Ориентиране в природата

• Ориентирането означава определяне на посоките на хоризонта.
• Хоризонтът е частта от земната повърхност, която може да се обхване с поглед от дадено открито място.
• Разширяването на хоризонта става чрез изкачване на по-високо място.
• Линията на хоризонта е линията на сливане на земната повърхност с небето.
• Ориентирането е важно, за да се върви по правилния път.

Ориентиране по небесни тела

• Слънцето е полезно за ориентация.
• На 21 март и 23 септември Слънцето изгрява точно от изток и залязва на запад.
• Сутрин, когато Слънцето изгрява над хоризонта, е изток.
• Вечер, когато Слънцето залязва, е запад.
• Ако човек застане с лице към изгряващото слънце и разпери ръце, лявата ръка сочи север, а дясната – юг.

Ориентиране по местни предмети

• Около обяд сянката на предметите сочи север.
• В гъста гора мъховете растат по северната страна на дърветата.
• Короните на дърветата са по-гъсти от южната страна и по-редки от северната.
• При отрязано дърво годишните кръгове от южната страна са по-нарядко, а от север – по-близко един до друг.

Ориентиране с компас

• Компасът е широко разпространен уред за ориентиране от дълбока древност.
• Той се състои от кутийка с магнитна стрелка върху ос.
• Тъмната част на стрелката сочи север, светлата – юг.
• Компасът трябва да е неподвижен и в хоризонтално положение, за да показва правилно посоките.
• С компас може бързо и точно да се намери необходимата посока в непозната местност.
• Важно е компасът да не се забравя при екскурзии, излети и пътешествия.

Ориентиране по карти

• Горната страна на картата сочи север, долната – юг, дясната – изток, лявата – запад.