционна монархия;  Диктатурата като републиканска форма, незачитаща демократичните принципи.  Демокрация и диктатура – основно разграничение с оглед на предимно републиканският характер на държавните системи днес;  Критерии за оценка на политическия режим 76: o Съотношение между юридическа и фактическа конституция;  Юридическа конституция = Самостоятелен акт или система от актове, които уреждат основните правила на публичното право, основните на съвместни живот. Фактическа конституция - съвкупност от обществени отношения, които определят структурата и упражняването на властта в една държава.  Деление на реални и фиктивни конституции77;  Реална е онази юридическа конституция, която се спазва, която като цяло дава модела за управление в държавата;  Фиктивната конституцията е онази юридическа конституция, която като цяло не се спазва, разпоредбите ѝ, които предоставят права на гражданите и ограничения на държавната власт, имат формален характер – те са писани, но не се прилагат. Тоталитарните и авторитарните държави имат фиктивни конституции – техните разпоредби остават само декларация. 76 Вж. списъка с критерии на известния Democracy Index - https://www.economist.com/media/pdf/DEMOCRACY_INDEX_2007_v3.pdf, p. 9. 77 Вж. Евг. Танчев, М. Белов, Сравнително конституционно право, с. 148-149.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 o Наличие/липса и характер на задължителна политическа идеология, респективно налице е свобода за дебат по политическите въпроси; o Наличие на свободни избори; o Степен на реализиране на основните граждански и политически права:  Свобода на словото;  Свобода на политическите идеи (наличие на свободен „пазар на идеите“);  Свобода на събиранията;  Свобода на сдружаване, включително на политическото сдружаване;  Избирателни права: o Активно избирателно право:  Да се участва в избора на органите на публична власт;  Да се участва във формите на пряката демокрация;  Идея за всеобщо, равно, пряко и тайно избирателно право;  Пасивно избирателно право;  Съществуват ли ограничения пред участието в изборите на опозиционните политически партии?  Гражданските права  Гражданство (бълг. гр.-во например)  Гражданско право (обща част) или граждански правоотношения;  Римско частно право => Цивилно право = нормите, регулиращи отношенията между римските граждани;  Западните юристи чета Юстиниановия кодекс и за тях частното право е равнозначно на цивилно право, те казват, че преподават цивилното право, имайки предвид някогашното право за римските граждани. Така Частното право започва да се нарича на запад гражданско право.  Теоритиците на държавата използват думата гражданин като адресат на правото на държавата. Гражданинът е част от политическия корпус, който създават и се самоуправлява в държавата. Затова се говори за граждански права като права, които държавата е длъжна да гарантира. Определени права на ненамеса от страна на държавата. Най-често гражданските права (те  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 са част от 1-то поколение права на човека) са права на ненамеса от страна на държавата – какво държавата трябва да ми гарантира като свобода, да не се меси в определена моя сфера.  Гражданство – една политико-правна връзка на взаимна принадлежност. o Ефективност на представителното управление;  Налице ли е определяне на държавната политика от свободно избрани представители на народа?  Налице ли са ефективни гаранции за конституционносъобразността и законосъобразността на управленските решения (вж. идеята за сдържанията и противовесите в миналата лекция);  Публичен ли е характерът на политическите процеси?  NB! Наблюдение и участие от обществеността. Идея за публичността на управлението при демокрациите. Политическите решения не просто да се вземат от представители, избрани от гражданите, а едновременно с това процесът по вземането им да може да се наблюдава (не трябва да има тайно вземане на решения) и да позволява участие на гражданите.  Налице ли са фактически обвързващи влияния върху органите на изпълнителната власт от страна на икономически, политически, военни, чуждестранни актьори;  Ниво на корупцията. Понятие за корупция.  Макиавели и идеята за repubblica corrotta – морално изгнила република, в която има упадък на нравите и респектино управляващи започват да злоупотребят, разпроства се рушчетчийство и непотизъм;  Съвременна дефиниция на корупцията.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 o Възможност за мирна смяна на управляващите;  Моята любима дефиниция на демокрацията гласи, че демокрация е една държава, в която управлението се сменя по мирен начин въз основа на произнасянето на гражданите.  Съществуват ли ефективни (реалистични) механизми за получаване на властта от опозиционните партии? § 4. Диктатури: авторитарни и тоталитарни режими.  XX. век като век на диктатурите, връзка между диктатурите и идеята за масовата демокрация;  Класически авторитарни режими; o Фактическо суспендиране на гражданските и политическите права (казваме фактически, защото тези права са официално заявени в конституцията, те са юридически валидни, но държавата на практика не се съобразява с тях); o Концентриране на властта в определена личност и свързаната с нея група хора; o Фактическа несменяемост и неограниченост във времето, чисто фиктивни избори, допитвания до народа; практика на плебисцитите – допитване до народа, дали се одобрява определена държавна политика, често след като тя вече е предприета; o Пропаганда, основаваща се на настроенията на широките маси, посочваща външен враг. Склонност към търсене на военни конфликти за намаляване на вътрешното политическо напрежение. Най-често десни авторитаризми ще бъдат подчертано традиционалистки, консервативни и съответно ще заклеймяват своите леви противници като „анархисти“. Съответно левите авторитаризми търсят разделение между богати и бедни и се ориентират към популитстка иномическа политика. o Примери: Франкисткият режим в Испания (1936-1975); Режимът на полковниците в Гърция (1967-1974); Хунтата в Чили (1973-1990).  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  Класически тоталитарни режими; o Фактическо пълно и в значителна степен и формално-юридическо суспендиране на гражданските и политическите права;  Мнозинството бива фактически лишено от редица права (пример – стачката в тоталитарните държава);  Големи групи от населението биват и юридически лишени от права (класовите врагове при комунизма; расовите врагове при национал-социализма); o Еднопартиен режим: държавната власт се упражнява от партийното ръководство, склонност на тези системи да развиват култ към личността. Сливане между партията и държавата – партийните органите изземват фактически функции на държавните органи. Решения, вземани на партийни събрания само юридически се оформят като решения на съответните държавни ведомства. o Тоталитарна идеология:  Популизъм (нещо нормално в епохата на масовата демокрация);  Колективизъм и свързаното с него отричане на либералната идея за човешките права; идея, че общото има предимство пред частното и в перспектива е нужна жертва на личните интереси „пред олтара на Отечеството“;  Историцистки идеи, основани на представата за някаква задължителна посока за развитието на историческите процеси, които водят към победата на определена класа/нация;  Изключване на определени социални групи като „врагове“, виновни за всички проблеми. o Цензура в културния живот; o Всеобхватна организационна система за социален контрол: „Аз вземам човекът за ръка още от люлката му“ (Мусолини) – детски, юношески, младежки, партийни, профсъюзни, спортни и прочие организации под държавно-партиен контрол – сковаване и обезвреждане на гражданското общество;  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 o Законодателна, съдебна и изпълнителна власт при тоталитарните режими. Идея за единството на държавната власт (отхвърля се разделението на власти). Пълен партиен контрол върху съдебната власт (т. нар. „телефонно право“); формален характер на законодателния процес; o Фиктивен изборен процес; o Тотален социален контрол чрез следене. Идея за полицейската държава (държава, която регулира всичко чрез множеството всекидневни забрани). Милитаризация на обществото. o Примерите:  Комунистически режими (първо в Русия след 1917 г., след това и в останалите държави от т. нар. Световна социалистическа система);  Национал-социализмът в Германия (1933-1945);  Фашизмът в Италия (1922-1943);  Проблемът за термина „фашизъм“, фашизъм и националсоциализъм.  Една описателна дефиниция от Робърт Пакстън: „Фашизмът може да бъде дефиниран като форма на политическо поведение, белязано от краен акцент върху упадъка на общността, нейното унижение или виктимизация [нашата общност е жертва и ние трябва да се съпротивляваме срещу либералите, социалистите, комунистите, чужденците, брюкселската бюрокрация и т. н.] и върху компенсиращите [тези негативни тенденции явления като] култове към единството [има се предвид единството на нацията], енергията, чистотата, с които борави масова партия на убедени националисти, действащи в трудно, но ефективно взаимодействие с традиционните елити. Изоставяйки демократичните свободи тази парти използва насилие без етически или правни ограничения, преследвайки цели за вътрешни социални чистки и външна експанзия.“ 78 78 R. Paxton, The Anatomy of Fascism, Alfred A. Knopf, 2004, p. 218. Допълненията в квадратните скобки са мои – С. Г.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  Исторически контекст и формирана въз основа на него социална митология.  Организационна структура.  Традиционен политически профил, който служи за основа.  Стратегия за вземането на властта.  Стратегия за управление.  Цели. o Фашизмът като термин, назоваващ съвкупност от идеи, а не само италианският си корен; o Фашизмът в НК – Чл. 108. Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. o Апел да прочетете краткото есе на Умберто Еко „Вечният фашизъм“ - https://chitanka.info/text/13189-vechnijat-fashizym  Националсоциалистически режим в Германия (1933-1945).  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 Демокрация Дачев, ОУД Танчев и Белов, СКП § 29. Раздел V Даниел Вълчев, Демокрацията като децентрализирано правосъздаване - http://www.danielvalchev.com/docs/valchev5_new.pdf Democracy: A Very Short Introduction (Oxford University Press) Основи на социална демокрация (Тобиас Гомберт и др.) - Основи на социалната демокрация  Две най-общи работни дефиниции: По Венелин Ганев: Демокрацията е от фактическа страна политически режим, а от нормативна – форма на държавно управление, при която е налице вземането на най-важните политически решения от народа (колективистичен елемент) наред със защита от публичната власт на широк набор от основни права в полза на отделната личност (индивидуалистичен елемент). По Ханс Келзен с елементи на Ж.-Ж. Русо: Демокрацията е форма на управление, при която правотворчеството не е концентрирано в определена личност или група от хора, а се децентрализира по начин, че самите управлявани да вземат решенията за създаването на нормите, на които ще се подчиняват. § 1. Демокрацията - понятие.  Традиционно демокрацията се разглежда като вид политически режим в курсове по ОТД, тоест като някакво фактическо състояние на властването, тоест ние можем да определяме от тази гледна точка дали едно управление е демократично или недемократично. Същевременно демокрация е форма на държавно управление, която е залегнало в конституциите на повечето държави, които са декларирали, че са демокрации, следователно е нужно да видим, кои са нормативни принципи на демократично управление.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 o На конституционно равнищение – това касае формата на държавно управление, ще имаме определени принципи на демократично управление; o Фактически, на ниво политически режим, ще имаме някакви de facto използвани инструменти, фактическа оценка, дали държавата е демократична или не.  Демокрацията като форма на държавно управление; o Републиката като демокрация (всяка република по принцип твърди, че е демокрация); o Демократичните монархии; o Защо (почти) всяка съвременна държава се провъзгласява за демокрация?  Демокрация и легитимност. Просвещението в Западна Европа налага като културен императив, който Западът разпространява, идеята, че демокрацията е справедливото управление, че всеки човек има право да участва в управлението. Този принцип можете да намерите и като заявен във Всеобщата декларация за правата на човека. Част от човешкото право на самоопределение.  Народът като носител на суверенитета и неговите алтернативи:  Бог;  Монарх.  Демокрацията като политически режим и демокрацията като форма на държавно управление (съотношение). o Фактически измерения на демокрацията (вижте дефиницията за политическия режим от предната лекция); o Нормативни измерения на демокрацията; КРБ: Из Преамбюла: „прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция…“ Чл. 1 (1) България е република с парламентарно управление.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. (3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Чл. 21 от ВДПЧ (1948): 1. Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители. 2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна. 3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 § 2. Демокрацията като философска идея  Свободен е този, който се подчинява сам на себе си и респективно само на себе си. o Идеята за свободата като автономия79 – саморегулира, определяне на правилата, по които живееш = свобода като самоопределение. o Русо: „Да се намери форма на съдружие, която да защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен, както преди“. Това е основния проблем, който общественият договор разрешава.  Свободата като основна цел; Политическото самоуправление като средство. o Демокрацията като самоуправление и самозадължаване за спазване на определени правила; o Демокрацията и естественоправната идея за обществения договор. o Класическата формула: демокрацията като управление на народа, от народа и за народа;  Управление на народа: активно избирателно право, участие във формите на пряката демокрация – управление на народа означава народът в крайна сметка да взима политическите решения.  Управление от народа: пасивно избирателно право, длъжностните лица, носители на властнически правомощия също са представители на народа – те биват избиравни от неговите редица.  За народа: идея за общото благо, управление, което да преследва преди всичко общата полза за гражданите.  Понятието „народ“: население, граждански корпус, електорат – политическото тяло, съвкупност от гражданите, които имат право на глас; Кой тогава суверен – съотношения на понятията? 79 От древногръцкото αὐτονομία, autonomy, independence, freedom to use its own laws, f rom αὐτόνομος (autónomos, “autonomous, independent”) + -ῐ́ᾱ (-íā, “-y, -ia”, nominal suffix), from αὐτο- (auto-, “self”) + νόμος (nómos, “usage, custom; law, ordinance”) + -ος (-os, adjectival suffix). https://en.wiktionary.org/wiki/%CE%B1%E1%BD%90%CF%84%CE%BF%CE%BD%CE%BF%CE%BC%CE% AF%CE%B1 (31.08.2021)  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  По-широкият социален контекст: демокрация и гражданско общество; o Роля на политическите партии като свързващо звено между гражданското общество и държавното управление.  ПП са групи по интереси, групи на хора с общи политически разбирания, чието възникване е нещо нормално при колективното вземане на решения.  ПП ще работят за формирането на позиции по политически въпроси в рамките на гражданското общество – центрове на политическо мислене, които, от една страна, те информират населението, вземат решения за политическата визия за страната и ги предлагат на гражданите, от втора страна, гражданите – ако искат да участват във формирането на тази политическа визия, могат да станат част от ПП или да създадат нова, трето, в крайна сметка партии издигат кандидати за политически постове и водят кампания при референдуми. o NB! Може ли да има „демокрация без партии“; o Може ли да има демокрация без демократични политически партии?  Не просто партия с демократична политическа програма, а партия с демократични вътрешнопартийни механизми.  Идеите за демократичната държава включват разбирането, че самите партии са демократични, тоест гражданите участват в партии, вземат решения колективно и самата партийна политика се формира демократично. o Демокрацията като невълшебно средство за разрешаване на социалните проблеми. Идея за отвореното общество в теорията на Карл Попър.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 § 3. Демокрацията като историческо явление  Древна идея за активност на гражданите за участие в общите дела (Гърция, Рим). Древната демокрация на практика не е демокрация на целия народ, а на едно привилигировано малцинство – на мъжете, които са свободни и са родени в град, но тук вече имаме нуждат от колективно вземане на решения чрез обсъждане и гласуване, което ни дава основата и на съвременния демократичен модел.  Преход от компактната полисна демокрация към модерните демокрации на базата на национални държави => нужда от представителство; ΝΒ! Важно е да ви обясня за понятието „модерен“.  Три демократични начини за вземане на решения: o чрез договаряне (респективно – пълно единогласие, за малки групи); o чрез жребий; o чрез гласуване с отдаване на предимство на мнението на мнозинството.  Съвременната демокрация като процедура за вземане на решения въз основа на мнението на мнозинство, включваща гаранции за защитата на правата и на малцинството (на базата на „процедурната“ дефиниция за демокрация в International Encyclopedia of Social Sciences).  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  Няколко относими понятия (в дълбочина ще ги изучавате по Политология, тук ги споменавам, за да видите различните насоки, върху които може да постави акцент демократичното развитие; тези идеи се конкурират и действат съвместно – в една или друга степен, в различните демократични модели): o Либералната демокрация и Социална демокрация. Либералната очертава кръга на ненамеса на държавата в живота на гражданите, създава механизми за участие на гражданите в управлението и акцентира върху осигуряването на икономически свободи, позволяващи създаването на икономика, основана на конкуренцията, като основа на свободно общество. Социалната демокрация като политическа доктрина твърди, че запазва характеристиките на либералната демокрация, допълвайки я с механизми за подкрепа на икономически необлагодетелстваните членове на обществото и за постигне на по-голяма степен на социално равенство. o Делиберативна и Партиципаторна демокрация. Делиб/еративната демокрация акцентира върху идеята за размяна на рационални аргументи в рамките на обществено обсъждане на общите проблеми, което да не е затворено единствено в избраните политически институции, а напротив – институциите да могат да получават сигнали за действия от гражданското общество; Идеята за партиципаторна демокрация анализира изискването за широко участие на гражданите в механизмите за вземане на политически решения. § 4. Демокрацията като форма на държавно управление (= нормативно измерение; какви са правилата, които да се предвидят в една демократична конституция)  Основната демократична формула = Равенство + Съвместно управление чрез принципа на мнозинството + Взаимно зачитане на различията: o Равенство пред закона (основа на идеята на либералната държава – абстрактни норми регулират по еднакъв начин нашето положение) и Равенство на възможностите (евентуална добавка в идеята за социална държава); o Активно и пасивно избирателно право;  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024 o Достъп до широк кръг от права, защитени от закона.  Мажоритарния принцип (да се вземат решения, които мнозинство иска; печели този вариант, който е избран от мнозинство) като опасност за правата на малцинството (няма ли, когато види, че решенията му се налагат като задължително, мнозинство да гласува за репресия над малцинство);  Малцинство и мнозинство (имам предвид всякакъв вид малцинства – не само етнически, не само религиозни; всеки гражданин в някакъв момент от живота и в някакъв аспект на живота си постоянно е в малцинство);  Демокрацията и човешките права (механизми за защита на човешките права – в противен случай не можем да говорим за истинска /либерална/ демокрация).  Необходими елементи на демократичната конституция и един начин да ги подредим; o Какво означава едно държавно устройство да е демократично? Можем да срещнем различни списъци на основните характеристики на това устройство80, включващи основно идеите за:  Народния суверенитет (народът е главен източник на властта, по този начин – вземайки решения и избирайки държавни органи, народът няма да бъде просто обект на властта, а ще бъде неин най-върховен орган – ще се самоуправлява);  Равенството на всички граждани;  Неравенствата в общество са нещо естествено и самите общества възникват като конгломерати от хора в различна взаимна позиция. Винаги ще има власт и подчинени в обществото. Задава се въпроса обаче, кои неравенства са позволени. 80 Тук изхождам от списъка на Battis/Gussy, Einführung in das Staatsrecht, S. 36.  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  Някакъв съвременен отговор на този въпрос от гледната точка на либерална демокрация дава Джон Ролс (Теория на справедливостта, да потърси, къде пише за това проф. Вълчев във „Валидност и легитимност“, която и без друго – по ОТП, трябва да почетете) и воалът на незнанието (Veil of Ignorance): Нормално е да има неравенство, но ще бъдат допустими само тези неравенства, които (1) са от всеобща полза и (2) са свързани с общодостъпни позиции. Едно лице има някаква предимства, но неговата позиция е общодостъпна – тя може да бъде – на теория, заета от всеки.  Всеобщото, равно, пряко и тайно избирателно право;  Всеобщо = всички членове на гражданския корпус да могат да гласуват, стига да отговарят на минимални недискриминационни изисквания, които изисква са насочени най-общо към това да се гарантира психофизическа зрялост за вземане на решения и нищо повече.  Равно – гласовете на всички избиратели да имат еднаква стойност.  Пряко – да се гласува директно за представители в представителни органи и директно при колективно вземане на решения, а не за представители (електори), които да участват в едни втори избори. Този модел е бил налице при по-стари системи с ограничена възможност за организиране на избори (електорална комисия до ден днешен при избора на президент в САЩ).  Тайно – да има тайна на вота, всеки да може да гласува, без да се съобщава за кого е гласувал, за да може да се избегне натиск.  Разделението на властите – вж. лекция за ФормДържУправление;  Правовата държава – ще гарантина наличието на механизми за упражняване на представителното управлени и гарантиране на правата; правовата държава също ще разгледаме в отделна лекция;  Симеон Гройсман, СУ, Версия 22 Декември 2024  Отговорното управление – да са налице механизми за осъществяването на политическа и юридическа отговорност за действията на управляващите;  Политическа отговорност (въпрос на одобрение/неодобрение – а да вземем едно свободно политическо/ценностно решение, какво ни харесва или не в управлението) – реализира се при следващите избори; върховната „санкция“ е на електората, който – според действията, трябва да преценява, дали да гласува или не отново за един политик. В политическия дискурс като форма на политическа отговорност, която се поема доброволно – без да се чакат идните избори, се разглежда оставката – самостоятелно, признавайки вина, да подадеш оставка и евентуално да се явиш на следващи избори, тоест пред „съда“ на електората;  Юридическа отговорност (въпрос на стриктна преценка, дали е извършено или не е извършено правонарушение – факт, на който даваме юридическа квалификация) – последица на извършено правонарушение и що се отнася до управляващите, това ще е отговорност за нарушаване на конституцията (=> импийчмънт на президента), отговорност за престъпления – например за престъпления срещу Република, за длъжностно присвояване, за корупционни прояви.  Политическия плурализъм – плурализъм на политическите мнения, възможност за свободно им формиране и възможност за свободно формиране и функциониране на партиите (партиен плурализъм). Поставя се въпросът, може ли да имаме пълна свобода на партиите и политическа пропаганда включително ако става дума за антидемократични партии, дискриминационни партии и антидемократична пропаганда;  Зачитането на човешките права.  Симеон Гройсман, СУ,