Системен анализ и вземане на решения

Управленско решение и ефективност на управлението

• Учебният материал представя основни понятия като проблем, управленско решение, етапи в процеса на вземане на решения, критерии и ефективност.
• Проблем е всичко, което възпрепятства постигането на целта. Проблемната ситуация е изменение във външната и вътрешната среда на организацията, пречещо на постигането на желаната цел.
• Управленското решение (УР) е волеви (съзнателен) акт на субекта на управление, избор между алтернативи и алтернативни действия, целенасочено изменение на управленската ситуация.
• УР е насочено към разрешаване на проблеми в развитието и функционирането на организацията.
• Представени са видове решения: индивидуални/групови, сигурни/рискови/несигурни, стратегически/тактически/оперативни, научнообосновани/интуитивни, икономически/технически/социални, рутинни/творчески, висши/средни/нисши, вътрешни/външни, общи/конкретни, комплексни/частични, устни/писмени/електронни.
• Различни фактори (личност на ръководителя, условия, ограничения, психологически и социални фактори) влияят върху процеса на вземане на решения.
• Има класически и административен модели на процеса на вземане на решения.

Видове решения

• Разделени са по зависимост от начина на вземане (индивидуални/групови), степента на информационната осигуреност (сигурни/рискови/несигурни), нивото на управление (стратегически/тактически/оперативни), методиката (научнообосновани/интуитивни) и сферата на действие (икономически, технически, социални).
• Други видове са: рутинни/творчески, висши/средни/нисши, вътрешни/външни, общи/конкретни, комплексни/частични, устни/писмени/електронни, по функцията на управлението (планиране/организиране/мотивиране/контрол), и др.

Технология на вземане на решение

• Подходът на технологията на решението има множество структурни елементи, всеки от които отговаря на различни въпроси, като идея, цел, обект, изпълнители, разходи, начин, срок, резултат, място и др.
• Ползва се за фундаменталното значение по теорията на вземането на решение.

Етапи на УР

• Има различни описания на етапите, например 3, 5, 7, 9, 10.
• За структурираните проблеми са програмирани решения, докато за неструктурираните са непрограмирани решения.
• Определянето на проблема обхваща идентифицирането, причина, фактори, възможни критерии.
• Някои проблеми са рутинни (повтарящи се), а други са кризисни.

Проблем-критерии

• Определяне на критерии е важно преди разработване на алтернативи, за най-добро решение.
• Критериите включват вид на проблема, функционална принадлежност, степен на важност, бюджет, риск, време, ресурси, ефект.

Разработване на варианти

• Разработката може да се извърши индивидуално или групово.
• Конкурентността между разработчиците се насърчава.
• Стандартните проблеми имат лесно открити алтернативи.

Координация и разработване на варианти

• За вземането на решения, ръководителят се нуждае от специализиран екип.
• Изисква координация между различните звена, определения на права, задължения и функции на екипа.

Оценяване на вариантите

• Алтернативите се сравняват по предварително определени критерии (отрицателни/положителни аспекти, компромис).
• Използват се количествени, качествени или неосезаеми измерители.
• Решаването на проблема се обсъжда в контекста на взаимодействието между различни сили (трудови отношения, политическа ситуация, отношение към риска).

Критерии за вземане на решения

• Критериите на Уолд се използват при неяснота, като се приема най-лошото възможни сценарий за всяка алтернатива.
• Критериите на Севидж са насочени към оценка на потенциалните загуби за различните състояния на външната среда.

Избор на решение

• Изборът на решение може да бъде интуитивен, експериментален, базиран на предишни опит или чрез системни анализи.
• Интуитивния избор е при липса на време или дефицит на информация, при условие, че възможните загуби са по-малки от разходите за обмисляне на научно обосновано решение.
• Експерименталният подход се използва за тестване на алтернативи и анализа на резултати.

Системни анализи

• Системният анализ е общ и ефективен подход при избора на алтернатива чрез изучаване на проблема, отношения между неговите променливи и приложени методи (операционни изследвания, теории на игрите, линейно програмиране и други).

Реализация

• Фундаментална задача е организационната координация на изпълнението, включително осигуряване на ресурси, яснота на задачите и отговорности.
• Необходим е план за изпълнение, включващ хора, ресурси, и срок.

Анализ и контрол

• Откриване на отклонения от програмата е критично за своевременна корекция.
• От различно естество може да е необходимо актуализиране на решенията (непълноти на решението, нови възможности, проблеми в организацията).

Административни методи

• Изграждат се на база на правомощия и дисциплина в организацията. Силите на управлението пряко въздействат на обекта, за да се постигне целта.
• Решението определя постъпките, за да се постигне целта.
• Методите са свързани с централизма в управлението, като се минимизира творческата инициатива и свободата.

Ефективност

• Ефективността се определя от съотношението на резултат към използвани ресурси.
• Важни фактори са: потенциал на съвкупност от ресурси, от ефектите от управлението, качествения състав, материално осигуряване, социално-психологическите условия и организационната култура.
• Критериите за ефективност има общи и частни показатели.

Този тест разглежда основните аспекти на системния анализ и критериите за вземане на решения. Участниците ще научат как да оценяват алтернативи, какви измерители да използват и каква е роля на експертизата в управлението. Концепции за неопределеност и компромис между алтернативите също ще бъдат разгледани.